Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (90)

18.

Майор Естерхази стана доста късно след нощта, прекарана в компанията на Пати дьо Клам. Тъй като любовницата му Габриела Пей бе излязла да направи покупки, той седна да закусва сам. Черният майор бе в добро настроение. Събитията, които бяха станали през миналата нощ, му гарантираха известна сигурност. Фалшификацията, която бяха принудили да направи нещастния полковник Анри и да предаде на генерал Пелийо, трябваше да удари смъртоносно неприятелите на Естерхази. Досега не бе доказано с никакъв документ, че Драйфус е поддържал връзки с представител на чужда държава и затова във Франция стотици хиляди хора вярваха в неговата невинност. Този документ, обаче, трябва да убеди тия стотици хиляди хора в противното, никой не можеше да храни вече съмнение, че Драйфус е осъден несправедливо и се намира правомерно на Дяволския остров.

Естерхази запали цигара, облегна се в креслото и се отдаде на мечти. Сега щяха, без съмнение, да го върнат в генералния щаб и да обезщетят във всяко отношение бедния майор, който бе пострадал невинно. Той се видя назначен с по-висок чин, например като полковник, натоварен с важни мисии, позволяващи му да се изкачва все по-нагоре в йерархията.

— По дяволите, защо ли пък да не стигна дотам, докъдето бе стигнал генерал Буланже, който едва ли не стана кайзер на французите. Аз ще умея да изиграя ролята на народен герой не по-зле от него и едва ли бих отстъпил пред каквото и да било. Французите имат нужда да бъдат лъгани, а най-сръчния комедиант обикновено даряват с корона — Наполеон Първи, Наполеон Трети, а защо ли пък не и Естерхази? Какво ли ще донесе бъдещето?

В този момент вратата се отвори и в стаята се спусна братовчедът на майора, граф Християн Естерхази. Младият човек имаше печален вид и заслужаваше състрадание. Около очите му се бяха очертали черни кръгове, а по красивото му лице личеше ясно, че нещастният му притежател не бе лягал цялата нощ.

— Добре дошъл, Християн, добре дошъл, скъпи братовчеде! — посрещна го черният майор и протегна снизходително ръка към дошлия. — Посещението ти е съвсем необикновено! Досещам се обаче защо идваш при мене. Вчера си имал доста неприятна сцена в една известна къща. Не гледай толкова трагично на цялата история. Мадлен е наистина рядко красиво момиче, но такива като нея има още дузини в Париж. Един човек като тебе лесно ще намери нова любима.

Черният майор продължаваше да държи протегната ръка на братовчед си, но той стоеше неподвижно пред него и се правеше, че не я вижда.

— Не идвам при тебе — започна с твърд глас, — за да говоря за интимните си работи. Моля те да не споменаваш вече името на Мадлен Готие. Аз не познавам вече това момиче, нито пък зная коя е била. Най-малко желая да чуя от тебе нещо за нея.

— Говориш с много странен тон — каза майорът. — Няма да те държа отговорен за това, защото го приписвам на силната ти тревога. Искам да зная, обаче, на каква причина дължа посещението ти, щом не идваш с желание да довериш болката си на сродна душа?

— Протестирам най-енергично против това — извика Християн гордо, — да наричаш двама ни сродни души! Аз поне, господин майор Естерхази, мога да твърдя, че името ми е останало честно и без каквото и да било петно!

— Да не би да си полудял, човече? — подскочи майорът. — Ако кажеш още една подобна дума, ще се видя принуден да ти посоча вратата!

— Аз пък ще бъда принуден — отвърна Християн тихо, но твърдо и студено, — да ти посоча вратата на затвора, в който заслужаваш да отидеш!

— Господине, тази обида изисква да бъде измита с кръв!

Естерхази направи движение, като че искаше да отиде при писалището, за да извади револвер.

— Оставете настрана оръжията — кресна му хладнокръвно Християн, — не се боя от вашите револвери, нито пък ще застана пред дулото им, понеже вие, майор Естерхази, не сте достатъчно равен и достоен за мен, за да се дуелирам с вас!

Християн застана близо до черния майор, лицето на когото бе побледняло и изкривено от ярост, и му изрече глухо:

— Вие сте първият Естерхази, който е станал крадец!

Черният майор се отдръпна.

Юмруците му се свиха, очите му яростно изпъкнаха, а треперещите му уста напразно се опитваха да кажат нещо.

— Казах, че сте един крадец! — повтори Християн. — Освен това добавям, че сте двойно по-подъл крадец, защото сте откраднали от единствената си роднина, безпомощна и бедна вдовица, скромните й спестявания! Смятам, господин майор, че ви представих достатъчно ясно обвинението си и бих желал да чуя сега вашата защита.

— Няма за какво да се защитавам — заяви Естерхази, без обаче да бъде искрен. — Просто не зная за какво говорите, не зная какво ви дава правото да ме обвинявате ведно престъпление, с което нямам нищо общо.

— Аз ще ви напомня всичко — отвърна Християн. Кръстоса ръце на гърдите си и започна да се разхожда бавно из стаята, докато черният майор се отпусна в едно кресло. — Вие сигурно си спомняте, уважаеми братовчеде, че се явихте един ден при майка ми и я запитахте дали има спестени пари. Тя тогава ви отговори, че има собствени тридесет хиляди франка, но те са цялото й състояние и трябва да живее от лихвите на този капитал в случай, че се случи нещо с мен и не мога да работя.

— Наистина, спомням си за подобен разговор — отвърна майорът. — Все пак, обаче…

— Не ме прекъсвайте, а ме изслушайте докрай! Вие разказахте тогава на майка ми, че сте знаели къде този капитал би могъл да донесе двойно повече лихви. Банкерът Ротшилд възнамерявал да събира пари за няколко солидни предприятия и ако искала майка ми, могли сте да внесете парите у Ротшилд. Наивната ми майка ви даде последните си пари, майоре, да, последните си пари и вие ги взехте! Ние мислехме, че сме предали парите си на честен човек! Днес, обаче, бях изтръгнат от това заблуждение. Онази Мадлен Готие, която отблъснах снощи възмутен, бе първата, която събуди подозрение спрямо вас, господин майор. Тя ме предупреди да не ви поверявам пари, аз обаче й се разсърдих за нейното подозрение, понеже помислих, че парите са дадени на един граф Естерхази, а освен това на най-близкия ни роднина. Когато трябваше да откъсна най-милото от сърцето си и се видях излъган от оная, на която бях доверил всичко, тогава у мене се събуди подозрение към всичко, което ме заобикаля, и си казах, че ще трябва да бъда внимателен, за да не ме излъжат още веднъж. Решил бях, освен това, да напусна Европа и да скрия болката си в девствените гори на Америка. За пътуването се нуждаех, обаче, от по-голяма сума. Станах рано сутринта и отидох в банката на братята Ротшилд. Поисках да говоря с главния касиер и бях заведен при един възрастен, почтен господин, който ме попита най-учтиво какво желая. Казах му името си и желанието си да тегля част от ония тридесет хиляди франка, които е внесъл братовчед ми майор граф Естерхази на името на моята майка. Старият касиер нареди на счетоводителя да провери сметката на майка ми. След около десет минути същият счетоводител се върна и рече, обърнат към мене: „Господине, трябва да имате грешка. В нашите книги няма никакви сметки на името на вашата майка. Майор граф ЕстерхазиВалзин не е внесъл никога и един франк, още по-малко тридесет хиляди франка!“ Почувствах се като попарен. Косите ми настръхнаха и видях пред себе си разтворена пропаст, в която потънаха не само парите на моята майка, но и вашата чест, майор Естерхази! Старият касиер, обаче, сякаш ми съчувстваше, когато видя колко съм развълнуван, защото пристъпи към мене, сложи ръка върху рамото ми и рече добродушно: „Млади приятелю, или е станало ужасно недоразумение, или пък сте станали жертва на един мошеник. Съветвам ви, ако е така, да постъпите с него безмилостно, защото самият той няма съвест, даже ида ви е близък роднина. Човек не бива да съчувства на подобен човек, а да го унищожи, за да не стане причина за нещастието и на други!“ А сега, майор Естерхази, ви моля да ми отговорите! Какво сте направил с парите на бедната ми майка? Пазете се, обаче, да не ме излъжете! Искам да чуя самата истина, дори тогава, когато ще ви е мъчно да я кажете! Естерхази бе пребледнял като бялата си риза, която се виждаше под пижамата му, а очите му гледаха втренчено Християн.

— Християн — продума той с умолителен глас, — прости ми, аз похарчих парите, защото имах нужда от тях за борба против неприятелите си!

От гърдите на Християн се изтръгна вик:

— Боже мой, един Естерхази е станал крадец! О, бедна мамо, лишиха те от всякаква издръжка на старини. Откраднаха последните сантими, които ти е оставила жестоката съдба. Открадна ги един мошеник! Да, мошеник! — извика Християн и удари майора с юмрук в лицето. — Казах, че сте мошеник и ще повтарям тази дума, докато го разберат всички.

— Пази се, Християн — изръмжа черният майор през зъби, — бих могъл да ти отмъстя страшно за всички тия обиди!

— Не се страхувам от твоето отмъщение, подлецо, защото се намираш в моите ръце не само по отношение на престъплението, което извърши над мене и моята майка, но и по отношение на една друга подлост, за която имам доказателства. Подлец, извратен съпруг и баща — прошепна младият човек. — Ти си тласнал към смърт собствената си жена, вярната графиня Натали, собствените си деца! Ако не бе ме завел Бог навреме на онова ужасно място край брега на замръзналата Сена, където чух смъртния вик на твоето семейство, те щяха да лежат днес мълчаливи и бледи в моргата, а ти, черното петно на семейство Естерхази, щеше да си техният убиец!

Майорът скри лицето си с две ръце и изстена като ранен звяр. След това, обаче, си възвърна свойственото му нахалство и като се заразхожда из стаята, започна:

— Всички са се съюзили против мене, всички искат да загина. Сега виждам ясно — ти, твоята майка, моята жена, собствените ми деца — вие всички сте подкупени от Матийо Драйфус само и само за да увиснете като тежест върху мен и да ме блъснете в пропастта!

— Матийо Драйфус? — изгледа го Християн и вдигна заплашително ръка. — Благодаря ти, задето изрече това име. Черни майоре, то ми напомни за една хубава идея! Слушай, последните думи, които ще ти кажа. Ако не върнеш в тридневен срок на майка ми тридесетте хиляди франка и ако не паднеш на колене пред съпругата си и не я помолиш да ти прости всичко, което й стори, ще отида при Матийо Драйфус и ще му разкрия всичките ти подлости, за да те изобличи публично и да покаже на света страшните ти деяния, подлецо! Извратен Естерхази!

Християн се спусна към вратата. Черният майор тръгна след него, спря го и падна на колене пред своя братовчед.

— Християн — изстена той, — Християн, смили се над мен. В твоята ръка лежи съдбата ми. Не отивай при Матийо Драйфус, само това не бива да правиш! Предпочитам да вземеш нож и да го забиеш в гърдите ми. Не ме издавай на Драйфус и приятелите на оня предател, който е унизил толкова много нашата Франция!

— Предател ли? — повтори Християн с твърд глас. — Сега ми се отварят очите, черни майоре. Струва ми се, че съм разбрал всичко. Не бе ли ти човекът, по чиито показания бе осъден Драйфус; не бе ли ти оня, който е работил усърдно, та талантливият офицер, примерният баща, честният човек да бъде осъден на жива смърт? Какво, да не би майор Естерхази-Валзин, подлият крадец, човекът, който тикна собствената си жена и деца към смъртта в ледените води на Сена, да е дал и лъжлива клетва, да е вършил фалшификация, да е човекът, който, за да прикрие собственото си деяние, е обвинил невинен в ужасно престъпление?

Естерхази бе скрил лицето си с ръка, а главата му бавно клюмна на гърдите. В стаята настъпи минута тягостна тишина. После се чу студеният глас на Християн:

— Повтарям! Разполагаш с тридневен срок, за да поправиш поне кражбата и греха спрямо твоето собствено семейство. Ако просрочиш срока, ще отида при Матийо Драйфус и ще му отворя очите за твоя таен начин на живот. Сега не ми казвай нищо! Ти си незаконно роден, забравен от всички, живееш нечестно и ще умреш забравен от всички. Франция пък ще бърза да забрави къде си заровен! Това ще е твоето бъдеще!

Вратата се затвори шумно зад Християн. Естерхази остана дълго време коленичил на пода. Сетне яростно извика и бързо скочи.

— Аз съм изгубен! — кресна той и се хвана за черните коси. — Изгубен съм заради някакви си тридесет хиляди франка. Сумата е нищожна, но в този момент я нямам. О, с каква радост ще посрещне Матийо Драйфус съобщенията на скъпия ми братовчед Християн! Колко много ще се зарадват неприятелските вестници, че са в състояние да докажат една моя кражба! Няма ли никакво спасение за мене?

И сам си отговори с глас, в който се смесиха сълзите му:

— Няма спасение!

— Когато човек не се отчайва, винаги намира спасение! — се чу ясен глас откъм вратата.

Влезе Габриела Пей, отиде бързо при своя любовник, и го прегърна с меките си ръце.

— Каквото и да ти се е случило — погали го тя, — довери се на мене, за да отстраня гибелта от теб. Твоят живот е и мой живот и ако разрушат твоето съществуване, погубват и мене!

— Приготви се, любима — прошепна тихо Естерхази, — да умреш заедно с мене, защото не ми остава друго освен да си тегля куршума, ако не намеря в тридневен срок тридесет хиляди франка.

— Нима е възможно подобно нещо? — запита Габриела. — Парите, които ти донесе от Андора и които си наследил от майка си, да не би да са се свършили?

— Ние живяхме доста луксозно — отвърна Естерхази — и шестдесетте хиляди франка се свършиха отдавна. Ако не мога да платя в тридневен срок тези тридесет хиляди, ще ме изобличат като крадец и ще мога да избирам между затвора и самоубийството.

— Няма да изпаднеш в такова положение — сопна се красивата испанка. — Разполагаш, доколкото разбрах, с три дни време. Добре, ти ще получиш най-късно утре твоите тридесет хилядарки.

— Братовчед ми Християн не се задоволява обаче само с това — изрече с крива усмивка графът, — а иска от мене да се върна при жена си и децата си, които се намират в неговия дом.

В очите на Габриела светна злобен пламък.

— А ти какво му отвърна? — го запита тя.

— Казах му, че обичам само тебе, скъпа моя Габриела — излъга черният майор, прегърна красивата жена и я целуна. — Заявих му, че не мога никога да те оставя.

— В знак на моята благодарност за тия твои думи — извика Габриела Пей щастлива, — ще тръгна веднага да ти търся пари.

Тя притисна устните си още веднъж към устните на демонично красивия мъж и излезе. Взе файтон и заповяда на файтонджията да я закара до ъгъла на Рю Клиши. Когато— стигна, слезе бързо, скри лицето си зад воала и отиде при вратата на една малка къща, която се ползваше в Париж с известна слава. В нея живееше андорската магьосница, старата баба на Габриела, която бе известна не само сред бедното, а и между богатото население със славата на картогледачка, магьосница и продавачка на любовни питиета.

Габриела дръпна звънеца и след като почака няколко минути, вратата се отвори. На прага се яви една отвратителна стара жена.

— Ти ли си, Габриела? — попита тя глухо. — Влез вътре, много е хубаво от твоя страна, че си намерила най-после пак пътя към твоята стара майка. Предполагам, че особена причина те е накарала да ме посетиш….

Любовницата на Естерхази влезе след магьосницата в една стая с фантастична обстановка, където върху откритата желязна печка гореше голям огън. От един ъгъл на стаята изскочи вързана за верига лисица и се озъби злобно на непознатата.

— Смърт, иди на мястото си! — извика старата и лисицата плахо се скри.

— Наричаш това животно с доста странно име — рече Габриела. — Защо не го наричаш някак по-весело?

— Човек има ли въобще по-добър приятел от смъртта? — запита старата подигравателно. — Всички бихме направили добре, ако можехме да свикнем отрано с това име. И на теб, кукличке моя, не би ти навредило, ако би си спомняла от време на време, че красивото ти лице някой ден ще има вид на безочен череп и че твоята плът, с която черният майор задоволява своето и твоето сладострастие, ще окапе рано или късно от скелета ти и ще бъде изядена от червеите! Да, човекът не е нищо друго, освен храна за червеите! Хайде, ела и кацни върху рамото ми, гробна птицо!

Черна гарга се спусна от тавана и кацна върху кокалестото рамо на старата жена.

Габриела надви отвращението си от мрачната обстановка и рече:

— Стара майко, дойдох да те помоля за една услуга.

— Услуга ли? — засмя се старата жена. — Веднага предположих, че ще искаш нещо от мене, иначе не би дошла на Рю Клиши. Кажи, какво искаш?

— Известно ми е, че си богата — продължи Габриела бързо. — Твоят занаят ти носи злато, а ти харчиш малко и само за най-необходимото. Сигурно разполагаш с голям капитал. Ето защо искам да ми дадеш тридесет хиляди франка!

— Имаш нужда от пари? — запита иронично андорската магьосница и смръкна емфие.

— Ще ти кажа всичко: човекът, когото обичам повече отколкото живота си се нуждае от тези пари.

— Черният майор! — изкрещя злобно магьосницата. — Ха, дотам ли е стигнал вече, че любовницата му отива да проси за него? Кукличке моя, ще ти кажа самата истина: нямам нито сантим, нито един сантим за черния майор!

— Защо не? — отвърна недоволна Габриела. — Да не би да нямаш доверие, че ще ти върне парите?

— Не, дъще моя, той не връща никога пари, но не заради това. Възлюбеният ти ще свърши ужасно и то много по-рано, отколкото предполага!

Любовницата на Естерхази погледна магьосницата плахо.

— Откъде знаеш? — запита тя с разтреперан глас.

— Прочетох всичко в картичките — отвърна магьосницата и от очите й капна сълза върху изсъхналите й страни. — Прочетох много повече в книгата на бъдещето, но едва ли ще ти го разкажа. С една дума, ако искаш да изпълниш моя съвет, трябва да се разделиш час по-скоро с този човек, да се освободиш от него, защото в противен случай няма да можеш да избегнеш и ти позора, отчаянието и насилствената смърт!

— Стара майко — ужаси се Габриела, — всичко, което ми говориш, истина ли е?

— Самата истина! — гласеше отговорът.

— Все пак няма да го оставя — извика младата жена. — Не мога да живея без Естерхази, стара майко, не мога Моля ти се на колене, дай ми тридесет хиляди франка, за да видя, че обичаш детето на единствения си син. Дай ми ги, стара майко, не ме карай да върша нещо лошо.

— За такава цел нямам нищо и не давам нищо. Когато дойдеш при мен и ми кажеш, че нямаш нищо общо с Естерхази, ще се погрижа да живееш разкошно като всички богати и благородни хора. Докато си обаче любовница на черния майор, не пристъпвай прага на моя дом!

Габриела стана смъртнобледа, в очите й пламна страшно решение.

— Добре тогава, андорска магьоснице — кресна тя, — ти сама ще си виновна, ако направя нещо, за което може би по-късно ще съжаляваш! Сбогом!

Габриела напусна като подгонена стаята, а магьосницата блъсна грубо вратата след нея.

— Знаех, че няма да приеме предложението ми — промърмори старата жена. — Черния майор я владее напълно, а когато млади жени са обхванати от любовна треска, от оная жар, която заробва духа и тялото в полза на мъжете, тогава е излишно каквото и да било предупреждение! Прочетох и нейната собствена съдба в книгата на бъдещето. Предписана й е смърт, тя ще умре край пътя. Колко е печално да загива такава млада и красива!

Старата жена избърса с кокалестата си ръка сълзите, които бяха протекли от очите й. После обаче вдигна глава и започна иронично да се смее.

— Зная какво възнамеряваш, красива Габриела — измърмори тя с напълно променен тон. — Ще се опиташ да набавиш парите насила още тази нощ. Аз ще предотвратя обаче тази работа. Ще се погрижа да не намериш нищо. Хаха, андорската магьосница е по-умна от другите хора, тя прониква наистина през мрака на бъдещето и умее да предотврати всяка опасност, която я заплашва!