Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (87)

15.

На четвъртия етаж на съседната къща на Рю де Мартир, която обитаваха не по-малко от петдесет и осем семейства, живееше и семейство Готие. На закрепената на вратата табела пишеше: „Баптист Готие, артист, приемни часове от четири до шест часа“.

Готие се бе отказал отдавна да възхищава или разплаква театралната публика, а когато декламираше, високо, не можеше да разплаче никого, освен двама души — бедната си и нещастна съпруга и красивата си дъщеря Мадлен.

И двете, майка и дъщеря, водеха плачевно състояние при този безсърдечен егоист. Ако надникнем в малката, но чиста стая, служеща на тримата не само за храна, за спане, за работа, но и за дневна, най-добре ще видим, колко много мизерия, лишения и…подлост се бяха настанили между четирите стени.

Майка и дъщеря седяха пред голяма дървена маса и се занимаваха с пълненето на ония малки цветни птици, които красят шапките на благородните дами. Това бе не само трудна, но и опасна за живота работа, понеже малките тела биваха пълнени с арсен, вреден за здравето на работничките.

Мадлен не бе засегната още от вредния прах, но вече възрастната госпожа Готие бе пожълтяла и очите й блестяха като в треска. Освен това я мъчеше суха кашлица и тези признаци говореха ясно, че дните й няма да продължат дълго.

Готие се разхождаше доста елегантно облечен, с ръце в джобовете и цигара в уста, из стаята, докато неговото семейство работеше. Навремето той беше красив мъж, сега, обаче, когато приближаваше вече петдесетте, голата му глава не бе обкръжена от друго, освен от венец червеникаво-руси коси. Лицето му беше покрито с безброй бръчки, а носът му бе остро изпъкнал под едрите вежди.

— Така не може да продължава вечно! — извика Баптист Готие с патос. — Не мога да гледам повече как се измъчвате. Ако това момиче не бе толкова твърдоглаво, нямаше да гладуваме!

— Нали ме увери снощи — погледна го плахо госпожа Луиза, — че си щял да спечелиш много пари от една сделка, която си уреждал?

— Сделката пропадна — изръмжа Готие и погали внимателно с ръка голата си глава. — Приятелят ми, граф Естерхази, ме изостави твърде бързо. В противен случай щях да изсипя пред вас цял чувал наполеони и да изхвърля всички птици, с които вредите на здравето си.

— Каква сделка възнамеряваш да сключиш с граф Естерхази? — запита Мадлен и спря за малко работа.

— Защо те интересува? — отвърна й грубо бившият актьор. — Имам да върша работа и, слава богу, само с благородни господа. Да, аз се мъча да ви храня по честен начин. Нещастието обаче ме преследва. Да, нещастието…

След това той застана пред Мадлен и започна сърдито да я упреква:

— Би могла да издържаш старите си родители прекрасно с твоята красота. — Можехме да бъдем собственици на красив чифлик в околността на Париж и да имаме екипажи и лакеи. Ти обаче предпочиташ да се мотаеш и да си губиш времето с оня бедняк граф Християн Естерхази!

— Татко, аз обичам Християн — възкликна Мадлен смело и твърдо — и няма да го оставя, докато съм жива!

— Добре, да не се караме по този въпрос — закима помирително бившият актьор. — Не желая да ставам пречка на любовта ти с твоя граф. Искам обаче да ми докажеш искреното си желание да спечелиш пари, за да помогнеш на бедните си родители.

— По какъв начин, татко? Нали виждаш, че денонощно пълня птички?

— Това не носи печалба, нали виждаш. Ще ме придружиш сега на Рю Росини и ще участваш в живите картини, които се дават всяка вечер в дома на госпожа Турвил. Тя е много елегантна дама и схваща добре по какъв начин се събират жълтици. От нея ще можеш да научиш твърде много!

— Дали е къща, в която баща може да заведе дъщеря си? — намеси се неуверено загрижената майка.

— Как можеш да ми задаваш такъв въпрос, скъпа моя Луиза? Бих ли позволил на Мадлен да пристъпи прага на оная къща, ако не е порядъчна?

— Иди, дете мое — помоли майката тихо. — Помисли само, колко бихме били щастливи, ако можеш да печелиш достатъчно, за да не живеем в мизерия?

Мадлен все още се колебаеше, очите й се напълниха със сълзи. Тогава майка й прошепна:

— Вчера лекарят ми каза, че ако не пия силно вино и не ям добра храна, едва ли ще живея още половин година!

— Ще отида, майко, ще отида! Ако ме накара обаче да върша нещо нередно, което би ме разделило с Християн, нека Бог да ми прости греха! — изплака Мадлен.

Готие се направи, че не чува думите на дъщеря си. Той облече широко палто, сложи мека сива шапка и светложълти кожени ръкавици, които още имаха добър вид благодарение грижите на Мадлен.

Младото момиче също се бе облякло и след като помоли майка си да легне рано и да не работи до късно през нощта, тръгна придружена от баща си за къщата на Рю Росини, за да участва в художествените живи картини на госпожа Турвил, както я бе уверил нейният баща.

Когато слязоха по стълбите на третия етаж, внимателно се отвори една врата и след тях надникна хитровато-весело женско лице.

— Мадлен излиза толкова късно със стария разбойник! — подсмихна се хубавата млада жена. — Дано този подлец не накара собствената си дъщеря да върши срамни неща! Трябва да науча къде отиват. Непременно трябва да спася Мадлен.

Само няколко секунди по-късно една жена, облечена в широко палто, тръгна след Готие и неговата дъщеря.

На вратата на апартамента на младата жена, която бе тръгнала след двамата, имаше табелка „Госпожица Нитуш, шапкарка“.

Салоните на госпожа Турвил бяха тържествено осветени. Красиви жени и елегантни мъже се разхождаха из тях. Хора, на които не бе известен характерът на къщата на Рю Росини, биха помислили, че се бе събрало най-отбраното общество на изискано тържество. На всеки от посетителите обаче бе известно, че за да влезе, всеки трябва да представи преди това на портиера една зелена карта, която можеше да се купи всяка вечер срещу петдесет франка. Самата госпожа Турвил имаше аристократична фигура. Нежното й лице бе обкръжено от сиви коси, а черната копринена рокля му придаваше бледостта на мрамор. Целият й тоалет бе много скромен и се различаваше от облеклото на другите дами.

По покритата с килими стълба се изкачиха двама господа. Единият бе граф Естерхази, черният майор, другият — неговият приятел майор Пати дьо Клам.

— Нали ви казах, Пати — прошепна Естерхази на приятеля си, — че ще прекараме чудесна нощ. Турвил е събрала около себе си най-хубавите момичета, а живите картини, които показват тук, не могат да се видят никъде.

— Не това е, което ме накара да дойда с вас, драги Естерхази — отвърна тихо Пати дьо Клам и се усмихна странно. — Желая да се уверя дали е вярно това, което сте ми разправяли за нашия колега, полковник Анри, че бил един вид покровител на госпожа Турвил и че поради неговото влияние не се е намесила още полицията?

— Сега ще видите и Анри — отвърна Естерхази. — Надявам се, обаче, драги ми Пати, че няма да го издадете на началството му. Известно ви е, че ми е необходим.

— Именно поради това дойдох — отвърна твърдо Пати. — На нас ще ни е нужен Анри за аферата Драйфус и затова искам да установя, че е във връзка с госпожа Турвил.

Пати спря внезапно и дръпна Естерхази по-близо към себе си:

— Нужна нй е сполучлива фалшификация, за да не се открие невинността на Драйфус. Понеже нямам желание да върша подобно нещо сам, а вие не бива да се намесвате повече, защото сте премного компрометиран, ще трябва Анри да извърши фалшификацията!

— Аха, разбирам — кимна Естерхази и се засмя. — Вие смятате, че ще е добре, ако се намира в наши ръце и можем да го заплашваме с разкрития.

Пати дьо Клам кимна.

— Когато се установи, че полковник Анри води, тъй да се каже двоен живот, през деня като директор на информационната служба на френския генерален щаб, а през нощта като покровител на публичен дом, той ще се види принуден да танцува по нашата свирка, да фалшифицира каквото искаме и да се заклева в каквото искаме.

Двамата офицери влязоха в големия салон и бяха посрещнати от госпожа Турвил. Тя им представи цяла плеяда красиви млади момичета, като ги нарече с благородни, но измислени имена. Естерхази и Пати ги поканиха при бюфета.

Госпожа Турвил ги остави и се усамоти в малка стая. Тя натисна звънеца и помоли явилия се лакей да извика дъщеря й Фернанда. Само няколко минути по-късно при нея влезе рядко красиво осемнадесетгодишно момиче. Тя имаше тъмни къдри, бяло чело и светлосини очи.

— Фернанда — госпожа Турвил хвана нежните ръце на дъщеря си. — Не мога повече да отлагам, ще трябва да участваш днес в представлението. Той го иска!

— Той го иска! — повтори младото момиче и се разтрепера. — Кой е този човек, че упражнява толкова голямо влияние върху теб и изпълняваш и най-малката му заповед? Принуждаваш ме насила да го срещам ежедневно, макар че го мразя от все сърце.

Госпожа Турвил, дълбоко трогната, нежно натисна Фернанда и седна с нея върху дивана.

— Мило мое дете — рече тя с треперещ от болка глас, — моля, те примири се с неизбежното. Ако Анри ни изостави, ще бъдем принудени още утре да си ходим. Това препитание имаме само благодарение на него, той има влияние в полицията и ме защитава.

— Боже мой, това препитание! — разплака се Фернанда. — Майко, готова съм да отида да слугувам и ще го сторя на драго сърце. Остави този занаят, който ни белязва с печата на вечен позор!

Преди госпожа Турвил да отговори, вратата се отвори и влезе висок елегантен човек. По осанката му личеше, че е военен, въпреки че бе облечен цивилно.

Фернанда скочи от дивана щом го видя. Госпожа Турвил обаче събра всичките си сили и изрече вежливо:

— Благодаря,ви, че сте дошли, Анри. Сега съм сигурна за тази вечер.

— Вие сте сигурна, госпожо, докато ви покровителствам аз — отвърна предизвикателно и грубо Анри. — Погрижете се никога да не изникнат недоразумения между нас, които да ме накарат да изгубя интерес към вас и вашия дом. Сега обаче ви моля да ме оставите сам с вашата дъщеря.

Госпожа Турвил побледня, но заповедническият жест на човека, в чиито ръце се намираше, я накара да излезе мълчаливо. Красивата Фернанда искаше да тръгне подир майка си, но Анри я спря.

— Почакайте, Фернанда — прошепна й той, — трябва да ви кажа нещо!

Фернанда наведе очи и се опита да не гледа едрия мъж.

— След като си отидат всички — рече Анри, — желая да прекарам няколко часа от тази нощ с вас. Дайте ми ключа от стаята си!

Страните на момичето пламнаха от срам.

— Правете каквото искате с мен, господин Анри — промълви тя, — но отказвам да изпълня вашето желание!

Мъжът се засмя иронично.

— Защо сте толкова недостъпна днес, красива Фернанда? За пръв път ли ще спите с мен?

— Мълчете, мълчете, господине! — извика Фернанда. — Не мога да понасям думите, които ми говорите. — Известно ми е — продължи красивото момиче, — че майка ми и аз се намираме във вашите ръце и че една дума пред полицията е достатъчна, за да ни унищожите. Добре си спомням ужасния час, когато, изплашена от думите ви, че ще закарат майка ми в затвора, отчаяна ви се отдадох и станах ваша любовница! Оттогава до днес обаче не престанах да плача с кървави сълзи и не смея да вдигна очи, когато с мен говорят честни хора. Възнамерявах сто пъти вече да потърся смъртта си в Сена, но винаги ме е възпирала мисълта за майка ми.

Горчиви сълзи напълниха очите на Фернанда и тя падна пред Анри.

— Напразно се тревожите, Фернанда! — й отговори той. — Да не си въобразявате, че бихте могла да запазите постоянно девствеността си в този развратен дом? Може би ще настъпи даже часът, когато няма да съжалявате, че се отдадохте на мен, а може да станете дори моя съпруга…

— Вие сте женен, Анри — изплака момичето горчиво. — Имате дете, сладко малко момченце… всичко зная за вас, вече не сте загадка за мен.

Елегантният мъж побледня и погледна мълчаливо и изплашено коленичилата пред него.

— Следила сте ме! — скръцна със зъби той. — Вървяла сте след мене! Кажете, по какъв начин успяхте да научите кой съм?

— Видях ви един ден с няколко офицери, облечен в разкошна униформа, пред зданието на генералния щаб. Всички ви поздравиха, постовете ви отдадоха чест, а след като изчезнахте в щаба, запитах един войник сякаш от любопитство:

— Кой е онзи офицер с трите златни галуна върху ръкава и червените ленти на панталона? Войникът ми отвърна, че това е полковник Анри, началникът на тайната информационна служба в генералния щаб.

Изобличеният офицер стоеше изненадан пред нея и ръката му играеше нервно със златната верижка на часовника, който носеше в жилетката на фрака.

— Преди да се разделим завинаги, полковник Анри — продължи Фернанда, — искам да ви предупредя за нещо. Вие сте човек със завидно обществено положение. Имате млада, мила жена и сладко дете, вашата родина гледа с доверие на вас… Защото й помогнахте много в аферата Драйфус… Виждам, обаче, че се намирате на лош път и че заблуждавате света с разни фарсове, които рано или късно ще станат гибелни за вас.

— Вие предвиждате? — изсмя се злобно Анри. — Да не би да ви е разправял всичко това онзи войник пред генералния щаб.

— Не — сведе поглед Фернанда. — Това е сънят ми от миналата нощ.

— Ха-ха, вашият сън!

— Смейте се, но може би е вече близо онова време, когато ще забравите да се смеете! Когато заспах снощи след дълги ридания, ридания, които се повтарят всяка вечер по изгубената ми чест, видях внезапно пред себе си вас, Анри, не обаче толкова горд и свободен като сега. Вие се намирахте в една отвратителна килия и гледахте лист хартия, намиращ се пред вас на масата. На листа бе написано хиляди пъти името на Драйфус, а всяко име имаше свое собствено лице, мрачно и заплашително, отправено към вас. Внезапно ви чух да викате като луд в смъртен страх, в истинско отчаяние, във вашата ръка се появи нож и преди да успея да ви го отнема, прерязахте сам гърлото си. Червена струя бликна от ужасната рана и капките кръв, стигащи на отсрещната стена, написаха с алени букви името Драйфус. Вие обаче вече бяхте мъртъв.

Фернанда млъкна и се отвърна. Анри отиде при нея, хвана ръката й и силно я стисна.

— Не ми разправяйте глупави женски сънища, те никак не ме плашат — изсмя се той грубо. — Предупреждавам ви още веднъж, Фернанда, оставете отключена вратата на стаята си или ще се намерите утре по това време заедно с майка си в затвора Сен Лазар, затвора на проститутките. Всички обвинения пък, които бихте могли да отправите против мен, не биха ви помогнали, понеже всеки ще повярва повече на полковник Анри, отколкото на две жени, търсещи авантюри в Париж! Дайте сега ключа, ключа от стаята ви.

Фернанда бавно извади малък ключ, притисна го към прелестния си бюст и, извика, като вдигна сини очи към небето:

— Боже, не мога да се освободя от веригата, която ме върза за ада. Боже мой, бъди милостив спрямо мене и моята бедна майка!

Ключът се изтръгна от треперещата й ръка и падна върху килима пред Анри. Фернанда избяга, смъртно бледа от стаята. Безсърдечният човек се наведе радостен, за да вземе ключа, който в неговата ръка бе ужасно оръжие против бедното момиче. Когато се изправи, внезапно от лицето му изчезна изражението на радост и похотливост и се появи ужасен страх.

Само на пет крачки от него, на прага на стаята, стоеше човек, който нямаше вид, подходящ за блестящите салони на госпожа Турвил. Той бе облечен в износени дрехи, а на лявото си око носеше черна превръзка.

— Полковник Анри — обърна се скромно облеченият човек към елегантния мъж, — много се радвам, че ми се удаде случай да поговоря с вас. Тук едва ли ще можете да ме изхвърлите с помощта на слугите, както правите у вас и в генералния щаб.

Анри се облегна върху един стол.

— Лемерсие! — изрече той изплашен. — Как сте посмели да дойдете тук, в тази къща?

— Струва ми се, че аз имам повече право да ви запитам, господин полковник, какво търсите в тази къща. Много голяма сензация би било съобщението, че началникът на тайната информационна служба е най-близкият приятел на госпожа Турвил. О, не се ядосвайте, господин полковник, не бъдете толкова надменен. От два месеца разчепквам тайните ви и научих много повече, отколкото предполагате!

Анри извика глухо и скочи към вратата, за да я заключи. За съжаление нямаше ключ. Сетне се облегна върху стената и обърса потта от челото си.

— Няма защо да се боите, Анри — продължи другият тихо. — Няма да издам тайната ви, добре знаете, че Лемерсие умее да мълчи, щом се задоволяват справедливите му искания.

— А какво искате от мен? Кажете!

— По дяволите, Анри — подсмихна се Лемерсие и почеса сивата си брада, — не се преструвайте, че не ви е известно какво има между нас. Искам да ми дадете четиридесет хиляди франка, които ми обещахте вие и вашият приятел Естерхази, когато фалшифицирах по ваше нареждане списъка на продадените уж от капитан Драйфус документи!

— Говорете по-тихо, вие сте луд! — прошепна разтреперан полковникът.

— Луд — възкликна другият. — Да, така ме нарекохте след като свърших работата за вас и ви приготвих документа, въз основа на който изпратихте Драйфус на Дяволския остров. Насила ме измъкнахте в нощта от моя апартамент и ме затворихте в лудницата край Дижон. Виках, доколкото имах сила, виках да обясня на лекарите, че съм жертва на безподобна подлост. Те обаче бяха подкупени от вас, вързаха ме, обливаха ме със студена вода и ме затвориха в кръгла гумена килия. Никой не можа да чуе оттам виковете ми!

Човекът с превръзката, побледнял от вълнение, при спомена за страданията си, направи малка пауза, а после продължи:

— След известно време, преди два месеца, успях да избягам от лудницата. Бях достатъчно умен да се преструвам, че съм се примирил със съдбата си и затова ми позволиха да се разхождам с други безопасно луди в градината. Тя бе оградена от висока стена, а върху нея имаше остри железни шипове. В удобен момент успях да се изкача върху стената, но за нещастие се хлъзнах и един от железните шипове влезе в лявото ми око. Ето, полковник Анри, за това сте виновен вие!

Лемерсие свали превръзката от лицето си и накара Анри да се приближи към него и да погледне в отвратителната празна очна кухина.

Полковникът отблъсна с две ръце ужасния човек.

— Ако всичко е така, както вие го разправяте, Лемерсие, защо тогава не издадохте Естерхази и мен? — промърмори глухо Анри. — Щяхте да го сторите отдавна, но нямате доказателство за твърдението си.

— Доказателството нося ей в този джоб — отвърна Лемерсие. — Бедният пленник от Дяволския остров отдавна би бил свободен, а вие и Естерхази да сте вече в затвора, ако бях съобщил на полицията. Не го направих обаче досега, защото бих напакостил същевременно и на себе си. Ако не ми платите, Анри, ако не ми платите още тази вечер, ще отида още сега при Матийо Драйфус, брата на капитана, и ще му продам не само тайната си, но и доказателствата. Той добре ще ми заплати за тях.

Лицето на Анри се вкамени. Големите му очи блуждаеха безцелно из стаята, докато изричаше с глух глас:

— Добре, Лемерсие, виждам, че не остава нищо друго, освен да ви изплатя обещаните пари. Това ще стане веднага!

— Ако ми платите, наистина съм готов да мълча.

— Зная, че ще мълчите. Елате обаче с мене в моята стая.

— Какво? Имате в тази къща стая? — засмя се иронично Лемерсие. — Тук се чувствате много добре…

— Все ми е едно, дали ще знаете сега и това или не. Вие знаете толкова по-лоши неща за мен! Елате, имам около тридесет хиляди франка, които снощи спечелих на карти. Надявам се, че ще почакате за остатъка до утре.

Двамата мъже излязоха от стаята и Анри заведе посетителя по една странична стълба на горния етаж. Не срещнаха никого по пътя, а и не видяха никой в коридора. Анри отключи с ключа, който бе взел от Фернанда, една врата и влезех Лемерсие в скромна стая, матово осветена от висяща лампа с червен абажур.

— Седнете на канапето — обърна се Анри със странно сериозен глас към другия. — Скрих парите в един тайник на шкафа и ще ги извадя ей сега.

Анри отиде при вратата, заключи я отвътре и се убеди, че тъмните завеси са спуснати.

Когато прелъстителят на Фернанда се обърна, Лемерсие стоеше все още неподвижно в средата на стаята.

— Много ви съжалявам, приятелю — рече Анри и се приближи бавно към Лемерсие, — аз ви смятах за много ловък човек още когато бяхте агент в политическата полиция. Готов съм да ви назнача отново, само че с вашето око, бедни мой Лемерсие… Но покажете ми го, наистина ли е напълно изтекло?

Докато изричаше последните думи, вече бе сложил приятелски двете си ръце върху раменете на бившия полицейски агент й дръпна бавно главата му към себе си.

Лемерсие видя нещо странно, ужасно в лицето на Анри и изхриптя побледнял:

— Защо ме гледате толкова ужасно, Анри… Очите ви са на звяр… Устните ви треперят… Стискате зъби… Да не би да искате… Пом…

Викът на нещастника заглъхна.

Ръцете на Анри бяха хванали със светкавична бързина гърлото на едноокия и стискаха като железен обръч жертвата.

Анри не каза нито дума, той уби Лемерсие мълчаливо. Хъркането на умиращия ставаше все по-слабо и по-слабо. Не бе изминала и минута и Анри отпусна ръцете си от замлъкналия завинаги човек. Тялото на Лемерсие рухна тежко на килима. Анри приглади косите си, лицето му прие обикновения си вид и даже се усмихна хитро. Убиецът сякаш бе решил вече какво да прави. Той разтвори шкафа, който стоеше в единия ъгъл на стаята. Свали здравия колан от една пижама и го уви около врата на мъртвеца, все едно, че се е самообесил. После вдигна трупа, окачи го в задната част на гардероба и го покри с дрехи.

— Сега иди и предай на Матийо Драйфус тайните ни — промърмори Анри и разлисти книжата на мъртвеца. — Иди и разправяй на света, че Драйфус е затворен невинен на Дяволския остров. Онзи обаче, който се опита да докаже невинността на глупавия капитан, ще сподели твоята съдба!

Анри заключи шкафа, засмя се иронично и хвърли ключа през прозореца. Убиецът се обърна, застана пред огледалото и докато оправяше бялата си връзка, промърмори:

— Сега пък ще изиграя най-ценния си коз. Утре ще съобщя на полицейския началник, че съм изпратил един от тайните си агенти, някой си Лемерсие, в публичния дом на госпожа Турвил, за да я наблюдава и оттогава не се е завърнал. Ще наредя всичко така, че да заподозрат старата Турвил, а тогава Фернанда ще бъде беззащитна, напълно моя.

В този момент в цялата къща прозвучаха три сигнала от звънец.

— Живите картини започват — разбра Анри, — а след тях — играта на карти. Днес ще трябва да спечеля на всяка цена, защото имам нужда от пари.

Убиецът погледна още веднъж преценяващо към шкафа и излезе от стаята, в която се бе разиграло ужасното престъпление. Щом затвори вратата и заглъхнаха стъпките му, зад дивана се изправи една бледа фигура. Фернанда!

Изплашеният поглед на момичето търсеше гардероба. По челото й едрееха големи капки пот.

— Убиец! — прошепна тя глухо. — Той е подъл убиец, но аз бях свидетелка на неговото деяние. Всемогъщи боже! — изтръгна се от развълнуваните й гърди и тежки сълзи протекоха по страните й. — Онзи подлец иска да обвини моята майка в убийство и всеки ще му повярва, защото е влиятелен и виден човек, майка ми държи публичен дом… Всичко говори против нея.:. Трябва да я предупредя… Трябва да избягаме… Още тази нощ… Ще трябва да се скрием… Да, това е единственият изход, за да спася обичната ми майка!

Фернанда стана. По лицето й се четеше, че решението е взето.

Гостите на госпожа Турвил се бяха събрали в елегантна зала. В нея бяха поставени в полукръг десетина реда малки столчета, а в средата бе построена малка сцена, тъмносинята завеса на която бе още спусната.

Когато прозвуча звънецът, изгаснаха всички лампи, разговорите престанаха. Разнесе се вълшебна музика, изпълнявана от невидим оркестър.

— Картина от един харем! — съобщи висок глас и завесата се вдигна.

Цялата картина говореше без думи за безграничното сладострастие и очите на всички похотливи мъже и жени бяха насочена към нея. На сцената бе обзаведено помещение на харем и около десетина жени, всяка по-красива от другата, се бяха излегнали върху миндери в очакване на султана; Всички тайни, които можеше да даде едно моминско тяло, бяха изложени по много ловък начин пред зрителите. Розовата плът честваше своя триумф, а женската красота беше превърната в пазарна стока! Бурно ръкопляскане наложи три пъти да се вдигне завесата.

— Елена край изворчето — съобщи невидимото конферансие и добави: — Артистката, която играе ролята на красивата Елена, се явява за пръв път на тази сцена!

Когато се вдигна завесата, се чу общ вик на възхищение. Едва ли можеше да се види някъде по-красива картина от тази, която беше предложена на гостите на госпожа Турвил. Тялото на момичето не бе голо, но дрехите, които носеше, ясно подчертаваха цялата му красота. До мраморно изворче бе седнало рядко красиво момиче. Голият му крак допираше водата и то сякаш искаше да съблече горните си копринени дрехи. Златисторусите му коси бяха увиснали отпред и покриваха бюста със златен блясък.

В същия момент сред зрителите се чу ужасен вик. Един млад човек скочи върху сцената и се нахвърли с истеричен смях върху момичето.

— Мадлен! — извика младият човек. — Мадлен Го-тие… Подло същество!… Ти ми изневери и ме излъга!…

Мадлен се хвърли с потресаващ вик в краката му. Младият човек бе Християн Естерхази, нейният годеник!

Християн се наведе над нея, хвана я с две ръце и я отблъсна далеч от себе си.

— Комедиантка! — извика той с глас, който издаваше цялата болка, ярост и накърнена чест. — Ти си достойна дъщеря на твоя баща, родена в позор, израснала в позор и в позор ще загинеш!

— Християн! — молеше се нещастницата. — Християн, изслушай ме!

— Какво би могла да ми кажеш още, след като се уверих със собствените си очи в твоя позор и в твоята развратеност. Намерих те тук, в този дом, който е толкова компрометиран, че даже проститутките по улиците се червят, когато се споменава името му. Ти обаче си дошла тук и излагаш тялото си на мъжки погледи. Играеш една срамна роля и си въобразяваш, че ще успееш да ме трогнеш с твоите извинения и крокодилски сълзи! Остави ме, махни се от очите ми. Там долу са седнали ония, които ще ти платят, за да могат да се наслаждават на твоята красота! После, когато бъдеш с тях и пиеш шампанско ще можеш да им разказваш с ироничен смях, че си успяла да намериш и излъжеш един честен човек, който ти е вярвал, че си чисто момиче и глупакът за малко не се ожени за тебе!

— Нека Бог ти прости, Християн! — изхлипа Мадлен, — ти ме тласкаш към смъртта!

Нещастното момиче вдигна отчаяно ръце, погледна още веднъж любимия си и се скри бързо зад кулисите…

Завесата се спусна над тази неочаквана сцена.

— По дяволите! — рече Естерхази на приятеля си Пати дьо Клам. — Това не бе ли моят братовчед Християн? Момчето полудяло ли е? Защо ли дойде да изиграе тази сцена, която подхожда повече на трагедия? Той е бил винаги идеалист и момичето навярно го е излъгало.

— Уважаеми дами и господа — чу се гласът на Анри, — не се безпокойте за неприятната случка. Елате в игралната зала, масите вече ни чакат.

Всички станаха и тръгнаха към съседното помещение, където наистина ги очакваше дълга зелена маса с карти, чашки и чинии за монетите, както и охладеното в лед шампанско.

Последните, които напуснаха театралната зала, бяха майор Естерхази и Пати дьо Клам.

— Трябва да изненадаш Анри. Сега или никога — прошепна Естерхази на приятеля си. — Добрият ни полковник не ни е забелязал досега, но смятам, че ще е добре да ни види в момента, когато държи банката. Ще трябва да му обясним, че отсега нататък ще трябва да върши онова, което искаме ние!

— Почакайте малко, майоре — отвърна Пати с иронична усмивка, — аз наредих вече нужното. Колко е часът?

— Един след полунощ.

— Един часът — прошепна Пати толкова тихо, че едва можа да го чуе самият Естерхази, — предполагам, че ще дойдат най-късно след тридесет минути.

В игралната зала играта вече кипеше, когато влязоха двамата офицери. Анри държеше банката и то сякаш без особен късмет, пред него постепенно банкнотите намаляваха.

Госпожа Турвил бе седнала с дъщеря си върху ален диван в задната част на залата.

— Не ме питай, майко — шепнеше Фернанда, — моля ти се, ела да избягаме. В къщата ни се извърши ужасно престъпление, за което ще обвинят теб.

— Мен!? — изстена госпожа Турвил отчаяно. — Не, мое дете, аз много се унизих, като отворих този публичен дом, но го направих само за да спечеля за тебе много пари. Кой обаче ще повярва, че аз, бившата маркиза Турвил, съм извършила престъпление!

— Майко, мила майко — разплака се Фернанда, — зная, че всичките ти грехове се дължат на любовта ти към мен. Обаче полицията и обществото… Мълчи, защото ни наблюдават. Ще ти разкажа всичко през нощта, когато си отидат гостите. След това ще напуснем това място на нашето падение и ще се скрием в някое кътче на големия Париж под фалшиво име. Аз ще работя за тебе, майко, аз ще…

Тя млъкна, до дивана се приближи Анри и застана пред двете жени.

— Фернанда — прошепна той, — днес губя извънредно много по време на играта. Идете в моята стая и вземете от лявото чекмедже една колода карти, за да ги замените с ония, които лежат пред моето място на масата!

Девойката стана и го изгледа враждебно.

— Господине, картите които искате да отида да взема, са белязани и ще стана съучастница в престъплението ви, ако ги донеса…

— Заповядвам ви да отидете!

— А ако откажа!

Анри я хвана толкова грубо за ръката, че тя извика.

— Ако не ме послушате, ще ви изпратя още утре при проститутките в затвора Сен Лазар — прошепна той.

— Оставете ме, господине! — изплака девойката толкова високо, че доста хора се обърнаха учудено. — Много неща съм понасяла, но търпението ми вече се изчерпа. Ще загина, но и вие ще загинете с мен! Ще разкрия на тия хора — развика се Фернанда — кой сте вие, както и че вие сте душата на цялото предприятие от самото начало!

— Фернанда, боже мой! — прошепна госпожа Турвил на дъщеря си.

— Млъкнете или ще ви убия! — изсъска Анри в ухото на младото момиче, а ръката му се мушна бързо във вътрешния джоб на фрака, където носеше постоянно малка кама.

Фернанда обаче не млъкна и не искаше да слуша нито молбите, нито заплахите му. Беше ужасно разтревожена и сама не знаеше вече какво върши. Тя приближи с разтреперани нозе до голямата маса и извика сред настъпилата в игралната зала тишина:

— Погледнете този човек, когото познавате под името Анри. Той е накарал майка ми да започне срамния живот, който води сега, той ме обезчести със сила и заплахи, той води двоен живот, макар че е женен и баща на едно дете. Този човек, който играе през нощта ролята на покровител на проститутки, този човек, който държи банката и не се свени да играе с фалшиви карти, този човек е през деня полковникът…

Внезапният оглушителен шум на десетина звънци прекъсна разкритията на Фернанда. От тавана на стаята по високоговорител, изкусно скрит в полилея, прозвуча глух разтреперан глас:

— Полицията! Полицията е нахлула в къщата! Да се спасява всеки както може!

— Най-после — извика злобно Пати дьо Клам, — най-после!