Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (4)

1

Денят на Оливия Мур започна с един неверен съпруг и оттам нататък вървеше все по на зле.

Този път неверният съпруг не беше нейният. Естествено той не принадлежеше и на жената с нежния гласец на другия край на линията — факт, който Оливия като водеща на „Лив на живо“ по радио Ти Ел Кей се чувстваше задължена да отбележи.

— Човекът си има съпруга, Кларис.

— Да, но…

— Без „но-та“. Нека да обобщим фактите.

Оливия преброи аргументите на пръстите на едната си ръка — нещо, което слушателите й не можеха да видят.

— Никога не си била в дома му и не можеш да го търсиш по телефона вкъщи. Не излизате заедно на обществени места. Никога не е свободен по празниците. Срещите ви винаги са по хотелски стаи.

От другия край на линията се чу подсмърчане.

— Какво ти говори всичко това, Кларис?

Ново подсмърчане.

— Този мъж не е свободен, Кларис, защото е женен. — Тонът на Оливия стана сух. — И освен ако през последната година не си живяла на пустинен остров, знаеш, че аз самата имам известен личен опит в тази област.

Кларис спря да подсмърча за момент и се засмя.

— Най-важното е, че той е женен, ти си нещастна, а съпругатаму вероятно не пасе трева. — Господ й беше свидетел, че тя също не пасеше трева, когато накрая престана да се преструва, че милият, сигурен и надежден Джеймс просто работи до късно.

— Женените мъже не участват в играта. Те са като онези риби — „морски дявол“ — Кларис. Ако имаш лошия късмет да хванеш някоя от тях, длъжна си или да я треснеш в лодката, или да я хвърлиш обратно в морето.

Оливия намести слушалките на ушите си и хвърли бърз поглед през малкото правоъгълно прозорче, което служеше за визуална връзка между студиото и контролната зала. Продуцентката на предаването, в което слушателите се обаждаха за съвети, Даян Лоуи, бе притиснала телефонната слушалка между ухото и рамото си, а пръстите й се стрелкаха по клавиатурата, докато записваше чакащите да разговарят в ефир с Оливия. След всяко име записваше накратко за какво се обажда слушателят или слушателката.

Мониторът пред Оливия показваше, че четири слушателки очакват включване и две от тях са съгласни със съвета й към Кларис. Другите две, които никога не се бяха омъжвали за „морски дявол“, нито бяха имали нещастието да излизат с такъв мъж, бяха на мнение, че Кларис просто трябва да укроти топката.

Оливия забарабани по плота пред себе си и се запита с колко ли „Клариси“ се бе срещал бившият й съпруг. Стотици, ако се вярваше на жълтата преса. Накрая, разбира се, точната бройка едва ли имаше някакво значение. Една или милион, простъпката се бе превърнала в рецидив и умисълът бе единствено в нейна вреда.

Оливия седна с изправен гръб и зададе въпроса, който се въртеше в главата й:

— Даваш ли си сметка, че приятелят ти е единственият във вашата връзка, който се забавлява?

Чу се изхлипване. Хълцане. Духане на нос — още по-красноречиво заради липсата на картина — и накрая подсмърчане.

— Чуваш ли ме, Кларис? — наведе се към микрофона Оливия.

Почти можеше да види кимането на Кларис.

— Да.

— Добре, защото искам да ме слушаш внимателно.

Едва доловимо подсмърчане и полушепот:

— Добре.

— Отърви се от него, Кларис. Зарежи го. Изхвърли го от съзнанието си. Няма значение как. Просто го направи.

Оливия натисна бутона за прекъсване и приключи с обаждането. Без да си даде време да отдъхне, тя включи следващата слушателка.

Остави половината жени да изплачат болката си, напълно съзнаваща иронията на положението — да дава съвети на „другите жени“, когато почти шест месеца си бе представяла как след последното увлечение на Джеймс го сполетяват най-различни злини, коя от коя по-лоши от смъртта. После мина на следващото обаждане с надеждата, че този път няма да се налага да човърка стари рани.

— Здравей, Рейчъл. Какъв е проблемът?

— Здрасти, Оливия. Става въпрос за новия ми приятел и моите, ааа… крака.

Последва залп от смях от контролната зала, за щастие далеч от обсега на микрофона и Оливия видя как Даян вдига триумфално юмрук над главата си. Тя почувства същия прилив на адреналин — само в радиото можеше за по-малко от петнайсет секунди да се премине към темата за флиртовете с крака.

Тя прибра зад ухото си един непослушен кичур и се зае с работата. За няколко минути измъкна информация от смутената слушателка. Рейчъл описа новия си мускулест приятел, който докосвал стегнатото й иначе тяло само за да се добере до палеца на крака й.

Оливия си отбеляза да посвети цяло предаване само на краката и други сексуални фетиши. Получиха се и други подобни обаждания и тя си помисли дали пък да не напише книга по темата. Дори взе да прехвърля в главата си разни заглавия. Може би „Обезумели стъпала“ или „Пристрастен към кожичките на ноктите“.

Като погледна собствените си крака, обути иначе в удобни обувки, тя се опита да се сети кога за последно си бе правила педикюр.

В програмата й нямаше свободно време нито за смукане на палци, нито за деликатни козметични процедури. След скандалния й развод, огласен в пресата, тя бе преместила предаването си от Тампа, Флорида, в Ти Ел Кей, Атланта, и слушателската й аудитория значително се бе увеличила.

Трите часа в ефир всяка сутрин бяха най-открояващата се част от деня й, но статиите, които пишеше редовно, и работата по договора й за серия книги изяждаха и малкото й свободно време. И това беше, без да се включват рекламните участия в различни предавания, за които настояваха от радиостанцията.

— Рейчъл, това не е чак толкова необичаен фетиш. Представлява проблем само ако ти го възприемаш като такъв.

Тя се изправи и закрачи из студиото с размери на пощенска марка — цяло мъчение за енергичен човек като нея, — докато дрезгавият глас описваше в каква форма са палците на краката й и картинно обрисуваше какво обичал да прави приятелят й с тях.

Стените на миниатюрното помещенийце се стесниха още повече, когато Оливия осъзна, че с краката на слушателката й правеха далеч по-добър секс, отколкото с цялото тяло на Оливия.

Тя престана да крачи и изчака Рейчъл с обожаваните стъпала да стигне до истинската причина за обаждането си.

— Приятелят ми отскоро работи в отдела за обувки в „Сакс“. През цялото време има възможност да пипа стъпалата на други жени. — Гласът й секна. — Връща се вкъщи подсвирквайки си.

Оливия прехапа вътрешната страна на бузата си и си напомни, че за слушателката й това си бе съвсем реален проблем, който заслужава внимание. За нещастие един поглед през стъклото към контролната зала й показа, че нито продуцентката й, нито говорителят, който се готвеше да прочете кратките новини на кръгъл час, не чувстваха подобно задължение. Ухилени, те заклатиха глави и се превиха от смях. Нима можеше да ги вини? Собственият й самоконтрол се крепеше на косъм.

— Разбираш ли, Рейчъл, стига да нямаш основателна причина да мислиш, че ти изневерява, аз не бих искала да си правиш прибързани заключения. Всъщност ти предлагам да стъпиш здраво на земята и…

Рейчъл се изкикоти, докато Оливия нанасяше последния щрих от съвета си:

— … Да помниш, че всяка вечер той се връща при твоите крака, искам да кажа, при теб.

Началните нотки на радиосигнала на шоуто в слушалките й прозвучаха като отменяне на смъртна присъда от губернатора. Оливия се наведе към микрофона за последен път и произнесе със запазената си фраза за финал:

— Аз съм доктор Оливия Мур, която ви напомня да живеете живота си… на живо.

Оливия свали слушалките и събра разпилените по масата листа. В контролната зала отвъд стъклената преграда виждаше, че и Даян прави същото.

Оливия отвори вратата, която ги разделяше, и промуши глава в стаята.

— Добра работа свърши днес, Ди. Благодаря. — Светкавичният оглед на стаята не констатира наличието на обвивки от бонбони, нито трохи от бисквити. Обичайната миризма на кексчета отсъстваше. — Нова диета?

— Да. Току-що я започнах. Мога да ям всичко, освен пица.

— Така ли? — повдигна вежди Оливия. Продуцентката й се отнасяше към яденето и диетите с еднакъв ентусиазъм.

— Днес мога да изям десет зелени маслини, пет парчета пикантен колбас, парче сирене и колкото мога да поема аншоа.

— Леле! — Оливия се помъчи да не трепне.

Нямаше време за лекции относно актуални диети или за поредния опит да убеди Даян да потърси емоционалната причина за отношението й към храната.

Ако побързаше, щеше да стигне точно навреме за обяда с репортерката на „Атланта Лейджър“. Тя помаха и се измъкна през вратата към коридора, където я чакаше секретарката на изпълнителния директор.

— Здрасти, Оливия. Хареса ми разговорът за краката. Ти Джей помоли да се отбиеш в кабинета му на тръгване.

— Не може ли да го отложим за друг път, Анна? Имам по-малко от двайсет минути, за да стигна за едно интервю.

Оперената брюнетка сви извинително рамене. На височина едва стигаше до рамото на Оливия.

— Съжалявам. Каза ми да не те пусна да се измъкнеш. Мисля, че няма да отнеме много време.

Примирена, Оливия последва Анна надолу по коридора покрай двете други студия и втората контролна зала. Минаха през тежката врата, която се затвори зад тях, после прекосиха фоайето към кабинетите на шефовете на радиостанцията.

Ти Джей Лорънс се усмихна и се изправи, когато Оливия почука на отворената врата на кабинета му. Слънчевите лъчи през прозореца осветяваха наскоро обръснатата му глава и се отразяваха в металните рамки на очилата му. Оливия примигна от ослепителната светлина след прекараните часове на изкуствено осветление в студиото и седна на предложения й от директора стол.

Ти Джей си падаше малко ексцентрик според негласните стандарти в радиосредите. В корпоративната атмосфера, която завладяваше повсеместно радиоиндустрията, неговият директен подход и лично отношение към местната продукция го правеха рядка птица. Отговорното му отношение пораждаше изключителна лоялност в хората, които работеха за него.

Именно Ти Джей убеди Оливия да премести шоуто си в Ти Ел Кей и пак той застана твърдо зад Оливия заедно с целия ресурс на радиостанцията по време на медийната истерия, последвала развода й.

На пазара, където все повече радиостанции разчитаха на предварително подготвени програмни пакети, той продължаваше да продуцира и развива местните програми, като подкрепяше талантите и оставаше лично ангажиран с техните предавания. По правило той им бе главният стратег и поддръжник.

Днес обаче усмивката на Ти Джей бе лишена от обичайния си заряд и кафявите му очи имаха разтревожено изражение. Оливия се настани на стола и погледна към мъжа, седнал на бюрото пред нея.

— Какъв е проблемът, Ти Джей?

Той се вгледа в нея за миг, сякаш претегляше думите си. Скръсти ръце на гърдите си и изопна дългите си крака, като преметна глезени. Оливия се размърда притеснено на стола. Езикът на тялото му не обещаваше нищо добро.

— Знам, че бързаш, затова ще ти спестя кървавите подробности. Проблемът, както винаги, е в корпоративния офис в Детройт. — Той замълча и поклати глава с отвращение. — Обикновено се справям с бюрократите, но този път, когато извадих камшика, те не се впечатлиха.

Картината на Ти Джей, облечен в лъскам костюм на звероукротител накара Оливия да се размечтае — да можеха наистина да се намират под цирковия купол и Ти Джей да вкара в клетката тези жалки бизнесмени или поне да хвърли на зверовете малко… месо. Олеле! Отъждествяването на „Лив на живо“ с парче сурово говеждо, размахвано пред острите като бръснач зъби на лъвовете, не беше от най-приятните.

Оливия се изправи и отиде до прозореца, където се загледа в тълпите хора, излезли през обедната си почивка по Пийчтри Стрийт. Ти Джей се присъедини към нея и за известно време наблюдаваха заедно от височината на седмия етаж пъплещите долу хора.

— „Лив на живо“ не е застрашено, нали?

Ти Джей прокара длан по голото си теме и въздъхна.

— Опасявам се, че трябва да го разгледаме под лупа.

— Защо?

— То е едно от най-скъпите ни предавания. То и „Мъжки разговор“ привличат най-голямата слушателска аудитория и имат най-голям износен потенциал, но гълтат и най-много средства. Ти и Мат Рансъм сте най-високоплатените водещи на Ти Ел Кей. Сравнени, двете предавания са почти идентични.

— Как може някой изобщо да сравнява „Лив на живо“ с „Мъжки разговор“? Та те дори не са от една и съща планета.

— Да, добре, Мат каза почти същото. Само че Ти Ел Кей е собственост на хора, пробили в бизнеса с продажба на кучешка храна, Оливия. Те не правят разлика между твоята консерва и неговата.

— Как очакват да се справиш с проблема тези търгаши на кучешка храна?

— В общи линии ме уведомиха, че не мога да си позволя и свинско, и говеждо. Договорите на двама ви предстоят да бъдат предподписани. Изпращат тук свой консултант. Може да се наложи да се откажа от един от вас.