Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (83)

11.

След осем дни граф Естерхази бе отново в Париж. Той беше вече годеник на Лучия, дъщерята на нотариуса Натузиус. Тя беше красива и богата. Дълговете на графа бяха изплатени, а кредиторите му удовлетворени. Тези, които го тормозеха толкова много, не го безпокояха вече. Щом прочетоха във вестниците за годежа на Естерхази, тези честни хора се явиха пред него и предложиха да му заемат малки или големи суми. Самият Соломон Дулсети се одързости да се представи пак пред графа и да настоява да му даде нов кредит. Каза му, че имал в магазина си хубави брилянти и че графът не ще сбърка, ако купи втори път подарък за невестата си от него, както ио-рано за княгиня Павловна Мирович. Старият евреин изговори тъй натъртено думите княгиня, че верният майор се стресна. Соломон Дулсети можеше да разкаже на света такива ужасни работи за Естерхази, които нямаше да бъдат приятни на бъдещия му тъст. Явно черният майор трябваше да сключи някаква сделка със стария евреин. Но откакто Естерхази се върна от Андора, той се намираше в мрачно настроение и затова постъпи с евреина по друг начин. Най-напред той го хлопна по главата с една книга, а когато видя, че лихварят няма намерение да се маха, позвъни и заповяда на влезлия слуга да го изхвърли.

За нещастие, слугата не обичаше много-много благородния Соломон Дулсети. Баптист се зарадва на случая, че ще може добре да се отплати на евреина, затова го хвана за яката и тъй силно го изтласка по стълбите, че той се търкулна надолу като топка.

като дойде на себе си, Соломон напусна негостоприемната къща и изрече куп ругатни и клетви. Черният майор си спечели един смъртен враг. Най-опасното за Естерхази бе, че евреинът дълбоко бе проникнал в тайните му.

След първото неприятно посещение последва и второ. Този път, обаче, посетителят беше приятел, офицер от генералния щаб, майор Пати дьо. Клам. Този офицер приличаше много на Гьотевия Мефистофел, тъй като имаше остра брада, състояща се само от няколко косъма. Това беше най-добрият приятел на Естерхази и тъкмо той дойде сега с неприятна вест.

След като размениха обичайните приятелски поздрави, Пати дьо Клам пристъпи направо към целта на посещението си.

— Приятелю Естерхази, дойдох да те предупредя — каза той. — Ти знаеш, че винаги съм бил с тебе и съм те предпазвал от много неприятности.

— Да ме предупредиш ли? — погледна го очаквателно черният майор, докато поднасяше сребърна кутия с цигари на гостенина си. — Знам какво ще ме предупредиш. Пикар работи против мен. Той търси начин да ме погуби, той иска да ме наклевети, но няма доказателства за това.

— Да оставим Пикар настрана — изрече Пати дьо Клам. — И аз съм негов неприятел и можеш да разчиташ на мене: ние ще унищожим този млад и горд полковник, чиято кариера е замаяла главата му. Работата сега не се отнася до него, а за една твоя глупост, драги приятелю!

Черният майор изпусна цигарата, която бе вече доближил до устата си. Той се вгледа в лицето на Пати дьо Клам и се опита да отгатне за какво става дума.

— Ти, любезни мой, много си сгрешил — продължи офицерът с дяволското лице, — като си се сгодил за госпожица Натузиус.

— Защото годеницата ми е от прост произход ли?

— Това не е толкова страшно, понеже има вече много офицери от аристократични родове, които са били заставени да вкусят от киселата ябълка, като се оженят за гражданки, с чиито богатства да разполагат. Но ти, приятелю, вземаш зестра, спечелена но най-долен начин.

Естерхази скочи от мястото си.

— Обиждаш бъдещия ми тъст — извика той с несигурен глас. — Господинът е нотариус и е спечелил своя имот с дългогодишен честен труд.

— С честен труд казваш? — продължи Пати дьо Клам, — Хората знаят миналото на господин Натузиус. Той е един от най-безсъвестните нотариуси в Париж. В неговото богатство имат дял всички престъпници във Франция и беше готов да ги защитава, макар и вината им да бе ясна като бял ден. Сам той е бил много пъти съден за разни злоупотреби, но винаги се е изплъзвал като хлъзгава змиорка.

Черният майор въздъхна дълбоко и се отпусна на стола си. Пати дьо Клам сложи съчувствено ръка на рамото му.

— Аз съм ти най-искрен приятел — промълви той — и затова ти говоря откровено. Другите мълчат или клюкарстват зад гърба ти, но аз знам от най-сигурно място, че военният министър е недоволен от твоя годеж.

Главата на черния майор клюмна унило. Думите на другаря му падаха като удари. Те му доказаха това, от което той отдавна се боеше.

— Погледни ме, Естерхази — прошепна му Пати дьо Клам, — искам да говоря с тебе открито. Дошъл съм по заповед на военния Министър. Ти знаеш, че той има за какво да те подкрепя и дори да те защитава. Отначало ти набави доказателства против Драйфус. Оттогава ти е задължен. Всички ние, които имаме дял в изгонването на Драйфус от генералния щаб и премахването му от нашия път, всички ние трябва да вървим дружно един до друг и да внимаваме да не би някой от нас да издаде нещо, от което могат да се възползват нашите врагове.

— Мислиш ли, че моят годеж може да попречи на нещо? — попита замислено и тихо графът.

— Той много ще ти напакости и ще ти попречи на кариерата.

— Дявол го взел, но какво да сторя сега?

— Влюбен ли си в годеницата си?

— Не, съвсем не!

— Скъсай тогава отношенията с дъщерята на Натузиус.

Няколко минути Естерхази мълча и после замислено добави:

— Ще размисля. Работата не е тъй проста. Натузиус е опасен човек, а в очите на неговата дъщеря прочетох нещо, което ме смущава.

— Какво именно?

— Една непримирима омраза при всяко оскърбление.

— Нищо! — повдигна дръзко рамене Пати дьо Клам. — От това не бива да ти побелява косата. С бащата и с дъщерята ще свършим много лесно, ако упорстват. Спомни си за Драйфус. И той беше упорит, но…

Пати дьо Клам, който изговори съвсем тихо последните думи, не довърши мисълта си. Той стисна ръката на черния майор и излезе от стаята толкова безшумно, като че наистина притежаваше Мефистофеловото изкуство да влиза и излиза невидим.

Естерхази не каза цялата истина на приятеля си. Той скри главната причина, която му пречеше да развали годежа с дъщерята на нотариуса, а именно, че бе получил от Натузиус сто хиляди франка, които не можеше да върне. Как можеше да намери сто хиляди франка, без да попадне в ръцете на лихварите, а пък и дали въобще ще се съгласят да му заемат такава голяма сума?

Черният майор ставаше все по-отчаян. Той беше гневен, ръмжеше като звяр, който не може да счупи клетката си. Ставаше му все по-ясно, че бе прибързал с годежа си. Освен това виждаше, че ще бъде зле за него, ако предизвика ненавистта на Натузиус и неговата дъщеря. Страхуваше се от тези хора, те бяха първите, които го накараха да се уплаши. Обаче пък само те засега се отнасяха с любов и доброта към него.

Целият ден графът остана у дома. Той не хапна нищо, само пушеше цигара след цигара и изпи няколко бутилки силно вино, което го възбуди още повече. Към пет часа Естерхази си спомни, че е време да отиде в дома на годеницата си, винаги го чакаха там за закуска в шест.

Черният майор искаше да позвъни да му приготвят дрехите, когато Баптист влезе и съобщи, че една жена с воал желае да говори с него. Естерхази стана сърдито, защото знаеше коя може да е тази дама. Но надви гнева си и заповяда да я пуснат.

Преди още да махне воала си, той извика сърдито:

— Ти ли си, Помпадура? Как си позволяваш да ме търсиш у дома ми. Това е против нашите условия.

Обезобразената махна бавно гъстия воал, който покриваше лицето й. Тя застана гордо пред черния майор и го изгледа с поглед, пред който той неволно трябваше да отстъпи.

— Дойдох да ти честитя годежа — каза тя с дрезгав глас. — Новината, която-научих от вестниците, много ме изненада. Ти си спомняш добре, че ми се закле, когато те преоблякох за път, че заминаваш за Андора, при умиращата си майка, а не при друга жена.

— Бях в Андора…

— Това не е истина. Бил си в Брюксел.

Графът се отдръпна учуден от любовницата си. Най-много го безпокоеше това, че Обезобразената знаеше за пътуването му в Брюксел.

— Да, неверни ми приятелю, ти си бил в Брюксел — продължи тя с тон на съдебен следовател. — И за да се увериш, че зная всичко, ще ти кажа какво си правил, даже и къде си живял.

Графът се втренчи страхливо в жената, която в тази минута му приличаше на демон.

— Ти си бил в Брюксел в дома на певицата Нинон дьо Клер — изгледа го насмешливо Помпадура.

Черният майор не можеше да проговори дума. Той подпря глава на двете си ръце.

— Отнесъл си някакви планове в Брюксел — продължи неумолимата жена. — Четири важни плана, които си искал да продадеш за голяма сума.

— Мълчи! Искаш да ме погубиш ли?

Графът се втурна като побъркан към вратата, отвори я, за да се увери, че Баптист не е чул това тъй важно обвинение.

Навън нямаше никой и той затвори успокоен, като се обърна към любовницата си.

— Моля ти се — изрече й с болка, — никога не говори вече за това, което каза преди малко. Ако някога си ме обичала и ако още ме обичаш, замълчи като гроб.

— Аз зная и нещо повече — не спираше Помпадура, но вече тихо и предпазливо. — Онези скъпоценни книжа са ги откраднали от тебе и друг, а не ти, е получил за тях четиристотин хиляди франка.

Учудването на Естерхази ставаше все по-голямо.

— Как си могла да узнаеш тази тайна? Трябва да призная, че за пръв път в живота си съм изправен пред неразгадаема гатанка.

— Тя ще бъде разгадана много лесно, като разкрия на други лица пътуването ти до Брюксел.

— Искаш да ме издадеш? — промълви черният майор смъртно уплашен. — Ти да ме издадеш, ти, в която имах доверие, че си ми вярна и предана.

Помпадура изкриви презрително устни.

— Говориш ми за работи, които отдавна вече са свършени — изгледа го тя гордо и презрително. — Ти ми изневери и аз ще ти отвърна със същото.

— Аз ли ти изневерих?

— Не си ли обрекъл на друга сърцето си? — запита тъжно Обезобразената. — Наистина, не само те обичах, но ти се прекланях и даже те обожавах. Моята красота е мъртва. Ножът на Мъртвешката глава я уби и ти се отказа от мен. Сега ще се жениш за друга. Кажи ми, не съм ли в правото си да ти отмъстя по най-жесток начин?

— Ах, този нещастен годеж ме съсипва — простена Естерхази. — Ала, кълна ти се, Помпадура, че аз не обичам това момиче. С нея ме сближи случаят. Зная, че ще бъда нещастен с този брак и сто пъти се разкайвам, че направих тази сделка.

— Сделка ли казваш?

— Да, това е единственият точен израз за отношението ми към нея. Помпадура, говоря ти самата истина, аз се продадох, защото бях пропаднал. Нужни ми бяха пари — иначе ме застрашаваше най-голям позор и ей Богу, казвам ти, че ако имах сто хиляди франка, бих се освободил от задълженията си и бих върнал годежа. Помпадура хвана ръката му и го притисна към себе си.

— Сто хиляди франка?

— Такава сума ми брои Натузиус като аванс срещу зестрата и аз платих с нея дълговете си.

— И нищо повече ли?

— Честно слово, нищо повече!

— Ако върнеш тези пари на нотариуса, би ли развалил годежа?

— Нито минута не бих се колебал — погледна със страх развълнуваната жена Естерхази, но веднага добави с печален глас: — Това са само въздушни кули. Кой ще ми даде такава голяма сума?

— Аз ще ти я дам.

Хубавите очи на Помпадура пламтяха от неугасим огън. Треперейки цяла, тя хвана ръцете на черния майор.

— Закълни ми се, че и занапред ще ме обичаш и че няма да се продадеш на друга, а ще бъдеш само мой и аз със своята злочеста страст ти се заклевам, че още утре ще имаш сто хиляди франка и още толкова, за да не се продадеш още един път.

Графът втренчи в разгорещената жена особен поглед, в който имаше страх и учудване. Тази улична жена, тази престъпница, за която знаеше сигурно, че не е спечелила никога повече от пет луидора, сега му обещаваше до утре такава голяма сума. От друга страна обаче, той знаеше, че Помпадура досега не е обещавала нещо и да не го е изпълнила.

Изглежда Обезобразената прочете мислите в очите на черния майор. Тя се усмихна и го погали любовно по косата с нежната си ръка.

— Страхуваш се да не съм си изгубила ума, нали? — каза тя някак презрително. — Не, любезни ми графе, никога не съм била повече с ума си, както сега, в този миг. Ще те избавя от мрежата на този Натузиус. Аз много добре го познавам. Познат ми е този господин нотариус, който като хищно животно поглъща имота на своите клиенти. Да, ни най-малко е по-добър от майка ми и от мен или от всеки парижки престъпник, ала той винаги е съумявал да прикрие своите престъпления, защото е хитър като лисица. Пази се от Натузиус да не узнае намерението ти, а утре ще му изпратиш стоте хиляди франка и ще му благодариш за услугата. Ще направиш това, любезни ми майоре, нали?

— Ще го направя, щом ми дадеш възможност.

— Утре ще притежаваш парите — каза Помпадура разгорещено. — А сега целуни ме, силно, по-силно, ах, мили мой, колко дълго и жадно съм чакала твоите устни…

Тя не искаше да го освободи от прегръдките си. Помпадура беше още хубава и привлекателна жена. Макар че ножът на Мъртвешката глава беше обезобразил лицето й, тялото й имаше онази сладостна прелест, която привлича и пленява страстните мъже.

— Няма време за губене — отдръпна се тя, закривайки лицето си с воала. — Трябва да те снабдя с обещаните двеста хиляди. И тъй, сбогом!

Естерхази задържа ръката й.

— Обична ми гълъбице, няма ли да ми кажеш откъде ше вземеш такава голяма сума?

— Това е моя тайна. Почакай, мога нещо да ти подшушна Парите, които ще ти донеса, са моя собственост. Повече не питай. Утре ще бъдеш пак свободен човек. Тогава ще бъдеш мой, ще принадлежиш само на жената, която истински и вярно те обича.

— Помпадура има право — избъбра черният майор. — Тя е престъпница, отрасла е в уличната смрад, тя е жестока и жадна за кръв и окото й не трепва пред никакво злодеяние, но любовта й към мене е чиста и понеже не може да ми бъде добър ангел, станала е добър дявол.

След половин час граф Естерхази излезе от дома си, облечен в разкошно цивилно облекло, и се запъти към приличащата на дворец къща на нотариуса.

Когато черният майор се изкачваше по стълбата, покрита с килими, го обхвана необикновено чувство, струваше му се, че е настъпила мрачна нощ и че влиза в къща, където го очакват убийци. Същото усеща мухата, когато попадне в мрежата на паяка, който я преследва.