Метаданни
Данни
- Серия
- Границата (3)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Chieftain, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Стамен Стойчев, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 97гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
ИК „Летера“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
ГЛАВА ДЕВЕТА
Джоана тъкмо беше насапунисала главата си за втори път, когато на вратата на килера се почука.
— Кой е?
— Твоят милостив съпруг.
Тя грабна една кърпа, сви колене към гърдите си и се покри колкото се може по-добре. Ако нахлуеше вътре, сапунената вода би трябвало да й осигури известно приличие. Трябваше да залости вратата, но не беше свикнала възкръснал от мъртвите съпруг да прекъсва тоалета й. Той трябваше да забавлява гостите, не беше помислила, че ще ги изостави.
— Заета съм.
— Защото се къпеш ли?
Дяволите да я вземат тази Евелин заради голямата й уста.
— Да, и предпочитам да бъда оставена на мира.
— Аз пък предпочитам да говоря с тебе. — Вратата се отвори и Дръмонд застана на прага.
Тя погледна покрай него към кухнята, но нито Евелин, нито готвачът се виждаха. Предатели. Той влезе вътре и залости вратата.
— Къде са слугите? — попита тя.
— Евелин е на пазар, а готвачът — в склада.
Желанието й да се свие беше всепоглъщащо, но тя му се противопостави. С привидна нехайност тя обви кърпата около врата си, за да скрие клеймото, което щеше да издаде тайната й и заради което щеше да изгуби всичко скъпо за нея. После се облегна с една ръка на ръба на дървената вана и започна да потропва с пръсти, за да прикрие треперенето си.
— Не можеш ли да изчакаш половин час?
— Не. Вече достатъчно дълго отлагах.
След тази тайнствена забележка той претърколи един варел до ваната и седна. Светлината, която проникваше през високия прозорец, хвърляше сянката му върху пода. Той прокара пръсти през косата си и пристегна горната си дреха. Сякаш се състоеше само от крака, ръце и очарователни сини очи. Животно.
Често й се беше случвало той да има преимущество над нея, но пред този всички останали случаи бледнееха. Седнала гола, с Дръмонд надвесил се над нея, тя се чувстваше изцяло под неговата власт.
— Алисдър ще седне между тебе и мене на масата тази вечер — каза той.
Това беше последното нещо, което тя очакваше.
— Сигурна съм, че е много въодушевен. Благодаря, че ми каза.
Той й се усмихна леко и погледът му бавно обходи ръката й. По гръбнака й полазиха тръпки и пръстите й застинаха.
— Има ли нещо друго?
Той присви дяволито очи и се усмихна дръзко.
— Мисля, че да.
Използвайки един от особено успешните изрази на Глори, Джоана отвърна:
— Не бъди досаден.
— Мислех, че съм тъп трол.
Щеше да извие врата на Алисдър, а после щеше да потърси Глори за съвет как да избягва съпруг, когото не желае.
— Засега и тъпият трол ти стига.
Той започна да изучава лицето й и мократа й коса, която се спускаше по рамото й и се потапяше във водата.
— Беше ти приятно да ме целуваш.
— По-скоро бих се радвала на пресечено мляко.
Напуши го смях и тя си спомни тъмните косми по гърдите му, които преминаваха в тънка ивица и след пъпа му водеха до неговия…
— А ако ти заповядам отново да ме целунеш?
Сърцето й започна да бие лудо. Същите думи беше изрекъл и през нощта, когато го беше успокоявала на кулата. Тогава тя беше отвърнала честно, защото бе искрено трогната и имаше желание да излекува раните от миналото. Но той беше развалил нещата и сега беше изправена пред най-големия ужас за една майка.
— Ще откажа да те целуна, освен ако не заплашиш да отведеш сина ми.
Той се намръщи, но тя не се заблуждаваше, че това е от угризения на съвестта. Дръмонд Макуин беше безсърдечен до мозъка на костите си.
— Ако това е всичко… — За да подсили думите си, тя повдигна въпросително вежди.
Той хвана глезена си, вдигна левия си крак и го сложи върху десния.
— А какво ще стане с трудно постигнатото примирие? Не сме обсъждали условията.
Господ да й е на помощ. Той възнамеряваше да си бъбри с нея. При залостена врата.
— Условията?
Ръцете й отново започнаха да треперят и тя стисна ръба на ваната.
— Аз изпълних моята част от споразумението.
— Ако ми позволиш, бих казал, че я изпълни изключително добре.
— Ако искаш, можеш да го кажеш и на папата.
Той обви с ръце варела, облегна се назад и погледна към китките сух пирен, които висяха от тавана.
— Сигурен съм, че ме желаеше.
Горната му дреха беше прекалено тясна и шевовете щяха да се пръснат, ако не престанеше да стяга мускулите си. Дано шивачът му да живееше в Лондон.
— Сигурна съм, че ще украсиш случката както на тебе ти харесва.
С гъвкаво движение той стана от варела и вдигна кофата с топла вода.
— Ще ти изплакна косата. Никога не си обичала сама да правиш това.
Тя се загледа в рафтовете по стената и се опита да не обръща внимание на голотата си, както и на неговата настоятелност, но торбичките сушен грах и гърнетата с мед не спомагаха особено за намаляване на безпокойството й. Неговата невярна съпруга.
— Променила съм се.
Той подуши косата й.
— Както и избора си на сапун. Знаеш, че този е любимият ми.
Изобщо нямаше понятие за това. Тя също харесваше аромата, но явно той щеше да си припише отговорността и за това.
— Тук има пирен в изобилие, а аз нямам пари за скъпи аромати.
— Избрала си го заради мене. Още една насока, в която си се променила.
От ненаситния му поглед кожата й настръхна.
— Мисли каквото си искаш, Дръмонд. Само го прави на друго място.
— Защо ме пъдиш? Никога преди не си била срамежлива. Напротив. Даже се гордееше с тялото си и с ефекта, който то имаше върху мене. Защо сега се изчервяваш?
С огромна радост тя отвърна:
— Не съм жената, за която си се оженил.
Погледът му се спря върху гърдите й.
— Сега повече ми харесваш.
Ако искаше да го държи на разстояние, не трябваше да се отнася мило с него.
— Ти на мене пък не чак толкова.
Красивите му черти станаха още по-чаровни от прекалено скромната усмивка, която се изписа на лицето му.
— Дори и един тъп трол може да забележи, че си ми ядосана.
— Престани да бъдеш толкова сговорчив, това още повече ме притеснява.
— Мога веднага да ти обясня какви са мотивите ми, защото те засягат — отвърна с нежен шепот той, почти допрял бузата си до нейната. — След което вече няма да се чудиш.
Той вдигна с една ръка дъбовата кофа, сякаш беше лека като перце.
— Наведи се, ако не искаш водата да потече навсякъде. И свали тази кърпа.
За нищо на света нямаше да открие клеймото.
— Мога и сама да измия косата си.
— Достави удоволствие на съпруга си.
Възмутена, но хваната натясно, тя сви колене и стисна здраво кърпата.
— Затвори си очите.
Миг по-късно топлата вода се стичаше по косата й и пръстите му започнаха да масажират главата й. Като човек, склонен към скъперничество, той пестеше водата, поливайки внимателно всеки кичур от дългата й до кръста коса.
Сапунът залютя на очите й и тя притисна мократа кърпа към тях. Въпреки че се опитваше да не му обръща внимание, Джоана усещаше дъха му и топлината на тялото му близо до себе си. Тя се опита да се отдръпне.
— Не мърдай. Винаги съм искал да опитам вкуса на пирен върху кожата ти.
Клеър обичаше мириса на люляк и рози, а и никога не беше споменала за пристрастието на Дръмонд към кожата й. Той отметна косата й и целуна небелязаното рамо и шията й.
Джоана настръхна. Слава Богу, че слугите скоро щяха да се върнат. При наличието на толкова много гости Евелин и готвачът едва ли щяха да се бавят много. Джоана се чувстваше относително в безопасност и ако продължаваше да говори на себе си, може би щеше да успее да потисне гласа на слабостта и непрекъснатите му молби да отстъпи пред Дръмонд Макуин.
— Спомняш ли си непрекъснато повтарящия ми се сън? — попита Дръмонд. — Който ти смяташе за вулгарен.
Страхотно извинение й дойде наум.
— Насилих се да го забравя.
Той говореше съвсем близо до рамото й, а зъбите му докосваха кожата й.
— Лежа на тревистия бряг на буен поток. Прекрасна лятна утрин. Над главата ми летят орли, а около мене се гонят горски животни. Целият свят сякаш е изложен пред мене. После ти излизаш напълно гола от водата.
— Аз вървя по водата, така ли?
Той игриво я захапа.
— Шшт. Непочтителността не е позволена. — После продължи с дрезгав глас: — Ти се усмихваш и коленичиш до мене. Казваш ми, че си изпратена специално за мене. После ми даваш право на три желания.
Чувствените нотки в гласа му започнаха да я унасят, а и засега разказът му й се струваше безопасен, като изключим факта за голотата й, но той се преживяваше. Проблемът беше, че той я смяташе за своя съпруга. „Не“, осъзна тя, нямаше да бъде достатъчно убедителна дума, за да се откъсне, ако той не престанеше да докосва кожата й.
— Ти какво си пожела? — попита тя.
— Зависи кога ми се явяваше сънят.
Ако се съгласяваше с него, може би щеше да си тръгне.
— Първия път.
— Поисках меч, легло без двама хъркащи братя и кон.
Тя избухна в смях. Той се присъедини и шумът от тяхното веселие прозвуча толкова естествено, че си помисли, че най-накрая може би ще постигнат постоянно примирие. Днес не беше видял клеймото. И нито веднъж не я беше нарекъл курва. Дори не беше споменал греха на Клеър. Дано да го забравеше.
— Как може да си ме сънувал, след като си бил още момче? Та ти не си ме познавал тогава.
— Съдба.
Когато ставаше дума за съдбата, Джоана можеше да отиде и още по-далече.
— Какво си пожела последния път, когато го сънува?
— Много зрели неща. — Той събра косата й накуп. Тя стисна кърпата смъртно уплашена.
Извивайки косата й, той изцеди водата, после взе четката и започна да я разресва.
— Стая с много прозорци на върха на Феърхоуп Тауър. — Устните му се плъзнаха по гръбнака й и по кожата й полазиха тръпки.
— Дръмонд…
— Шшт. — Той го прошепна в ухото й и тя едва се удържа да не изстене. Обливаха я вълни на удоволствие, освежаващи, възбуждащи и съживяващи идиличната сцена, описана от него, и напълно завършена от нея, седнала гола пред него в очакване на волята му.
— Не си ли любопитна какво беше второто ми желание?
— Желание? Какво желание?
В арогантния му мъжки смях прозвуча предупреждение. Тя се сети за темата на разговора.
— Второто ти желание.
Той вдигна ръката й, пъхна главата си под нея и нежно целуна гърдата й. Другата му ръка я прегърна през рамото и се опита да свали кърпата.
— Трябва да спреш. — Немощната молба не звучеше никак убедително дори и на Джоана.
Устата му беше върху гърдата й, а зърното беше настръхнало от дъха му.
— Желанието ми беше да те заваря да се къпеш в килера и да имаш нужда някой да измие косата ти.
Чувственият му тон и романтичните му думи съвсем я омаяха и тя затвори очи.
— Какво беше третото ти желание?
Той лапна зърното й и започна да го смуче бавно и продължително, докато тя остана без дъх и с напълно замъглено съзнание.
— Знаеш ли — прошепна той, — мисля, че забравих.
— Опитай се да си спомниш — изстена тя.
— Твърде много ме разсейваш.
— Не. Отново ти отстъпвам.
— Това е прекрасно.
Той очевидно беше доволен от отговора й и Джоана почти се зарадва, че разговаряха така непринудено. Разговаряха ли? Можеше да бъде обявена за пълна глупачка, ако приравняваше смукането на гърдите си с провеждането на разговор. Но ако не го спреше, той щеше да очаква от нея да изпълни докрай съпружеските си задължения. Съвсем си беше изгубила ума.
И все пак нуждата да се подчини беше много настойчива, предизвикваше силни емоции и я приканваше да се събере с този мъж, да свие гнездо и да изгради общо бъдеще с него. Той я омайваше да забрави вредата, която разкриването й щеше да нанесе върху други хора. Какво щеше да стане с булката на Христа, която беше отдала живота си на отглеждането на дъщери, които никой друг не беше искал? Какво щеше да стане със самата Джоана? Какво щеше да стане с нея? Пред света тя беше погребана в свещената земя на абатството Скарбъро.
Страхът от ужасните последствия изчезна, когато устата му се прехвърли върху другата й гърда, а свободната му ръка се зае да успокоява изоставеното зърно. Стомахът й се сви и вратът й се скова. Думите и фразите се завъртяха в главата й, но тя не можеше да ги свърже в смислено изречение, не и когато устните му се срещнаха с нейните и започнаха да я целуват. Обливаха я вълни на удоволствие от главата до петите.
Тон явно съзнаваше какви са усещанията й, защото сложи ръка на стомаха й и с нежен масаж премахна болката. Бедрата й се отпуснаха, а хълбоците се свиха. По-надолу усети влажност, която беше твърде различна от водата за къпане. Той продължи да играе ролята на магьосник, леко накланяйки глава на една страна и задълбочавайки целувката тъкмо когато самата тя смяташе да направи това. После премести ръката си по-надолу, точно на влажното място.
Тя извика и отдръпна устата си. Погледът му беше замечтан и тя го попита дали не е пил прекалено много от бирата, чийто вкус беше усетила на устата му.
— О, не. Възнамерявам да запомня всеки миг от любенето ни.
Любене. Каква хубава дума.
После той я взе на ръце, извади я от ваната и я допря до гърдите си. Тя се притисна към него, докато той сядаше на варела и я полагаше върху скута си. После разтвори краката й така, че да обвият бедрата му. Гола и напълно открита, тя почувства нарастващата му нужда дори и през тъканта на тесните му панталони. Стомахът й отново се стегна и когато тя промени леко позицията си, напрежението изчезна като магия. Ръцете му галеха гърба й и нежно я притискаха, докато той се движеше нагоре-надолу, установявайки постоянен ритъм, който размекваше мозъка й и напълно премахваше желанието й да се съпротивлява.
Той се поклащаше заедно с нея и прокарваше втвърдената си мъжественост точно там, където беше нужно.
— Дръж се по-смело с мене, Клеър.
Клеър.
Подобно на крясък, спасяващ те от кошмар, името на сестра й изтръгна Джоана оттам, където се намираше, от това, което правеше, и от този, с когото го правеше. Желанието я караше да забрави последиците и напълно и безвъзвратно да се потопи в живота на сестра си.
Тя се разбунтува. След като в кулата имаше допълнителни гърла за хранене, готвачът и Евелин сигурно вече бяха започнали да приготвят вечерята. Щяха скоро да се завърнат и ако протакаше достатъчно, със сигурност щеше да успее да се измъкне.
Тя реши да опита.
— Не си ми казал още всичките си желания. Устата му се премести върху бузата и ухото й, като леко ги хапеше и целуваше.
— Едното вече е спорно, слава Богу, а другите ще ти ги кажа по-късно.
По-късно. Сърцето й се сви от ужас. Дръмонд със сигурност щеше да има какво да каже, когато забележеше чудния факт, че след като му беше родила син и му беше изневерила, жена му все още беше девствена. Освен ако… Тя си спомни какво й беше казал, когато го попита дали не е пил прекалено много бира.
Възнамерявам да запомня всеки миг.
Означаваше ли това, че алкохолът може да го накара да забрави. Тя беше прекалявала само веднъж и не си спомняше особено ясно подробностите от случката. Ако той беше пийнал, когато се любеше с нея, тогава може би нямаше да забележи разликата в клеймото. Клеймото. О, Господи, беше забравила клеймото. На вратата се потропа.
— Господарке, още ли сте вътре?
Евелин. И кърпата все още беше увита около шията на Джоана. Слава Богу.
— Да.
Той изруга тихо.
— Извинете, че ви безпокоя, но готвачът е забравил да вземе шунката, преди да влезете да се къпете. Каза, че ако не се заеме веднага с готвенето, хората на Дъглас ще си легнат гладни.
— Къде е проклетата шунка? — прошепна дрезгаво Дръмонд.
Обзета от облекчение, Джоана посочи варела под тях. Когато той отвори уста, за да изругае, тя сложи ръка на лицето му.
— Моля те, мълчи. И без това съм достатъчно смутена. Не искам да бъда открита как се натискам с тебе посред бял ден.
Той кимна и тя махна ръката си.
— Кажи й, че почти си свършила. — Ръцете му обвиха бедрата й и той се намръщи. — Бог ми е свидетел, че аз свърших.
— Какво трябва да означава това?
Той й хвърли странен, изпитателен поглед, сякаш очакваше тя да разбере думите му.
— Не е важно. Просто се надявам водата вече да е достатъчно изстинала.
— Достатъчно изстинала за какво?
Той отново я изгледа странно, като че ли въпросът й го озадачаваше.
— Достатъчно изстинала за моите цели — изръмжа гой и я пусна на земята.
Коленете й трепереха и тя хвана ръката му, за да се задържи на крака. Ядосан, той каза:
— Болката в стомаха ти е по твоя вина. Няма да получиш съчувствие от мене.
Джоана искаше да го попита защо смята, че тя очаква съчувствие от него, но последните й два въпроса не бяха приети добре. Затова се постара да преодолее зашеметяващата слабост и облече дрехите си. Когато откри и гребена си, тя отвори вратата и застана пред развеселената Евелин, която имаше цвете в косата и се усмихваше дръзко. Вероятно работа на някой от хората на Дъглас.
Погледът на прислужницата се премести върху Дръмонд, който беше толкова ядосан, че едва не скъса дрехата си. Тя го огледа от главата до петите, а после се отдръпна, сякаш щеше да я опари.
— Сега ще извикам Амори да вземе шунката.
Джоана я разбираше напълно, тя също не искаше да има нищо общо с Дръмонд. Хукна да търси Глори. Имаше куп въпроси към нея за това, как може да се справи с един мъж.
* * *
Два часа по-късно Дръмонд отвори един от прозорците на дневната стая и се огледа за жена си. Видя Алисдър да показва уменията си в боравенето с меча на шериф Хей, Суин и група ловци. На улицата търговците събираха сергиите си, а разпръскващата се тълпа се изнизваше през главната порта. Проснат върху наклонения покрив на навеса за Лонгфелоу, Морган Фор слагаше последните снопчета слама.
Погледът на Дръмонд отново обходи тълпата, докато най-после забеляза познатата жълта наметка и бяла шапка. Движенията й не можеха да бъдат сбъркани, увереността на походката й, полюляването на раменете й и удоволствието, което тя изпитваше, когато си разменяше поздрави с някого или махаше на дете.
Беше казала за себе си, че е уважавана вдовица. Той също започваше да вярва на това. Както тя обичаше да казва, не беше същата жена, за която се бе оженил. Това твърдение го занимаваше живо, защото тя наистина беше съвсем различна от онази Клеър, която той си спомняше. Дали и той се беше променил колкото нея? Тя не беше казала такова нещо, но и не се беше интересувала много от съвместния им живот, за да си прави труда да го запомни.
Въпросът за майка му беше доказателство за липсата й на интерес. Веднъж, когато бяха седнали на масата, тя беше попитала бащата на Дръмонд как е изглеждала майка му. Гавин Макуин така се беше ядосал от нетактичния й въпрос, зададен в присъствието на втората му съпруга, че беше забранил на Клеър да се храни с тях в продължение на две седмици.
Тя беше плакала с дни, молейки Дръмонд да се намеси в нейна подкрепа, и той го беше направил, но безрезултатно. Как бе могла да забрави? Или той беше имал прекалено много години, за да си спомня миналото?
В търсене на нови спомени, той я проследи как върви към стълбите в подножието на кулата. Спря се да разговаря с някаква жена с две малки момиченца. След като се порадва малко на децата, тя докосна ръкава на роклята на жената, очевидно възхищавайки се на дрехата. Поговориха още малко и Клеър продължи пътя си. Изглеждаше спокойна, а походката й — уверена. Хората тук я обожаваха. Всички, с изключение на Елтън Сингър, комуто беше забранила да стъпва в кръчмата до вечерня.
При мисълта за хитрия й начин на правораздаване Дръмонд се усмихна. Дали се беше научила да управлява от Рамзи Хей? Когато отиде в килера, Дръмонд възнамеряваше да потвърди високото й мнение за шерифа и да признае, че е сгрешил, като я беше обвинил, че отново е престъпила брачните си клетви. Извинение не беше нужно, защото тя вече му беше простила. Защо иначе би отговорила на страстта му? Очевидно не таеше лоши чувства към него и го показваше по чудесен начин.
В някои отношения той сякаш я ухажваше за първи път. След като му беше дадена от стария крал, на Дръмонд му беше спестено да играе ролята на галантен кавалер, за да спечели вниманието й. Зестрата й беше обещанието за мир, дадено от войнствен английски крал. Съдбата й — да води изолиран живот на това парче земя.
На Дръмонд му доставяше удоволствие да си разменя реплики с нея, защото сега му харесваше още повече. Беше станала хапливо остроумна и страшно забавна. Освен това беше и много по-страстна.
Когато беше стигнала до средата на стълбите, някой извика:
— Скъпа приятелко.
Тя спря с разтревожено изражение. Дръмонд видя Бърти Стейпълдън да я посреща, за да й каже, че съпругът й я чака в дневната.
Говореха прекалено тихо, за да ги чуе Дръмонд, но той доби впечатлението, че Бърти я успокоява, защото тя започна да се отпуска. Завиждаше на специалната връзка, която съществуваше между тях, но тя беше живяла без баща или съпруг в продължение на седем години.
Тя му благодари, а после забърза нагоре по стълбите. Малко след това Дръмонд чу гласа й в коридора. Нареждаше на готвача да изпрати Амори при пекаря, за да донесе допълнително хляб.
Като предвкусваше нова удовлетворяваща размяна на реплики, Дръмонд се обърна.
— Къде беше? — мило я попита той.
Тя примигна объркано, остави кошницата на пода и свали шапката си.
— Бях при Глори. Трябвам ли ти за нещо друго, освен да задоволиш похотта си?
Дръзкият й въпрос го слиса, беше попитал нещо съвсем обикновено.
— Какво ти става?
Кичурите чиста коса обграждаха лицето й и образуваха облак от къдрици. Фината тъкан на горната й дреха прилепваше плътно към гърдите й и падаше на пода на нежни гънки. Според счетоводните книги тя можеше да си позволи скъпи коприни и кадифета, но притежаваше само няколко по-изящни рокли. Или поне така му беше казала Евелин точно преди да я изпрати на пазар.
— Моля те, бъди по-точен — каза тя.
Хубавото му настроение се изпари.
— Непременно. Нещо си ядосана сега. Но съвсем неотдавна беше гола и трепереше от желание в скута ми. Което доказва, че и ти беше възбудена, така че защо да говорим само за моята похот.
— Казах да бъдеш по-точен, не ужасен. Ти си луд, ако смяташ, че можеш да ме поставиш в неловко положение и да ме съблазниш в рамките на един ден.
Къде беше разтопената, стенеща, страстна Клеър?
— Значи, като се държиш сега студено с мене, ми връщаш благосклонността.
— Как бих могла, след като ни най-малко не съм благосклонна към тебе?
Все едно му бяха ударили шамар.
— Напротив. Обясни ми защо десет минути след като ми нареди да напусна килера, вече ме молеше да смуча гърдите ти.
Тя се изчерви.
— Никога не съм те молила за подобно нещо.
Той сви палеца и показалеца си.
— Беше ей толкова близо.
— Заблуждавай се, ако искаш. — Тя седна зад бюрото и отвори счетоводните книги.
— Какво си мислиш, че правиш?
В погледа й проблесна решителност.
— Зная, че записвам запасите за деня. — Тя прелисти тетрадката, докато намери страницата, която търсеше. Със замах потопи перото в мастилото и започна да пише.
— Така. Слама за двадесет и два допълнителни коня. Овес, четири бушела. Бирата вече е изчислена. Хляб, два бушела.
Драскането на перото по пергамента му лазеше по нервите.
— Ще престанеш ли?
Спокойна като свещеник по време на литургия, тя остави перото и скръсти ръце върху книгата. После се усмихна любезно.
— Разбира се, съпруже. Имаш ли да ми кажеш нещо смислено?
Напълно объркан, той отиде зад нея и се надвеси над рамото й. Изпълни го задоволство, защото тя не беше толкова овладяна, колкото се опитваше да изглежда.
— Записала си цифрите на погрешна страница. Това са сметките за моите разходи и тези на Лонгфелоу.
Тя посочи началото на страницата.
— Тук е счетоводството за посетители.
Той се ядоса.
— Аз не съм посетител!
Тя стана от стола и тръгна към вратата. Той я извика обратно. Джоана спря, въздъхна и се обърна.
— Да, господарю?
Гола, тя беше треперила от желание, а сега се държеше като незаинтересована девственица. Само преди няколко часа очите й бяха придобили топлия цвят на канела. Сега бяха студено кафяви. Беше много непостоянна и по един или друг начин той щеше да сложи край на това.
— Бих искал да има мир между нас — каза той.
— Защо? Ти малко държиш на мене.
Дали се преструваше на срамежлива?
— Не и преди два часа. Тогава много държах на тебе.
— Също толкова лесно можеш да полагаш тези грижи и за някоя любовница.
— Очакваш да си взема проститутка ли?
— Можеш да вземаш каквото си искаш. А сега, ако ме извиниш…
— Не те извинявам.
— Имаш ли някакво нареждане за мене?
Искаше да бъде сговорчива и да се държи мило с него. Така и щеше да стане, той щеше да я убеди.
— Да. Ела тук.
Тя огледа изпитателно лицето му, като се опитваше да разгадае намеренията му. Дръмонд повдигна вежди, предизвиквайки я да му откаже. Адамовата й ябълка подскочи, когато преглътна, но Джоана не отмести поглед от него. Прекоси половината стая и спря.
За да я окуражи да се приближи повече, той каза:
— Ще посетим Ред Дъглас през октомври. Искам да обсъдим подробностите.
— Целта на нашето посещение е…?
— Той поиска да му се закълна във вярност.
— А ти ще го направиш ли?
— Ти как мислиш?
Тя започна да изучава лицето му, а погледът й блестеше от интелигентност.
— Мисля, че още не си решил.
Дяволите да я вземат тази нейна проницателност.
— Ти ще се закълнеш ли във вярност към мене?
— Ще трябва да ти откажа. Брачните клетви имат по-голямо значение от гражданските обещания. Въпреки че някои биха казали, че планинците са напълно нецивилизовани.
Дръмонд се разсмя.
— Това е едно от най-хубавите определения за нас.
Тя се опита, но не успя да се сдържи и също се засмя.
— Веднъж дочух ковача в Карлайл да казва, че шотландците си тътрят краката на път към къщи, за да не заварят някого вътре.
— Ти какво ще кажеш?
— Мисля, че всеки от нас има собствено мнение.
— Ти, изглежда, почти не си спомняш за живота си в Шотландия. Защо иначе ще избягваш въпроса ми?
— Този навик съм го придобила от тебе. Всеки път, когато те питах дали ме обичаш.
Това не беше забравила.
— Избираше неподходящи моменти да ми задаваш този въпрос.
— Сещах се за него само когато се връщаше вкъщи, пропит от тежкия парфюм на любовницата си.
— Тук нямам друга жена. — По дяволите, той дори не се беше насладил напълно на съпругата си.
— Тогава явно не търсиш на подходящо място.
— Нямаш нищо против да имам връзка с друга жена, така ли?
Надменното й изражение не й беше привично, челюстта й беше прекалено стегната.
— Това е твое право.
— Ти беше луда по мене в килера.
Погледът й се разколеба, тя го задържа върху връзките на горната му дреха.
— Ти така и не ми каза какво е било третото ти желание.
— Желая да узная защо не искаш да ми отговориш.
Тя махна с ръка.
— Защото един брак има и други важни страни, освен физическата.
Изказването й беше съвсем вярно и той млъкна. Желаеше я физически, но искаше и нещо повече от нея. Беше поискал мир, обсъждането му се струваше най-подходящият начин, от който да се започне.
— Както и бащинството има повече страни от очевидните?
— Да, и добре, че си го забелязал. Вниманието ти е успокоило Алисдър. Той е страшно развълнуван от възможността да преспи в твоята стая.
Похвалата й беше точно като милувка.
— Уверен съм, че ти също би била.
Тя отрече думите му.
— Аз сигурно знам по-добре.
— Значи вероятно ще се зарадваш да узнаеш, че утре ще го взема със себе си на лов.
— Казал ли си му вече?
— Защо?
— Защото ако не си, няма да бъде разочарован.
— Смятам да го върна обратно и нямам нужда от твоето разрешение.
— Явно нямаш нужда и от мнението ми.
Бъди разумен, повтори си той. Тя е изплашена до смърт да не изгуби сина си и ще стигне до всякакви крайности, за да го защити. Това беше второто нещо, което Дръмонд най-много харесваше у нея.
— Сигурен бях, че ще бъдеш против.
— И ти реши да пренебрегнеш чувствата ми, дори без да знаеш точно какви са.
Имаше вина за това, но и основателна причина.
— Зная какво ще кажеш. Че е прекалено малък.
— Грешиш. Смятам, че е достатъчно голям, но просто не знае да ловува. Ще ти задава хиляди въпроси и ти или ще бъдеш прекалено зает, или просто няма да искаш да отговориш. Ще загубиш търпение и той ще бъде наранен. И двамата ще се чувствате зле и ще донесете лошото си настроение вкъщи.
Беше изложила аргументите си логично, безпристрастно и може би беше права. Дръмонд не се беше замислял колко досадни могат да бъдат въпросите и исканията на Алисдър по време на лов.
— Но — добави тя, спестявайки неубедителния отговор на Дръмонд — мисля, че имам решение на проблема. Ще го научиш да ловува, но насаме. — На лицето й се появи дяволита усмивка и очите й заблестяха. — Ще те слуша много по-внимателно, ако сте сами.
Внимателно обмисленият компромис беше пример за това, което тя наричаше добър родител. И двамата носеха тази отговорност. Разговорът достави такова голямо удоволствие на Дръмонд, както малко неща досега.
— Много го обичаш.
— Повече от живота си — отвърна пресипнало Джоана.
— Ще се грижа за него, Клеър. Обещавам ти.
— И ще убиваш дивеч в същото време? Преувеличаваш смелостта си много повече, отколкото аз някога съм го правила.
След седем години в килията Дръмонд се съмняваше дали изобщо може да хвърли копие, но не се беше замислял, че ще трябва да се поупражнява, преди да се опита да се превъплъти в героя от нейните разкази.
— Вероятно си права.
Тя вдигна счетоводната книга.
— Вярвам, че постигнахме първото условие в примирието.
Настроението й се беше подобрило и той смяташе да се възползва от това.
— Мисля, че ще отстъпя.
Тя се усмихна, сякаш си спомни, че сама беше направила подобно изявление по-рано.
— И какво е усещането?
— Окуражаващо, защото трябва да скрепим споразумението си с целувка. — Той протегна ръце към нея.
Тя го погледна внимателно, а после впери очи в отворената врата.
— Не. — След това се завъртя и напусна стаята, изпълвайки въздуха с аромата на пирен.