Уенди Уакс
7 дни и 7 нощи (22)

19

— Не! — за стотен път каза Мат. — Просто празнуването дойде малко в повече на Оливия. Сигурен съм, че до сутринта ще се оправи.

Учудващо колко много се вълнуваха слушателите за Оливия. На практика почти всички, които се обаждаха, се интересуваха от здравето й или се мъчеха да изкопчат повече интимни подробности. Всички бяха чули или видели по интернет как строгата доктор Мур „му отпуска края“ на кръглата си годишнина. Но докато достойнството й бе пострадало леко, репутацията й беше все така ненакърнена. И вината беше единствено негова.

Само той беше станал свидетел на решимостта, с която тя се качи в скута му, и на твърде успешните й опити да го възбуди. И тогава, когато имаше възможността да обърне камерата към нея и да я смачка веднъж завинаги, какво направи? Прикри я. Престори се, че й е лошо и я занесе в леглото, като при това почти веднага беше излязъл оттам, за да предотврати слуховете. Какво, по дяволите, му ставаше?

В продължение на четири дълги часа си разменяше остроумни реплики със слушателите, докато пропъждаше картината на Оливия в черни сатенени прашки. Най-после дойде краят на предаването и той можа да предаде щафетата на Бен.

Все още със слушалките, той започна си прибира нещата.

— Страхотно шоу, Мат — каза Бен. — Още не съм имал възможността да измъкна нищо във връзка с проучването нито от Ти Джей, нито от консултанта, но съм убеден, че това предаване отново ще ни издигне на върха.

— Благодаря, Бен. Всички тази вечер бяха определено доста разгорещени.

— Да — прокашля се Бен. — Като говорим за разгорещеност, наистина ли доктор О е добре?

— Сигурен съм, че на сутринта ще си бъде пак старата заядлива Оливия — понечи да си свали слушалките Мат.

— Но никой не я е зървал, откакто ти… от девет и половина. Няма ли да провериш как е?

Всъщност Мат планираше да направи точно това, въпреки че се съмняваше Оливия да иска някой да узнае за състоянието й.

— Никой ли не ти е казал, че си твърде млад, за да се безпокоиш постоянно?

— Мисля, че един-двама са ми го споменавали. — Гласът на Бен придоби заговорнически тон. — Искаш ли да наглася камерата така, че да влезеш в стаята й без никой да види?

— И как ще го направиш? — поинтересува се Мат.

— Дистанционното на камерата е тук, в контролната зала. Кранкоуър я наглежда през повечето време, а от продуцентите се иска да ви държат под око, докато траят смените им. При вас е само кабелът за тока.

Хмм. Кабелът. Старото включ-изключ. Мат поглади брадата си и се замисли за възможностите.

— Благодаря за офертата, човече, но съм сигурен, че Оливия е добре. Ще разпусна малко, а после вероятно ще си легна.

Мат погледна с най-невинното си изражение към камерата, докато си сваляше слушалките. После, за да откаже мераклиите да го наблюдават, се помота още малко.

Духна свещите, които продължаваха да горят на масата и се засуети в кухнята достатъчно дълго, че да отегчи до смърт всички, които го гледаха. После се опъна на канапето и чете в продължение на трийсетина минути, като от това едва не заспа.

В три през нощта, когато реши, че всички, които го наблюдават, ще са със замъглени от съня очи, за да забележат, Мат се запъти към уредбата, пристъпи напред и извади кабела от контакта.

За прикритие се препъна леко и се погрижи да не поглежда през рамо, за да провери дали мониторът е изгаснал. Беше важно да може по-късно да се закълне, че не е разбрал, макар да избягваше да си задава въпроса защо се чувства задължен да запази репутацията на Оливия.

Без да бъде наблюдаван за първи път от пет дни насам, Мат се запъти целеустремено към стаята на Оливия. Щом затвори вратата зад себе си, той се приближи до леглото, за да я погледне отблизо и веднага съжали.

Оливия лежеше на една страна, а роклята се бе усукала около кръста й. Погледът му проследи изкусителната извивка от финия глезен, по елегантно очертания мускул на прасеца, през изваяното бедро до гладката бяла издатина на приятно закръгленото й дупе.

Едната й гола ръка беше мушната под възглавницата, докато другата висеше отпуснато през талията. Гърдите й напираха изпод прилепналия черен плат на горната част на роклята, като я изпълваха докрай.

Оливия простена в съня си и се обърна по гръб, като разпери ръце и отвори широко очи. Мат затаи дъх и клекна до ръба на леглото.

Дори сънени, зелените очи на Оливия го гледаха по начин, който накара пулса му да се ускори с няколко удара. Когато седна до нея, завладялото ги объркване отстъпи на тревогата.

— Какво правиш тук?

— Исках да се уверя, че си добре.

— Мили боже, Мат… — Тя се подпря на лакти и погледна към вратата.

— Няма нищо — протегна ръка той, за да дръпне роклята й надолу. — Камерата претърпя загадъчен инцидент. Никой не ме е видял, че влизам тук. И никой няма да ме види да излизам.

Тя се отпусна и Мат почти чу как мозъкът й се опитва да заработи отново.

Собственият му мозък и всичките му сетива бяха отворени единствено за Оливия. Тя беше магнитът, който го привличаше безотказно и докато се вглеждаше в зелените дълбини на очите й, осъзна, че няма начин да напусне тази стая, без да я накара да осъзнае една проста истина.

— Не знам какво има, но наистина изглеждаш… — опита се да намери точната дума и не успя — … като част от мен. Знам, че и ти изпитваш същото.

Оливия замръзна.

— Искам да те любя. Тук и сега. — Той протегна ръка, за да погали ъгълчето на устата й с палец. — Уморих се да съм толкова близо до теб и да не те имам.

Мат се наведе и докосна с устни нейните.

— Мисля, че и ти искаш да се любим по същата причина. Не защото си прекалила с пиенето и не можеш да се въздържиш, нито защото си на трийсет, а защото го искаш.

Тя го гледаше мълчаливо.

— Топката е в теб, Ливи. Желая те, но какво ще се случи, зависи само от теб.

Оливия прогони и последните паяжини на съня и виното и се втренчи в оценяващите кафяви очи на Мат. Умът й се бе прояснил достатъчно, за да разбере онова, което й каза и сега чувстваше как кръвта й кипва. Не защото той самоуверено твърдеше, че го желае — за нещастие той беше съвсем прав, — а защото се опитваше да я накара да го признае.

Седна и доближи лицето си на едно ниво с неговото.

— Принуждаваш ме да решавам?

Тя постави ръце на раменете му.

— Какво ти става? Да не би да си забравил как да напиеш една жена и да се възползваш от нея? Цял живот съм се държала отговорно. Винаги съм постъпвала както трябва, обмислено и разумно. А сега, след трийсет години придържане към правилата, ще ми откажеш единствената идеална възможност да се оправдая с алкохола и да се отдам на… на… сляпата страст? — Тя го разтърси. — Как смееш?

Мат се разсмя.

— Да не ми казваш, че предпочиташ натискането под кухненската маса пред шанса да получиш вниманието, което заслужаваш?

Оливия скочи от леглото, обърна му гръб и започна да кръстосва тясната стая.

— Невъзможен си!

Тя продължи да я кръстосва гневно. Беше мечтала за този мъж през по-голямата част от съзнателния си живот. От пет дни не спираше да си фантазира точно за тази възможност и какво й казва той? „Уморих се да чакам, хайде да скокнем в сеното!“

Дори не й даде време за терзания дали реалността можеше да се сравни със спомените, които пазеше. Или пък как, за бога, щеше да намери сили да се лиши от нещото, което желаеше най-много.

Той стоеше в средата на стаята до леглото.

— Ела тук, госпожице „Не се шегувай с мен“.

Тя се обърна кръгом и измарширува до него.

— Времето ти изтича — напомни й Мат.

Под разгневения й поглед той съблече ризата си през глава и я хвърли на земята.

— О!

Погледът й се спря на широките му рамене, добре развития му гръден кош и ивицата черни косми, спускащи се надолу. Докато го гледаше как си разкопчава колана, тя осъзна, че гневът вече не е причина за ускореното биене на пулса й.

— Какво е решението ти, Оливия? — усмихна се лениво и сластно той, от което коленете й се подкосиха. — Още ли искаш да ми откъснеш главата?

Боже, като че ли някога го беше искала! Освен това искаше да му направи още сума ти неща. Тя се приближи.

— Слушателките ми се чудят боксерки ли предпочиташ или слипове.

— Добре тогава — наведе глава той и свали ръце от колана на панталоните си. — Да проведем едно малко проучване.

Оливия Мур направи нещо, което никога преди не беше правила през живота си. Уморена от мислене, уморена винаги да постъпва правилно, уморена да се лишава от най-желаното нещо — тя мислено протегна ръка някъде в мозъка си и изключи проклетото нещо.

После протегна ръка към копчето на панталона му.