Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 35гласа)

Информация

Корекция
NomaD(ноември 2008 г.)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина(2008)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Виктор Фалк. Капитан Драйфус. Роман в пет тома

Издателство А.М.Д., 1996

 

Художник: Владимир Владимиров, 1996

Библиотечно оформление: Кремена Рускова

Печат: „Абагар“, Велико Търново

История

  1. —Добавяне

19.

В „Пале Роял“, едно от най-луксозните заведения в Париж, седяха граф Естерхази и майор Пати дьо Клам. Те току-що бяха поръчали нова бутилка, пушеха фините си хавански пури и бяха в отлично настроение. Луксозно обзаведеното заведение беше препълнено с посетители, които принадлежаха към най-отбраното общество на Париж. На съседната маса седеше един господин, млад мъж, който изглеждаше погълнат от четенето на чуждестранен вестник, а от виното, което стоеше пред него, отпиваше рядко. От време на време очите му се вдигаха от вестника и се отправяха към масата, където двамата офицери си говореха на доста висок глас.

— И тъй, значи няма още никакви вести от Алжир? — запита черният майор колегата си. Пати дьо Клам изтърси малко нервно пепелта от пурата си.

— Известия имаме — отговори той, — но не са радостни за нас. Пикар върви от успех към успех. Неотдавна пак излезе победител при едно сблъскване с бедуините. Няма да мине дълго време и той ще покори окончателно това бунтуващо се племе. Тогава волю-неволю министърът на войната ще бъде принуден да го повика обратно в Париж, където полковникът вероятно ще бъде посрещнат като победител и герой.

— По дяволите — измърмори черният майор. — Защо Пикардин не изпълни дълга си и не се възползва от първия удобен случай, за да изпрати куршум в главата на своя началник? Нима съм се излъгал в този човек.

— Не, не. Пикардин е най-подходящият човек за това — размаха пурата си Пати дьо Клам. — Той трябва да играе така, както ние му свирим, защото иначе знае, че ще се върне в Каена. По всяка вероятност досега не му се е удал удобен случай.

Черният майор прехапа устните си.

— Само това бих посъветвал добрия барон фон Пикардин — да побърза! — изсъска той. — Иначе Равелак ще вземе преднина и ще ги очисти и двамата. Чудна идея беше тази — да изпратим това животно Равелак в лагера на нашия враг. Навярно той ще се погрижи нито Пикар, нито Пикардин да се върнат живи.

— Хайде тогава да пием за здравето на Равелак по този случай — вдигна чаша с усмивка Пати дьо Клам.

И Естерхази се засмя при тази шега. Чукнаха си чашите… Тези двама висши военни пиеха за здравето на един от най-опасните престъпници…

Разположението им ставаше все по-добро. Шампанското не закъсняваше да покаже ефекта си.

— Я кажи, обични приятелю — погледна го изведнъж втренчено Пати дьо Клам, — изглежда, че пак си замесен в някоя пикантна авантюра. Говори се, че държиш някъде скрита хубавата Мелиора, циганката от „Фоли Бержер“, която спаси от удавяне по такъв чуден начин. Знаеш да се наслаждавах необезпокояван от никого на нейните прелести…

Естерхази избухна в гръмък смях и изпразни чашата си наведнъж.

— Имаш приказен успех сред жените — продължи Пати дьо Клам. — Просто си за завиждане. Я кажи откровено, не се ли е случвало някога да бъдеш отблъснат от някоя жена, която си искал да завладееш?

— Никога — отвърна Естерхази гордо. — Уверявам те, че на което сърце съм почукал, винаги ми се е отваряло.

— Това е нагла лъжа!

Тези думи бяха произнесени с твърд глас от съседната маса, където стоеше русият младеж, който четеше вестник. Сега той беше оставил вестника и гледаше спокойно двамата офицери, които изненадани трепнаха.

Естерхази вдигна гордо глава и запита наострено:

— Казахте ли нещо, господине?

— Позволих си да забележа преди малко, че изрекохте една нагла лъжа, майор Естерхази.

Тези думи паднаха като бомба сред заведението пълно с хора. Всички разговори затихнаха и всички очи се отправиха към ония две маси, където избухна свадата. Младият човек скочи, но остана спокоен до стола си.

— Виждам, че желаете едно по-ясно обяснение, граф Естерхази — продължи той с глас, разбран от всички. — Готов съм да ви го дам. Току-що се похвалихте доста високо, за да ви чуе всеки, че никога не сте бил отблъскван от жена. Абстрахирайки се от обстоятелството, че подобно твърдение подчертава липса на такт и прекалена доза самохвалство, в състояние съм да ви докажа, че пуснахте невъзможна лъжа. Едно красиво и смело момиче от село ви е отблъснало енергично, когато сте се опитал да го оплетете с обвиненията си…

— Господине — избухна черният майор, — да не сте полудял? Ето моя отговор на подобно нахалство!

Той взе чашата с шампанско и я захвърли към Леон Бернард, който умело избягна удара. Чашата се блъсна в един от ъглите и падна на парчета.

— Съумяхте да счупите тази чаша — изсмя се презрително Леон, — но с правдата не бихте могъл да сторите никога същото нещо, господине. Истината ще остане и аз няма да ви хвърлям чаши в лицето, а чисто и просто ще ви кажа: Вие изложихте със своите мизерни самохвалства себе си и унизихте целия женски пол!

— Тази обида трябва да бъде измита с кръв! — кресна Естерхази червен от ярост.

Той измъкна сабята си и понечи да се нахвърли върху Леон Бернард. Но младежът остана спокоен със скръстени ръце, очаквайки противника си. Пати дьо Клам задържа разгневения майор и го принуди да постави сабята в ножницата си. Много посетители скочиха и застанаха между Леон и Естерхази.

— Успокойте се, приятелю — пошушна Пати дьо Клам на черния майор, — съществува друг по-добър начин да заставиш този безсрамник да замлъкне. Подозрителен ми се вижда този човек. Вярвам, че е купен от Матийо Драйфус, за да те компрометира публично.

— Скъпо ще ми заплати това — процеди през зъби Естерхази. — Моля те, предизвикай от моя страна този човек на дуел. Разбира се, след като се увериш, че може да му се направи тази чест.

— Този път е най-добрият, приятелю. Ти си прекрасен стрелец и аз залагам десет хиляди франка срещу сто, че ще съумееш добре да затвориш устата на наглия хлапак.

Пати дьо Клам се приближи до Леон, издекламира името си с гордост и го помоли да мине с него във вътрешната стая.

— Съм на ваше разположение, господин майор — отговори Леон спокойно и достойно.

Те се отправиха към една от отделните стаи. Пати дьо Клам влезе пръв. Но когато Бернард поиска да го последва, усети, че някой се докосна до рамото му. Той се обърна учуден. Пред него стоеше доста възрастен, елегантно облечен господин, когото той виждаше за пръв път.

— Господине мой — каза последният, — намирате се в положение, в което се нуждаете от верен приятел. Виждам, обаче, че сте сам. Предлагам услугите си да ви асистирам и ако работите стигнат до дуел, да ви служа за свидетел. Същевременно трябва да обърна вниманието ви, че имате разправия с противник, който познава само езуитския принцип: целта оправдава средствата. Бъдете внимателен и ми разрешете да направя нещо за вас. Двама души виждат по-добре от един… Аз съм нотариусът Пиер Натузиус.

— А аз се наричам Леон Бернард. Благодаря ви за предложението. Приемам го.

Двамата мъже влязоха в отделната стая. Пати дьо Клам се усмихна злобно, когато Леон му представи нотариуса като свой свидетел.

— Навярно това не е обикновен случай — каза си той. — Човекът, когото Естерхази обиди така тежко, отказвайки да изпълни обещанието, дадено на неговата дъщеря, сигурно е част от съзаклятие от по-рано. Да бъдем следователно двойно по-внимателни!

Разговорът беше къс. След като Пати дьо Клам разбра, че Леон Бернард е собственик и запасен поручик, каза:

— Ще признаете, господине, че обидата, която нанесохте на моя приятел, може да бъде измита само с кръв.

— Признавам — поклони се с достойнство Леон — и добавям, че обиждайки граф Естерхази публично, имах тъкмо това намерение.

— А! Признавате, значи, че мразите графа?

— Нещо повече, господине, ненавиждам го. Но да се върнем на въпроса.

— Щом като работите са такива, всичко е много просто — заяви доволен Пати дьо Клам. — Дуелът трябва да се състои.

— Обезателно.

— Като обиден, графът избира пистолета.

— Напълно съм съгласен.

— При размяна на изстрели, петнадесет крачки разстояние, с право да се напредне пет крачки.

— Прекрасно.

— Колкото за времето…

— Ако желаете, може да стане още сега.

— Невъзможно. Трябва да се снабдим с оръжие и да повикаме лекар.

— За доктор ще се погрижа аз — намеси се Натузиус.

— А ние ще се погрижим за оръжието — прибави Пати дьо Клам.

Натузиус сбърчи чело, но Леон избърза:

— С всичко съм съгласен. Изберете часа и мястото.

— Утре заран в шест часа в Булонския лес при ясеновата горичка.

— Прието.

— Тогава не ми остава нищо друго, освен да ви кажа довиждане. Запазването на пълна тайна без друго е от само себе си понятно.

Пати дьо Клам се поклони и напусна стаята. Той отиде в малкото кафене наблизо, където Естерхази го очакваше, за да му съобщи резултата.

— Тъй, значи, моят бивш тъст е забъркан в тая работа — възкликна черният майор през смях. — Навярно той е подтикнал този господин Бернард, за да си отмъсти. Е, добре, нека заповяда. Имам достатъчно сини зърна и за двамата. Нека видят и те, че не напразно бях считан във всички полкове за най-добрия стрелец.

После поръча шампанско. Пати дьо Клам го посъветва сериозно да се прибере вкъщи и да почине някой и друг час. Но Естерхази не искаше да знае.

— Ще пием цяла нощ — отсече той, — после ще се изкъпем и ще отидем в Булонския лес, за да изгорим кожуха на онзи господинчо. Рядко удоволствие е, приятелю, да се дава от време на време по някой добър урок на тези цивилни. На мен това ми доставя същото удоволствие, както и ловът на зайци.

Пати дьо Клам му напомни, че трябва да се снабди с револвери.

— Да, ще трябва да се отбием за малко у дома. Имам достатъчно пистолети и можеш да бъдеш уверен, приятелю, че ще съумея да си избера между тях.

Странна усмивка придружи думите му. Натузиус и Леон Бернард останаха също известно време заедно.

— Размислихте ли добре какво ще направите — запита нотариусът. — Излагате живота си на опасност.

— Не съм невръстно дете — отговори Леон, донякъде засегнат — и не желанието ми да искам дуел или пък да правя сензация, ме принудиха да предизвикам Естерхази.

Натузиус стисна горещо ръката на младежа.

— Не тълкувайте превратно думите ми — помоли той. — Представете си, че ви говори собственият ви баща, покойния Бернард. Откакто узнах как се казвате и кой сте, от този момент зная, че върша добро като ви асистирам. Бях адвокат на покойния ви баща и съм му спечелил много дела. Сега желая да бъда в помощ и на сина. Но признавам, че баща ви никога не е бил замесвай в такава компрометираща афера като вашата…

— Компрометираща афера? Така ли наричате вие един честен дуел?…

— Един честен дуел навярно не. Но кой ви каза, че ще бъде честен? Вие не знаете, не подозирате дори на какво е способен вашият противник, този Естерхази.

— Тъй ли! Какво друго би могъл да направи, освен да се цели добре?

— Лъжете се — отвърна Натузиус решително. — Естерхази е човек, който несъмнено ще постави в ход всичко възможно, за да излезе победител в този дуел, защото неговата чест също няма да му позволи да се остави да бъде победен от цивилен.

— Но какво би могъл да направи — забеляза Леон Бернард. — Две неща са решителни за изхода на един дуел — сръчност, (тук е въпросът дали Естерхази е по-добър стрелец от мене или не) и щастието.

— Щастието? — повтори Пиер Натузиус със странна усмивка. — Не сте ли чувал, млади ми приятелю, че има хора, които умеят да подпомагат щастието и да го форсират, ако мога така да кажа, т.е. да прибягват до непозволени средства, за да си осигурят щастието за всеки случай. Не сте ли чувал, че черният майор е способен да осигури щастието чрез измама? Да, чрез измама — възкликна възбудено Натузиус и удари гневно с юмрук по масата. — Този мизерник не би се поколебал да я извърши, защото е извършил и други много по-големи престъпления от това. Трябва да очакваме от негова страна всичко, дори и някой капан. Например, да ви даде в ръцете някое просто оръжие, чрез уловка, а той да се осигури с добро, което познава.

Леон побледня.

— Подобни деяния не ми са познати, не ги разбирам и без друго не бих могъл да се защитя от тях — изпъшка той.

Нотариусът ложи ръка на рамото му. В очите на стареца искреше непримирима омраза.

— Кураж, млади ми приятелю, кураж! Една чиста съвест и меки, ясни очи винаги могат да бъдат победители против злото и порока. Аз съм с вас и бъдете сигурен, че няма да се оставя да ме заслепят. Сега, обаче, трябва да се разделим. Вие, за да можете да си отпочинете няколко часа, а аз, за да си осигуря преди всичко добър лекар. Ще помоля домашния си лекар, доктор Бургер да ми даде своята помощ.

Леон протегна признателно ръка на нотариуса.

— Виждам, че сте ми приятел — каза той. — Не зная с какво съм заслужил толкова доброта и благородство.

— Заслужавате го — отвърна Натузиус, поемайки ръката на младежа, — защото се вдигнахте смело срещу един лъжец, клеветник и подлец. Стоейки до вас, аз стоя на страната на правото и истината. Освен това, желая искрено да ви изповядам, че храня лична, неугасваща омраза към черния майор. Презирам този човек, негов враг съм и ще го унищожа със същата сигурност, с която изгрява слънцето.

Тези двама мъже, които случаят направи приятели по един чудноват начин, се разделиха. Леон Бернард пое за вкъщи, но не само за да си отпочине, а и за да постави в ред земните си работи. Той написа писмо до приятеля си Валберг. Младият немски работник сега беше в Америка по поръка на тайното общество, на което беше член. Долорес също беше с него. Леон знаеше адреса, на който можеше да пише на Валберг и беше уверен, че ще получи писмото му. Той му написа пред каква опасност се намира и в случай, че падне на полесражението, той се сбогуваше с него и с любимата му. Главната цел, обаче, на това писмо беше да помоли приятеля си да се грижи братски за Жоржина след излизането й от затвора, за да се уреди да наследи чифлика му в Белмари. Едно нареждане в този смисъл, валидно пред съдилищата, беше прибавено към писмото. След това той писа й на Жоржина. Редеше трогателни, прощални думи, много нежности и я уверяваше още веднъж, че никога не е обичал друга, освен нея и че ще умре с нейното име на устните си, ако щастието му измени при дуела, в който той се бори за нейната и неговата чест…

Подписа се без ръката му да трепне. След като надписа адресите на пликовете и ги запечата, помоли хазяйката си чрез една бележка да пусне двете писма в пощенската кутия в случай, че не се върне вкъщи до другата вечер или ако дотогава не получи известие за него.

След това угаси лампата, съблече се и легна. Спа дълбоко и спокойно до четири и половина, когато будилникът му го събуди.

Да живее или да умре?…

Кой можеше да знае това, когато след час щеше да стои лице с лице срещу дулото на револвера на един заклет враг!…