Арнет Лем
Шотландска кръв (9)

ГЛАВА ОСМА

— Шерифът ме харесва.

Джоана затаи дъх и зачака реакцията на Дръмонд. Беше очаквала чертите му да се изкривят от отвращение. Той не я разочарова, но зад гнева и неодобрението тя усети и съжаление. Прииска й се да заплаче, защото животът беше тъжен и несправедлив към Дръмонд Макуин. Предначертано му беше величие, но нещастията бяха станали негова съдба.

— Колко съобразително от твоя страна да ме подготвиш.

Тъй като не желаеше да отстъпи или да потвърди долните му подозрения, тя го погледна право в очите.

— Шериф Хей е честен човек и ако се опиташ да се сприятелиш с него, мисля, че лесно ще успееш. Никога не съм го окуражавала и никога не съм… — Думите заседнаха на гърлото й. Когато напрежението изчезна от погледа му и се смени с хладно примирение, тя събра смелост и заговори направо. — Никога не съм спала с шерифа, нито с някой друг мъж.

— Разбирам. — Думите бяха изразени с престорено учудване. Той се хвана за гредата, която поддържаше почти завършения навес. Мускулите на ръцете му се стегнаха, а голите му гърди се изпънаха от напрежение.

— Споделяхме общо брачно ложе, заченахме син и след седемгодишно отсъствие Бог ме дари с девствена съпруга. Чуваш ли, Лонгфелоу? — попита той през рамо. — Наистина съм благословен от съдбата.

Вцепенена, Джоана наблюдаваше как слонът обви хобота си около тялото на Дръмонд в най-странната прегръдка, която някога беше виждала. Когато върхът на хобота разбърка косата на Дръмонд, тя не можа да се сдържи да не отбележи:

— Той наистина те харесва.

Дръмонд отговори с вяла усмивка.

— Разказваше ми за връзката си с почитаемия шериф, който, докато ние си говорим, обикаля външния ни двор.

Външният ни двор. Брачното ни ложе. Нищо в живота на Джоана досега не я беше подготвило за този разговор. Тя беше свикнала хората, независимо дали са познати, или непознати, да мислят само добри неща за нея. Презрението на Дръмонд отвори дълбока рана, но тя успя да скрие болката си.

— Ред Дъглас е с него.

— Колко удобно. — Дръмонд отпусна ръце, създавайки впечатлението, че виси от гредата. — Кажи ми, чоп ли хвърлят, за да решат кой първи да легне с тебе?

Обзета от гняв, тя сви юмруци и се опита да не избухне. Рамзи и местният владетел рядко идваха заедно във Феърхоуп. Шерифът беше при Дъглас, когато получи съобщението на Джоана.

— Това е пълна глупост. Дъглас е местният владетел.

— А не крал? Колко жалко, че се е наложило да снижиш стандарта си.

Стражата обхождаше стената. Бърти извеждаше каруцата с тора извън пътя. Качени на кокили, Алисдър и още едно момче тичаха към група развълнувани деца близо до кладенеца. Навън животът си продължаваше постарому.

Джоана се сви в себе си. Особено когато погледна лицето на Дръмонд. Дори и раздразнен, той предизвикваше възхищение. Сините му очи блестяха като скъпоценни камъни на слънчевата светлина. Черни къдрави косми покриваха гърдите му и продължаваха на тънка ивица чак до сивия му панталон. Той си пое дъх и тя забеляза, че линията продължава и надолу след пъпа му. Шокирана, че е видяла това, тя отмести поглед. Той я наблюдаваше подобно на ястреб, набелязал жертвата си.

Силата на волята му превишаваше нейната и тя отстъпи.

— Ще ти се закълна в каквото поискаш, Дръмонд, защото предпочитам да сключим примирие по време на посещението им.

С върха на хобота си Лонгфелоу погали ръцете, врата и краката на Дръмонд. Странната ласка изглеждаше толкова еротична, че Джоана се почуди колко ли жени бяха докосвали Дръмонд по този начин. Напрежението от тридневната им раздяла все още й тежеше. Гордостта и гневът я бяха възпрели да се доближи до него. Нуждата и скорошното пристигане на гостите я бяха принудили да отстъпи. Той беше използвал нищо неподозиращия Алисдър, за да остане насаме с нея.

— Ако още веднъж ме опозориш, Клеър, ще отведа надалече Алисдър. — С мъртвешко спокойствие той добави: — И никога повече няма да го видиш.

Сърцето й щеше да изскочи.

— Някой ден ще съжаляваш за държанието си, но искам да знаеш, че аз не бях настроена зле към тебе, преди да отправиш тази заплаха.

— Това не е заплаха, а обещание.

— О, Дръмонд. Мнението ти за мене е предубедено.

— Очакваш да пея осанна в твоя чест ли?

— Разбира се, че не.

Истинската му съпруга беше извършила престъпление! Джоана само щеше да плати цената. Но нямаше да се унижава пред него. Беше обичала Клеър и често се чудеше дали специфичната им близост не беше започнала още преди раждането им, защото бяха делили утробата на майка си. Сега си деляха един и същ грях и един и същи мъж.

— Искаш да кажа само, че ако достатъчно дълго време търсиш недостатъци у мене, със сигурност ще намериш.

С особено заплашителен вид той я огледа от горе до долу.

Тя преглътна гордостта си.

— Добре. Ще се преместя в твоята спалня, ако това те успокоява.

— Колко щедро от твоя страна, но трябва да ти откажа — заяви той прекалено сърдечно. После тонът му стана настоятелен. — Ще останеш в стаята на Алисдър. Момчето ще спи при мене. Бърти — при ловците. Гостите ще се настанят в неговата стая.

— Винаги съм им отстъпвала моето легло.

— Не и в мое присъствие.

Господи, думите й бяха прозвучали напълно погрешно. Точно когато тя вече се беше уморила да го убеждава, изражението му се смекчи. Като се възползва от това, тя се доближи достатъчно близо до него, за да види собственото си отражение в очите му.

— Когато идват важни гости, винаги се местя в стаята на Алисдър, а той спи с Бърти. Попитай, когото искаш, Дръмонд. Добре знаеш този обичай, така че не се преструвай. Просто се държиш злобно с мене, защото смяташ, че го заслужавам.

Той промърмори „прегърни“ на слона. Хоботът на Лонгфелоу се обви около двамата и тя зачервена се долепи до полуголото тяло на Дръмонд. Тя извика леко при допира на мекия слонски хобот, който я държеше неподвижна. Непоклатимо като каменна стена, тялото на Дръмонд се извиси до нейното. Тя трепереше от страх.

— Дръмонд, кажи му да ме пусне.

— Трябва да се научиш да се доверяваш на съпруга си. — Той се хвана още по-здраво за гредата над него. — Та какво казваше?

Когато осъзна, че Лонгфелоу няма да я задуши, тя се поуспокои.

— Казвах, че имаш погрешно мнение за мене. Огледай се около себе си, Дръмонд. Не бих могла да спечеля уважението на тези хора, ако се държах невъздържано. Аз съм уважавана вдовица.

Той повдигна иронично вежди.

— Съпругът ти е съвсем жив.

Почти цяла сутрин беше покривал навеса на Лонгфелоу, но все още миришеше на ментов сапун.

— Искаш да кажеш, че…

Той се размърда до нея.

— Искам да кажа, че един от неуправляемите ми крайници е „възбуден“ от близостта ти и съчувства на положението ти на самотна вдовица.

Тя си спомни първата му целувка, буйната му страст, породена от допира на ръката й. Дори през дрехите желанието му онази нощ беше шокиращо. Тесният панталон, в който беше облечен, не оставяше нищо на въображението.

— Ти също ще се почувстваш неловко.

— Да, но това ще бъде смекчено от завистта на всеки мъж, който чуе за това. Ако не стане така, ще се постарая да изтърпя срама.

Дрънченето на хамути и тропането на копита й напомниха, че гостите им вече са наближили главната порта. Всеки момент щяха да влязат в двора.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да ме освободиш?

Той спокойно я огледа.

— Прегърни ме през врата и ме целуни.

Дявол да го вземе беше попаднала в капана му. Погледът й обхващаше само голите му гърди и огромната глава на Лонгфелоу зад него.

— Ще ни видят.

Напълно равнодушно той започна да изучава лицето й.

— Сега, като размислих, искам да ме целунеш по устните.

Изскърца някаква кожа, изглежда, гостите им слизаха от седлата. Притиснати до нея, гърдите на Дръмонд се надигаха и спускаха.

— Моля те, Дръмонд. Не се дръж като глупак.

Той облиза устните си.

— След още размисъл въображението ми се разбуни — продължи спокойно той. — Бих искал да ме целунеш с език.

Зад нея танцуваха неспокойно коне и някакъв мъж, вероятно местният владетел, се прокашля. Дали бяха достатъчно близо, за да ги чуят? Ядосана, че може да стане така, тя просъска:

— Ще съжаляваш за това.

— Мога да ти наредя да свалиш шапката и да пуснеш косата си.

Като някакъв кошмар замисълът му започна да прониква в шокираното й съзнание.

— Ако не те целуна сега по устните…

— С езика си — сгълча я той. — А те не могат да ни чуят.

Тя въздъхна.

— Ако не те целуна по устата с език, ти ще измислиш други, по-интимни начини, за да ме поставиш в неудобно положение.

Той й отвърна с лукаво намигване.

— Схватливо момиче.

Изоставяйки здравия разум, тя обви ръце около врата му. Той бавно отдръпна назад главата си, а на лицето му беше изписано шокирано изражение. В същото време прошепна на слона да ги притисне още по-здраво.

Караше я да играе ролята на развратница. Животно!

— Ти помоли за примирие, Клеър. Аз отвърнах на предложението ти. Само не ме гледай с този страдалчески поглед, когато се предполага, че ме искаш за себе си.

В замъгленото си съзнание тя си спомни обожанието, което на моменти Глори проявяваше към Суин, и изобрази физиономията й.

— Прекрасно — промърмори той.

Тя усети тътена в гласа му, обви врата му, придърпа го към себе си и допря уста до неговата. Устните му се разтвориха в очакване, сърцето му биеше силно… всъщност дали не беше нейното? Обзе я някаква празнота и когато срамът заплашваше да запълни дупката, тя го изтика назад, събра сили и пъхна езика си в устата му. Отговорът му беше незабавен и очакван. Той се превърна в агресор, нагласявайки устата си, за да обхване нейната по-добре, а от него се излъчваше силна топлина, която проникваше през дрехите й и затопляше кожата й.

От страх, че той ще прекали, тя промърмори някакъв укор и Дръмонд отново застана неподвижно. С последно докосване на езика си до неговия тя сложи край на целувката. Отдръпвайки се назад, за да види резултата, тя с разочарование забеляза, че погледът му е отправен покрай нея.

— Ако шерифът не ти е любовник, защо тогава има вид на теле, което прекалено рано е отбито от майка си? — прошепна той.

— Защото изпитва привързаност към мене, а не страст.

Когато той изсумтя с недоверие, тя заяви:

— Запомни тази целувка, Дръмонд Макуин, защото тя е последната доброволно дадена от мене.

Злорадата му усмивка изчезна, а с нея, надяваше се тя, и страстта му.

— Ще видим — каза той. После прошепна нещо на Лонгфелоу и той ги освободи. Джоана отстъпи назад, като се бореше с желанието си да се посуети с наметката си, преди да застане лице в лице с шерифа и местния владетел. Като се опитваше да се държи нормално, тя се обърна.

Ако мъжка завист беше причината за хилещата физиономия на Ред Дъглас, то тя беше накарала Рамзи Хей да изглежда като човек, глътнал змия.

Дръмонд се появи иззад нея, свали ръкавиците си и скръсти ръце пред гърдите си.

Рамзи Хей стоеше изправен като стълб. Веригата, символизираща властта му, беше леко изкривена, а тъмнозеленото му палто беше прашно от пътя. Лешниковите му очи обикновено бяха засмени, но днес издаваха разочарованието му. Добър и интелигентен, шерифът предизвикваше възхищение у всички хора, които тя познаваше. Той се чувстваше страшно неловко, за което тя съжаляваше много.

Ред Дъглас, твърд и непоклатим като закърнял дъб, свали шапката си и й кимна небрежно. После се обърна към Дръмонд.

— Макуин.

Дръмонд повдигна ръката, с която държеше ръкавиците, и я сложи върху рамото й. Собственическият жест я шокира, но тя не се отдръпна.

— Добре дошъл в дома ни, Дъглас — каза Дръмонд. Владетелят махна с ръка.

— Рядко говорим на келтски диалект по границата.

Бяха готови да започнат да се ръфат като кучета.

Преди да бъде обявен за предател, Дръмонд, като вожд на могъщия клан Макуин, превъзхождаше Дъглас, който предвождаше само собствения си клан и фермерите в Дъмфрис. Джоана си помисли дали да не предложи някаква неутрална тема за разговор, за да успокои духовете, но се отказа. Тяхното държание не беше нейна работа.

Вместо това тя изпита съжаление над Рамзи Хей, който се беше усмихнал ледено, за да прикрие разочарованието си.

— Радвам се да ви видя, шериф Хей. Нека ви представя съпруга си, Дръмонд Макуин.

Рамзи пристъпи напред.

— Кога ви освободи Негово Височество, милорд?

— Два месеца след коронясването му — отвърна глухо Дръмонд.

Трябва да е било някъде през април, преди повече от три месеца. Къде е бил през това време? Ръкавиците дращеха рамото й, сякаш за да й напомнят за присъствието му и неговата власт над нея. Дявол го взел, внезапно се изсмя тя и реши, че пет пари не дава къде е бил.

Ред Дъглас хвърли поводите на жребеца си на един от дузината мъже, които го придружаваха.

— И слонът ли ви е даден от новия крал? Чувал бях за неговото съществуване.

Дръмонд сви рамене.

— Едуард Втори нямаше голям избор, защото Лонгфелоу ме следва навсякъде. Съмнявам се, че кралят го смята за загуба, защото сега аз трябва да поема огромните разходи за изхранването на животното.

Местният владетел се загледа в Лонгфелоу, който размаха хобот близо до новодошлите. Като повдигна рунтавите си вежди, Дъглас отбеляза:

— Още по-добре. Тъкмо кралят може да използва парите, за да изплати част от дълговете, които баща му остави.

Дръмонд направи отсечен жест с ръка и Лонгфелоу се зае с купата слама, оставена под навеса.

— Със сигурност няма да напълни хазната си, като нападне Шотландия.

— Той го знае — каза Дъглас. — Предполагам, че ние тук, в спорните земи, ще пострадаме от по-високи такси.

— Заради войната, която Едуард Първи поведе срещу моя народ ли? — попита невярващ Дръмонд. — Извинете ме, ако не ви съчувствам за загубата на злато.

Дъглас присви очи. Дръмонд се държеше съвсем равнодушно. Рамзи внимателно огледа двамата мъже, а после хвърли изпитателен поглед към Джоана.

Дръмонд не пропусна мълчаливата размяна между съпругата му и шерифа. За да покаже властта си над нея, той й подаде ръкавиците.

— Ще ми донесеш ли ризата, Клеър? Хвърлена е върху яслата в замъка на Лонгфелоу.

Тя отвори уста, но я затвори, преди да изкаже мнението си по въпроса. Най-вероятно щеше да го наругае.

— Разбира се, милостиви господарю. — Тя взе дрехата и го изчака, докато я облече. — Може би гостите ни ще искат да влязат вътре и да се освежат.

— И кръчмата ще свърши работа — каза Дъглас.

Дръмонд искаше да поговори с двамата мъже, но насаме.

— Джоана, отиди при Бърти. Кажи на готвача, че имаме гости.

Външно тя приличаше на покорна съпруга, но Дръмонд знаеше какво се крие зад учтивостта й. Беше толкова бясна, че беше готова да удари шамар. Но нямаше да го направи, защото беше изплашена до дъното на душата си, че може да загуби Алисдър.

— Твоето желание е закон за мене, съпруже мой.

Дръмонд беше обзет от угризения на съвестта, но не им обърна внимание. Веднъж вече му беше изневерила, можеше да го направи още веднъж. Ако това се случеше, Дръмонд щеше да направи всичко възможно, за да не стане Алисдър свидетел на срама й, или пък да плаща по-късно цената.

Той я наблюдаваше как разговаря с гостите, как тръгва по стръмните стълби, водещи към кулата, с изправен и скован като копие гръб. С крайчеца на окото си Дръмонд забеляза Алисдър, който прекосяваше на бегом двора и се приближаваше към тях с въодушевено лице. Момчето спря рязко на няколко крачки от Дъглас и застана на разстояние от него.

Дръмонд си спомни как се беше държал той, както и братята и сестрите му, в присъствието на баща им и останалите шотландски вождове.

— Добър ден, сър. Татко ще ми купи един от вашите прекрасни коне.

Дъглас не обърна никакво внимание на момчето.

Дръмонд също очакваше Алисдър да говори само когато се обърнат към него, защото така трябваше да се държи едно момче на неговата възраст. Но тъй като това засягаше сина му, той не отдаде голямо значение на традицията. Дъглас можеше поне да покаже, че е забелязал момчето.

— Алисдър — намеси се шерифът. — Донесъл съм ти нещо. От една чанта на седлото си Рамзи Хей извади пакет, обвит с мушама. Той го подаде на Алисдър, който грейна от радост.

— Благодаря ви, шерифе. Знаете ли, че ще получа оръжие и…? — Той погледна внимателно към Дъглас. — И кон.

Неприкрита обич беше изписана на лицето на Хей. Той сложи ръка на рамото на Алисдър и каза:

— От тебе ще стане чудесен рицар, момчето ми. Баща ти е направо легенда в тази област. — Повдигайки очи, той забеляза, че Дръмонд го наблюдава.

Дръмонд съзря примирение и тъга в изражението на шерифа. Спомни си думите на Клеър: Шериф Хей е чудесен човек и ако се опиташ да се сприятелиш с него, лесно ще успееш. След като се увери, че е така, Дръмонд се усмихна.

С леко кимване шерифът дръпна ръката си и отстъпи назад. Алисдър се мотаеше наоколо и се преструваше, че е заинтригуван от книгата. Дръмонд подозираше, че момчето е объркано и наранено. Като знаеше, че това се случва не за първи път, той още веднъж съжали за годините, прекарани в затвора. Алисдър беше имал нужда от него.

Той се обърна към Хей.

— Отидете с Дъглас в пивницата и кажете на кръчмаря да отвори специалната бъчонка. Аз ще дойда направо там.

Дръмонд се отправи в противоположната посока. Той настигна Алисдър близо до кладенеца.

— Книгата е много хубава — започна той. Момчето я повъртя в ръцете си, като продължи да гледа в краката си.

— Аха.

В ума на Дръмонд изплуваха думите „добър родител“ и той разбра какво е имала предвид жена му. Да изпълнява отговорностите си към Алисдър беше предизвикателство за него, защото не знаеше откъде да започне. Той клекна, за да могат да бъдат очи в очи.

— Ти харесваш шерифа.

— Да, той ме научи да пикая от стената… — Алисдър млъкна. — О, вече съм ти разказвал тази история. Майка каза да не се повтарям, особено пред тебе.

— Тревожиш се прекалено много, синко. Какво друго казва майка ти?

— Че си забравил какво е да си малко момче и когато аз порасна като тебе, ще продължавам да искам да правя бели. Ти искаш ли?

— От време на време, особено когато наоколо има яйчен крем.

— И ти ли обичаш яйчен крем?

Дръмонд си облиза устните.

— Много повече, отколкото можеш да си представиш.

— Майка казва, че съм джафкал като кученце за крем.

— Вероятно си го наследил от мене.

Погледът му заблестя от удоволствие.

— И ти ли си правил така?

За негова собствена изненада Дръмонд отметна назад глава и заджавква.

Алисдър избухна в смях.

— И аз така изглеждам.

— Ти си израстък от могъщото дърво на клана Макуин.

— Наистина ли? Разкажи ми за дядо. Имам ли стотици чичовци и братовчеди? Ще бъда ли също толкова добър войник, колкото и те?

— Довечера ще поговорим повече за това, ако искаш да спиш при мене.

— Ура! — Много бързо обаче възторгът му изчезна. — Майка отново ли ще спи в моето легло?

— Да.

— Видях я да те целува. Означава ли това, че вече не си тъп трол?

— Тя ли ме нарече така?

— Ти много я ядоса.

— Знаеш ли защо?

Той отговори, че нищо повече не може да му каже.

— Дадох й честна дума, разбираш ли.

Бърти също беше оказал влияние върху Алисдър, защото момчето имитираше неговия начин на говорене.

— Тогава трябва да удържиш на думата си, това е въпрос на чест.

— Да, сър. Един Макуин винаги трябва да бъде постоянен и верен.

Това беше мотото на клана Макуин.

— Майка ти ли ти го каза?

— Не. Шериф Хей го откри заради мене.

Значи така, помисли си Дръмонд. Клеър не се беше постарала да ограмоти Алисдър по тези въпроси. Ако търсиш недостатъци, винаги ще намериш. Той вече беше виновен по две причини.

— Трябва да благодариш от сърце на шерифа тази вечер на масата.

Изненадано момчето притисна книгата към гърдите си.

— Мога да вечерям заедно с Ред Дъглас?

Дали Клеър би позволила това незачитане? Още един недостатък. Дъглас не беше обърнал внимание на момчето, но вината не беше в Алисдър. Старите навици все още ръководеха поведението на мъже като Ред Дъглас. Преди властваха и над Дръмонд, но той се закле никога повече да не пренебрегва чувствата на Алисдър.

— Да, синко. Ще седнеш между майка си и мене.

Алисдър хукна нанякъде. Дръмонд се замисли как да отпразнува първата вечеря на Алисдър с местния владетел. Той отиде до ножаря и след това се отправи към пивницата. Едва беше отпил от халбата си, когато Дъглас каза:

— Очаквам да положиш клетва за вярност, Макуин.

Той имаше правото да очаква подчинение от негова страна, Дръмонд не би го уважавал, ако не си беше потърсил дължимото. Но преди да коленичеше пред военен вожд, Дръмонд трябваше да изглади отношенията си с планинците. Ако Дъглас беше умен, щеше да избере някой по-належащ въпрос, по който да изрази мнението си.

За да го успокои, Дръмонд вдигна чашата си за наздравица.

— Ще дойдем за коня на Алисдър до две седмици.

— През октомври кралят ще пристигне за сезона на сьомгата. Нека бъде тогава.

Вероятно искаше Дръмонд да се закълне във вярност и на Едуард II, или поне да има кралски свидетел. По-късно, ако Дръмонд тръгнеше срещу краля, Дъглас нямаше да бъде държан отговорен за това. Както обичаше да казва бащата на Дръмонд, той просто си подсигуряваше гърба.

— Аз също бих искал да участвам в лова на сьомга.

Дъглас кимна, но част от вниманието му беше насочено към прислужницата, която обслужваше масата.

— Тогава ще почакам.

Дръмонд повдигна въпроса за зърното, което се даваше на Дъглас. Местният владетел почеса рамото си.

— Този проблем вече е решен.

— В замяна на парите, които Клеър е получила за построяването на параклиса, тя се е съгласила да ви дава една трета от добива на определена нива. Реколтите са били богати и вие сте се възползвали нечестно от нея.

— Сделката си е сделка.

— Повече няма да ви даваме зърно срещу този заем. Той е изплатен даже и с лихвите.

— Освен това й давам по едно теле на всеки Архангелов ден.

— Можете да си го задържите. Вече ще отглеждаме свои собствени.

— Имам хубав бик, ако се интересувате. — Той говореше с Дръмонд, но вниманието му постоянно се отклоняваше към прислужницата.

— Благодаря, но не ми трябва. Ще внеса нова стока от Испания.

— Хора от твоя клан ли ще доведат животните?

Дали се тревожеше? Беше малко вероятно да знае повече за делата на клана Макуин, отколкото самият Дръмонд.

— Моите роднини действат както намерят за добре.

— Назряват неприятности с клана Чаплинг. Онова младо момче Ривас Макдъф смята да поиска меча на рода.

Кланът Чаплинг беше мощен съюз сред шотландските кланове. Обединен, той представляваше голяма сила. Едуард I беше разединил съюза. Безразличието на сина към Шотландия очевидно позволяваше на планинците да се замислят отново за обединението си. Дръмонд знаеше малко за Макдъф, кланът Макгиливри винаги беше предвождал Чаплинг.

— Ривас Макдъф трябва първо да открие жена си.

А Дръмонд знаеше точно къде може да бъде открита Меридин. Беше готов да заложи меча си, че Макдъф не е наясно къде я беше скрил Едуард I.

Прислужницата се приближи, за да напълни отново чашите им. Тя беше развързала роклята си и дрехата беше отворена почти до пристегнатия й кръст. Тя спря до Дъглас, сложи ръце на хълбоците си и започна да се поклаща.

— В страшна форма сте, господарю.

— В достатъчна, за да развеселя погледа ти, Мег. — Признавайки по странен начин поражението си, той хвърли една монета на масата. — Кажете на Джейк да напълни от специалното пиво за Дъглас и не ме чакайте за вечерня. — После излезе с усмихнатото момиче през страничната врата.

Хей се изсмя.

— Той издържа извънбрачните си деца.

— Де да можеше всички владетели да постъпват така — отбеляза Дръмонд.

— Познавам един капитан на кораб, чийто пристан е в Мерипорт и който поддържа търговията в Оркни. Той може да ви донесе новини от роднините ви и да запази в тайна това.

Ако Хей му предлагаше да получи новини от Шотландия, значи е знаел, че Дръмонд не се е криел там през тези седем години.

— Вие сте знаели, че съм жив.

Шерифът изсумтя.

— Никога не съм ви виждал, нито мъртъв, нито жив.

— И сте оставили Клеър и Алисдър да вярват, че съм мъртъв.

— Тя вече достатъчно беше тъгувала. Кралят би трябвало да ви обеси. Защо отново да късам сърцето й?

Дръмонд беше обзет от ледено спокойствие.

— Разкажете ми за скръбта й.

— Тя нямаше никакво семейство, освен Алисдър, а той все още сучеше от бавачката си.

Дръмонд винаги беше мислил, че другите две момичета в абатството са й близки като сестри. Беше наричала Джоана и Меридин свое семейство. Дали тогавашният принц Едуард не я беше зарязал? Дали беше жалила за загубата на любовника си с кралска кръв повече отколкото за законния си съпруг? Едуард можеше да почака. Сега Дръмонд трябваше да се разправи с Рамзи Хей.

— Несъмнено сте разширили симпатиите си към нея?

— Тя е почтена жена, Макуин, и да, бих желал да бъде моя.

— Ако наистина е била ваша, ще ви пребия до смърт и всеки мъж наоколо ще ме възхвалява.

— Тя не ви е изневерила.

Дръмонд се изсмя.

— Да кажа ли на капитана да поразпита от ваше име?

— Мога и съм готов да изпратя някой.

— Разбира се, че можете, и ако кралят тръгне отново срещу планинците, тогава какво ще правите?

Дръмонд се надяваше да се бие рамо до рамо с хората си, ако се получеше така, но не беше нужно Хей да го знае.

— Да разчитам ли на слухове?

Хей изпразни чашата и я сложи на дървената маса.

— Вие сте в изгнание и са ви забранени всякакви връзки с клана.

Дръмонд се смути. Беше се надявал да запази подробностите около освобождаването си в тайна.

— Откъде знаете?

— Това ми е работата, но го зная само аз. Сигурен съм, че лейди Клеър не е наясно.

— Тя не говори особено много, когато става дума за мене.

— Мислеше ви за умрял. Чух, че старият крал дори е изпратил тялото ви нарязано на части на роднините ви.

Дръмонд не можеше да не се сети за мащехата си. Сигурно беше приела съдбата му и беше продължила живота си, но не от алчност към него, просто такъв беше обичаят при планинците. Той се сети за Клеър и за това, колко яростно защитаваше Алисдър. Добър родител.

— Неприятен въпрос ли подхванах, господарю?

— Не. По заповед на Едуард Втори Шотландия е забранена територия за мене. Но ако се наложи да пътувам някъде, шерифе, не бих оставил съпругата си или нещо свое на вашето благоволение. — Дръмонд щеше да се завърне някой ден в Шотландия, но щеше да запази плановете си в тайна.

Хей се изчерви и скръцна със зъби.

— Не се тревожете за благоволението ми. Ако се съмнявате в думите ми, можете да попитате Суин Хендъл.

— Изпращам Суин в Испания.

— За добитъка?

— Да.

— Глори ще му пожелае добър път, ще тъжи, докато го няма, а после ще му обърне гръб, задето я е зарязал тук.

— Каква е причината за непрекъснатите свади помежду им?

— Попитайте лейди Клеър.

— Тя замесена ли е в тях?

— Не. Но по-добре е историята да бъде разказана от жена, а кой реди по-хубави приказки от лейди Клеър?

Дръмонд се съмняваше, че изобщо някога ще научи истината за случая, защото съпругата му не искаше да има нищо общо с него. Какъв глупак беше, че отказа предложението й да сподели леглото му. Ако търсиш грешки, ще ги откриеш. Правилната й оценка за неговите методи беше накарала Дръмонд да се почувства неудобно и затова той смени темата.

— Във ваше отсъствие жена ми взе в свои ръце прилагането на закона.

— Мелничарят ли отново лъже с кантара?

— Не. — Дръмонд му разказа за Елтън Сингър.

— Мислех, че сме скрили от лейди Клеър изпълненията му от този вид. Как е научила за това?

Дръмонд скръцна със зъби при мисълта за вината си, защото ако не я беше наранил, тя нямаше да се досети, че Сингър бие жена си.

— Не зная.

— Къде е бил Суин? — попита Хей.

— Той не е виновен. Клеър не каза на никого къде отива. Какво ще правите с Елтън Сингър?

Хей погледна към тавана.

— Нищо. Нямам никакви основания. И няма да измислям нови. Дори и да го сторя, Маги ще излъже заради него.

Значи Хей наистина беше честен, както Клеър беше казала.

— Тогава ще настоявам да се преместят в селото.

Хей свали символите на властта си и ги сложи на масата. Нямаше намерение да прави компромиси с пълномощията си, затова временно се дистанцираше от тях.

— Как ще постигнеш това?

— Ще направя живота тук толкова привлекателен за него, че Сингър ще дойде доброволно.

— А ако не го направи?

Обмяната на информация с човек на властта събуди дълго задрямала нужда у Дръмонд. Беше израснал в обкръжението на видни мъже, които вземаха жизненоважни решения. Беше прекарал седем години на място, където бяха вземани жизненоважни решения за живота му.

— Ще му направя предложение, на което да не може да устои. Нещо да кажете?

Хей кимна към бармана.

— Накарайте Джейк да разреди пивото на Сингър с вода и го изпратете вкъщи с охрана, преди да се стъмни. Това трябва да ви улесни.

Уважението на Дръмонд към шерифа се утрои.

— Макуин ще ви послуша.

Хей отново сложи символите на властта си.

— Тогава е истински Макуин. Има ли други престъпници, които очакват присъдите ми?

— Двама. Един крадец и един бракониер.

— Някакво мнение за тях?

— Ще се съобразя с решението ви.

Той кимна.

— Ще говоря с тях утре. Кой е мъжът с червената брада?

— Морган Фор? Той ми помага в грижите за Лонгфелоу. Кога сте го видели?

— Стоеше от другата страна на слона, когато… ъъъ… ние пристигнахме.

— Колко дълго ще останете?

— Три-четири дни. Дотогава Ред би трябвало да се е наситил на Мег. Неговите хора ще ловуват, докато са тук, така че не се притеснявайте да им приготвяте храна, освен за тази вечер.

Дръмонд си помисли за предстоящата вечер. Благоразумието му подсказваше да поговори със съпругата си насаме преди вечеря. Той допи бирата си и отиде да я търси.