Дейвид Балдачи
Част от секундата (55)

54

— Е, какво мислиш? — попита Мишел, когато потеглиха.

— Може да казва истината. Сигурно е решил да пристигне пръв, за да утеши клетата вдовица. С един куршум два заека — печели от смъртта на приятеля си и в същото време се прави на добрия самарянин.

— Добре де, мръсник е. Но това не значи, че е и убиец.

— Не знам. Явно си струва да го държим под око. Не ми харесва, че толкова години е крил за присъствието си в хотел „Феърмаунт“ и че е искал да се ожени за Реджина. Това стига, за да го сложа на едно от първите места в списъка на заподозрените.

Мишел подскочи като ужилена.

— Чакай малко. Шон, може да ти прозвучи налудничаво, но ме изслушай. — Той я изгледа въпросително. — Джорст признава, че е бил във „Феърмаунт“. Влюбен е в Реджина Рамзи. Ами ако точно той е уговорил Рамзи да убие Ритър? Знаел е за омразата му. Бил е негов приятел и колега. Рамзи би го послушал.

— Кейт каза, че човекът, когото чула, не е Джорст.

— Но не може да бъде сигурна. Джорст може да е преправил леко гласа си, защото е знаел, че Кейт е в къщата. Добре, да си го представим. Джорст се споразумява с Рамзи. Отиват в хотела, и двамата са въоръжени.

Кинг веднага подхвана нишката.

— После Рамзи стреля, а Джорст не. Измъква се, скрива пистолета в килера, където го вижда Лорета, и след това хуква да каже на Реджина и Кейт.

— С намерението по някое време да се ожени за вдовицата.

— Доста дълго е чакал, за да й предложи — отбеляза Кинг.

— Не, може да й е предлагал и друг път, а тя да е отказвала. Или пък е изчакал, за да не събуди подозрения. Или му е било нужно по-дълго време, за да накара Реджина да се влюби в него. — Мишел го изгледа тревожно. — Е, какво мислиш?

— Логично звучи, Мишел, наистина. Но после Реджина умира. Джорст остава с празни ръце.

— Наистина ли смяташ, че Реджина Рамзи е била убита?

— Ако вярваме на Джорст, защо да се самоубива, след като е приела неговото предложение? — Кинг помълча, после бавно каза: — Кейт е знаела, че мислят за брак. И Джорст твърди, че не възразявала.

— Ами ако не е била съгласна? — попита Мишел.

— Как така?

— Кейт обича баща си. Каза ми, че ако майка й не го била напуснала, той може би нямало да убие Ритър. Но нещата се развиват по този начин и той загива. А после майка й решава да се омъжи за негов колега. Тогава умира и тя.

— Значи казваш, че Кейт е убила майка си?

Мишел вдигна ръце.

— Казвам само, че не е изключено. Не искам да го вярвам. Кейт ми харесва.

Кинг въздъхна.

— Цялата история е като балон. Натиснеш ли го от едната страна, издува се от другата. — Той се озърна към нея. — Състави ли онзи списък по дати, за който те помолих?

Мишел кимна и извади от чантата си бележник.

— Арнолд Рамзи е роден през 1949 година. Завършва гимназия през 1967 и постъпва в Бъркли, където защитава докторат през 1974. Между другото, през същата година се оженва за Реджина. После двамата обикалят насам-натам, докато Арнолд получава място в „Атикъс“ през 1982. По това време Кейт е на около година. — Тя млъкна и погледна Кинг. По лицето му бе изписано недоумение. — Какво те смущава?

— Според разказа на Кейт би трябвало Рамзи да е замесен в антивоенен протест, при който са убили полицейски служител. Оттам започват всичките му проблеми. Тя не ни каза, че в Бъркли неохотно му разрешили да защити доктората си, защото вече бил приключил цялата предварителна работа, включително и дисертацията. Значи инцидентът трябва да е станал по време на завършването.

— Да, и какво?

— Ако е защитил докторат през 1974 година, не би могъл да протестира срещу Виетнамската война. Никсън писмено разпореди прекратяване на бойните действия в началото на 1973 година и макар че двете страни се обвиняваха една друга в нарушение на споразумението, атаките бяха подновени едва през 1975 година. Ако инцидентът с полицая беше станал, преди Рамзи да защити дисертацията си, бас държа, че щяха да го изхвърлят от Бъркли.

Мишел се облегна назад.

— Навярно си прав.

— А ако през 1974 година Рамзи и жена му не са протестирали срещу войната, когато е бил убит полицаят, за какво е била демонстрацията?

Изведнъж Мишел щракна с пръсти.

— Седемдесет и четвърта? Ти спомена Никсън. Точно тогава е аферата „Уотъргейт“. Нали?

Кинг кимна замислено.

— И изглежда логично хора като Рамзи и жена му да протестират срещу тип като Никсън, да настояват за оставката му, което стана факт през август същата година.

— Но Кейт каза, че протестът бил в Лос Анджелис.

— Не, каза, че това е чула от майка си. А по това време Реджина пиела здравата. Лесно би могла да обърка датата, събитието и дори мястото.

— Значи убийството на полицая може да е станало във Вашингтон, а не в Лос Анджелис? И протестът е бил срещу Никсън, а не срещу войната във Виетнам?

— Ако е тъй, вероятно ще можем да открием подробности.

— Ами адвокатската фирма, която се намесила в полза на Рамзи? Смяташ ли, че и тя е във Вашингтон?

— Надявам се да разберем. — Кинг извади телефона си и набра номер. — Ще се обадя на Джоун, тя умее да открива информация.

Но Джоун не отговори и Кинг й остави съобщение. След това продължи:

— Ако някой го с измъкнал с помощта на адвокатска фирма, това е следа, която бихме могли да използваме.

— Не бъди толкова сигурен. Няма как да проследим кой къде е бил по онова време. По дяволите, Джорст може да е мятал камъни по кметството в Лос Анджелис, без да остави каквато и да било следа. А да открием човек, готов да говори, изглежда направо невъзможно. И ако няма сведения в официалните архиви — край, дотук сме.

Кинг кимна.

— Това, което казваш, е напълно логично. Но все пак трябва да проверим. Нямаме какво да губим освен време.

— Да — каза Мишел. — Но имам лошото чувство, че времето ни бързо се изчерпва.