Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (206)

45.

За да може по-добре да се разбере ходът на събитията до пълното доказване невинността на Алфред Драйфус, необходимо е да се върнем за момент към интереса, възбуден не само във Франция, но и в целия свят от това сензационно дело.

В предхождащите глави се опитвахме да опишем всичко онова, което направиха семейството и приятелите на невинно заточения, за да го спасят, както и всички машинации на неговите врагове, начело с Естерхази и Пати дьо Клам.

Своевременно показахме възхитителната роля, която игра в тази афера великият писател Емил Зола, полковник Пикар и други предани приятели на каузата на справедливостта.

Първият, който обяви пред света грешката, която бе извършена, като се осъди един невинен човек, беше ученият Бернар Лазар. Неговата брошура по този случай падна като гръм от ясно небе. Изведнъж тази афера доби неподозирани дотогава размери. Официалните власти бяха принудени да защитават присъдата на военния съд и косвено офицерите, които дадоха ход на тази гнусна клевета. Честно мислещите хора се присъединиха към призива на Бернар Лазар.

Събитията не закъсняха. Занизаха се интерпелации в парламента, изпращането на полковник Пикар в Тунис, създаването на фалшив документ от полковник Анри, за да възпрепятства ревизирането на процеса Драйфус. Пати дьо Клам даде на Естерхази един секретен препис от делото на Драйфус. Кампанията на пресата, извикването на Естерхази пред анкетна комисия, всичко това преобрази тази афера в страстна политическа борба.

Военното министерство, поддържано от реакционната преса, продължаваше да твърди, че Драйфус е бил законно осъден. Но работите не закъсняха да вземат сензационен обрат. Клерикалите пръснаха слуха, който за нещастие намери отзвук, че тези, които обявяват невинността на Драйфус и се борят за освобождаването му, са подкупени от „Израилтянския съюз“.

От друга страна, приятелите на нещастния капитан съумяха да пробудят сред народните маси огромен интерес към каузата на несправедливо осъдения.

Между двата лагера имаше сблъсквания, манифестациите поддържаха нажежена атмосфера, която не закъсня да привлече вниманието на света.

Смяташе се, че оправданието на Естерхази ще сложи край на тази афера. Неговите защитници, враговете на Драйфус, въодушевено манифестираха успеха си, като обявиха това дело за погребано, когато ненадейно във вестник „Орор“ се появи писмото на Емил Зола, отправено до председателя на френската република.

Това открито писмо носеше гръмкото и впечатляващо название: „Аз обвинявам!“ С него Зола обясняваше на председателя на републиката, че осъждането на Драйфус е дело на Пати дьо Клам. В него той сочеше, че Генералният щаб се е солидаризирал с Пати дьо Клам, за да попречи на откриването на грешката и да може Естерхази да бъде спасен.

Зола искаше да бъде изследвано всичко, като обявяваше готовност да докаже основателността на всичките си обвинения.

Както можеше да се очаква, това писмо предизвика огромна възбуда на духовете. Докато парламентът гласува искането на няколко депутати от дясно да се открие публично преследване срещу вестник „Орор“, който публикува писмото, Емил Зола беше акламиран, а протестните манифестации срещу незаконното осъждане на Драйфус растяха.

На 18 февруари Зола и Перво, директорът на вестника, са привлечени към съдебна отговорност. Но големият романист не се стресна. Той отговори чрез ново писмо. Делото на Зола беше насрочено в съда на Сена на 7 февруари.