Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (108)

36.

И тази нощ Естерхази държа банката. Там се играеше онази проклета игра на случайността, която се нарича „тридесет и едно“.

На масата имаше табло, което съдържаше всички карти, на които се залагаше. Банкерът изтегли картите, размеси ги в ръцете си и после ги нареди. Ако паднеше на лявата страна, печелеше банката, на дясната — изплащаше се като печалба на играча.

Край зелената маса бяха събрани около двадесет дами и кавалери. Дамите носеха привлекателни тоалети, които разкривах гърди, гърбове, рамене и лакти, като ги правеха достъпни за всеки поглед. Господата бяха в салонни облекла. Естерхази също съблече униформата си, за да сложи цивилен костюм. Както той, и госпожа Буланси — така ще наричаме Помпадура — познаваха много добре всички присъстващи.

Имаше малки червени картички, които се раздаваха на най-верните й хора и с които приятелите й можеха да влизат свободно и без лични представяния в тази къща. Знаем, че нотариусът снабди с една такава карта сина си… и Арман стигна без всякакви препятствия в салона.

Тъй като тук всеки имаше титла, и той се нарече маркиз Арман дьо Боне и бе посрещнат много добре. Героят ни се намираше вече сред това отвратително общество. Прелестна гърдеста италианка, която се препоръчваше за певица и се казваше Рита дел Майо, го обсеби и не се отделяше от него. Но той се въздържаше и блясъкът на тъмните му очи остана студен. Мислеше си за Марион и се отвращаваше от тази действително хубавичка, но лекомислена жена. Обземаше го свян, когато белоснежните й гърди се докосваха до рамото му и пълните й меки ръце галеха коленете му.

На играта се отдаде също без никаква страст. Играеше със златни пари, печелеше и купчинката от монети растеше все повече пред очите му. При това не забравяше да наблюдава непрекъснато черния майор, който поддържаше банката, но не можеше да открие дали мошеничества.

Тази нощ дори Естерхази губеше. Той губеше и лицето му потъмняваше все повече и повече.

— Днес съм нещастен! — извика той и и захвърли гневно картите настрана. — Моля да направим малка почивка, за да отдъхна. Дано имам повече щастие после, когато почнем пак играта!

Игралната маса опустя. Дамите заведоха господата в разни изящно наредени стаи и се оттеглиха с тях край малките маси, където им се поднасяше шампанско и студени деликатеси.

— Колко прелестна изглеждаш днес, скъпа ми Рита! — каза госпожа Дьо Буланси и прегърна мнимата певица, която стоеше до Арман, като й прошепна на ухото: — Погрижи се за твоя гостенин да пие повече шампанско, насърчи го след това в играта и за големи залози.

— Ще получа ли петте си процента? — запита италианката.

— Разбира се, както винаги.

— Добре, ще бъдеш доволна от мен. Достатъчно силно ли е шампанското — То е тъкмо от тоя вид, който ни трябва! Извинете, господин маркиз — обърна се след този диалог госпожа Дьо Буланси с лека усмивка към Арман, — че ви отнех за няколко минути дамата, но не мога да мина нито веднъж край нея, без да целуна вълшебните й устни. Ах, виждам, че ми завиждате. При такива обстоятелства почти е опасно да останете сам с Рита в японския салон, където няма никой. Господин маркиз, само не гответе за сърцето на тая млада италианка опасно изпитание.

Госпожа дьо Буланси се отдалечи от тях, влезе в близката стая и изчезна зад малка врата, която се намираше зад копринена завеса. Тя стигна в полутъмен къс коридор, а оттам в стаята си.

Черният майор очакваше любовницата си с нетърпение. Развълнуван и явно в нерешителност, той крачеше нагоре-надолу по мекия килим в стаята. Когато Помпадура влезе, изстена:

— Хубава история! Загубих двадесет хиляди франка — чисти парици! Това отваря лоша дупка в касата, ми.

Но госпожа Дьо Буланси хвана ръката му и го погледна усмихната:

— Не се тревожи, обични ми мъжо — каза тя. — Пак ще спечелиш загубените си пари и, ако не се лъжа, ще прибавиш дори към тях още една кръгла сумица.

— Как ще стане това? Всяка карта, която изтеглям, е против мен!

— Защото нямаш истинските карти, единствен мой, любими!

— Истинските карти? Ах, разбирам, ти мислиш да… — Да употребя ония карти. Нали знаеш, че са белязани, и когато ги хвърлиш, можеш да отстраниш всяка, която не ти харесва.

Черният майор остана известно време замислен.

— Помпадура, това е съмнително средство — каза той глухо — и ти знаеш, че не се решавам лесно на това!

— Но ти си го вършил често и щастието е било винаги на твоя страна.

— Разбира се, що се отнася до играта, е така, но когато ги държа в ръцете си, тайно треперя и ме задушава страх. Помисли си само, ако нашите неприятели са се вмъкнали тайно и има някой шпионин в салона ти и ако той забележи мошеничеството. Тогава не ми остава нищо друго, освен с един куршум да си пръсна черепа.

— За Бога, не изговаряй тези страшни думи — изпъшка Помпадура и обви красивите си ръце около шията му. — Не ставай страхливец, участвал си успешно в много по-големи работи!

Черният майор избърса с копринена кърпичка потта, която беше се появила по лицето му.

— Имаш право — каза той, — нашият паричен източник не трябва да пресъхва. Ще го направя. Но с кого да се захвана днес?

— С младия маркиз Арман дьо Боне.

— Дали ще излезе нещо от него? Не вярвам да носи много пари със себе си.

— Колкото за това, заблуждаваш се, драги приятелю — пошепна Помпадура вдъхновено. — Пристъпих зад стола му, когато отвори портфейла си, за да вземе пари за играта. Погледнах в него и забелязах един пакет банкноти по хиляда франка. Трябва да са около четиридесет-петдесет…

Очите на чернобрадия мъж се съживиха.

— Четиридесет-петдесет хиляди франка — възкликна той с дяволска радост, — това ще ни възнагради добре. Да, ела, хубава моя Помпадура, нека преслушаме младия маркиз. Ти дръж само готови фалшивите карти и остави другото на мен.

Демоничната жена прегърна силно любовника си и обсипа лицето му с целувки.

— Обичам да те слушам, когато говориш така — изрече задъхано тя. — Разпоредих се вече. Чернооката Рита ще се възползва от почивката и ще упои маркиза с шампанско и любов. Той ще се запали и ще бъде замаян, когато седне на игралната маса.

— Толкова по-добре!. — запали цигара Естерхази. — А знаеш ли новината? — запита той след кратко мълчание. — Един от шпионите ми видял днес към два часа полковник Пикар, като влизал в къщата на нотариуса Натузиус.

— Не е чудно — отговори любовницата му. — Навярно ще направят съзаклятие помежду си, за да те опропастят.

— Нека само скроят заговора против мене — изсмя се лукаво граф Естерхази. — Този добър Пикар не предчувства, че се намира върху барутен погреб, който съм му приготвил. Пати дьо Клам ме поддържа и сега трябва само още един малък натиск, за да избухне нашият погреб. Тогава полковник Пикар не ще бъде повече в Париж, а там, където не може да бъде опасен.

— Но все пак щеше да бъде по-добре — измърмори Обезобразената, — ако бях успяла да изпълня добрия си план и го бях хвърлила от Айфеловата кула, когато го заварих там с високомерната дъщеря на Натузиус. Соломон Дулсети развали всичко, той удари на бяг, когато чу вика на момичето.

— Такова отчаяно нападение не ми е по вкуса — намръщи се черният майор. — Това убийство щеше да възбуди голямо вълнение. Бъди уверена, Помпадура, че ще ударя смъртно неприятеля си, без да го убия. А сега нека се върнем при гостите и изпразним портфейла на господин маркиз Дьо Боне.

След малко обществото пак се събра около игралната маса. Помпадура зае мястото до черния майор, а до нея седна Рита, която се облягаше на Арман. Пълно-гърдата италианка послуша подлия съвет, който й даде госпожа Дьо Буланси, и сполучи. Арман беше пиян. Той беше под влияние на шампанското, чийто огнен шар сновеше по жилите му.

Има хора, които виното дотолкова променя, че цялото им същество, възгледи, чувства и мислите им биват отнесени от упоителното питие като прах от вятъра.

Всички техни задължения се отнасят като от вихрушка, а замъгленият от алкохола мозък не е вече в състояние да мисли правилно и да преследва целите си.

Арман принадлежеше към слабите натури. Но за негово извинение можем да кажем, че твърде рядко се е отдавал на това наслаждение и че пенливото вино, което му бе дала госпожа Дьо Буланси, беше нарочно приготвено да му обърка мислите, да възбужда страстите и да парализира волята.

Марион, детето, надеждата да създаде собствена търговия, поръчката, с която го бе натоварил Натузиус — и която, за голямо съжаление, го беше довела в тази къща, всичко беше потънало в морето на забравата. Той обви ръка около съблазнителния гръб на поруменялата си съседка и блестящите му трескави очи се впиха в райското поле на знойните, вълнуващи се гърди. Момъкът й шепнеше нежни думи, които трябваше да бъдат само за Марион.

— Рита, ти изигра добре ролята си — хвалеше я госпожа Дьо Буланси тихичко. — Процентите ти са осигурени.

Арман хвърли с небрежно движение своя добре напълнен портфейл на масата пред себе си.

— Ще видим кого ще огрее щастието — изграчи той пиянски. — Залагам си главата, че ще разоря банката. Да, майоре, аз съм единственият противник, от когото се страхувате, но нека пак си останем добри приятели, като преди всичко си стиснем ръцете.

— Честни приятели — съгласи се Естерхази и стисна ръката на Арман.

Нещастният младеж не знаеше, че в тази минута размени ръкостискане с човека, когото трябваше да мрази най-много на света. Той не знаеше, че седи срещу изкусителя и обезчестителя на своята Марион и че този човек сега смята да съсипе и него.

— Господин майор, започнете играта! — извикаха нетърпеливо повечето от гостите.

— Сега, господа — отвърна графът. — Имайте само добрината да вдигнете тези карти, които сега размесих.

Имаше различни играчи, които следяха картите, тъй като в такива комарджийски салони са чести мошеничествата. Но картите бяха редовни. Черният майор ги прибра.

— Госпожи и господа, залагайте — предложи той.

— Съобщавам, че ще играя само десет игри и след това ще прекратя все едно дали ще спечеля или загубя.

Докато изричаше тези думи и играчите хвърляха златни монети и банкноти върху разните фигури на таблото, графът пусна ръка под масата. Картите, които бяха прегледани, паднаха в полата на Помпадура. В същия миг тя му тикна в ръката друга колода, която той извади. Играта започна. Черният майор постъпи като всеки комарджия, който разбира занаята си. Той пусна отначало на играчите да спечелят две игри.

Въпреки че беше пил, Арман също играеше предпазливо и спечели добра сума.

— Трябва да залагате повече, прекрасни маркизе — прошепна му италианката. — Нали виждате, че на банкера не му върви. Трябва да се възползвате от това.

— Добра ми Рита, имате право — мълвеше пияният.

— Бих желал да имам днес още по-голямо щастие с вас, отколкото тук, на игралната маса.

Горещото притискане на кокотката беше красноречивият отговор на думите му.

— Мога ли да заложа за вас хиляда франка? — запита италианката.

— С удоволствие, вашата ръка трябва да ми донесе щастие.

Една от хилядафранковите банкноти, които съдържаше портфейлът на Арман, хвръкна на масата.

Играта беше в разгара си. На третия път Естерхази прибра парите съвсем равнодушно наглед.

— Още веднъж — извика пияният. — Ще принудя тази дама пика да ме обича. Едва беше изрекъл тези думи и банкерът сложи дамата на лявата страна, Арман отново загуби.

— Удвоете залагането — посъветва го изкусителката, — това е най-добрият начин да си върнете загубата.

Главата на Арман гореше в адски огън, пулсът му се ускори и той се вълнуваше като пяната в чашата с шампанско, която стоеше пред него и бе редовно доливана от слугата по даден от госпожа Дьо Буланси знак. Той виждаше вече смътно съиграчите си й бъркаше почти механически в своя портфейл, за да вади по една хилядафранкова банкнота. Тези залагания интересуваха толкова много другите играчи, че те престанаха да играят, за да могат да наблюдават забележителната борба, която се водеше нямо и трагично между граф Естерхази и Арман.

Тази борба беше почти загубена за маркиза. Портфейлът, който до преди четвърт час съдържаше приблизително четиридесет и три хиляди франка, сега беше празен. Арман отпусна глава на гърдите си и се втренчи пред себе си.

— Господине, залагайте! — напомни му Естерхази.

Това беше горчива, безсрамна подигравка, понеже видя добре, че и последната банкнота на противника му беше взета. Но му правеше удоволствие да ритне още веднъж лежащия на пода.

Арман не отговори нищо. Той стоеше неподвижен, блед като мъртвец, дори и очите му имаха стъклен вид. Хубавата Рита вече не се грижеше за него. Тя беше станала и се оттеглила с госпожа Дьо Буланси в съседната стая. Там получи наградата си във вид на няколко по-големи банкноти, пъхна ги в пазвата си и каза:

— Жалко, той е добър и красив младеж и мисля, че парите, които му взехме, са последните му средства.

— В такъв случай да не е играл — сви рамене Буланси студено. — Впрочем, трябва да го махнем по-ско-ро оттук, защото може да се усети, а това ще бъде фатално. Ах, играта свърши, гостите си отиват.

Играчите се прощаваха със смях и шеги и напускаха къщата, като излизаха през малка задна врата, която извеждаше в градината. Оттам поемаха по улицата. Само Арман беше останал в салона, където свърши хазартният дуел между него и Естерхази. Изглеждаше, като че ли и физически е станал жертва на тази недостойна борба. Младежът седеше все още на стола си при игралната маса и подпирайки главата си с ръце, гледаше втренчено в пода. От време на време правеше знак на слугата да му налее отново чашата, изпиваше я на един дъх, като че ли за да намери забрава в шумящото вино и пак се втренчваше в нищото.

Зад него стояха Естерхази, госпожа Дьо Буланси и Рита и тихо се съветваха какво да правят.

— Историята ще стане много дълга — каза черният майор. — Трябва да махнем маркиза по какъвто и да е начин. Той не бива да преспи тук пиян.

— В никакъв случай — кимна Помпадура. — Когато дойде на себе си, може би ще вдигне скандал и тогава ще имаме неприятности.

— Накарай слугата да го изведе на улицата — посъветва я Естерхази.

— Невъзможно е — размисли любовницата му. — Не трябва да го оставяме по улиците. Полицията ще го хване, а това може да напакости.

— Ще ви избавя от това затруднение — намеси се чернооката италианка. — Ще отведа маркиза в моето жилище. Там може да преспи и утре, когато вече изтрезнее, ще разбера дали няма още парици за скубане. Невъзможно е тези четиридесет хиляди франка да съставляват цялото му имущество. Най-малкото — смеейки се, добави развратницата — ще ми заплати за квартирата една хилядафранкова банкнота.

После Рита пристъпи към Арман и обви ръцете си около плещите му. Тя вдигна главата му и го целуна по устните.

— Маркизе, ще дойдете ли с мене? — запита го грижовно, като му се усмихна. — Отивам вкъщи и ако обещаете, че ще бъдете добър, мирен и порядъчен, можете да изпиете чаша кафе при мен.

Арман стана тежко. Той прибра празния портфейл. После тръгна с Рита. Тя му шепнеше на ухото сладострастни думи, докато го държеше в меките си, но силни ръце и се отдалечаваше с него от салона.

— Трябва, трябва… да си вървя вкъщи — мънкаше пияният.

— Добре. Тогава слугата ще ви заведе до моята кола.

— Не, не мога да си отида — извика нещастникът ядосан, — ще вървя с тебе, моя сладка гълъбице… По дяволите, дай ми ръката си… О, аз мога да говоря и да стоя на крака още съвсем добре, не е истина, че съм пиян… Господин Прокосон ми е свидетел, аз никога не се напивам.

Арман търси дълго из джобовете си, като се кланяше насам-натам и даде на слугата последната си златна монета, която намери в джоба на панталоните.

— Ела, добра Рита — провлачи глас той. — Къде е майорът? И,скам да му кажа, че утре вечер пак съм тук и се надявам да го победя. Искам отмъщение… Баща ми ще ми даде други пари… Това е съвсем сигурно. Четиридесет, петдесет, сто хиляди франка… Той има милиони. Ще ти купя брилянтно украшение, моя прелестна женице…

Когато развратницата чу за бащата милионер, интересът й към „маркиза“ се увеличи още повече. Тя реши да не изпуска тая златна рибка, която мислеше, че е хванала доста сполучливо. Рита го прегърна с някак агресивна нежност и го изведе от вилата на госпожа Дьо Буланси.

Когато излезе с него на улицата, тя махна на един файтонджия наблизо, помогна на Арман при качването, и каза да ги откара в жилището й, което се намираше в Монмартър.

По пътя се хвърли на гърдите на пияния и обсипа както си знаеше лицето му с целувки, като с това замъгли още повече замаяната му от шампанското глава. Арман се намираше в ужасно положение, в граничещо с лудост вълнение, когато стъпи в парфюмираното жилище на кокотката.