Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (27)

24

Оливия още не беше видяла справката с гласовете, но отдавна беше в този бизнес, за да знае, че съботното й предаване като водеща на „Мъжки разговор“ е пожънало бурен успех. Слушателите на Мат бяха невероятно отзивчиви и имаше купища обаждания. Надяваше се само нейната аудитория да не я беше изоставила след изпълнението й под масата и предполагаемото хранително отравяне след това.

Оливия се прозя. Приключването на едно предаване в два през нощта и започването на сутрешното в девет не беше нещо, което би искала да прави редовно. Сега разбираше защо Мат не беше във форма сутрин.

Стомахът й изкъркори. Беше пренебрегнала закуската в полза на съня и сега определено се нуждаеше от гориво. Сутрешното предаване беше последното от серията „Сървайвър“ — благодаря ти, боже — и бе минало доста добре. Темата — изкушението и как да го избягваме — изглеждаше съвсем подходящо за неделното „паство“. А и тя самата имаше нужда да се вслуша в съветите си.

Седеше край плота в очакване кафето да стане готово, когато се появи Мат. За пореден път бе облечен по-оскъдно от приемливото и тя настръхна при това пълно незачитане на желанията й. С усилие на волята задържа погледа си встрани от голите му гърди и някак си се удържа да не завърти столчето си, за да го изгледа отзад, докато минаваше покрай нея на път към хладилника.

— Добро утро. — Звучеше изненадващо весело за някой, който изоставаше доста с гласовете и даренията.

С двайсет и четирите часа пленничество, които й оставаха, Оливия реши, че може да си позволи да бъде великодушна.

— Добро утро. Добре ли спа?

— Да.

Погледът й се спря под шията му и не можа да се откъсне от окосмените му гърди. Сигурно се дължеше на гравитацията, защото й трябваше голямо усилие на волята, за да не впери очи в колана на проклетите му спортни къси панталони. Или по-точно в онова, което се криеше под тях.

По-добре беше да се фокусира на дразнещите му навици, отколкото на физическите му атрибути. За щастие имаше голям избор. Като например начина, по който се облегна на отворения хладилник и вдигна кутията с портокалов сок към устните си.

— Сега ли се събуди? — попита тя.

Той свали надолу кутията, разклати я, за да провери дали има още, и отпи една последна глътка, преди да прибере празната кутия в хладилника.

— Не. Буден съм от девет часа. Не исках да пропусна предаването ти — усмихна се той. — Не знаех, че си планирала проповед.

— Проповед?

— Е, покри доста от библейската тематика — изкушението, изкуплението на греха. Само чаках да чуя предварително написаното „амин“. За кого беше проповедта, мила — за бедните ти слушатели или за теб самата?

— Ти, лицемерно…

— Ей! Не аз прекарах три часа в опяване на недостатъците на чисто физическото привличане. Все пак аз съм единственият, който има представа за какво бе високопарната ти тирада.

— О, нима?

— Да.

Мат се приближаваше към нея.

Добрата новина беше, че вече не се изкушаваше от голите му гърди.

— Мисля, че не можеш да понесеш да не контролираш положението дори за секунда, Оливия. Ужасена си, че не можеш да контролираш реакцията на тялото си спрямо моето. И си раздразнена, че не можеш да получиш повече от онова, което преживяхме онзи ден.

Оливия ахна от възмущение.

— Така ли?

— Така. Не ми трябва докторска степен, за да разпозная страстта, когато я срещна. Просто си разстроена, че ме желаеш. Аз също не съм особено въодушевен, че тялото ми реагира така на твоето, но не съм тръгнал да прахосвам цяло предаване в упреци и съжаления.

— Не, ти не прахосваш предавания, никога. Ала със сигурност прахосваш живота си.

Едната вежда на Мат се изви в дъга, но Оливия пренебрегна предупреждението. Нещо в нея я караше да го ядоса също толкова, колкото беше разгневена и тя. Тя стана от столчето и заобиколи плота, за да няма прегради пред гнева й. Чувстваше как се надига в кръвта й и за първи път си позволи да му даде воля. Ако той се чувстваше свободен да я замери в лицето със своята версия за истината, то тогава и тя щеше да стори същото.

— Може би ако престанеше да перчиш наоколо и да спиш с всяка срещната жена, би могъл да се замислиш какво ти пречи да се сближиш с някого. За светски мъж, за какъвто те мислят хората, ти си един от най-потайните хора, които познавам.

Тя насочи пръст към гърдите му и гневът й почти проби дупка в тях.

— Опознаването ти прилича на изваждането на зъб. И то без упойка. Наричаш ме затворена, но ти си напълно недостъпен и дори не се опитваш да допуснеш някой до себе си. Много скоро хората просто ще спрат да си правят труда и тогава ще получиш това, което искаш — много секс с жени, които не ги е грижа за теб.

Те стояха лице в лице, без да помръдват. Показалецът на Оливия беше опрян в гърдите му и двамата дишаха учестено. Ако бяха в любовен роман, прескачащата между тях сексуална енергия щеше да ги хвърли в прегръдките им и накрая да ги доведе до клетви за вечна любов. Ала в любовните романи не присъстваха камери и заклети фенове, които нямаха търпение двамата герои да се разкъсат един друг.

Мат пръв заговори:

— Браво, Оливия. Не бих искал последният ден от пленничеството ни да бъде толкова скучен, колкото последното ти предаване. Ще ти напиша чек за тази ти психоанализа.

Оливия отстъпи назад.

— Не си прави труда. — Тя се вгледа в кафявите му очи, които само преди малко искряха гневно и не прочете абсолютно нищо в тях. — Приеми го като прощален подарък. Някой ден може да ти бъде от полза.

 

Джо-Бет отпи от виното и се огледа с копнеж наоколо. Почти й секна дъхът при вида на вилата на Кевин — повдигната над земята постройка с две спални, разположена в планината, с гледка към езерото Бъртън в Северна Джорджия. Двете спални бяха големи, разделени от централно помещение с прозорци от тавана до пода, през които се откриваше красива панорама. Къщата, из която Кевин я разведе с явна гордост, имаше две камини, тераса, опасваща цялата къща и задна веранда с мрежи — продължение на напълно оборудвана кухня.

Къщата допадна много на Джо-Бет с местоположението си и невероятния изглед. Особено много й харесваше да седи на люлката и да наблюдава подножието на хълма и огледалната повърхност на езерото. Не беше сигурна единствено за Кевин.

— За какво мислиш, Джо-Бъг?

Вече беше започнал да я нарича със стария й прякор, който навремето й харесваше. Хрумна й предателската мисъл, че ако той престанеше да говори, всичко щеше да бъде идеално.

— О, просто съм поразена от гледката, Кевин. Тук е невероятно! Толкова тихо и красиво.

— Така е, нали? — Той се полюля мълчаливо за момент, после каза: — Купих мястото още докато бяхме заедно.

— Не си ми споменавал за него.

— Знам. Пазех го за сватбен подарък. — Тонът му стана горестен. — Хранех лудата надежда да прекараме тук медения си месец — засмя се неловко той и погледна настрани.

— О, Кевин! Толкова съжалявам.

— Няма нищо, всичко се нареди. Тук ми харесва, но винаги съм се чудел какво щеше да кажеш ти — обърна се отново към нея той в очакване на отговор.

— Какво бих могла да кажа, прекрасна е. Не бих променила нищо по нея.

Само да можеше да бъде толкова ентусиазирана и по него, колкото по каменните камини и двуместното джакузи. Тя се залюля малко по-силно, докато си блъскаше главата над тази дилема.

Кевин се усмихна и Джо-Бет си повтори колко добра партия е той. Кевин Мидълтън беше привлекателен и мил и несъмнено бе постигнал много в живота. В случая нямаше да е трудно да го „улови“, тъй като той очевидно нямаше намерение да й бяга.

Личеше си от начина, по който светлокафявите му очи я следяха, когато си мислеше, че не го гледа, че все още има чувства към нея. Тя се насили да му отговори със същото. Само че единствената мисъл, която й хрумна, беше колко би му харесало на Доуг да лови риба в езерото. И колко би било хубаво да седи и да се люлее с него в топлите летни вечери, докато около тях кръжаха светулки.

— Стана късно, Кевин. Време е да тръгвам.

Тя се изправи и отиде до перилата, за да се наслади още веднъж на природата наоколо. Кевин се приближи до нея и тя отстъпи крачка назад, защото последното нещо, което искаше в момента, бе да целуне този мъж, докато си мисли за Доуг.

Като пренебрегна езика на тялото й, Кевин се приближи и протегна ръка да я погали по бузата.

— Никога не си преставала да заемаш важно място в живота ми, Джо-Бъг и възнамерявам аз също да заема такова място в живота ти. Всъщност имам намерение да се погрижа това да стане.

 

Чарлс Кранкоуър седеше в контролната зала, докато Мат и Бен разговаряха през микрофона и слушалките. След двайсет и четири часа щяха да разполагат с доклада на консултанта и след още няколко седмици щеше да е готова точната информация за рейтингите. Сега единствените показатели за популярността на водещите, с които разполагаше Чарлс, бяха едноседмичният сбор от гласовете по интернет и даренията от храни. След определено силните предавания се получи очакваният скок, но в края статистическата разлика между двамата водещи беше съвсем незначителна.

Чарлс знаеше от личен опит, че изразът „трудно е да се определи“ нямаше да му донесе същата популярност като една съкрушителна победа или публично посипване на главата с пепел. Същото беше добре известно и на Мат Рансъм. Той разполагаше с още едно предаване и дванайсет часа, за да извади Оливия от играта, но по някаква причина човекът беше загубил хъс за победа.

Чарлс потупа Бен по рамото.

— Може ли да взема за малко слушалките ти?

Както винаги продуцентът на Мат го изгледа с подозрение, но му ги подаде безропотно.

Чарлс ги нагласи на главата си и заговори в миниатюрния микрофон:

— Здрасти, Мат. Надявам се, че си готов да пометеш всички пречки по пътя си. Знам, че на този етап не би искал да загубиш от докторката.

— Какво искаш от мен, Кранкоуър? Да се запаля като факла? Не ми трябват точни цифри, за да знам, че радиото не може да си позволи провал.

— Просто не искам да гледам как пропиляваш шанса си за решителна победа. Ако Оливия беше компрометирана по някакъв начин…

Чарлс видя как Бен направо подскочи. Той се отдалечи от продуцента и понижи тон:

— На всички, които са ви гледали, им е ясно, че между вас двамата има сексуално напрежение. Може би е време да кажеш на слушателите какво се е случило между вас в Чикаго.

Мат замълча, накрая каза:

— Забрави, Чарлс. Не се интересувам от мръсните ти номера. Предаването, което съм замислил, ще бъде повече от достатъчно, за да ме задържи в ефир.

— Боже мили, колко благороден си станал!

Всъщност Рансъм му изръмжа, което му се стори много интересно.

— Дай ми Бен, Кранкоуър. И не си навирай любопитния нос в моите работи.

Чарлс върна слушалките и си поигра още малко с камерата. От време на време Мат вдигаше поглед и изръмжаваше към обектива като диво животно, защитаващо леговището си, което се стори извънредно интригуващо на Чарлс. Можеше ли апетитната доктор О да означава нещо повече от удобна свалка за Мат? Е, това вече беше идея с невероятен потенциал.