Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
7 days and 7 nights, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 221гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
bambo(2008)

Издание:

ИК „Бард“, 2004

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация

20

Мат и Оливия лежаха в поза лъжичка, голите им тела притиснати едно в друго, а дишането и сърдечният им ритъм — в странен синхрон. С гърба й, приклещен към предната част на тялото му, а темето й пъхнато под брадичката му, Мат можеше да усети как гръдният й кош се повдига и спуска, тъй като тя се бе прилепила плътно към него.

Той погали с пръсти топлата копринена кожа на гърдите й и вдиша мириса на мускус, който беше попил в кожатай.

Оливия простена и се притисна още по-плътно към него, а Мат целуна сънено вдлъбнатинката на рамото й.

Трябваше Оливия да навърши трийсет и да изпие впечатляващо количество алкохол, за да даде воля на страстта, скрита под хладната й външност, но веднъж разкрепостена, нямаше втора като нея.

Мат прокара върховете на пръстите си по голото й рамо и надолу по бедрото.

Беше се опитала да удави във вино химията помежду им, после се бе опитала да използва виното, за да й даде път, и накрая се бе оказала под кухненската маса.

Мат се усмихна леко при мисълта за раздразнението в очите й, когато я бе принудил да признае, че го желае. Но веднъж щом задръжките й бяха паднали, двамата се любиха с часове, а телата им се бяха свързали отново като части на едно не съвсем забравено цяло. Дори сега двамата си пасваха, идеално, две лъжички, прибрани грижливо в чекмеджето. Удивително, колко естествено му се струваше да се събуди с Оливия в прегръдките си.

Мат ококори очи от една чужда и обезпокоителна мисъл. Секунда по-късно се чу пронизителното звънене на мобилен телефон до леглото.

Все още погълнат от мисли по Оливия, той го вдигна.

— Ало.

— Мат? — шокираният шепот на Даян Лоуи има въздействието на студен душ. — Защо ти отговаряш на мобилния телефон на Оливия? Тя добре ли е? Какво стана с камерата?

— Чакай, чакай. — Мат седна в леглото, опитвайки се да си събере мислите. — Не затваряй. Ей сега пак ще ти се обадя.

Той покри слушалката с длан и използва другата да разтърси Оливия за рамото. Тя се прозя и се претърколи по гръб със плътно стиснати клепачи.

Мат освободи слушалката и приближи телефона до ухото си.

— В момента Оливия е малко неразположена. Сигурен съм, че след малко ще се оправи.

— Тя не разполага дори с малко време, Мат. След петнайсет минути е в ефир. Дай ми я да говоря с нея.

Мамка му! Мат погледна към Оливия. Русата й коса беше разпиляна върху възглавницата, а тялото й бе заело мястото, което току-що бе освободил. Прииска му се да целуне лявата й гърда и после да си проправи път с целувки към бенката с форма на сърце от вътрешната страна на дясното й бедро.

Вместо това той протегна ръка и я разтърси малко по-силно. Голото й тяло направи няколко разкошни движения, но очите й останаха затворени.

— Много съм изморена — измънка Оливия. — Спи ми се.

— Тя, ааа, не може да ти се обади точно сега, Ди.

— Какво си й направил, Мат. Тя добре ли е?

— Ще се оправи. Защо просто не…

— О, ти защо просто не… — изсъска Даян. — Този път няма да ти се размине!

— Няма от какво да ми се разминава. Казах ти, че тя е малко…

— Хубаво.

Паниката в гласа на Даян беше явна, но не мислеше, че на Оливия щеше й хареса, ако опишеше точно в какво състояние се намира в момента.

— В такъв случай, давам ти Чарлс. Той е до мен и се кикоти в ухото ми.

Мат въздъхна. Погледна към спящата до него жена, усмихваща се доволно в съня си — което беше негова заслуга.

— Да, Чарлс. Какъв е проблемът?

— Проблем? Няма проблем.

Радостният тон на Чарлс го отрезви и го накара да се замисли за вероятните последици от ситуацията много по-силно, отколкото паниката на Даян.

Мат за малко да се изсмее. Намираше се точно в това положение, към което се беше стремил през по-голямата част от седмицата, а сега мислеше единствено как да предпази Оливия… и да задържи усмивката на устните й. Чуваше лукавия глас на Кранкоуър от другия край на линията и знаеше, че не може да я хвърли на вълците.

— Защо не включиш отново камерата, Мат, а после събуди жената в леглото до теб — изкиска се той. — Не трябваше да се съмнявам, че имаш скрит коз.

Мат притисна телефона между рамото и ухото си и се опита да вдигне Оливия, но тя се претърколи на една страна и се сви с прибрани до тялото колене. Погледът му се плъзна по изящната извивка на врата и голия й гръб.

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Кранкоуър. Нямам никакви козове. Просто малко повече алкохол и може би леко — от това щеше да го заболи — хранително отравяне.

Мат заобиколи леглото и клекна, за да погледне лицето на Оливия отблизо. Спеше здравия сън на бебе и изглеждаше толкова спокойна и умиротворена, че сърце не му даде да я измъкне от леглото.

— Значи тя има намерение да си проведе шоуто или греша?

— Не съм сигурен, Чарлс. — Мат вдигна роклята й от пода и я метна на леглото. — Ще отида в стаята й и ще видя какво е решила. Изчакай така, става ли?

Чувствайки се леко глупаво, той отиде до вратата и я затръшна. Като простена, Оливия се претърколи на другата страна и се зави презглава. Той направи няколко шумни крачки за по-голям ефект, после отново се опита лекичко да събуди Оливия.

— Хайде, Лив — прошепна той. — Можеш да го направиш. Ставай, за да си направиш предаването.

Изпод завивките се чу едно приглушено:

— Не мога. — Тя се сви на кълбо и простена: — Толкова съм изморена.

Мат седна отстрани на леглото до купчината завивки.

— Чарлс? Тя не се чувства добре. — Той прокара пръсти през косата си. — Затова, ааа, решихме днес да си разменим предаванията.

— Какво?!

— Да. Решихме, че е добър трик, нали разбираш, да дадем на слушателите възможност да погледнат на нещата и от друг ъгъл.

— Ще водиш „Лив на живо“?

— Ами да. Просто днес се успах, нищо повече. Не съм свикнал да ставам толкова рано.

— Шегуваш се, нали?

— Какво, да не би да се съмняваш, че мога да забавлявам няколко жени? — Направи се на обиден Мат.

Чарлс се засмя гръмогласно. Мат почти го виждаше как потрива ръце от задоволство при мисълта за високия рейтинг. Естествено, въпросът беше чий щеше да бъде той.

— О, не, Мат. Ако някой може да направи щастливи група жени, то това си ти. Само ми направи една услуга, обещаваш ли?

— Разбира се, Чарлс.

— Да не забравиш да включиш отново камерата. Не искам да пропусна нито секунда.

 

— Добро утро на всички. Добре дошли в „Лив на живо“ или може би трябва да го нарека „Мат на живо“. Всъщност тази сутрин съм по-скоро полужив. Ще се наложи да ме изтърпите. С добрата докторка решихме днес да си разменим предаванията. Можете да я чуете довечера в „Мъжки разговор“.

Мат пусна сигнала на предаването, усили го, докато си събираше мислите, после намали музиката.

— Тази роля е нова за мен, но съм тук и съм готов — прокашля се той — да обсъдя с вас проблемите ви.

Той погледна към монитора, за да провери списъка от слушателки, очакващи включване, но там нямаше нито едно име.

— Добре. Никакво жалване засега — забарабани с пръсти по масата той, но нищо не се случи. Нито едно име. Нито мигване на екрана. Не знаеше дали мълчанието бе дело на Даян, или просто нито една жена не искаше да говори с него.

— Хубаво. Добре. — Е, аз нямам квалификацията на докторката, но разполагам с нещо по-добро. — Той замълча, докато се опитваше да измисли какво имаше, което Оливия да няма. Можа да се сети единствено за пениса.

— Аз съм мъж. Мога да ви кажа какво всъщност си мислят мъжете — отново замълча многозначително той. — Тук съм, за да отговоря на вашите въпроси. Откровено. Изчерпателно. Мога да ви кажа всичко, което искате да знаете за вашия мъж и за това, какво се върти в главата му. Можете да започнете да се обаждате сега.

Мат пусна рекламите и отиде да си сипе така необходимото му кафе. Когато се върна на мястото си, мониторът беше пълен с чакащи включване слушатели.

— Е, сега е много по-добре. Да започнем с първата обадила се слушателка. Рита М., в ефир си.

Рита говореше с южняшки акцент и звучеше притеснено.

— По-лесно ми е да говоря с доктор Мур за това.

— Добре, можеш да й се обадиш довечера между двайсет и два и два часа или да продължиш и да се опиташ да изложиш проблема си пред мен. Толкова ли е зле?

— Съгласна. — Настъпи кратка пауза, а после: — Излязох с един мъж за първи път миналата седмица. Той ме накара да се почувствам наистина специална.

— И проблемът е…

— Ами… каза, че ще ми се обади, но още не го е направил. Ситуацията не изглеждаше чак толкова критична според Мат, но както се казва, клиентът винаги има право.

— Да, добре. Нека да го анализираме. Преди колко дни беше срещата?

— Пет. Минаха пет дни, но предполагам, че звукът на телефонния му секретар е изключен.

— Грешен отговор. Съжалявам, но ако е имал намерение да ти се обади, да го е направил досега.

— Откъде знаете?

— Знам, защото съм мъж. И защото в неписания кодекс на мъжете има определен срок за тези неща. Ако индивид от мъжки пол над петнайсет години не се е обадил до два-три дни след първата среща, изобщо няма да се обади.

— Но той ми каза, че ще се обади.

Мат сви рамене.

— Не ми е приятно аз да ти съобщавам лошата новина, Рита, но „ще ти се обадя“ е като „приятен ден“. Всъщност на никого не му пука дали ще ти е хубав денят. Това е само един израз.

— Все пак няма ли някаква възможност да се обади?

— След пет дни? — поклати глава Мат. — Не мисля.

Мат включи следващата слушателка.

— Добре, кой е наред? — изпука кокалчетата на пръстите си той и се настани удобно на стола със сключени над главната ръце ръце. — Аз съм Мат Рансъм. В ефир си, Марти.

— Здрасти, Мат — отвърна на поздрава слушателката с приповдигнатия тон на бивша мажоретка. — Как си тази сутрин?

— Просто чудесно, мила. Какво те мъчи?

— Приятелите на гаджето ми.

— Така ли?

— Да. Все го влачат по заведения и стриптийз барове.

— И той се оплаква?

— Не точно. — Тонът й не беше вече толкова наперен.

— Да не би да предпочита да ходи… къде? На симфонично концерти?

— Ами…

— На откриване на изложби?

— Не мисля…

— На вечери с родителите ти?

Отсреща настъпи продължително мълчание.

— Марти, сладурче, събуди се. Освен ако не са вързали приятеля ти и не са му запушили устата, най-вероятно той ходи доброволно по тези заведения.

— Но…

— Мъжете обичат стриптийз клубовете. Това е в кръвта им. Сещаш се, голи жени, които клатят своите ц… в лицето ти? Мъжете обичат такива работи.

— Ама те ходят всяка седмица. Той им пъха пари в… Е, надявам се, че се ограничава само до жартиерите.

— Марти, това е само забавление, невинно вкусване от непознатото, шанс да изпуснеш парата. Мъжете ценят жените, които го разбират.

— Кога ще се върне доктор О?

— Довечера, сладурче. Повярвай ми все пак, знам какво говоря. Доктор О може би не разбира значението на мъжката дружба и стриптийз клубовете, но аз си залагам главата. Остави момчето на мира.

Доволен от себе си, Мат пусна следващия рекламен блок — потвърждение за популярността на „Лив на живо“ — и отиде в кухненския бокс да си налее кафе.

От стаята на Оливия не се чуваше никакъв шум, което означаваше, че тя още спи. Не се съмняваше, че ако знае, че той води предаването й, ще скочи от леглото и да се облече за отрицателно време. Истината беше, че на него започваше да му харесва. Боже, дори не ти се налага да се замисляш, просто си казваш мнението и минаваш на следващия слушател. На практика той служеше на обществото.

Мат занесе кафето си на пулта и зачака края на рекламния блок.

Когато жените започнаха да се обаждат една след друга, за да се оплакват от държанието на съпрузите, приятелите или любовниците си, той започна да се чуди как изобщо мъжете и жените намираха общ език. Жените очевидно не възприемаха нещата като мъжете и по негово скромно мнение, жените губеха ценно време в тревоги как се развива връзката им.

Като не броеше опитите си да помогне на гаджетата си да приемат разочарованието по-леко, Мат досега никога не се бе замислял какво чувстваха те. И със сигурност никога не се беше хващал на любовните им обяснения. Интересуваше го единствено да си прекара добре.

Следващата слушателка, която се обади, беше Джо-Бет, гаджето на Доуг и от сдържания й поздрав Мат усети, че не е особено щастлива да разговаря точно с него.

— Искам да знаете, че не ми харесват съветите, които давате на Доуг.

— Аз? До днес избягвах точно даването на съвети. Само му казах да спре да хленчи и да продължи нататък.

— Накарахте го да повярва, че няма смисъл човек да се обвързва.

— Хей, аз само назовавам нещата с истинските им имена. Не съм имал намерение да се набърквам в живота ви.

— Да, но така стана. Намесихте се точно в момента, когато не трябваше.

Мат прокара пръсти през косата си и разтърка врата си. Точно сега не би имал нищо против Оливия да се появи.

— Вие го посъветвахте да се покаже мъж и да не отстъпва, Мат, каквото и да значи това. Доуг Ролинс ме обича и аз го обичам, а сега не живеем заедно и след един час съм на барбекю с едно старо гадже. — Гласът на Джо-Бет секна.

— Боже, Джо-Бет! Не плачи.

— Не плача. Мразя да плача — издуха носа си тя. — Просто всичко е толкова объркано.

Нещастието й се предаде по телефонната линия и само дето не го фрасна в лицето. Дали някога се бе замислял какво означаваха коментарите му към Доуг за тази жена? Не, разбира се, че не. Той се бе държал лекомислено, нехайно, като не желаеше да се занимава с личните им проблеми. А сега, в положението, в което се бе оказал, той трябваше да помисли за отношението си.

— Виж, ти трябва да се възползваш максимално от ситуацията. Доуг не иска да се жени, а ти искаш. Няма нищо лошо да излизаш и да се опиташ да получиш това, което искаш.

— Но, но… точно това каза и доктор О.

— Тогава, колкото и да ми е странно да го изрека, доктор О сигурно има право.

Настъпи продължително мълчание.

— Добре ли си, Джо-Бет?

— Да — подсмъркна тя и се засмя притеснено. — Извинявам се, че бях толкова сурова към вас. Просто… мисля, че е време да се приготвя за срещата.

Мат потъна в стола и погледна измъчено монитора. „Даян — написа с цялото самообладание, на което беше способен, — имам нужда от следващ слушател. Само се погрижи тя да не заплаче.“