Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (114)

42.

Милдред пусна капитана с отчаяна въздишка. Тя се обърна пребледняла и в същия миг се олюля и падна в безсъзнание в ръцете на Драйфус, който също бе поразен. Той обърна поглед към вратата и по лицето му се изписа ужас. На прага стоеше губернаторът Грефин. Зад него се виждаха войници с пушки в ръце. Двама души с факли и един отвратително грозен човек, допълваха тази група. По лицето на Грефин личеше, че знае всичко. То беше изкривено и изглеждаше още по-отвратително и грозно, отколкото бе в действителност.

Измина минута, без някой да проговори. После Грефин се приближи до Милдред, хвана я сурово за ръката и я дръпна от Драйфус.

— Госпожо — подхвърли той със злобна насмешка, — трябва да ме извините, че съм толкова невежлив и нарушавам нежната ви среща с този затворник. Но понеже вече бях толкова несправедлив да дам името си на забягналата тук развратница, поне трябва да бдя, за да не посещава през свободното си време поверените ми престъпници и да се забавлява с тях.

Милдред закри с ръце лицето си и простена. Тя се задъхваше — обзе я пълно отчаяние. Беше още много изненадана и не можеше да отговори на губернатора. Но Драйфус счете за свой дълг да защити нещастната жена.

— Господин губернатор — започна той, — макар и да ме считате за престъпник, аз съм длъжен да ви призная откровено, че вашата съпруга не е виновна в нищо. Госпожата дойде тук, водена от чувство на човещина и съжаление към мене. Тя искаше да ме утеши в страшното ми отчаяние и да облекчи съкрушеното ми сърце. Следователно, вашата съпруга е направила само онова, което прави всеки свещеник, всеки благороден човек. Цялото й престъпление се състои в това, че има чувствително, благородно сърце.

— Скот, измамник, мълчи! Двама войници при него. Щом проговори още веднъж без позволение, застреляйте го!

В следната минута Драйфус се намери между двама войници, които насочиха пушките си към главата му.

Грефин се обърна към Милдред и я изгледа коварно.

— И тъй, госпожо, вие утешихте затворника — продължи той с все същата злобна усмивка. — Видях от прага по какъв саможертвен начин давате тази утеха. Научих също така, че купихте малкия параход от търговеца Лантие само и само да утешите престъпника. Ха-ха, госпожо, всичко това направихте просто от съчувствие и човещина към затворника! Наистина, имате чувствително сърце! Това обстоятелство ме накара да конфискувам параходчето преди да дойда в кулата и да наруша любовната ви среща.

Всяка дума поразяваше Милдред като гръм. Но тя скоро се съвзе и проговори.

— Господине — пристъпи тя смело към губернатора, — виждам, че сте научил всичко чрез шпионите си, или може би, чрез един мизерник, комуто се доверих. Но този подлец премълча едно обстоятелство, което трябва да ви съобщя. Вярно е, че исках да избягам. Истината е, че исках да взема капитан Драйфус със себе си и да го освободя от ръцете на палачите. Но също така е вярно, че мразя и презирам, че се отвращавам от вас и че вашата свирепост ме ужасява. А да конфискувате параходчето ми, нямате право. То е готово да тръгне и аз ще се възползвам от това да се върна в отечеството си. Но пък ще напиша книга и ще опиша в нея скотските зверства, които цивилизованият уж френски народ упражнява над беззащитните си затворници във Френска Гвиана. Господин губернатор Грефин, в тази книга на вас ще посветя специална статия под заглавие „Кръвожадните кучета от Каена“. Мисля, че това заглавие ще отговаря напълно на вашето занятие. А сега, дайте ми път — искам да изляза!

Страните на Милдред поруменяха, очите й заискриха, а розовите и устни се свиваха конвулсивно. В този миг тя беше пленително красива и приличаше на разгневена Венера. Гордата жена се изправи дръзко пред съпруга си и понечи да напусне стаята, но Грефин я удари с юмрук и тя се свлече тежко на пода.

— Приятелко, не мърдай от мястото си! — извика побеснелият мъж, чиято жестока природа се оказа още по-зверска. — Мислиш ли, че ще се отървеш така лесно от ноктите ми, след като извърши престъпление, което у нас се наказва с няколкогодишен затвор. Въобразяваш си, че ние, французите, сме толкова прости! О, почакай малко и ще се увериш, че френският народ не оставя да се подиграваш с него. Блуднице, ще избера за тебе тъмница, която ще излекува любовните ти желания!

Кипяща от гняв, Милдред се надигна и се изправи пред Грефин.

— Мизернико, животно — извика тя, — не се осмелявай! Спомни си, че съм свободна американка, и ако ме докоснеш още веднъж, Съединените щати ще искат отчет от Франция!

Грефин се изсмя и се отвърна от нея.

— Къде е Дакоста? — извика той ядосано. — Доведете стария подлец! Искам да му покажа какво го чака!

Надзирателят бе дотътрен пред губернатора от двама войници. Старецът беше блед като мъртвец, трепереше.

— Подлец, ти си работил по заповед на тази развратница! — извика Грефин.

— Господин губернатор, аз съм невинен — заоправдава се Дакоста с треперещ глас. — Ето книжата, с които ми се заповядваше да се подчиня на тази дама.

И подаде донесения от Милдред документ.

— Дакоста е невинен — намеси се американката.

— Подписът ми е истински, но бланките са откраднати — констатира Грефин. — Ето я крадлата!

— Но това не можех да знам — охкаше старецът.

— А защо не хвърли затворника в тъмницата, както ти заповядах?

Дакоста мълчеше.

— Защо? — изрева зверски Грефин. — Защо си действал против моята заповед?

— Защото се ужасявах да изпълня това страшно наказание над беден човек, когото хиляди и хиляди хора считат за невинен!

Този смел отговор отново вбеси Грефин до полуда. Той изтегли шашката си и нанесе на стареца силен удар по главата с плоската й страна.

— Проклето животно — извика той разярен, — откога си въобразяваш, че си съдия на другите? Бързо, закарайте го на Дяволския остров, нека там чака присъдата си!

От ударената глава на стареца бликна кръв, нещастникът се залюля и се строполи със стон на земята.

— Милост! — замоли той. — Имайте милост, не ме отделяйте от моята внучка, тя е сляпа и се нуждае от подкрепата ми, оставете ни да умрем заедно, само не ни разделяйте.

— Сляпата може да ви последва на острова! — разпореди Грефин хладнокръвно. — Нищо друго не можем да направим за нея!

Няколко войници вдигнаха Дакоста от пода и го повлякоха навън. Старецът охкаше така силно, че гласът му се чуваше чак в стаята.

— Трябва да назнача нов пазач на кулата — продължи Грефин. — Всъщност вече го намерих. Хей, Жак, къде си?

Червенокосият влезе в стаята и спря пред губернатора. Кръвта се вледени в жилите на Драйфус, когато видя този човек. Новоназначеният пазач на кулата беше Равелак, убиеца на жени. Капитанът си спомни съня. Акулата с човешката глава наистина го беше хванала.

Милдред хвърли презрителен поглед към изменника и просъска:

— Слуга, достоен за господаря си! Двама подлеци са се намерили!

Губернаторът протегна ръка на Равелак.

— Жак — заговори му той, — вие открихте заговора и затова ще ви възнаградя богато. Назначавам ви до второ нареждане за пазач на кулата и първото ваше задължение ще се състои в това да затворите този престъпник и тази жена там, в подводния затвор. Не губете време и изпълнете заповедта ми, още докато съм тук!

Драйфус се разтрепера когато чу тези думи. Значи, съдбата му беше решена! Какъв ще бъде краят? Не го ли очакваше там долу мъчителна и сигурна смърт? Но за нещастника не оставаше време да мисли. Равелак едва беше чул заповедта, когато извика злорадо:

— Ще тикна най-напред предателя Драйфус в дупката! Хей, войници, заведете затворника.

Драйфус не се противеше, защото виждаше, че всяка съпротива е безполезна. Той беше подкаран по витата стълба. Равелак крачеше пред него с фенер и с ключ в ръка, взети от стария Дакоста.

Червенокосият отключи страшния затвор и се изкачиха по въжената стълба на платформата. Самите войници се спогледаха ужасени, когато видяха зиналата пропаст пред краката си и чуха силния плисък на морските вълни.

Равелак вдигна фенера и освети лицето на Драйфус.

— Господин капитан, нали ме познавате? — запита той със злобна усмивка. — Някогашният ви вестовой, когото бихте за любовницата му, сега е станал ваш тъмничар. Помня и до днес оня бой, който дължа на вас. Ще се разплатим.

Драйфус го премери с презрителен поглед и после каза:

— Познавам убиеца Равелак и зная положително, че този изверг не ще остане дълго време на тази длъжност, която зае с хитрост, — Но достатъчно дълго, за да те видя, когато пукнеш там долу. Скочи или ще те ритна!

Драйфус знаеше, че подлецът ще изпълни заканата си. Причерня му пред очите, като видя ужасната пропастта страхът отслаби крайниците му. Но той затвори очи и скочи смело. Нещастникът падна тежко в пропастта, но скоро се изправи. Водата стигаше почти до коленете му, заобиколи го дълбока тъмнина. Равелак и войниците си тръгнаха. Драйфус чуваше бученето на вълните, които се разбиваха в стените на страшния му затвор. Само тази преграда го делеше от безкрайния океан. След малко усети, че нещо мърда в краката му. Всякакви животни пълзяха по дъното на затвора, и се бяха разбягали, когато наруши спокойствието им.

Той се зае да опипва стените с надеждата, че ще може да излезе поне от водата и да стигне на някое по-високо място, където да си отпочине. Не намери нищо. Обзе го страшно отчаяние. В тази пропаст под морската повърхност никой човек не можеше да изтрае повече от седмица, без да полудее. Студена пот го обля при мисълта и отчаянието така се загнезди в него, че той заблъска глава о стената и заохка сърцераздирателно. Но виковете му скоро се заглушиха от диви женски крясъци.

Отгоре проникна лъч. Светеше фенерът на Равелак. Втората жертва, Милдред, трябваше да бъде хвърлена в ужасната бездна. Красивата жена навярно е била обхваната от страшно предчувствие още когато я влачеха по стълбите, тъй като се бореше отчаяно с мъчителите си и се опитваше да се откопчи от ръцете им.

— Пуснете ме! — викаше тя с пронизителен глас, който отекваше в старите зидове. — Пуснете ме, искате да ме убиете. Нямате право да ме погребвате жива, нямате право, казвам ви, защото съм американка!

— Не слушайте развратницата! — чуваше Драйфус гласа на губернатора. — Жак, хванете изменницата и я хвърлете в бездната!

Двама войници завлякоха Милдред на платформата. Нещастницата извика страшно, като видя пропастта.

— Там долу ли искате да ме хвърлите? — изпищя тя. — Луди ли сте? Това не е затвор, а гроб, гроб в морето! Помощ, помощ, давам двадесет хиляди франка на този, който ме избави, заклевам се, обещавам, че ще му заплатя тази сума в чисто злато!

— Развратницата иска да ви подкупи! — изсмя се Грефин. — Тя е просякиня и няма вече нито стотинка. Държавата ще конфискува имота й. Долу, долу, хвърлете я в тъмницата!

— Милост, милост! — простена още веднъж нещастната и вдигна умолително ръце към Грефин. — Ще вървя с тебе, ще бъда покорна, ще ти служа, всичко, каквото желаеш, само не ме хвърляй в бездната! Губернаторе, милост, милост!

— Госпожо, вече е късно! — отвърна свирепият мъж на съпругата си. — Защо не обичате да се разходите до долу? Я погледнете, вашият любовник ви чака там. Искахте да го притежавате, желанието ви е изпълнено. Госпожо, какво от това, че брачното ви ложе е малко влажно и недотам удобно? Пламенната любов не обръща внимание на такива дреболии. Смелост, госпожо, желая ви весела брачна нощ!

Равелак даде фенера на един от войниците. После хвана с едната си ръка бялото рамо на хубавата жена, а с другата — грациозния й врат.

— Скочете, госпожо! — прошепна демонично червенокосият изверг в ухото й.

Милдред се хвърли ужасена към края на платформата. Лудостта светеше в очите й, а гъвкавото й тяло трепереше от страх. Войниците се бяха отдръпнали настрана и гледаха ужасени нещастната жена.

— Скочете, иначе ще ви блъсна! — извика червенокосият.

— Убийци, убийци, проклинам ви!

Равелак ритна Милдред и жертвата му падна с див писък в пропастта. Нещастницата беше в безсъзнание, когато стигна до водната повърхност. Почти в същия миг две ръце я прегърнаха и я изправиха нежно. Драйфус сложи полумъртвата жена на коленете си. Горе светлината изчезна. Губернаторът с хората си напусна кулата и се отправи към чакащата го лодка.

— Закараха ли Дакоста на острова? — запита той Равелак.

— Да, господин губернатор — отговори той.

— А сляпата?

— Момичето не е намерено. Войниците претърсиха цялата кула, но не можаха да го намерят. Господин губернатор, сляпата е чула каква съдба сполетя нейния дядо и от страх и отчаяние навярно се е хвърлила в морето.

— Там е добре настанена — кимна Грефин равнодушно и скочи в лодката, която веднага се отдели от каменната стълба.

Равелак заключи желязната врата, увери се още веднъж, че и вратата на подземния затвор е здраво заключена и се отдаде на спокойствие.

Червенокосият се простря на същия креват, на който лежеше допреди няколко часа неговият предшественик и след няколко минути заспа тъй спокойно, сладко и дълбоко, като човек с чиста съвест.

Настъпи полунощ. В кулата владееше гробна тишина. Чуваше се само бученето на морето.

В страшния затвор също всичко утихна. Драйфус занесе Милдред на една издатина, която откри край стената. Изглежда, че тази издатина служеше на затворниците за легло. Капитанът сложи там жената, която все още беше в безсъзнание, и приседна до нея. Трескава студенина и ужас го накараха да трепери. Чувстваше, че този затвор ще му бъде гробът.

— Боже, не ме оставяй повече да страдам! — молеше се той. — Свърши с мене по-скоро!

Внезапно дочу тих шум над главата си. По платформата затрополиха леки стъпки — те не можеха да бъдат на Равелак. Капитанът се изправи и погледна нагоре, но тъмнината му пречеше да разпознае чии са стъпките.

Нещастникът трепна, внезапно изненадан и радостно развълнуван. До ушите му стигна звукът на един мил глас:

— Не се страхувай, аз съм при теб!

Това са утешителни думи на Светото писание. Онзи, който вярва в тях, няма защо да се страхува. Говореше сляпата Йоланта.