Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (91)

19.

Малко след полунощ към къщата на магьосницата се приближиха трима души. Те бяха очевидно мъже, но ако някой се бе вгледал по-добре в лицето на единия, щеше да види по меките черти и рядката коса, че е преоблечена като мъж жена.

Тримата се скриха зад един ъгъл на Рю Клищи и се съветваха кратко време шепнешком.

— Сигурна ли сте, че старата жена има много пари в къщата си? — обърна се най-възрастният от тримата, в чието лице можем лесно да познаем Председателя, към преоблечената жена, която не бе друга, а самата Габриела Пей, любовницата на Естерхази.

— Уверявам ви — отвърна тя, — че ще намерим най-малко сто хиляди франка, ако не и повече.

— Толкова много пари заслужават да се потрудим — отвърна Председателя. — Слушай, Леопард, нали нямаш нищо против да ограбим старата магьосница?

— Съгласен съм — отвърна красивият млад престъпник. — На мнение съм, обаче, да не вършим само половината работа. Би било непростима грешка, ако ограбим старата и я оставим след това да живее! Аз ще я накарам да млъкне завинаги, а това не е никак трудно при толкова стара жена. Стига едно по-силно стискане на гърлото и с нея ще бъде свършено.

— Не може ли работата да стане без убийство? — прошепна Габриела. — Тя е моя баба и не искам кървавият грях да падне върху мене.

— Леопарда е прав — реши Председателя. — Старата би ни наклеветила още утре сутринта. Необходимо е да умре.

— Правете, което намерите за нужно — съгласи се Габриела. — Моля ви се, обаче, да не я оставяте да страда дълго.

— Тя ще умре по-бързо от кокошка, на която извиват врата — изсмя се Леопарда. — А понеже е ваша баба, прекрасна Габриела, ще я убия по такъв начин, че смъртта да бъде за нея истинско удоволствие. Нали ви е известно, Габриела, че за вас съм готов да извърша всичко на този свят!

Младият престъпник погледна преоблечената красива жена по начин, който издаваше ясно чувствата, които хранеше към нея. Габриела сведе очи, когато срещна погледа му. Тя се страхуваше от Леопарда понеже й бе известно, че е влюбен до лудост в нея. Самата мисъл обаче, че ръката на този престъпник би я погалила, я ужасяваше.

Тримата крадци се ослушаха и влязоха предпазливо в къщата на андорската магьосница. Вратите навсякъде бяха отключени. Франсоа Леопарда се изкачи на втория етаж и безпогрешно се насочи към стаята на старицата. Председателя и Габриела останаха долу, затвориха добре всички врати и прозорци и започнаха да търсят парите. В това време Леопарда на пръсти се приближи до леглото на старицата. Без да губи време, той я стисна за шията и не след дълго магьосницата лежеше в огромното си старо легло неподвижна и бездиханна.

Франсоа слезе при двамата си колеги и се включи в търсенето. Но не след дълго всички започнаха да чувстват слабост и гадене. Габриела се олюля и падна върху едно легло, което се намираше близо до огнището. Председателя бе се свлякъл на пода и хъркаше като дълбоко заспал.

Леопард се приближи до леглото и се наведе похотливо над Габриела.

— Помощ! — изплака Габриела. — Помощ, задушавам се… Много ми е зле… около мене всичко се върти… виждам сини пламъчета… ах, Естерхази… Естерхази… любими мой… пожертвах живота си за тебе…

Габриела лежеше зашеметена на леглото, Франсоа се бе надвесил над нея със скръстени ръце. В красивите му очи се появи страшен пламък. Страхът пред смъртта, смесен със сладострастни желания, изкриви чертите му.

— Понеже и без това ще се мре — продума той с гаснещ глас, — искам поне да умра придружен от блажено страдострастие! Габриела… Габриела Пей, аз те обичам… Ти винаги ме изпълваше с желания, които едва успявах да обуздая… Красива моя Габриела… Ела, ела да умреш в прегръдките ми. Бъди моя, бъди моя!

Леопарда се хвърли с вик върху едва дишащата любовница на Естерхази. Нейните сили бяха обаче достатъчни, за да отблъсне насилника. Съпротивата й увеличи още повече страстта на мъжа. Той стисна силно ръцете й и ги притисна над главата й. Сетне се наведе над нея и започна да целува горещо и продължително устните й.

— Пусни ме — изхърка умиращата, — пусни ме, Франсоа Леопард… През целия си живот съм принадлежала само на един човек… искам да бъде така и след смъртта ми… — моля ти се… нещастнико… какво правиш?

Едната му ръка бе разкъсала дрехите й. В момента, когато младият престъпник искаше да надигне чашата с блаженство, той извика и глухо рухна на пода до самото легло.

Габриела също изгуби съзнание. Стаята бе изпълнена с ужасна миризма на газ. Предсмъртни хрипове изпълваха мрака. Вратата се разтвори. Появи се старо, разкривено от злобна насмешка лице и висок подигравателен смях заглуши хъркането на умиращите.

— Ето, залових ви! — изсъска андорската магьосница и влезе в стаята, облегната на тояга. През вратата, която бе оставила отворена, излетя смъртоносният газ. — Ей сега ще ви направя мои вечни слуги. Не желая вашата смърт! Ще трябва да станете мои роби и да вършите онова, което ви заповядам!

Тя излезе и се завърна след няколко минути, когато бе вече възможно да се диша безопасно в стаята. Тримата се намираха все още в безсъзнание. Магьосницата носеше в ръка затворен фенер, с който освети лицата на престъпниците.

— С право предполагах, че красивата Габриела ще си намери най-сръчните помощници — прошепна тя. — Ето, това е Председателя, много умна и хитра лисица, която играе голяма роля в парижкия престъпен свят, а този е Франсоа Леопарда, извънредно сръчно и силно момче, сигурно щях да издъхна в железните му ръце, ако не бях достатъчно умна да му предложа вместо моя собствен — гумен врат. Почакайте, мои деца, андорската магьосница ще ви дари ей сега по един вечен спомен!

Тя остави лампата, влезе в кухнята и извади от силния огън някакво желязо, което се разширяваше в единия край. Това беше печат, нажежен в огъня. Старата започна с Габриела. Тя хвана главата с прекрасните коси, наведе я напред и натисна силно печата върху гърба под рамото на младата жена. Сред смрадта на изгоряло човешко месо остана следният надпис: „Сложен при опит за убийство!“ Същият текст удари и по гърбовете на Председателя и на Леопарда.

Андорската магьосница, без да обръща внимание на миризмата се засмя весело, след като извърши отвратителната операция и започна да говори сама на себе си:

— Ето, свърших, отсега нататък сте вече мои роби, които ще крадат и убиват по моя заповед. Някой ден ще започна да заповядвам, а лукавият Председател и силният Леопард ще се видят принудени да се кланят пред моята воля! В случай, че се противопоставят на заповедите ми, ще е достатъчно да кажа на полицията само една-единствена дума и тя ще намери доказателството за днешната нощ върху гърбовете им. Хаха, андорската магьосница ще стане кралица на парижките престъпници и ще командва, колкото и да е стара и слаба, цяла армия храбри и смели мъже, които ще спечелят огромни богатства за нея!

Алчното лице на старата се изкриви от злоба. Тя сипа в устата на всеки от тримата някакво средство за съживяване и се качи спокойно на горния етаж, за да легне да спи, без да погледне повече жертвите си…

Рано сутринта пръв се събуди Председателя. Той разтвори очи, изтегна вкамененото си тяло и се изправи бавно, като човек, който е пил доста много миналата нощ и не може още да се държи на краката си. Избърса очилата си и се огледа учуден в малката стая.

— Сигурен съм, че не е било сън, нито пък се намирам на оня свят, остава само да дойда до заключение, че старата магьосница не е искала нашата смърт, а ни е изиграла по друг начин.

Той отиде при другите двама и погледът му се спря върху голия гръб на Габриела.

— По дяволите, какво значи това? — изрече той глухо. — Украсили са с доста странен надпис гърба на красивата Габриела: „Сложен при опит за убийство!…“ Да не би…хм, и моят гръб ме смъди на същото място… Ха-ха, снабдили са и Леопарда с подобна визитна картичка!… Белязали са ни за цял живот! Сега разбрах намеренията на андорската магьосница… Тя е направила от нас нейни роби, нейни послушни слуги, и то само защото няма да можем да отречем престъплението си от тази нощ, поради доказателството, което ще носим вечно на гърба си!

Той разтърси Габриела и Франсоа, напръска ги със студена вода, която намери в една кана и, им помогна да се освободят от оловния сън. Нито дума не каза обаче за думите, които бе прочел на гърбовете им. Престъпниците намериха вратата отворена и излязоха облекчени на улицата.

— Мисията ни не успя — рече Председателя. — Надявам се, обаче, че Габриела Пей няма да ни остави да си ходим със съвсем празни ръце!

Тя извади малка кесия и даде на всеки по няколко жълтици. После се качи във файтон и потегли за дома си.

Естерхази бе прекарал нощта пред писалището си. Той скочи, когато любовницата му влезе и я запита с треперещ от вълнение глас:

— Донесе ли ми обещаните трийсет хилядарки? У теб ли са?

Габриела, която бе смъртнобледа, се отпусна изтощена в едно кресло:

— Връщам се с празни ръце. Опитът, който направих, за да ти набавя пари, излезе несполучливи едва не го заплатих със собствения си живот!

Черният майор застина отчаян пред нея.

— Нищо ли не донесе? — изтръгна се от разтрепераните му устни. — Нищо?… Загубен съм!…