Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 7 days and 7 nights, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Теодора Божилчева, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 221гласа)
- Вашата оценка:
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация
12
„Чинкапин Лейнс“ се пукаше по шевовете в сряда вечер. С капацитет, колкото да поеме ежеседмичното състезание по двойки, боулинг залата от петдесетте се тресеше по начин, непознат за модерните й конкуренти. Топките се търкаляха с гръм по дървените пътеки, кеглите се удряха лудо една в друга, а от остарялата музикална уредба, която вибрираше, дрънчеше и се тресеше, се разнасяше гръмка музика. Въпреки врявата, а може би именно заради нея, мъжете и жените продължаваха да посещават „Чинкапин“. Говореше се, че има отбори, състезаващи се в сряда вечер, които са надживели много бракове.
Тази сряда беше първата от три години, в която Доуг Ролинс пристигна в „Чинкапин“ за играта по двойки сам. Липсваше му идването тук с Джо-Бет, липсваше му бъбренето й за станалото през деня и интереса й за подробностите от неговия ден. Беше дошъл по-рано и както обикновено, си поръча обичайната пица и бира и пъхна сака си за боулинг под стола, но без Джо-Бет вечерта не беше същата.
Ако беше дошла с него, вече щеше да прави забавни коментари кой с кого се сваля и да му разказва странни случки от вестника. Вместо това Доуг си бъбреше тихо с капитана на противниковия отбор, докато чакаше другите от неговия отбор да дойдат. И докато бъбреше, се чудеше как беше минал денят на Джо-Бет и дали тя се питаше същото за неговия.
— Здрасти, Пол. Здрасти, Емили.
— Здравей, красавецо. — Емили му намигна, прегърна го и добави съвсем нов елемент на въртене в походката си. Докато Доуг и Пол я наблюдаваха, тя се обърна с гръб към тях и се наведе с изпънати колене, за да извади топката си от сака. Доуг се хвана, че затаява дъх, когато панталоните й на цветя се опънаха по пищните й задни части, поставяйки на изпитание еластичността на плата, което им предостави забележителна гледка на флорални мотиви.
— Да му се прииска на човек да е пчеличка, нали? — Замечтаният поглед на Пол не се откъсваше от задника на Емили.
— Сега разбирам откъде е тръгнала идеята за опрашването — добави Доуг.
— Разбира се, на някои от нас им е позволено да си мечтаят за птички и пчелички — потупа се Пол по гърдите и погледна със съчувствие Доуг. — Други просто си търсят белята.
— Вярно ли е?
— Продължавай да зяпаш задните части на Емили по този начин и Джо-Бет ще свърши в килия за осъдени на смърт за убийство първа степен. Не съм сигурен кой от двамата ще гръмне по-първо.
Доуг потърка брадичката си.
— Джо-Бет си пада малко ревнива, нали?
— Все едно да кажеш, че „Титаник“ се е сблъскал с кубче лед. — Пол остави топката и измъкна обувките си от сака. — Тази жена не обича никоя друга да припарва до теб — присви очи той. — Изражението ти е много странно, Доуг. Надявам се, че не се каниш да извършиш някоя глупост.
— Аз? Да направя някоя глупост?
Пол се огледа и смръщи вежди.
— Кажи, къде е Джо-Бет?
— Реши да дойде с нейната кола тази вечер. Всеки момент ще се появи. — Той избегна погледа на Пол, като се наведе да завърже отново връзките на обувките си за боулинг.
— Споменавал ли съм колко горчиво се разкайвам, че съсипах непоправимо връзката си с Дори?
Доуг въздъхна.
— Не и през последните две минути.
— Добре. Искам да кажа, че съм доволен, че Джо-Бет доведе Емили, за да попълним отбора и така нататък, но предпочитах да играя боулинг с Дори. — Тонът му стана по-тих. — Липсва ми дяволски много.
— Така ли? — Доуг нямаше намерение да споделя с приятеля си, че на свой ред е съсипал връзката си. Също така все още нямаше намерение да се отказва от Джо-Бет Нейми.
Думите на Пол рикошираха в ума му.
— Да. — Пол забарабани с пръсти по масата, после милостиво смени темата: — Поръча ли бирата?
— Всеки момент ще я донесат.
— Хубаво, слава на бога. — Двамата заедно отново се загледаха как Емили си върти задника. — Днес имах ужасен ден.
Доуг откъсна мислите си от задните части на Емили и мястото му в неговите плановете. Пол беше електротехник, чиито клиенти включваха обитателите на богатите предградия в северната част на окръг Фултън.
— Какво стана?
— Помниш ли клиентката от Алфарета, за която ти разказвах?
— Онази, която все се показва на вратата, облечена в прозрачна нощница?
— Същата. — Пол се премести на пейката до Доуг и се наведе по-близо, като почти зашепна: — Днес отидох там в десет сутринта, за да монтирам осветление в мазето.
— И?
— И тя не само носеше прозрачна нощница, но настоя да се качи на стълбата, за да ми покаже, къде да инсталирам лампата. — Той направи драматична пауза. — Отдолу нямаше нищо.
— Шегуваш се.
— Не. Мислех, че ще си глътна езика.
— Как не те е срам, Пол Уилард!
И двамата вдигнаха глави, когато чуха гласа на Джо-Бет. Пол силно почервеня, а Доуг подозираше, че и той имаше не по-малко виновен вид.
— Господи, Джо-Бет, защо ни стряскаш така? Можехме да получим инфаркт.
— Изненадана съм, че не си го получил по-рано, оглеждайки клиентката си по този начин. — Тя размаха пръст пред двамата. — Горката жена, да няма пари за бельо…
Пол се разтресе от смях, докато Доуг наблюдаваше как Джо-Бет изважда топката от сака със същите премерени точни движения, с които вършеше всичко. Той запази преднамерено лек тон като нейния и отговори:
— Може би трябва да й направиш някаква отстъпка в цената, за да си купи бельо преди следващото ти посещение.
— Или Пол да престане да си гълта езика и да предприеме някакви действия. — Тонът на Джо-Бет беше все така игрив, но си личеше, че нямаше предвид клиентката на Пол.
Доуг се обърна към Джо-Бет в момента, в който и тя го погледна. Двамата останаха така, втренчени един в друг, докато Пол се люлееше напред-назад между тях.
— Да, Джо-Бет, сигурно. И какво, ако реша да стана инструмент за забавления на тази жена? Какво ще кажеш за това?
Джо-Бет не се обърна, а продължи да гледа Доуг право в очите.
— Страхотно! Бирите ни пристигнаха — продължи Пол. Никаква реакция.
— Другият отбор е готов да започне.
Нито на Доуг, нито на Джо-Бет помръдна и едно мускулче.
— Хубаво. Аз, ъъъ, ще отида да инструктирам малко Емили. Струва ми се, че досега не се е сблъсквала с отбора на Тод. — Пол се отдалечи бавно с недоумяващо изражение на лицето.
— Наистина ли смяташ, че Пол трябва да оправи онази непозната жена? — попита Доуг.
— Не. Той обаче е свободен и очевидно жената го желае, но по някаква причина не може да си поиска открито.
— За разлика от теб.
— Винаги съм била пряма. Откога това те притеснява?
Доуг сви рамене. Не беше в настроение да разисква отново ултиматума й, но беше готов да й демонстрира фаталния недостатък на плана й.
— Какво точно мислиш, че се случва сега?
— Ами, мисля, че двамата излизаме и се срещаме с нови хора.
— Добре — сви отново рамене Доуг, като внимаваше да запази непукисткото си изражение.
— Какво добре?
— Добре, готов съм да започваме, ако и ти си готова. — Той не си позволи да се усмихне на смаяното й изражение. Вместо това се загледа неприкрито към задните части на Емили и плъзна поглед по тялото на блондинката, задържайки го на гърдите й. После се обърна към Джо-Бет, която явно си бе прехапала езика. — Нищо не може да се сравни с настоящето.
Докъм средата на втората игра Джо-Бет не можеше да реши кое я дразнеше повече — дали начинът, по който Емили успяваше да друса и върти при всяка възможност невероятно големия си задник, или фактът, че Доуг очевидно се наслаждаваше на шоуто.
Ако Доуг преди винаги беше забелязвал твърде очебийните прелести на Емили, то е бил достатъчно умен да го прикрива. До тази вечер. Сега явно оглавяваше фен клуба на Емили и непрекъснато подвикваше реплики от сорта „Добра стойка, Ем. Опитай се за плъзнеш топката, както ти показах.“
По средата на първата игра Доуг беше започнал да инструктира Емили. По време на почивката, когато всички присъстващи ги наблюдаваха, той я придърпа през кръста пред себе си и заедно търкулнаха топката — не веднъж, а няколко пъти. Нито корекцията на стойката й, нито словесните наставления от негова страна спомогнаха много за играта на Емили, но имаха решаващо въздействие върху Джо-Бет.
По време на третата или четвъртата игра тя започна да си представя лицето на Емили върху централната кегла. Сега всеки път, когато хващаше топка, се опитваше да уцели. Последните две топки й бяха успешни и явно не се задоволяваше с нищо по-малко от това, да събори всичките кегли с първите две топки.
Слабо казано раздразнена, Джо-Бет изчака да мине редът на Емили. На блондинката с буйните коси й трябваха два опита, за да събори пет кегли, но човек можеше да си помисли, че е спечелила професионалния шампионат заради начина, по който Доуг й се хилеше.
— Точно така, Емили! Кълна се, че си роден талант — извика той.
Емили излезе извън пътеката с тържествуваща усмивка и мина покрай Джо-Бет. Също като Мерлин Монро тя изпъчи бюст и вирна дупе, докато отиваше към Доуг.
Джо-Бет погледна ръцете си. Сви пръсти, представяйки си усещането да ги стисне около дебелия врат на Доуг. Вдигна очи, срещна многозначителния му поглед и реши, че би се задоволила с още един ягодов пай с ревен, стига в тестото да имаше малокалибрен пистолет.
На масата, където се записваха точките, Емили се усука около Доуг, като нагласи лявото му рамо между втасалите си гърди като сандвич с шунка между две филии хляб.
— Как беше, Доуги? — Гласът й беше също а ла Мерилин Монро — задъхан и подканващ.
На Джо-Бет й се доповръща.
— Идеално, Ем. Играта ти определено се подобрява.
Доуг отпусна ръката си надолу и я сложи върху задника й — онзи, който Джо-Бет искаше да рита до второ пришествие. Емили се наслаждаваше на вниманието му като котка на припек и внимателно отбягваше погледа на Джо-Бет. После Пол се приближи зад нея и нежно я обърна с лице към пътеката.
— Мисля, че сега е моментът, когато трябва да ти кажа нещо трогателно и важно, като „Да ги разбием“ или „Не позволявай да те разиграват“, но мога да измисля единствено „Дай им да разберат на тези кегли, Джо-Бет“. Този мъж не е решил на сериозно да те замени с тази напомпана руса кукла.
Джо-Бет кимна, прехапа устни и се съсредоточи върху кеглите. Представяше си прегърнатите Доуг и Емили върху централната кегла, голямата му ръка върху пищния й задник.
Беше десетият рунд. Ако събореше всички кегли с първата топка, имаше голям шанс да направи двеста точки. Дори да ги събореше с две топки, пак щеше да спечели.
Джо-Бет се изключи за околния свят. Отпусна топката близо до земята, докато се приближаваше към пътеката, после я пусна във въздуха. Топката се завъртя лудо към центъра на пътеката и удари централната кегла. Останалите се разхвърчаха, удряйки се една в друга и паднаха. Когато всичко утихна, само десетата кегла стоеше изправена.
— Уха, Джо-Бет! Браво на теб, момиче. Продължавай в същия дух.
Един поглед върху съотборниците й показа, че Пол направо танцуваше от вълнение, докато Доуг продължаваше да се прави на шунка между филиите на Емили.
— Ей, Джо-Бет. Тази вечер си огън! — Тод Милър, капитанът на другия отбор, повдигна вежди, но ръката на Доуг все още лежеше върху трътката на Емили.
— Не ме разсейвай сега, Тод. На десетата кегла й е време.
Тонът на Джо-Бет беше шеговит, а усмивката й широка, но цялото лице я болеше. Усилието да държи мускулите на устата си в усмивка, когато те искаха да се отпуснат надолу, и дори да заплаче, започваше да й личи. Чувстваше как сълзите й напират и примигна няколко пъти, за да ги спре.
Джо-Бет вдигна топката до гърдите си, застина за миг, после зае удобна позиция. С прикован към самотната кегла поглед, тя пристъпи напред с десния крак и се приготви. След три бързи стъпки напред, тя замахна с ръка и освободи топката. Около нея настъпи тишина, когато топката първоначално тръгна надясно, мина по ръба отстрани, после се плъзна наляво. Мина на косъм от кеглата и тя чу как всички ахнаха, когато кеглата се заклати, но остана на място както й се стори, цяла вечност.
— Мамка му!
Джо-Бет се загледа невярващо в самотната кегла, която все още се полюляваше подигравателно. Стоеше си там, твърде упорита, за да падне, докато накрая, механичната ръка се спусна и я помете.
Разговорите се възобновиха, а Пол се приближи и я потупа по рамото.
— Сто деветдесет и пет точки са достоен резултат, нали знаеш? Искаш ли аз да бия Доуг вместо теб?
Беше толкова близо, че предвкусваше победата. Толкова близо, колкото бе и с Доуг. „Близо — обичаше да казва баща й, — но не достатъчно.“
Тя се усмихна вяло на Пол и поклати глава.
— Благодаря, но ако ти позволя да го направиш сега, няма да има какво повече да очаквам.
Джо-Бет напусна пътеката и отиде до масата.
— Почти успя, Джо-Бет. — Гласът на Емили беше загубил от тембъра на Мерилин Монро и тя изглеждаше леко притеснена.
Доуг хвана погледа й и го задържа.
— Тази вечер играеш наистина много добре.
— Благодаря. Твоята игра също е много добра.
Той сви рамене, а от движението месестото му рамо се плъзна нагоре-надолу между гърдите на Емили.
— Ти определи правилата. Аз само ги спазвам.
— Виждам.
Какво можеше да каже? „Свали си ръцете от мацката или аз… какво?“ Вече беше размазала пай в лицето му. Трябваше ли да се унижи напълно, като започне женски бой на пътеката за боулинг?
Да каже на Доуг да си намери някоя беше едно, но да го гледа — съвсем друго. Фактът, че беше избрал Емили, за да парадира с нея, правеше положението несравнимо по-лошо. Огънят, който я бе поддържал на крак цяла вечер, се бе превърнал в студено лепкаво чувство на ужас.
— Отивам в дамската тоалетна. Ще се върна преди последната игра, но помислете за заместник за следващата седмица.
— Идвам с теб. — Емили се наведе, за да вземе чантата си и махна ръката на Доуг от пазвата си. — Трябва да си напудря носа.
Двете изминаха разстоянието до тоалетната в мълчание, но щом влязоха вътре, Емили спря с ръка Джо-Бет.
— Приключила ли си с Доуг, Джо-Бет?
Тя събра смелост да погледне Емили право в очите. Видя блясъка в тях, забеляза руменината по страните на блондинката — и всичко това, предизвикано от мъжа, за който искаше да се омъжи. Не желаеше да се замисля за Емили или за която и да е друга жена, канеща се да заеме мястото й.
Джо-Бет изпъна рамене. Освободи се от ръката на другата жена и се насили да покаже някакво отношение.
— Той не е като огризките по масите, Емили. Нямам намерение да го опаковам и да го пратя у вас, ако за това питаш.
— Знаеш какво имам предвид. Питам те дали си приключила с него. Свободен ли е този мъж?
Джо-Бет затвори за миг очи, ужасена от думите, които се канеше да изрече. Ако имаше и най-малката идея как да спре това, което бе започнала, или да се отдалечи от ръба, на който бе стъпила, щеше да го направи. Но вече гледаше към движението долу и бе дошло време за последния скок.
— Той не е мой, за да ти го дам, Бмили. Доуг Ролинс има свой собствен мозък и воля — за които май съм се заблуждавала, че функционират както трябва. Ако искаш да се пробваш с него, давай. Мисля, че направих каквото можах.