Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (124)

6.

— Аз разсъждавах по-трезво от Мария и не исках да тръгна с празни ръце към едно неопределено бъдеще. А и не беше лесно да се снабдим с доста голяма сума. Старият Бизеке носеше винаги ключовете от касата в джоба си и ние знаехме много добре, че в нея има няколко хиляди талера. Трябваше само да му откраднем ключовете. Когато открих плана си на Мария, тя най-напред се противопостави, но впоследствие се съгласи. Жената бе влюбена в мене до полуда и лесно можех да я накарам да извърши дори убийство. Избрахме един неделен ден, в който да извършим злодеянието си. През този ден всички калфи отсъстваха от къщата. Мария позволи на слугинята да посети майка си, която живееше в околностите на Берлин, и да се завърне в понеделник. Само тримата — Бизеке, Мария и аз, останахме вкъщи. Решихме да дадем на Бизеке някакво приспивателно средство. Беше време да действаме, тъй като през последните дни той беше станал много печален и съпругата му нощно време го бе чувала да плаче. Види се, някой негов приятел му бе отворил очите, относно делата ни и само чакаше удобен случай, за да ни свари на местопрестъплението. Но този ден той беше много доверчив към Мария и по-любезен към мене. Мислехме, че сме го излъгали, но при все това трябваше веднъж завинаги да доведем докрай замисления план. Бързият влак за Лондон през Холандия заминаваше в единадесет часа вечерта.

Старецът беше извадил Няколко бутилки вино от зимника и в един момент, без да ме забележи, аз изсипах съдържанието на малко шишенце в чашата му. Ако пиеше, планът ни щеше да се осъществи. Приспивателното средство трябваше да подейства веднага и той щеше да се събуди след три-четири часа.

Бизеке се обърна към съпругата си и я помоли да му донесе цигарите от съседната стая.

— А ти — обърна се той към мене, — бъди добър и извади от онзи шкаф едно шише коняк.

Аз станах, за да взема коняка. През това време Мария беше отишла за цигарите. Обръщайки се отново към масата, едва се сдържах да не извикам от радост, тъй като видях, че Бизеке изпи виното, в което бе изсипано приспивателното средство. След три-четири минути старецът започна да се олюлява и едва успя да сложи краката си върху канапето, след което се обтегна и вече лежеше като мъртъв.

Мария се върна в стаята. В радостта си се впуснах към нея и започнах да я целувам. При това стояхме близо до леглото на замаяния.

— Сега сме свободни — прошепнах й аз. — Утре ще се намираме в Лондон, а след няколко седмици в Ню Йорк. Боже мой, да извадим ключовете на касата от джоба му и тогава няма да ни липсват пари за път, а също така и скромен капитал, за да започнем работа в Америка.

— Боже мой — молеше се Мария, — бъди предпазлив да не се разбуди.

— Мария, какво говориш. Той не вижда, не чува и не усеща нищо!

Наведох се над него, бръкнах в джоба му, напипах ключовете и исках да ги изтегля, но внезапно две силни ръце ме хванаха за шията и ме стиснаха толкова силно, че помислих, че гръклянът ми е смазан. Не можах да издам никакъв звук и загубих съзнание.

Когато се свестих, забелязах, че ръцете и краката ми бяха вързани и лежах на пода, а Мария беше вързана на масата. Между двама ни стоеше Бизеке, смееше се и пушеше цигара.

Докторе, той се смееше. Никога през живота си не съм чувал подобен смях. Този смях промуши като стрела сърцето ми и ми прозвуча по-скоро като виене на кръвожаден вълк. Ах, струва ми се, че още чувам смеха на измамения съпруг, който се забавляваше от ужаса, който се изписваше ясно по лицето ми.

След това той захвърли цигарата, но все още мълчеше. Това мълчание беше по-страшно, отколкото ако беше ме наругал или проклел. Мария също съзнаваше това и ми извика плахо:

— Пази се, той ще те убие! Познавам това по изражението на лицето му.

Бизеке се засмя и се обърна към вързаната си съпруга:

— Моя красива жено, не се страхувай за живота на любовника си — каза той. — Ще ти го върна жив, но трябва да го направя по-красив, за да ти харесва повече.

В тия думи прозвуча страшна закана.

Докторе, в началото ви споменах, че Бизеке, който беше минал петдесетте, имаше херкулесова сила. Той се наведе, хвана ме име нарами като животно, което трябваше да заколи. Напразно се мъчех да се освободя от въжетата, с които ме бе вързал. Бяха много здрави.

— Гълъбице, чакай тук — извика старецът на Мария, — сега ще се върна и тогава ще вечеряме заедно.

Уверявам те, че вечерята ще ти бъде много вкусна.

Той напусна стаята, но не ми каза нищо.: Не знаех къде ще ме отнесе и какво ще прави с мен. Старецът засвири с уста нещо весело и започна да слиза по стълбите. Бизеке слизаше все но-надолу и с ужас забелязах, че отива в избата. Не се съмнявах, че старецът ще ме убие, а в цялата къща нямаше човек, на чиято помощ можех да се надявам. Той отвори една врата и влезе в подземна стая, в която се намираха разни машини и инструменти за правене на салами и суджуци. Огледах се като осъден на смърт, чийто погледа спира на всичко, каквото се намира наоколо. Стаята беше слабо осветена и в средата се намираше пън, на който имаше голям остър нож. Дали този нож беше приготвен за мен?

Бизеке ме хвърли на пода, сложи единия си крак върху гърдите ми и взе ножа. Чертите на лицето му бяха изкривени и той приличаше на луд.

— Подлец, попадна ли в ръцете ми! — извика той гневно. — Ти злоупотреби с гостоприемството ми, измами жена ми, изтръгна сърцето из гърдите ми и го стъпка с крак, макар и да знаеше, че тая улична жена бе щастието на моя живот. Известно ти беше, че в минутата, когато отне радостта на живота ми, ти си извършил убийство, че си ме умъртвил. Но станалото е станало и все трябва да понеса съдбата си. Подлецо! Знай, че втори път няма да измамиш съпругата на някой добродушен човек. Ще те обезобразя тъй, че от сега нататък всяка жена да чувства отвращение към тебе.

Исках да моля разгневения мъж за милост, но той не ми даде тази възможност, а се хвърли върху мене. Усетих силна болка в главата си, понеже ми беше отрязал дясното ухо.

Бизеке се засмя:

— Това беше дясното. Сега ще отрежа и лявото, за да има симетрия.

Отряза ми и другото ухо.

— Не се страхувай, че ще ти изтече кръвта — изхили се той. — Погрижих се за превръзки, не искам да умреш. Нека грозотата краси съществуването ти.

Аз все още не бях в безсъзнание и чувах всяка негова дума. Той внезапно сложи ножа под носа ми.

— Сега иде най-главното — обясни зловещо той. — Досега си имал нос, с който подушваше къде има човек, чието щастие можеш да откраднеш. Чакай да отрежа и него.

— Милост! — извиках. — Господин Бизеке, имайте милост, разкайвам се.

— Разкайваш ли се? Толкова по-добре, тогава разкайвай се без нос…

Острият нож се заби в плътта ми, кръвта обля лицето ми и после загубих съзнание.

Когато се свестих, раните ми бяха превързани, ръцете и краката ми свободни, но все още се намирах на страшното място. Бизеке беше в работилницата си. Той стоеше до пъна и кълцаше месо, което смеси с друго, приготви от него наденица, хвърли го в казана, под който гореше огън. След петнадесет минути извади сварената наденица и я сложи в едно блюдо, след което ми заповяда да стана. Аз бях много слаб и трябваше да ме подкрепи. Поведе ме през стълбите нагоре. След това ме въведе в стаята, съседна на тази, в която лежеше вързана Мария, като ме посъветва да бъда мирен, ако ми е мил животът. С блюдото, на което се намираше наденицата, отиде при съпругата си.

Макар и да усещах ужасни болки и мисълта за обезобразяването ми да ме правеше почти луд, безпокоеше ме съдбата на Мария. Станах и надникнах през ключалката, за да видя какво става в стаята. Отначало всичко бе тихо. Бизеке, без да показва признаци на гняв, отвърза жена си, която седна изнемощяла на един стол.

— Хайде да вечеряме — каза той, като отиде до близкия шкаф и извади разни неща от него. После сложи прясната наденица в чинията, която се намираше пред младата му жена.

Тя го погледна страхливо.

— Зная, че искаш да ме отровиш.

— Знаеш, че не съм лъжец и се заклевам, че в наденицата няма отрова.

— Не съм гладна — отговори тя, — гърлото ме боли. Благодарна съм ти, че си бил добър към мен, но никой не е отговорен пред чувствата си. Известно ти е, че го обичам. Остави ни тогава да напуснем тази къща и ти се заклевам, че не ще се явим вече пред прага й. Ще се изселим в Америка.

— Ще се изселите — повтори той отсечено. — Ха, относно това ще говорим друг път, а сега да се нахраним още веднъж заедно и спокойно. Ето наденицата — яж!

Нещастната изяде половината от наденицата, като помисли, че това ще уталожи гнева му. Но тя не знаеше защо ястието й се видя толкова отвратително. Отмести чинията си настрана:

— Моля ти се, не ме карай насила да ям! Бизеке стана, изгледа я сияещ от радост и викна:

— Ти изяде носа и ушите на любовника си. И ако не ми вярваш, ела и го погледни. Обезобразих го и сега няма да го обичаш вече.

Свирепият и безмилостен отмъстител отвори вратата, хвана ме за ръката и ме заведе при Мария, която вече не можеше да ме познае, не защото превръзките ми затуляха лицето, а защото беше полудяла.

Ужасът, отвращението и страхът бяха подействали върху ума й, тя започна да пее, вдигна роклята си до колене като балерина и заигра в стаята. Но и тази страшна сцена не можеше да уталожи омразата на стария Бизеке.

— Махайте се! — извика той. — Вън от моята къща.

Едва успях да изведа Мария със себе си. Отведох я при мои познати и тогава отидох при лекаря, който превърза раните ми. На другия ден трябваше да Отведем Мария в лудницата, тъй като състоянието й се беше влошило и тя искаше да се хвърли през прозореца. Аз живеех скрит и чаках да оздравеят раните ми. Така останах обезобразен за цял живот.

Но тая трагедия взе и трета жертва, която беше самият Бизеке. На сутринта след тая страшна нощ, го намериха обесен в спалнята му, а в студената си десница държеше фотография с лика на Мария. Наскоро се оказа, че няколко дни преди страшната случка Бизеке беше променил завещанието си. Целият имот бе завещал на благотворителни заведения.

Три месеца минаха, докато изписаха Мария от лудницата. Писа ми да отида и я взема. Но щом ме съгледа, припадна. Любовта й към мен обаче не беше угаснала. Венчахме се и заминахме за Париж. Веднага след това започнах да крада. В кръговете на парижките престъпници скоро станах известна личност. Мария винаги се отнасяше добре с мен. Но и тя не беше вече тъй хубава, както преди.

Господин докторе, такава нощ, каквато преживяхме, човек никога не може да забрави.

Пет години след брака ни жена ми роди момиче, което кръстихме Ева. Съпругата ми умря при това раждане. Господин докторе, сега вече знаете къде съм загубил носа и ушите си. Позволете ми да си отида.

Мъртвешката глава стана и отиде до средата на стаята.

— Къде искате да отидете? — попита го лекарят. — Имате ли дом?

Слепият поклати отрицателно глава.

— Ще ви направя едно предложение — каза Триколет, който го съжаляваше. — Спете тая нощ тук на канапето, а утре ще се погрижа да ви приемат в някой приют за слепи.

Мъртвешката глава се засмя и направи отрицателен знак с ръка.

— Докторе, благодаря ви за добрината. По-добре би било да забиете нож в гърдите ми, отколкото да ме затворите в приют. Аз съм стар злодей и мястото ми е из парижките улици. По тях съм живял и на тях искам да умра. Вярвам, че в големия Париж има някой кът, в който ще мога да се сгуша и да очаквам смъртта си. Освен това н? се отчайвам, докато не съм загубил още ума си. И без очи мога да крада много по-добре, отколкото някой друг обикновен крадец. Нека в Париж да разправят за чудесата на Мъртвешката глава. Освен това имам да уреждам стара сметка с една жена, с оная, която ми отне зрението. Тя се крие от мене, но ще я намеря, защото съм решил да умра само в нейното приятно присъствие… Лека нощ, господин докторе, и ако искате да ми направите услуга, изведете ме на улицата.

Триколет го преведе по стълбите надолу, след което отключи вратата и необикновеният му посетител излезе навън.

Дори Триколет, чиито, приятели казваха, че в жилите му тече студена кръв, се трогна, като видя как слепият злодей изчезна в тъмнината на нощта.