Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (79)

7.

Радост и веселба се разнасяха в замъка Красногорка. Всичките помещения на кулата бяха изпълнени с гости. Лакеи и прислужници сновяха нагоре-надолу, в широкия двор имаше много екипажи, а в конюшнята зобеха повече от сто чужди коне. Слугите и кочияшите бяха в една стая на долния етаж, където ядяха и пиеха.

По всичко личеше, че в замъка днес има голям празник. Който можеше да види княза, той веднага би разбрал по очите му, че се е случило нещо хубаво. Той се появяваше само за по няколко минути, когато трябваше да посрещне някой гост или да го доведе до трапезата. После се отдалечаваше от веселието. Отиваше към осмоъгълната стая, която служеше за спалня нему и на жена му. Колкото повече доближаваше вратата, толкова радостта му ставаше по-голяма.

Князът отвори и тихо влезе. Трогателна картина се откри пред него. На леглото сред копринени постелки, същото, в което намериха преди време малкия Андре, лежеше младата княгиня, красивата жена на княз Стефан, Юлиана. Прелестната жена беше бледа като след болест, а по очите й се четеше радост, особено когато погледнеше малкото същество, което спеше сладък сън до нея. Преди осем дни Юлиана подари на своя съпруг момиченце и по този случай маджарските аристократи се събираха в замъка, за да присъстват на кръщенето.

Щом Стефан влезе в стаята, Юлиана протегна ръце, а старата слугиня, която беше до нея, тихо излезе. Юлиана искаше да прегърне Стефан, но той застана на колене пред леглото й.

— Скъпа и любима Юлиана — продума той, — скоро ще настане моментът, когато нашата дъщеря ще бъде причислена към християните. Гостите вече се отправят към църквата, а кръстниците ще дойдат за детето.

— Владиката още не е дошъл — каза младата жена въздържано.

— Екипажът, който изпратихме за Негово преосвещенство, трябва да дойде всеки миг — отговори Стефан. — Но какво има, Юлиана, в твоето лице се чете някакъв страх.

— Бих искала владиката да е тук и да е изпълнил — вече обреда.

— Съмняваш се, че ще го стори ли? — запита бързо княз Стефан, а в гласа му звучеше неувереност.

Юлиана погали русата коса на съпруга си.

— Владиката ще кръсти нашата дъщеря, няма защо да се измъчваме от съмнения, но сега, Стефане, кажи ми откровено, не ми ли се сърдиш, че ти родих дъщеря, а не син, продължител на рода, нещо, което ти навярно си желал?

— Кълна ти се, Юлиана, не ми е минавало през ум такова нещо. Наследник имаме — малкия Андре, който поради твоята добрина е не само мой, но и твой син.

— Да, Андре остава първият наследник на името ни — каза младата княгиня.

— Как обикнахме и колко много се привързахме към това дете, както и то към нас. Вижда се, че в жилите му няма нито капка от майчината му кръв. Макар често да му казваш, че трябва да обича циганката, той показва явно отвращение към нея. Просто се чудя, как говори против природата и задушава гласа на кръвта. В този миг се чу шум от колела на екипаж и в двора се разнесоха гласове.

— Негово преосвещенство владиката дойде.

Стефан се завтече да го посрещне, ала когато отвори вратата, почтеният старик вече се намираше на прага на осмоъгълната стая. Князът му целуна ръка и се отправиха към спалнята.

Придружителите на владиката останаха навън. Той благослови с влизането си Юлиана и после спря тъжно до леглото.

— Княз Стефан Дубиски — каза духовникът, — както виждаш, дойдох да приема дъщеря ти в лоното на църквата. Съединих ви неотдавна пред олтара и ви благослових. Сега мога да кръстя дъщеря ти само при едно условие…

Юлиана пребледня и се отпусна на възглавницата. Стефан сложи ръце на горещото си чело и въздъхна. Без да иска той произнесе името Мелиора.

— Ти спомена името, което ми пречи да изпълня обреда на светото кръщение. Княз Стефан Дубиски, ти може би се мислиш за невинен, обаче примерът, който даваш на населението в Унгария, е лош и е предизвикал вече много грехове сред добрите християни. Прибрал си циганката, която е била твоя любовница, и която ти е родила незаконно дете, в замъка и си й дал такива нрава, които се полагат само на жена ти. Знам защо си го направил. Сторил си го от добро сърце, но аз проклинам слабостта, която си показал пред тази жена и искам още днес да прекъснеш връзките си с нея. Ако не е възможно с добро, тогава със зло. Ако не сториш това, нито аз, нито пък друг свещеник ще кръсти дъщеря ти.

Владиката говореше строго и думите му падаха като удари на тежък чук върху главата на нещастния баща.

— Ваше преосвещенство — каза той тихо, — отдавна вече присъствието на циганката притиска душата ми, обаче аз й дадох клетва, и затова не мога да я изгоня от замъка, без да престъпя, клетвата.

— Бил си принуден да дадеш тази клетва, за това тя не е валидна. Трябваше тогава да се съгласиш, за да спасиш живота на детето си, обаче сега въпросът се отнася до душевното благополучие на законното ти дете. Не си ли готов да принесеш тази жертва? Изпъди циганката, нека отиде при своята баба, която в полусрутената колиба прави разни магии и се присмива на словото божие. Отдели се от тази циганка, княз Стефан Дубиски, докажи, че си мъж, добър съпруг, милостив баща и християнин.

— Съгласи се, Стефане — примоли се и Юлиана, — не ти остава нищо друго. Подчини се на волята на Негово преосвещенство!

— Но отмъщението на Мелиора — извика князът отчаян. — Мислите ли, че тя ще забрави позора, който-ще й причиня! Бог ми е свидетел, че не мисля за себе си, а за тебе, Юлиана, и за детето ни.

Владиката вдигна ръце.

— Ти, Стефане, се страхуваш от отмъщението на една циганка. Не се безпокой, тя и другарите й не ще останат повече от три дни в Унгария, а ако не се подчинят на заповедта на властите, ще бъдат затворени.

Княз Дубиски стана решително от мястото си.

— Ще го сторя — каза той, като въздъхна. — Ще отида и ще изпъдя циганката от замъка, а вие, Ваше преосвещенство, останете дотогава при жена ми.

Той целуна Юлиана, която не можеше да скрие сълзите си, и излезе от осмоъгълната стая. Тръгна към покоите на Мелиора. Срещна по пътя управителя на замъка и му даде няколко заповеди. Като дойде до вратата на циганката, сърцето му затуптя силно. Стефан беше храбър и от нищо не се плашеше, но се страхуваше от тази жена. Може би го измъчваше съвестта му, че е прелъстил Мелиора и че донякъде е отговорен за съдбата й. Но трябваше да бърза! Гостите се бяха събрали в църквата и чакаха владиката и детето — времето беше ценно.

Той отвори вратата и влезе. Мелиора лежеше на канапето и пушеше. Тя беше облечена в тънка копринена дреха. Като видя княза, на лицето й се изписа радостна изненада и без да стане, възкликна:

— Ти ли Си, Стефане? Наистина, ти си рядък гост в жилището ми…

Князът я изгледа без да продума. Той беше скръстил ръце на гърдите си и беше блед като мъртвец.

— Знам защо си дошъл при мене — рече Мелиора бързо. — Днес е кръщението на новородената ти дъщеря. Ти си се сетил за мене и идваш да ме поканиш на угощение.

Тя стана и прегърна Стефан.

— Стефане, любими мой — пошепна тя на бледия мъж. — Най-после сме сами. Нека гостите да ни чакат. Нека свещениците пеят набожни песни, а ние ще се върнем към старите си спомени. Днес чувствам предишния огън в гърдите си. Целуни ме, Стефане, желая да те направя щастлив, любими мой. Щастлив… ха-ха, какво е това?

Князът отблъсна изкусителната и тя падна на канапето.

— Махни се — извика той гневно. — Повтарям ти, както и през онази нощ, че обичам само жена си и че принадлежа само на нея! Теб те ненавиждам, защото отрови живота ми!

— Значи, дошъл си, за да ми кажеш това? — запита Мелиора злобно.

— Дойдох да ти съобщя, че не можеш да останеш повече в замъка. Трябва да напуснеш къщата ми!

Циганката скочи, като че я ухапа змия. Тя погледна Стефан и после се засмя като луда.

— Ха-ха, искаш да ме изгониш? А клетвата, която си ми дал?

— Ти ме принуди да ти я дам. Тя не е валидна!

— Клетвопрестъпнико! Това ти го е казал коварният свещеник. Пази се, Стефане, не ме дразни, не ме карай да отида до крайност!

— Не смей да говориш така с господаря си! Не забравяй, че княз Дубиски има право да затваря цигани и разбойници в тъмница!

— Но ако циганката е майка на детето ти!

— И тогава! Мелиора, събери си дрехите и напусни тихо Красногорка.

— Ха-ха. Сега ли?

— Още сега.

Циганката изръмжа от злоба, очите й светнаха и тя сви юмруците си.

— Ти се осмеляваш да престъпваш клетвата си — повтори тя, — но се лъжеш, ако мислиш, че ще напусна Красногорка без да предизвикам вниманието на хората. Ако пък повикаш слугите, за да ме отведат, ще викам толкова силно, че гостите ти ще избягат от страх.

— Караш ме да употребя сила. Питам те още веднъж — ще се подчиниш ли на волята ми?

— Бъди проклет, клетвопрестъпнико, ще остана тук! Княз Стефан се втурна към вратата и я отвори:

— Ей, слуги — извика той. Шест едри мъже влязоха в стаята.

— Хванете тази жена! — заповяда Стефан като посочи Мелиора. — Вържете я и я отнесете в гората. Нали знаете къде е колибата на старата Муша? Там ще я оставите. После се върнете и кажете на управителя да ви даде по два наполеона.

Слугите се нахвърлиха върху циганката. Не можеха обаче да я усмирят лесно. Тя удари тъй силно първия, който се приближи до нея, че разкървави лицето му, втория отблъсна с крака си, а в лицето на третия заби ноктите си. Слугите я притиснаха на канапето и вързаха ръцете и краката й. Лицето й ужасно се изкриви, очите й изпъкнаха и малките й зъби, които приличаха на зъбите на вълк, блеснаха.

— Бъди проклет, Стефан Дубиски — проплака тя гневно, — и триж проклет да бъде родът ти. Отмъщението на Мелиора ще те стигне, ако ще да минат десет години. Днес ти предсказвам, че твоето наследство ще бъде разпиляно, а ти, твоята жена и децата ти не ще умрете от естествената си смърт. Мелиора ще се радва на мъките и страданията ви и вие ще загинете, като си спомните с ужас циганката Мелиора.

— Запушете й устата! — извика Стефан разтреперан. — Не желая да чувам клетвите й!

Един от, слугите запуши с кърпа устата й. Тя онемя, но очите й светеха, и все така казваха много. Вече изнемощяла, я завиха в килима, който беше пред канапето, и я изнесоха от кулата, в която досега беше като господарка.

Стефан Дубиски дойде на себе си едва след четвърт час. Той се върна в стаята си и макар че се усмихваше, в душата му бушуваше ужасна борба и от ума му не излизаха думите, с които Мелиора прокле него и дома му.

В църквицата на замъка се извърши кръщението. После гостите се събраха на трапезата в салона за угощения. Но княз Стефан Дубиски отиде в стаята на любимата си съпруга. Той седна на леглото и взе ръцете на Юлиана в своите. Малката Илка спеше до майка си, а Андре играеше с оловни войници, които един от гостите му бе подарил.

За голямо учудване на Стефан и Юлиана, той нарече един от войниците Мишонет, а другия, който държеше извадена сабя в ръка — капитан Драйфус. Неочаквано детето скочи от мястото, дето играеше, взе конника-войник и отиде до леглото пред Стефан и Юлиана.

— Ти не си мой татко — извика то на Стефан Дубиски, — ето, този е моят обичан татко. Името му е капитан Драйфус.

Съпрузите се спогледаха изумени. Юлиана хвана Стефан за ръката и го привлече до себе си.

— Стефане — прошепна му тя, — какво би станало, ако циганката ни е излъгала. Ако детето, което смятахме за твой син, не е твое. Какво ще стане тогава?

Князът се начумери.

— Случаят не е такъв — каза той тихо. — Андре е мой син, детските му приказки не могат да ме заблудят. Ала знай, Юлиана, че би било голямо нещастие, ако не е мой син. Тогава ще съжалявам, че не ми роди син, защото лекарят каза, че това е единственото дете, на което даваш живот. Тогава ще умра, без да оставя наследник на рода и титлата, както и всички мои имоти ще се паднат на далечен мой сродник. В такъв случай наследникът на големите ми имения ще бъде братовчед ми граф Естерхази, който е майор от генералния щаб на френската армия. Но той е мрачен, демоничен човек и никога не съм го обичал.