Арнет Лем
Шотландска кръв (16)

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Възбудата сякаш и даваше крила и засилваше увереността й. Облечена в червена рокля и нов елек от розово кадифе, Джоана си проправи път към трапезарията. В коридора спря пред един излъскан щит, за да се огледа. Беше сплела косата си и я беше завила на кок. Над прозрачното тънко було, което обграждаше лицето й се спускаше върху раменете, носеше венец от бял пирен.

Вчера Алисдър бе хвърлил кал в лицето на Кърли Хендъл. За наказание беше лишен от десерт и му бе казано да набере букет цветя за Кърли. Беше донесъл букет и за Джоана.

— За следващия път, когато се държа лошо — мъдро отбеляза той. — Така сърцето ти няма да се разбива.

— Откъде знаеш за разбиването на сърцето ми?

— Татко ми каза.

Влиянието на Дръмонд върху Алисдър се проявяваше по различни начини. Момчето все по-често вземаше самостоятелни решения. Въпреки че понякога грешеше, Алисдър се учеше да приема пораженията с усмивка. Дори да беше правила планове за сближаването между бащата и сина, надали би постигнала такъв успех, и ако Дръмонд беше толкова способен в зачеването на деца, както в бащинството, щеше да й направи цял куп момчета и момичета.

— Да ти кажа ли какви бяха думите на татко? — понита Алисдър.

— Разбира се.

— Думите му бяха: „Сърцето на майка ти е направено от стъкло, сине. Внимавай да не го разбиеш“. — Горд със себе си, Алисдър се беше извил, докато вадеше стрък бял пирен от гирлянда. — Морган Фор казва, че татко е залегнал и изчаква най-подходящия момент.

Джоана се разсмя.

— Знаеш ли какво е имал предвид?

— Не. — Той сви рамене. — Никой не знае. Хекли казва, че самият Морган не знае какво мисли.

Джоана се усмихна при спомена за разговора. Взря се в отражението си, нагласи венеца и влезе в трапезарията.

Евелин беше приклекнала до огнището и разпалваше огъня. Дръмонд не се виждаше никъде. Прислужницата заговори през рамо:

— Добър вечер, господарке. Очите на господаря ще останат във вас, като ви види.

Джоана беше положила изключителни грижи за тоалета си — тази вечер беше най-важната в живота й.

— Благодаря ти, Евелин. Къде е лорд Дръмонд?

Прислужницата се изправи и остави дилафа в кофата.

— Чака ви в кръчмата.

Кръчмата? Джоана се разгневи. След цяла седмица увъртания и измъквания тази вечер страхливецът се беше скрил в тълпата. Дали имаше, помисли си тя, мъж по-устойчив на съблазняване от Дръмонд Макуин? Да, някой монах.

Но той я искаше, беше сигурна в това. Говореше за испански говеда и миналогодишни реколти, но изражението му издаваше мъжките му копнения и трудно сдържаната страст. Опитваше се да я разтакава, но търпението му не можеше да съперничи на упоритостта й. Тя щеше да спечели и тази вечер той щеше да я направи своя съпруга.

С тази радостна мисъл тя слезе по стълбите и се остави шумът да я отведе до кръчмата. Забутан в дългото тясно пространство между пивоварната и ковачницата, входът на пивницата беше украсен с фенери и бурета. Пръстеният под и дървените пейки придаваха уют на помещението.

Дръмонд седеше на масата до отсрещната стена заедно с Морган Фор, месаря, няколко ловци и Бърти. Последният подсвирна при появата й. Подобно на грахови зърна, търкалящи се по нож, те станаха от пейката, за да може да седне до Дръмонд. Притисната в ъгъла до стената. Дали щеше да успее да се промъкне без проблеми покрай тях. Да, щеше.

Пристъпвайки настрани, тя се промуши между пейката и масата. Дръмонд следеше движенията й с одобрително изражение. Махна й да се приближи и постави рамото си върху касата на прозореца. Всички на масата щяха да си помислят, че я е прегърнал през рамото. Влюбена двойка. Мъж и жена.

Тази нощ, крещеше загасващото й съзнание. Тази нощ.

Невинен като новопокръстено бебе, той се усмихна.

— Да не съм пропуснал някой специален повод?

Наведена толкова близо до него, че можеше да преброи космите на черните му вежди, тя отвърна:

— Много добре знаеш. Щяхме да начеваме седмичната медовина и да празнуваме успеха си като родители.

„И да се замаеш дотолкова, че да не забележиш, че жена ти е девствена“, помисли си тя.

— Днес едва ли е най-подходящият ден. Синът ти е отрязал опашката на магарето.

Кацнала в скута на баща си, Кърли Хендъл изкрещя:

— Алисдър е лошо момче!

Джоана не можеше да бъде разубедена.

— Бъди спокойна, Кърли, той си плаща. Чисти обора на Лонгфелоу.

— Зората ще озари лицето му, ако не сграбчи намигването? — каза Морган Фор. Той седеше срещу нея, дългата му червена коса беше пъхната в отвора на туниката му, а ръцете му бяха обвити около очукана оловна кана.

Свикнали с неразбираемия му говор, всички останали продължиха разговорите си. Мег сложи пълна чаша пред Джоана и подаде нова на Морган Фор.

— За моята стопанка. — Дръмонд вдигна чашата си.

— Богиня на изяществото и красотата.

— С добро и честно сърце — добави Бърти.

Дръмонд повдигна вежди.

— Точно така.

Всички вдигнаха наздравици в нейна чест. Тя се поколеба, умът й беше зает с мъжа до нея, блясъка в погледа му, предстоящото събитие. Както винаги, устата й пресъхна при тази мисъл. Тя отпи от медовината и едва не се задави.

— Внимавай, Клеър — предупреди я Дръмонд. — Това е силна напитка.

Силна? Дори само вдишването предизвикваше силни пари. Медовината щеше да послужи добре за целта й, а и беше сладка на вкус като меда. Втората глътка беше погълната по-лесно.

— Харесва ми, съпруже. А на тебе?

Той се усмихна и придоби вид на човек, който може да отговори на първата голяма мистерия. Нейната мистерия.

После се наведе към нея.

— Не би искала да се омаеш и да издадеш тайните си, момиче.

Момиче. Никога преди не я беше наричал така. Гальовното обръщение й хареса много, но както и да се беше обърнал към нея, пак щеше да й хареса.

Тя срещна погледа му и промърмори:

— Само внимавай ти да не се замаеш, стопанино, да не би ти да разкриеш тайните си.

Той се обърна към цялата маса.

— Аз съм слуга, когато става дума за чувствата на моята любима.

Мъжете се разсмяха. Кърли притисна ръце към лицето си и детският й смях проехтя в стаята.

През изминалата седмица Дръмонд често беше изричал ласкателства за Джоана пред други хора. Тази вечер тя щеше да му върне услугата.

— Да напиша ли една история, стопанино?

Той свали ръката си и положи китката си на рамото й.

— Само ако аз съм рицарят в блестящи доспехи, а ти — нещастна девойка.

Тя беше обхваната от изблик на щастие. „Моля те, Господи, дано забременея!“

— Ти добре играеш ролята на кавалера. Спомни си само, че престана да спасяваш други жени, когато се оженихме. Единствено моето нещастие е твоя грижа.

Бърти избухна в смях.

— Господарят получи хубав отговор.

Дръмонд вдигна чашата си за поздрав към Бърти.

— Доброто настроение на стопанката ми е занимание, на което аз с удоволствие се отдавам.

На масата се разнесоха одобрителни възгласи.

Изцяло погълната от вниманието му, тя чукна чашата си в неговата.

— За моя безстрашен ангел и сладкодумен дявол.

Останалите се разкискаха.

Смехът смекчи чертите му, а в ъгълчетата на очите му се появиха малки бръчици. Красив не беше достатъчно силно описание. Влюбена до уши не предаваше точно чувствата й.

Тя преглътна и се запита дали физическите отношения в брака пораждаха любов. Нетърпелива да разбере, Джоана се наклони към него.

Оправната Мег отнесе чашата му до тезгяха и я върна пълна, после се отправи към групата ловци, седнали на маса близо до вратата.

— Намислила си нещо, Клеър — тихо каза той.

Без да откъсва поглед от чашата си, Джоана се усмихна.

— Хм. Малка женска тайна.

Шумът на масата се засили, останалите разговаряха помежду си. Семейната атмосфера беше показателна за жителите на Феърхоуп. Те заслужаваха мъж с поведението и знанията на Дръмонд. Дано същото да беше вярно и за нея.

— Може би замислям грехопадението на някой мъж.

— Да се съпротивлявам ли, или просто да падна в краката ти още сега? — Той сниши глас и добави: — Много си красива.

Прииска й се да се хвърли в прегръдките му.

— Благодаря ти.

— Като принцеса си.

Това вече беше прекалено.

— Тогава припадайте по-късно, принце мой. Когато останем насаме.

Той остави чашата и я покри с дланта си.

— Играеш си с огъня, Клеър, но ти си много добра в това, нали така?

Увереността й се разколеба, но заяжданията му нямаше да я спрат. Не и тази вечер.

— Да приемем, че е така, но каквито и умения да ми липсват, или да съм забравила, сигурна съм, че ти ще ме научиш.

— Забравила си голяма част от живота ни в Хайлендс.

С глас прелъстителен като на Глори, Джоана отвърна:

— Тогава се оставям на твоето вещо ръководство. — Тя го погледна. — И на твоето… — Обещанията замъгляваха погледа му. Изречението замря на езика й.

— Жадна ли си, Клеър?

— В известен смисъл. — Тя допря чашата до устните си.

Мег донесе каната. Само уелсецът поиска да му долеят.

— И аз! И аз! — изписка Кърли.

— Достатъчно за този дребосък — каза баща й.

Мег щипна Кърли по бузката.

— По-скоро бих сервирала пинта бира на Елтън Сингър, отколкото да дам на кутрето ти да опита пивото. — Тя извади от престилката си парче от медена пита и го подаде на Кърли.

— Медовината освежава ли те, Клеър?

Джоана се взе в ръце.

— Да, а също така и компанията. Какво прави днес?

— Почистихме изсъхналите дървета от гората близо до Андерсън Холоу. Утре ще правим пещ за въглища. А ти?

— Рязах ябълки и сливи, докато ме заболяха пръстите. Джон закла едно дебело прасе.

— Имаме ли консервирана кайма от миналата година? — попита той, нетърпелив като Алисдър, когато чакаше да изстине яйченият крем.

— Да. Искаш ли да ти направя пай?

— Два. Откога мечтая за пай.

Тя пък мечтаеше за него, но зад копнежа й се криеше и разбиране. Толкова дълго беше лишаван от прости удоволствия като пай, приготвен от обрезки от свинско месо, консервирани с плодове. Можеше да прекара целия си живот, за да му осигурява удоволствията, които беше пропуснал.

През следващия час между разговорите с останалите посетители на кръчмата те си разменяха многозначителни фрази и настойчиви погледи. Когато Джон Хендъл взе спящата Кърли на ръце и тръгна към вратата, Бърти и останалите го последваха. Морган Фор се сгромоляса като отсечено дърво на близката пейка и заспа. Беше изпил четири чаши медовина. А Дръмонд три.

Пулсът на Джоана заби силно в очакване, ръцете й си търсеха място. Време беше да се измъкнат елегантно.

— Ще тръгваме ли? — попита тя. Изражението му стана замислено.

— Нервна ли си?

— Не. Защо?

— Потропваш с пръсти.

О, мътните го взели! Тя скри издайническата ръка и се стегна.

— Имаш ли нещо да ми кажеш? — попита той.

Очакваше да му каже защо се е изгорила. Можеше да си чака до второ пришествие.

— Да, Дръмонд, имам.

Погледът му се изостри, но той продължи да се взира право пред себе си.

Тя остави чашата и пое дълбоко въздух.

— Обичам те.

Очите му се разшириха от изненада и той замръзна.

— Странно време си избрала да ми го кажеш. Сега ли го измисли?

Тя се вбеси.

— Погледни ме, гадно влечуго такова!

Той се обърна към нея, подпря се с лакът на масата и облегна брадичка на дланта си. Гарвановочерната му коса се разпиля по челото, а сините му очи я гледаха предизвикателно.

— Сега ли?

Помежду им имаше невидима стена.

— Не, не го измислих сега.

— А кога?

— Точният миг ли?

— Да, и не спестявай подробностите.

Трябваше да стигне до този нежен и внимателен мъж, който се криеше зад бронята си. Той я искаше. Тя го обичаше. Щяха да живеят добре заедно. Щеше да я дари с деца. Един ден щеше да му каже истината. Щеше да се влюби в нея, тя щеше да го накара.

— Ако ти кажа, ще престанеш ли да питаш за другото?

— Под „другото“ имаш предвид убеждението ми, че нарочно си допряла горещото желязо до кожата си, за да не видя клеймото?

Една лъжа.

— Да. Това погрешно вярване.

— Кажи, кога точно се влюби в мене?

Думите се отрониха от устата му, сякаш я питаше кога за последен път е описвала ленените чаршафи.

— В деня, когато подкрепи решението ми за Елтън Сингър.

— Защо това те накара да се влюбиш в мене?

Дали се заяждаше с нея?

— Никога преди не си вземал моята страна. В Шотландия и двамата бяхме прекалено млади.

— Говориш за случая, когато не те подкрепих, след като баща ми те изгони от масата. Трябваше да избера съпругата си не според желанието на родителя си.

Според Клеър той се беше съгласил на брака с надеждата да спечели мир с Англия — една най-благородна причина. Дори един монарх не би могъл да командва сърцето на мъжа.

— Ти никога не си ме избирал, Дръмонд. Кралят ти нареди да се ожениш за мене.

— И аз го направих — с желание.

Толкова лесно изричаше истини. Тя копнееше да отвърне на искреността му. Тъй като не можеше, трябваше да се опита поне да повдигне настроението му.

— Ти се ожени за мене, защото щеше да имаш собствена спалня с жена вместо двама смрадливи братя в нея.

Той се опита да сдържи усмивката си, но не успя.

— Тогава не говореше така.

— Както ти казваш, прекарвахме времето си в други занимания, а не в разговори.

Той присви очи, сякаш намираше спомена за забавен.

— Тогава бяхме зайци.

Интересна картина, помисли си тя.

— Направо изтъркахме кожата.

Той избухна в смях.

— Господи, Клеър, ти наистина радваш душата ми.

Тя не се стремеше към душата му. Искаше сърцето му, а това беше сериозна задача.

— Всъщност бях прекалено неопитна, за да размишлявам какъв е бил животът ти, преди да пристигна в Шотландия, а и бях прекалено голяма егоистка, за да спечеля място в клана ти.

Той я погледна замислено.

— Сгрешила ли беше?

Моля те, Господи, не!

— За какво мислиш?

— Що се отнася до чувствата на околните, сега си справедлива и внимателна — каза той.

— Благодаря ти.

— И си горда с това.

От мъркащия му глас я полазиха тръпки.

— Е, да. Освен грижите за земята имам и други отговорности. — Освен това имаше мисия. — При всички случаи думите ти ме ласкаят, особено тази вечер.

Той потърка воала й между палеца и показалеца си и вниманието му се насочи натам.

— В много отношения ние сме непознати, Клеър.

Изведнъж беше привлечена към него. Той беше свалил бариерата и тя се втурна напред.

— Тази непозната те обича, Дръмонд Макуин. — Подобно на слънчев лъч истината я огря отвътре. — Да го повторя ли дузина пъти? Обичам те, обичам те, обичам те…

— Достатъчно — изстена той.

Мускулите под ръката й се стегнаха и тя я премести по-нагоре.

— Нека си легнем, Дръмонд, и ще ти покажа.

На лицето му се появи усмивка. Той кимна с глава към вратата.

— След тебе.

Защо говореше така отчетливо? Би трябвало да заваля думите.

— Разколеба ли се?

— Разбира се, че не. — Тя се премести в другия край на пейката и стана. Погледът й се замъгли, зави й се свят. Миг по-късно ефектът от медовината намаля.

— Замаяна ли си? — попита той, докато се приближаваше към нея.

— Малко. — Беше спокойна, защото Дръмонд беше изпил цели три халби в сравнение с нейната една. — А ти?

— Чувствам се… приятно.

Почувствала се като кралица, тя протегна ръка към него. Той я пое и стана. Извисявайки се над нея, той й предложи ръката си. Тя положи дланта си върху неговата и усети топлината и стоманената му сила. По-късно щеше да го огледа целия.

Те пожелаха лека нощ на Мег и излязоха на студения нощен въздух. Усещанията на Джоана се изостриха.

Луната беше в първата си четвърт, но светеше по-ярко от друг път, жабите крякаха в синхрон, а от дълбините на гората се носеше далечен вълчи вой. Дълбоко в сърцето си Джоана усети този вик на самотата, но тази нощ нямаше да бъде сама.

Друг звук, нисък и непознат, прозвуча в ушите й.

— Какъв е този шум? — попита тя.

Те тръгнаха нагоре по стълбите на кулата.

— Лонгфелоу. Когато е сит, хърка.

С абсолютна увереност тя заяви:

— Както и ти. Той изсумтя.

— Паметта ти нещо те е напуснала, момиче.

Тя изчака, докато влязат в кулата. Обърна се и попадна в прегръдките му.

— Тогава я опресни.

Ръцете му се спряха на кръста й, сякаш отново беше завладян от колебания. Бледата светлина на лампата се отразяваше в сините му очи и им придаваше по-тъмен и наситен оттенък. Сянката от миглите му падаше по скулите и смекчаваше мъжествените черти на лицето му.

Не можа да се въздържи и обхвана с ръка брадичката му. Усети лекото боцкане на наболата му брада върху дланта си и при мисълта, че ще легне гола до него, почувства как тръпки преминаха през тялото й.

— За какво мислиш? — попита той.

— Мислех си, че благодарение на тебе Алисдър ще стане хубав мъж.

Мускулите на лицето му се отпуснаха под ръката й и се раздвижиха.

— Истински магьосник е в намирането на бял пирен.

Той се протегна и свали венеца от главата й. Воалът падна на пода.

— Ти магьосник ли си, Дръмонд?

Той повдигна вежди.

— Ако съм забравил тази част от магиите, ще се разведа с тебе още тук.

Беше спечелила! Скоро щеше да се люби с нея и да станат едно цяло.

— Имам спомени, че обичаше да гледаш косата ми.

— Пусни я.

При тихата заповед тя извади скъпоценните сребърни фиби от завитите на кок плитки и остави косите си да се разпилеят по гърба й.

Той дишаше дълбоко.

— Навсякъде пирен.

„Дори и на места, за които не подозираш“, помисли си дяволито тя и се усмихна. После взе венеца от ръцете му и го постави на главата му.

— Игрички ли ще си играем, момиче?

Джоана се изправи на пръсти и обви ръце около врата му.

— Не игрички — каза тя и го придърпа към себе си за целувка. — Нещо много по-реално.

В учудващо острия му поглед се четеше нерешителност. Беше невъзможно, никой не можеше да изпие три халби медовина и да остане с незасегнато съзнание. После устните му се докоснаха до нейните, тя забрави съмненията си и се потопи в чувствеността, която беше част от него. Устните му си играеха с нейните, захапваше ги леко и нежно ги обхождаше, докато намери удобно положение.

Без всякакви задръжки тя го целуна с цялото изящество, на което я беше научил. Усети ръцете му да галят гърба й, загуби равновесие и той я придърпа към гърдите си. Устните му обхванаха нейните, а езикът му започна да извършва бавни, ритмични движения, които молеха за отговор. Тя с радост се присъедини, вкусвайки сладостта на меда и наслаждавайки се на прегръдката му. Сърцето му биеше силно и равномерно до гърдите й, а обгърналите я ръце й даваха сигурност. Той беше достатъчно мъж, за да я дари с деца и бъдеще. Беше ли тя достатъчно жена, за да му достави удоволствие и да го накара да забрави миналото? Дано Господ и ангелите й помогнеха, защото тя искаше да изгради съвместен живот с него, тук, в гнездото, което беше създала през тези години.

Той се отдръпна и започна да изучава лицето й.

— Ще се оттеглим ли?

— Ще ти помогна да се качиш по стълбите.

Той изглеждаше царствен във възмущението си.

— Мислиш, че ще се препъна ли?

— Зная, че изпи три халби с медовина. Сигурно си замаян.

— Достатъчно съм трезвен, за да те накарам да се усмихваш утре сутринта.

Но дали щеше да си спомня нещо? Не и странната невинност на тялото й. Беше сигурна в това.

— Аз вече се усмихвам.

— Да, наистина, и така си много красива.

— Трябва ли да се намръщя, за да се размърдаш, или ще останем тук, за да ни видят всички? — Тя махна с ръка към стълбите.

— Желанието ти е да останем насаме?

— И то да стане незабавно.

Смеейки се, той я взе в прегръдките си и я понесе по стълбите към спалнята със сигурни крачки.

По стените танцуваха сенки от светлината, която струеше от ароматизираните свещи. Стаята беше изпълнена с приятния аромат на пирен.

Пламъкът на една-единствена тънка свещ осветяваше бродериите, които обграждаха леглото. Спалнята беше скромно обзаведена, но достатъчно елегантна, за да бъде използвана от един вожд и съпругата му.

Тя видя срещу себе си мъж, който изглеждаше доволен от себе си и в мир със света. Разбираше напълно чувствата му.

Той внимателно я пусна да стъпи на пода, но продължи да я притиска до себе си. Джоана се обърна и опря глава на раменете му, докато пръстите й ровеха в косата му. Гръдният му кош се повдигаше и спадаше, ръцете му я обгръщаха. После устните му се спряха на ухото й и езикът му затанцува дяволски танц върху него.

Коленете й се подкосиха и кръвта й закипя от страст. Когато ръцете му обхванаха гърдите й, тя притвори очи и започна да изследва непознатите части от тялото му. Точно когато палците му галеха зърната й, тя откри жилестите мускули на врата му и подобния на щит гръден кош. Той започна да я гали отзад и я притисна още повече до себе си. Докато се движеше ритмично нагоре-надолу, показвайки й ясно степента на възбудата си, тя пъхна пръсти под туниката му и разпери дланта си върху чувствено полюшващите се очертания на задните му части.

Той изстена и посегна към закопчалката на елека й, пръстите му тромаво се опитваха да я разкопчаят. Последиците от медовината.

Вдъхновена от това, Джоана прокара отново пръсти по кръста му, после по връзките на панталона. Усети възбудата му през тъканта.

Устата му отново се върна върху нейната.

— Прегърни ме.

Ръката й се обви около него и той се смръщи, преди чертите му да се отпуснат в замечтана усмивка. С нарастваща увереност тя го галеше и се запознаваше с мъжествеността му.

Дишането му се учести още повече и гой се отдръпна.

— Пауза, любима.

Любима. Тя въздъхна и изчака, докато той разкопча роклята й и я смъкна от раменете й. Не обърна почти никакво внимание на белега, очевидно погълнат от гледката на голото й тяло. След това я отнесе в леглото. Плътната му кадифена туника беше мека при допира с кожата й и когато той я постави върху матрака, тя усети на гърба си ленените чаршафи, чисти и свежи.

Надвесен над нея, той я целуна звучно по устните, наведе глава и пое зърното й в устата си.

Тя се изви и притисна с ръце главата му, усещайки нетърпението му, докато той пируваше върху гърдите й. Мислите й се отнесоха, погледът й се замъгли, превръщайки бродерията в края на леглото в разноцветни нетна. По бедрото й пробягаха топлите му пръсти и се пъхнаха сръчно между краката й, разтвориха ги и носле започнаха толкова нежно да докосват чувствителните й места, че тя извика за още.

— Шшт, забравих да пусна резето.

Тялото й пулсираше от страст.

— Аз ще го направя.

— По-скоро ще плуваш до Франция, отколкото сега да напуснеш това легло.

Той се премести върху другата й гърда и започна да смуче, докато пръстите му продължаваха да я галят отдолу. Дишането й стана много учестено, хълбоците й се повдигаха в такт с нежните му ласки.

Не можеше да не си помисли за безбройните нощи, когато беше лежала сама в това легло и беше мечтала за мъж. Мъж, който да сподели отговорностите й в живота и да сложи край на самотата й. Мъж, който да й даде деца.

Обхвана я познатото чувство на празнота и тя закопня да го усети гол до себе си.

— Свали си дрехите.

— Още не. — Той изви кръста си, разтвори още повече краката й и пъхна пръста си по-надълбоко. — Или ще се озовеш с разгонен заек върху себе си.

Тя изстена и сви пръсти в косата му.

— Със сигурност ще бъда като припрян заек първия път — каза той.

Първият път. Сърцето й подскочи, защото той вече беше сигурен, че ще я иска отново. После палецът му се присъедини и Дръмонд започна да я милва както онзи ден в килера. Със същото умение, което тя си спомняше, той я докосваше нежно, позволявайки на страстта й да се извиси още повече, непрекъснато увеличавайки нуждата й, докато тя избухна отвътре само за да достигне до още по-голям рай.

Когато излезе от мъглата на екстаза, тя отвори очи и видя, че я наблюдава. В погледа му се четеше обуздана страст.

— Време е да залостиш вратата, Дръмонд.

С особена настойчивост той я предупреди:

— Ще те завържа за леглото, ако помръднеш.

Тя протегна ръце зад главата си и се изтегна върху чистите чаршафи.

— Не бих го направила, дори да ми обещаеш вечен живот.

Той се усмихна и стана от леглото. Докато прекосяваше стаята, свали туниката си, а след като пусна резето, измъкна и ботушите си. Обърна се и се приближи към нея, облечен само в прилепналия си панталон, който привлече погледа й към мъжествеността му, а мислите й — към начините да му достави удоволствие. Той спря до леглото и свали панталона си, разкривайки гледка, която накара сърцето й да забие лудо в гърдите.

— Копнея за тебе — каза тя.

— Да, любима. — Той се докосна. — Познавам добре това чувство. Има ли там място и за мене?

Изведнъж той стана властен и много млад. Тя се отмести и протегна ръце. Той легна върху нея, после пъхна краката си между нейните и нежно се придвижи към девствената й ципа.

Нетърпелива и в очакване, тя улесни пътя му и го поздрави с добре дошъл. Настойчив и решителен, той се придвижи напред, потъвайки по-дълбоко в нея.

Пълнотата беше заместена от натиск и тя се опита да прикрие болката.

— Господи, ти си влажна. Готова и тясна, както и при първия път. Отпусни се, любима, и аз ще се опитам да действам внимателно.

— Не мога, Дръмонд.

— Тогава няма да споря. Вдигни коленете си и повдигни таза.

Тя го направи и в следващия миг беше пронизана от остра болка. Изстена и прехапа устни, докато чакаше да премине болката. После остана само пълнотата и неподвижността му. Гърдите му се повдигаха като мехове, а до ухото си тя чуваше забързаното му дишане.

— Дръмонд?

— Ако помръднеш дори и един мускул, ще ме лишиш от мъжествеността ми.

— Тогава какво да правя?

През стиснатите си зъби той отвърна:

— Каквото винаги си ми казвала да правя, когато достигнехме на този етап, въпреки че се кълна, възрастта е променила усещането от тебе.

Той лежеше неподвижно върху нея, все още силно възбуден, но доволен да спре за малко. И все още можеше да забележи, че е девствена.

Напълно объркана, тя се задоволи да го прегърне и да се наслаждава на красотата на телата им, преплетени във взаимна страст и удовлетворение. Любовта му щеше да последва, беше сигурна в това. Той я искаше и тя очевидно му доставяше удоволствие. С времето щеше да й прости и да забрави миналото. Щяха да споделят това легло и да изградят съвместно бъдеще. Щяха да прекарат заедно стотици вечери в компанията на приятели, а по-късно тя щеше да лежи в прегръдките му. Щяха да управляват имение, пълно с благоденствие и любов.

— Изглеждаш разсеяна — каза той.

Тя не можа да сдържи смеха си.

— Мислех, че си играя игрички с тебе.

— Престани с тази твоя игричка — прошепна той — и аз ще отведа и двама ни в рая.

С дълбоки, ритмични удари той я прекара през вихрушка от чувствено щастие, което премахна всичките й задръжки и я изпълни с еротични видения. Когато бурята премина в ураган, той повдигна краката й и проникна толкова дълбоко в нея, че сякаш докосна душата й.

— Предай се сега, момиче — прошепна дрезгаво той, — и потърси рая.

Обхваната от нарастващ екстаз, Джоана сграбчи раменете му и се отдаде на върховната наслада.