Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (29)

26

Оливия се притисна към Мат. Реакцията на тялото му беше мигновена и по някаква причина това я разгневи още повече.

Изненадващо и за двамата, тя го целуна. Силно.

— Всички ние сме еднакви за теб, нали, Мат? Натисни правилното копче, целуни точното място и ето! Мат Рансъм е готов за действие.

Заслепена от желание да докаже правотата си, тя отърка тялото си в неговото. За втори път реакцията му бе светкавична и недвусмислена.

— Предполагам, че с всички си така, а? Без значение коя и или какво става. Права ли съм, Мат?

Без да му даде време за отговор, тя хвана лицето му с ръце и го целуна отново, като използва езика, зъбите и цялата си ярост.

Засмука меката част на ухото му, прокара език отстрани по лицето му и се върна на устните.

— И когато правя това, няма значение, че съм аз, Оливия. Всеки чифт ръце и които и да е устни биха свършили същата работа, нали?

Мат не отговори. Ерекцията му беше като мраморен къс между тях и докато го целуваше, Оливия почувства как кожата му става все по-гореща под допира на пръстите й. Изненаданото му изражение се замени от силно желание, за което искаше да е сигурна, че само тя е в състояние да предизвика.

— Жената си е жена, нали така? — предизвикваше го тя. — В тъмното всички сме еднакви, а, Мат? Има ли значение с коя си?

— Боже, Ливи! — Той я прегърна и я притисна към себе си.

Оливия не беше на себе си. Някак си щеше да го обсеби, както той я бе обсебил и да използва страстта му, за да го накара да признае, че между тях имаше нещо повече от чисто физическо привличане. Нито миг повече нямаше да търпи онази му глупост с „обичай човека, с когото си“.

— Разпознаваш ли докосването ми, Мат? Уханието ми, гласа ми?

Погълната изцяло от мъжа пред себе си, Оливия покри устните му със своите. Пръстите й се спряха на най-горното копче на ризата му и когато не успя да я откопчае, тя се остави на нетърпението си и дръпна силно предницата, от което копчетата се разхвърчаха из цялата стая.

Опипа кожата му. Пръстите й пропълзяха нагоре по гърдите, заиграха с тъмните косми, после проследиха стрелата по средата, надолу към колана на джинсите му.

— Какво ще кажеш за устните ми, Мат? Това познато ли ти е?

Тя наведе глава, за да очертае кръгче с езика си около зърното му и засмука втвърдената пъпка между зъбите си.

Мат мушна ръце под горнището на пижамата й и ги плъзна по голия й гръб, галейки я, изследвайки и сгорещявайки кожата й до същата температура като своята. Оливия се изпъна и обви ръце около врата му. Като се вдигна на пръсти, тя се притисна към него, нагласявайки се на твърдата подутина от ерекцията му.

Желание, горещо и настойчиво, започна да циркулира в кръвта й въпреки гнева.

Тъкмо бе свалила ръце и бе понечила да мушне пръсти в колана на джинсите му, когато ръцете му я стиснаха силно за раменете и не й позволиха да помръдне. Оливия се вгледа в лицето му. Изражението му й показа, че нещо ужасно се бе случило. Тя се опита да се обърне, но ръцете му на раменете й я възпряха.

— Не се движи — нареди той. — Трябва да измисля какво да направим.

— Какво има?

Мат я пусна.

— Не мърдай — повтори той. — И не се обръщай. Камерата ни снима.

Сърцето отиде в петите й, Оливия не го послуша. Обърна се, погледна нагоре и се натъкна на ококорения обектив на камерата. Погледът й се стрелна към монитора под нея, в който видя Мат в кадър от главата до малко по-надолу от кръста и себе си, замръзнала пред него.

Почувства как страните й пламнаха. Мили боже, току-що се бе нахвърлила върху Мат Рансъм пред цялата аудитория по интернет. Унизена бе слабо казано. С нея бе свършено.

Вцепенена, тя изгледа как Мат отиде до стената и изтръгна кабела на камерата от контакта.

— Как така камерата е насочена насам? — попита тя.

— Не знам.

— Не знаеш? Как може да не знаеш?

— Просто не знам. По време на предаването си бе в обичайното положение. После не съм поглеждал към нея — усмихна се смутено той. — Вниманието ми изцяло бе погълнато от друго.

— Да не си посмял да се подиграваш! Репутацията ми отиде по дяволите заради един безполезен опит да те принудя да признаеш, че не всички жени са еднакви.

— Мисля, че успя да го постигнеш.

— Забавно ли ти се струва? Загубих доверието на слушателите си. Кой ще слуша вече съветите ми, без да си представя как ти налитам?

— Не е толкова зле, Оливия. Докато не се обърна, те са виждали само гърба на една блондинка.

— О, да, като че ли през тази седмица в апартамента е имало друга блондинка, освен мен.

— Е, нали беше загрижена, че мога да те объркам с някоя друга.

Тя му хвърли изпепеляващ поглед и закрачи из стаята.

— Не мога да повярвам! — Оливия се спря и се обърна към него, когато всичко започна да си идва на мястото. — Ти, ти си ми заложил капан…

— Оливия, не ставай смешна. Откъде можех да знам, че планираш да ме притиснеш в ъгъла и… да започнеш да ме целуваш по този начин? — Мат явно не се притесняваше особено, че е бил сниман в гореща сцена с Оливия. Та нали така славата му на донжуан щеше да се затвърди. Ами тя, каква слава щеше да придобие? На безмозъчен трофей.

— Цяла седмица се мъчих да разбера какво си замислил. „Отпусни се, Оливия.“ „Не се стягай толкова, Ливи.“ „Какво е успехът, ако не можеш да му се насладиш, Лив?“ Като че ли ти пукаше как всъщност се чувствам.

Тя се обърна кръгом и закрачи в другата посока. Какво, за бога, си бе въобразявала? Как можа да позволи на гнева и разочарованието да замъглят разума й? Тя беше извън контрол и вината за това беше изцяло на Мат Рансъм.

— Показваше ми по малко от истинското си аз, за да ме накараш да повярвам, че си способен на чувства и близост, и какво правя аз? Обръщам земята наопаки в опити да открия останалото. Трябва да ме проверят дали съм с всичкия си.

Мат се пльосна на дивана и вдигна крака на масичката.

— Оливия, просто се успокой. Трябва да има начин да излезем от това положение.

Само че тя не беше способна да помисли трезво, да допусне и за миг, че говори искрено. Още трийсет секунди и цялата страна щеше да я наблюдава как заравя глава в чатала на Мат Рансъм, без да знае причината. Боже, тя самата вече не се разбираше! Знаеше само, че бе започнала да му вярва на някакво подсъзнателно ниво, а той излъга доверието й.

Оливия се завъртя кръгом срещу него.

— Какво направи, плати на някого в радиото да завърти камерата, когато ме подмамиш в компрометиращо положение?

— Да те подмамя? Чуваш ли се какво говориш, Оливия? Мислиш ли, че имах някаква представа какво ще се случи? — поклати глава той и заговори спокойно, с което я вбеси още повече. — Според мен ти дори си нямала представа какво ще направиш, преди да го сториш! В кой точно момент успях да предупредя загадъчния оператор? Успокой се и нека да помислим.

— Ние няма да помислим, Мат. Няма такова нещо като „ние“.

После той престана да съществува за нея. Както трябваше да бъде в деня, в който врата щракна зад тях.

 

Чарлс Кранкоуър затанцува лудешки в контролната зала. Камерата беше изключена, но вече нямаше никакво значение. Беше получил точно това, от което се нуждаеше, точно това, което искаше, макар че не смееше да се надява.

Ликуващ, той взе мобилния телефон и започна да се обажда. Последният номер, който набра, беше на домашния телефон на изпълнителния директор. Ти Джей Лорънс вдигна след второто позвъняване.

— Кранкоуър, знаеш ли кое време е?

Чарлс се усмихна на себе си.

— Знам, шефе. Три и половина през нощта, а ние ударихме джакпота.

— Кранкоуър, ако това е някаква…

— Не, Ти Джей, нищо такова. Говоря за дистанционното предаване. Настъпи неочакван развой.

Тонът на Ти Джей стана сериозен.

— Мат и Оливия добре ли са?

— О, добре са, макар че в момента подозирам, че здраво са се хванали за гушите.

Той му разказа набързо какво беше станало, като изкара преместването на камерата случайно, с цел да се предложи по-голямо разнообразие на публиката. Знаеше, че Оливия винаги е била слабост на Ти Джей и се съмняваше, че той би искал да научи докъде беше стигнал Чарлс в стремежа си да я компрометира.

— Господи! — възкликна Ти Джей. — Не мога да повярвам.

— Да, аз също — съгласи се Чарлс, когато всъщност му се искаше да каже: „Не мога да повярвам на късмета си.“ — По-добре ела тук и виж записа, Ти Джей, за да се подготвиш за медиите, когато отидем да освободим Мат и Оливия от апартамента.

— Медиите вече знаят?

— Да, вероятно някой е следил уебсайта — излъга Чарлс, доволен, че се бе сетил да се обади на познатите си от мобилния, преди Ти Джей да е забранил.

— Добре, но какво точно показва този запис? Ще си имаме ли неприятности заради него?

— Не. Ще се обадя на медийния съвет, ако искаш, но не мисля, че ще го направят на проблем. Всъщност нищо не се видя, макар че беше съвсем ясно какво става.

Чарлс чу шумолене на чаршафи и си представи как Ти Джей се измъква от леглото тихомълком, за да не събуди съпругата си.

— Оливия сигурно не е на себе си — каза Ти Джей. — Повикай, моля те, Даян и Бен в радиото. Ще се обадя в апартамента от колата.

— Добре, шефе. Вече се обадих на охранителната компания хората им да ни чакат пред апартамента. Поне можем да спрем да се притесняваме за отразяването на края на промоцията в медиите. Ако не греша, няма да има къде игла да падне.