Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (212)

51.

Вестниците, враждебни на Зола, констатират, че шефовете на армията днес са много популярни, като на втория ден след победа, и то благодарение на процеса Зола. Същите вестници са убедени, че защитниците на Зола няма да се оправят от неуспехите, които претърпяха, както по аферата Драйфус, така и по делото на Естерхази.

Прогресивните вестници пък протестират най-живо против декларациите на генералите, обвинявайки ги, че заплашват правосъдието.

Повикан е отново полковник Пикар. Адвокатът Лабори го пита дали бордерото от 1894 година е от месец март или април.

Полковник Пикар отговаря, че не си спомня точно датата. Той се оплаква от нападките на някои вестници, които го обвиняват, че възпитавал децата си в любов към Германия. Той декларира: „Ако имам деца, много естествено е, че няма да ги възпитавам в прогермански дух.“

Полковник Пикар иска да бъде призован генерал Галифе, който ще даде показания за неговата лоялност и честност. Председателят отвръща, че това е излишно.

Лабори протестира.

Повикан отново, генерал Пелийо обявява, че съгласно произнесените думи от генералния прокурор, отказва да отговори на въпросите, които не биха имали връзка с делото Зола. Той добавя:

— Казах вече, че всичко беше чудновато в тази афера. Онова, което е още по-страшно обаче (той се обръща към полковник Пикар) и го казвам открито, е поведението на един господин, който още носи униформата на френската армия и който се явява тук да обвинява трима генерали, че са извършили фалшификация, че са си послужили с него. (Гръмки аплодисменти в дъното на залата.)

Полковник Пикар:

— Аз казах най-почтително на моите шефове, че тук пред правосъдието ще кажа само истината, но повтарям още веднъж в присъствието на началника си, че не ще позволя, както в аферата Нортон, високопоставени хора да бъдат измамени чрез фалшиви книжа и документи.

Лабори:

— Казах и аз, че войниците са с добра воля и нещо, което най-много ме затрогва…

Председателят (спирайки го): „Вие пледирате!“ Лабори: „Не, господин председателю, правят се опити да ме тероризират. Обръщат се не само към мен, но и към жена ми със заплашителни писма, за да ме сплашат.“

Председателят: „Казвам ви, не пледирайте, ще ви отнема думата“.

Лабори: „Така да бъде, отнемете я!“

Председателят: „Отнемам ви я“.

Лабори: „Благодаря ви. Колкото пъти ми отнемате думата, толкова пъти доказвате, че все повече ме уважавате“.

Анатол Франс, повикан да свидетелства, хвали куража и любовта към истината, които характеризират еднакво Зола и Лабори.

Председателят пита защитата дали иска показанията и на други свидетели.

Лабори посочва, че държи да бъде повикан министърът на войната Било.

Председателят отговаря, че Било няма разрешение от Министерския съвет и не може да се яви.

Заседанието се прекратява.