Дейвид Балдачи
Част от секундата (44)

43

Частният самолет, който бе наела Джоун, приличаше на изискан клуб с криле и реактивни двигатели. Имаше махагонова ламперия, кожени кресла, истинска кухня, бар, стюард и дори малка спалня, в която Джоун бе отишла да поспи, докато Кинг дремеше на едно от креслата. Самолетът ги носеше към Вашингтон. Джоун искаше да провери нещо във фирмата си, преди да продължи разследването.

Когато самолетът се насочи за кацане, Джоун изскочи от спалнята. Стюардът подвикна:

— Мис Дилинджър, трябва веднага да сед…

Тя му хвърли изпепеляващ поглед и продължи да тича между седалките. Стигна до спящия Кинг и го разтърси.

— Шон, събуди се! Веднага!

Той не помръдна. Тя възседна коленете му и няколко пъти го удари по лицето.

— Събуди се, по дяволите!

Най-сетне той замаяно отвори очи. Когато погледът му се избистри и видя, че Джоун го е яхнала боса, разкрачена и с вдигната пола, той възкликна:

— Божичко, Джоун, махни се от мен. Не си падам по секс във въздуха.

— Млъквай, глупако. Става дума за Милдред Мартин.

Кинг рязко се надигна. Джоун се дръпна от него, седна в съседното кресло и затегна колана.

— Хайде, говори! — настоя той.

— Нали Милдред ти каза, че Бруно се е обаждал наскоро да съобщи на Бил Мартин за президентската си кандидатура?

— Да, и какво от това?

— Нали я чу какъв глас има. Като корабна сирена. Да не би да твърдиш, че ако Бруно е чул този глас наскоро, някой може да го имитира по телефона, без той да усети измамата?

Кинг удари с длан по подлакътника на креслото.

— Вярно! Кой може да има подобен глас, ако не е пушил и пил поне петдесет години?

— Да не говорим за сливиците колкото топки за голф.

— Значи ни излъга. Тя се е обадила на Бруно с молба да се срещнат в погребалното бюро.

Джоун кимна.

— И това не е всичко. Говорих с агент Ренълдс от ФБР. Той охотно сподели каквото знаеше. От самото начало са подозирали, че нейната история е измислена. Сега Ренълдс проверява нещо, което окончателно ще докаже дали е замесена, или не. Бил и Милдред Мартин не са имали много пари. Как тогава са си позволили да наемат болногледачка?

— Е, знам ли, намерили са пари отнякъде.

— И така да е било, на тяхната възраст имат право на частична финансова компенсация от социални грижи.

— Което означава, че в социални грижи трябва да има документ. А ако Милдред не е подала молба за помощ, ако твърди, че е плащала от собствения си джоб…

— Тогава ще проличи по банковите й сметки — довърши Джоун. — Точно това проверява Ренълдс. Когато попитал как е плащала на жената, за да се опитат да я открият, Милдред взела да мънка. Той премълчал, защото не искал да събужда подозрения. Изпратил е агенти да наблюдават улицата — отдалече, за да не я подплашат. Не иска Милдред да се опита да бяга.

— Значи ако всичко това е вярно, тя може да знае кой държи Бруно.

Самолетът вече се приземяваше, когато телефонът на Джоун иззвъня.

— Да. — Тя изслуша съобщението, благодари, изключи телефона и се обърна с усмивка към Кинг. — Господи, понякога ФБР върши истински чудеса. Няма молба до социални грижи, няма чекове на името на болногледачката, няма и теглене на пари в брой. И най-интересното: Бил Мартин е имал застраховка за половин милион долара в полза на Милдред. ФБР го знаеше и преди, но смятаха, че не е имала интерес да го убие, тъй като той бездруго щял да почине скоро, а застраховката била направена преди години. Сега смятат да арестуват Милдред. Тя се е обадила на Бруно, навярно от телефонна кабина.

— Не мога да повярвам, че би убила съпруга си за пари. Изглеждаше толкова предана.

— Шон, скъпи, при целия ти опит и ум трябва да знаеш едно: нищичко не разбираш от жени.