Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (172)

10.

Не много далече от пустинята Сахара, там, където тя се докосва до границите на френските владения в Тунис, се намира ивица очарователна земя. Тук като че ли природата е искала да покаже за последен път на пътника, преди да навлезе в убийствената пустиня, всички прелести и чар на тая земя, тъй че раздялата му с нейната красота да бъде още по-мъчителна. В тази ивица земя е натрупано цялото й богатство. Тук някога е бил раят на картагенците и римските цезари. Тук-там се срещат още развалини, които напомнят за славата и величието на миналото.

Приказни стълбове и колони от най-различни цветове с мраморни жилки се подават, подкрепяйки амфитеатрални аркади. Над тия руини се зеленеят палми. Ароматични треви разпръскват надалече своето благоухание.

Тихо спокойствие се шири на тоя благословен кът, за който една арабска поговорка казва: „В тази земя едно момиче със златна корона на главата може да мине необезпокоявано от никого от единия й край до другия“.

Много страдащи посещават тези места с надеждата да намерят изцеление или успокоение на душите си. Тук се намират всички билки, които имат мистериозно целебно свойство. Оттук е и името на тоя малък африкански рай, който се нарича Долината на здравето. Но тук не се лекуват само телесните болки, а и много по-тежките — болките на душата.

Един чуден лекар на душата беше се настанил в Долината на здравето. Това беше старик на сто двадесет и шест годишна възраст. Бедуините го наричат Гомал-Молах, което ще рече Безсмъртния човек.

Гомал-Молах е оракулът на правоверните. Говори се за него, че знаел всичко, на всеки въпрос можел да отговори и да излекува наранените или засегнатите от горчивините на живота души. Той е единственият останал жив от старото семе на онова племе, от което произхождал самият пророк Мохамед.

Молах носи бяла дълга брада, която достига до коленете му. На краката си не може вече да се държи, а ръката си не може да вдигне до устата си. Независимо от всичко това, обаче, се радва на добро здраве. Умът му е бистър и си спомня за миналото отпреди сто години, вижда и в бъдещето. Всеки, който идва при него за съвет или за да го пита нещо за бъдещето, трябва да му занесе нещо за ядене и пиене. Но старецът никога не яде месо и се задоволява с хляб, вода и мляко. Не е поискал да се настани в някой от напуснатите дворци, а живее в една пещера. Говори се, че от осемдесет години не е излизал оттам и независимо от това знае всичко, което става по света.

При него идват всякакви хора: големи и малки, богати и бедни, властници и угнетени. Но най-много го посещават влюбените — той знае отлично какво става в душата на този, който пита, каквото и на оня, за когото пита.

Силно слънце палеше Долината на здравето. Немного далеч от нея се издига като развалина на огромна крепост планината Гебел ел Хагела. Тази планина, в полите на която се намират старинни римски паметници, носи името Горещото възвишение. Напълно е оголена и по нея не се намират дори следи от каквато и да било растителност. Обгаряна от слънчевите лъчи до самите недра, в пещерите й е горещо като в пещ. Всички трупове, оставени там, се превръщат в мумии. Мястото прилича на истински ад.

В подножието на тази планина яздеше самотен конник. Уморен и убит, конят едва се влачеше. Ездачът също — красив младеж, с малки черни мустачки — с мъка се държеше на седлото. Той носеше униформата на поручик от колониалните войски, на кобура му висеше дълга сабя, а от двете страни на седлото му се виждаха дръжките на два големи револвера. Конникът потупа окуражително коня по врата.

— Кураж, верни ми Хасане — промълви той с пресъхнали устни, — зная, че с мъка се държиш на краката си, но виж и аз страдам като теб и ти обещавам, че щом стигнем до някой извор, ти първи ще се напиеш.

Конят като че ли разбра колко добър и милостив е господарят му към него. Той наостри уши, поотърси дългата си черна грива и тръгна с ускорени крачки напред. След пет минути конникът премина хълма и пред очите му се откри прекрасната Долина на здравето. Младият офицер възкликна от радост.

— Там е жилището на пророка — провикна се той. — Стигнахме, Хасане. Африканското слънце няма повече да ни измъчва…

Конят наближи прекрасно пасбище и ездачът слезе от седлото. Хвана юздата и тръгна предпазливо по каменистия дол.

Конят се спираше от време на време и пощипваше с уста сочната трева, но това не уталожи жаждата му. Само след няколко минути, обаче, се чу ромонът на изворче. Хасан беше оставен да пие, младият офицер също уталожи жаждата си. След това остави коня на свобода и пое към жилището на пророка. Когато влезе в пещерата, той се слиса. Върху едно легло, направено от сухи треви, седеше старик, когото младият офицер на пръв поглед взе за мъртъв. Но забеляза, че две големи, блестящи очи бяха отправени към него.

Младежът се приближи почтително до Молах.

— Прославено да бъде името на Господа велики Молах! — каза той на френски. — Нека Бог продължи дните ти за доброто и ползата на човечеството!

— Благословен да бъде Аллах! — отвърна старецът. — Очаквах те, сине мой, и те познавам. Ти си Емил фон Пикардин.

— Как ме позна?

— Всеки носи душата на челото си и който го види, го познава. Бях осведомен, че ще дойдеш тук да вземеш едно писмо, което ми беше оставено за теб.

— Дай ми тогава писмото! — помоли офицерът.

— Ще го получиш. Смокинята цъфти и дава плодове три пъти през годината. Защо бързаш така със своите младежки стъпки? Много още ще пътуваш, докато си починеш. Писмото ще го имаш. Но ако желаеш да ми направиш една услуга, вземи каменната стомна под скалата, напълни я с вода и ми дай да пия. От пет дни не съм си намокрял устните.

Емил фон Пикардин незабавно отиде да изпълни желанието на пророка. Донесе му прясна вода, извади фурми и хляб от пътническата си чанта и напълни коша със собствените c провизии. После надигна стомната до устните на стареца и му даде да пие като на дете. Молах благодари с кимване и се вгледа с удоволствие в момъка.

— Така, както Аллах изпрати гарваните да посетят в пустинята пророк Илия, така ме навести и ти. Сега, обаче, седни до мене и отговаряй на въпросите ми.

Емил фон Пикардин стори каквото му бе казано.

— Ти си барон Емил фон Пикардин — започна Молах след къса пауза. — Тъй като беше обвинен, че имаш връзки с неприятелите на държавата, беше осъден преди няколко години на каторга в Каена. Не е ли така?

— Така е, велико пророче!

— На път за Каена успя да побегнеш. Оттогава остана неоткрит и всички усилия да открият следите ти бяха напразни.

— И това е вярно, благородни Молах! Старецът поглади с ръка брадата, която падаше в скута му.

— Кажи ми, обаче, Емил фон Пикардин, кое те подтикна да се върнеш преди няколко седмици в Париж и да се предадеш доброволно на властта?

Очите на младия офицер светнаха.

— Ще ти обясня, благородни Молах. Бях осъден невинно и исках да ми възвърнат честта. Намерих в Париж достатъчно доброжелатели, но за ревизиране на делото ми и за пълното ми оправдание ми поставиха едно условие.

— Какво условие?

— Не го знам още и аз. Бях изпратен при майор Пати дьо Клам. Той се държеше много тайнствено и каза, че иска да направя една услуга на отечеството…

— И не ти ли каза каква ще е тази услуга?

— Остави ме да свърша, благородни Молах. Върнаха ми чина поручик и ме повикаха на активна служба с поръчение да се боря срещу разбунтуваните бедуини. Знам, че мисията ми е опасна, знам, че е по-вероятно да падна в борбата с бедуините, отколкото да се върна победител в Париж.

Лицето на Емил се помрачи при тия думи и печална усмивка пробягна по устните му.

— Щастлив бих бил да умра на полесражението, защото никак не държа на живота си. За мен той загуби чара си, слънцето загуби светлината си…

— Обичаш и си нещастен — вметна ясновидецът, докато вдъхновените му очи гледаха изпитателно лицето на Емил.

— Да, обичам — потвърди младежът развълнуван, — и оная, на която съм отдал сърцето си, и тя ме обича. Но след моето нещастно арестуване годеницата ми беше отнета и сякаш вълните на живота я погълнаха. Търсих я, търся и сега, ще я търся през целия си живот. Но никъде, никъде не се надявам да намеря своята скъпа Павловна.

— Плодът на Цида остава кисел до четиринадесетата пълна луна. Плодът на хлебната ябълка пада узрял едва след шест години. Аллах не е разпределил еднакво цъфтенето и узряването на всички плодове. Същото е и с човешкото щастие. Твоето щастие ще дойде по-късно. Но ще го намериш тъкмо тогава, когато го смяташ, че е най-отдалечено. Павловна ще се върне отново в твоите обятия. Казвам ти това — аз виждам бъдещето!

Емил фон Пикардин целуна сухата ръка на мъдреца. Макар и да не вярваше в пророкувания, все пак беше признателен на стареца за утешителните му думи.

Известно време в пещерата цари дълбоко мълчание.

Молах тихо запита:

— Кажи ми, не ти ли поставиха и друго условие? Оправдан ли си от ония в Париж само в замяна на борбата срещу враговете на родината ти? Аз познавам добре твоите съотечественици и бих се учудил, ако те оставят да се отървеш само с това.

— Не си се излъгал, велико ясновидецо! Има още едно условие, което трябва да изпълня, но още не го знам. Майор Пати дьо Клам ми каза, че ще намеря при управителя на Тунис едно писмо, чрез което ще ми бъде указано какво да направя. Заминах веднага за Тунис, където трябваше да се представя. Управителят ме прие много любезно и ми съобщи, че ще воювам под командването на полковник Пикар. Трябваше веднага да замина за частта си. Тогава запитах управителя дали няма писмо за мен и той ми отговори, че наистина е пристигнало, но е получи нареждане да го предаде лично само на края на пустинята. Да замина и там, където пустинята достига френската територия, ще намеря Долината на здравето. В нея живеел мъдрецът Молах, един всеизвестен и почитан от всички старик, тоест вие, благородни мъдрецо. У вас трябва да намеря писмото.

Молах кимна.

— Преди три дни дойде един туземец при мен и ми предаде писмото. Той ми каза кой е човекът, който ще дойде да го вземе. Затова те познах веднага щом влезе при мен. А сега, сине мой, върви и обърни оня камък там при входа на пещерата. Под него ще намериш въпросното писмо.

Емил фон Пикардин отмести указания камък и намери запечатания плик, по който нямаше никакъв знак. После се върна в пещерата и разпечата писмото. То не беше подписано и имаше следното съдържание:

„Емил фон Пикардин!

Ако желаеш наистина да поправиш прегрешението си и да защитиш напълно честта си, ще трябва да направиш на родината си една голяма услуга. Съществува един човек, който е в съюз с ония мизерни предатели, които искат да оневинят оня тип Драйфус, бившия капитан, сега пленник на Дяволския остров и желаят да го освободят. За тая цел са създали истински съюз. Имат на разположение много пари, милиони. Със злато купуват помощта на хора енергични и с влияние. Работят с цел реабилитирането на предателя Драйфус. Онези, които осъдиха Драйфус и с това направиха на републиката огромна услуга, са застрашени от мизерна клика. Не им остава нищо друго, освен да отговорят на силата със сила, на перфидността с перфидност. Полковник Пикар, твоят върховен началник, е един от тия мизерници. И той е купен със златото на семейство Драйфус. В Париж това е известно и тъй като трябваше да се избегне едно публично дело, злодеят бе изпратен в Африка с надежда, че ще падне в борбата с бедуините, или пък ще стане жертва на треската, а в краен случай ще бъде премахнат и по друг начин.

Тия надежди до ден-днешен не се оправдаха. Проклетникът Пикар устоява на африканския климат и дори успя да излезе победител в борбата с бедуините. На всяка цена, обаче, този човек, който е едно петно за честта на френската армия, трябва да бъде премахнат.

Ти, Емил фон Пикардин, си избран да изпълниш този героичен акт. Има оръжия, които ненадейно стрелят, има патрулни постове, които чрез фалшиви тревоги карат началника да преследва мним противник. Може да се отиде на лов, от който той не се връща в лагера и се съобщава, че е бил разкъсан от лъв, а дивият звяр е отвлякъл трупа. С една дума съществуват стотици начини, чрез които мизерникът Пикар би могъл да бъде премахнат.

Пустинята е няма, тя не е обвинила още никого.

Не се двоуми дълго, Емил фон Пикардин, за да изпълниш колкото може по-скоро задачата, с която си натоварен. Наказанието, което ти е присъдено, още не е отменено, делото не е ревизирано. Всеки момент можеш да бъдеш арестуван и изпратен отново в затвора. Убий Пикар и наказанието ти ще бъде заличено, делото ще бъде ревизирано за четиридесет и осем часа.

Твоето състояние е конфискувано. Убий Пикар и то ще бъде възвърнато, а ти самият ще бъдеш произведен в чин капитан, не след дълго — и в майор.

Съмнението, което тежеше върху тебе, очерни честта ти, направи те нежелан в средите, към които принадлежиш. Убий Пикар и твоята невинност ще бъде възвестена гръмко, така че доброто общество ще те приеме отново с радост.

Сам виждаш, че щастието е в твоите ръце. Дамоклевият меч ще виси над главата ти, но ти сам би могъл да дадеш на живота си друга посока. Побързай, съобщи в най-скоро време в Париж, че Пикар не е вече между живите и щастието те очаква.

Това писмо, естествено, не може да бъде подписано, но самото обстоятелство, че бе повикан на действаща служба, а и настоящето писмо, което ти се предава чрез управителя на Тунис, означава, че искаме Пикар да изчезне в Африка.“

С растящ гняв Емил фон Пикардин дочете последните редове. Беше побледнял, ръцете му трепереха силно. Препрочете още веднъж писмото от начало до край и бледото му лице пламна от гняв.

— Това е клевета — викна той, — имам ли аз вид на убиец? Защо тези мизерници мислят, че са в правото си да ме натоварват с извършването на едно престъпление? Не зная дали този Пикар е честен човек или някой подлец, защото не го познавам, но в едно съм уверен — че ще го защитавам от платените убийци, макар че няма да му съобщя никога каквото и да било по отношение на писмото. И тъкмо на мен се предлага да убия предан приятел на капитан Драйфус, аз, който бих дал половината си живот, за да мога да освободя капитана!… Ах, къде е сега човекът, който има смелостта да стане и да хвърли ръкавицата на тия хора, които предателстват на тъмно; да открие голямото евангелие на правдата и истината и да иска освобождението на клетника, който страда на Дяволския остров!

Няколко мига Емил фон Пикардин стоя в колебание да унищожи или не това обидно за него писмо. Накрая излезе достатъчно предпазлив, за да го запази. Скри го в пазвата си, после влезе в пещерата при Молах. Пророкът забеляза веднага, че младият офицер е силно развълнуван. Направи му знак да седне отново до него и му каза:

— Ще ти дам един съвет, който ще ти послужи в живота. Никога не търси да откупиш щастието си чрез деяние, засягащо друго лице. Само оня, който има чиста душа, има и силата да бъде щастлив. А сега, сине мой, върви с Бога. Ако пътят ти мине някога покрай моята пещера, отбий се при мен и ще бъдеш добре дошъл. Ако се нуждаеш от приятел и съветник, спомни си за Молах от Долината на здравето. Живях сто двадесет и шест години и не познавам още света. Ще живея още дълго, защото яденето, което Аллах ми определи още при рождението ми да изям, не е свършило. Но света не ще позная никога напълно. Само това знам: доброто, което правим в живота, има само една глава, злото има хиляди глави и всяка от тях има хиляда отровни езика. Аллах да те благослови, да ти даде вода, когато си жаден, хляб — когато си гладен и приятел, когато се чувстваш сам.

Емил целуна ръката на пророка и се отдалечи бързо. Неговият верен Хасан зацвили весело щом го зърна. Баронът скочи на седлото и конят пое. Преди още да се свечери, той съгледа бели шатри, издигащи се над пустинния пясък. Трицветното знаме се развяваше над една от палатките.

Беше пристигнал в лагера на френските войскови части и поиска да бъде представен на полковник Пикар. Двама войници го придружиха до коменданта.

Пикар стоеше пред своята палатка и като че ли правеше някакви сметки в малко тефтерче. Когато съзря отдалече новопристигналия, излезе насреща му.

— Вие ли сте поручик Пикардин?

— Да, господин полковник.

Пикар подаде ръка на младежа като на стар приятел:

— Бъди добре дошъл — каза той любезно — тук, в пустинята, в края на цивилизацията и същевременно пред прага на гроба, пред който стоим, с двойна радост те поздравявам като храбър мъж, като верен приятел.

Пикардин пое трогнат и развълнуван ръката на своя началник. И този човек да убие? Пикардин потрепера цял. В този момент се закле, че ще умре за него, ако потрябва.

И докато тия мисли минаваха през главата му, сърцето му се стопли, духът му се успокои и той почувства, че това, което пророкът му пожела, вече се изпълни. „Когато се почувстваш сам, нека Аллах ти прати добър приятел.“ Този приятел той вече намери.

Пикар въведе Емил в палатката, където му дадоха ядене след дългото му пътуване.