Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (74)

2.

Трябва да обясним на читателя как стана така, че намерихме Марсел Бернард в ролята на любовник на певицата Нинон дьо Клер.

Знаем, че Марсел Бернард беше съдружник на бижутерската къща „Бернард и синове“ и че с разточителният разсипнически живот я бе докарал до банкрут.

Знаем също, че през последните дни на пребиваването си в Париж, Марсел бе извършил позорно похищение върху честта на Павловна Мирович, като я бе примамил в дома на мадам Легуве, за да я принуди със заплахи и обещания да му стане любовница.

Идването на Матийо Драйфус и Алиса Тери попречи на намерението му. Матийо заплаши подлеца, че ще го предаде на прокурора. Тогава Марсел избяга в Лондон, с намерение оттам да замине за Америка. Ала за нещастие в хотела се срещна с почтения си брат Леон, който заради Жоржина искаше да напусне Европа. Пълната кесия на благородния Леон възбуди лакомията на Марсел, той нападна брат си в една тясна улица, преби го, взе му парите, документите и билета за парахода и ги обсеби.

Така той отплава с парахода „Кампания“ за Ню Йорк. Но още в първия ден на пътуването, докато се разхождаше на палубата, някой произнесе името му и сложи ръка на рамото му. Изненадан, братоубиецът се обърна и ужасът му се превърна в радост, когато видя пред себе си хубавата певица Нинон дьо Клер. От нея нямаше защо да се бои. Преди няколко години тя беше негова любовница и едва се примири с раздялата, понеже го обичаше до полуда. Като видя обаче че Марсел се ожени за друга, тя напусна Париж и се установи в Брюксел, твърдо решена да не се връща повече в отечеството си.

Сега неочаквано го-срещна на борда на парахода „Кампания“. Този път той не я отблъсна и се опита в прегръдките й да забрави ужасната картина на братоубийството.

Когато параходът пристигна в Ню Йорк, двамата бяха решили вече да не се разделят. Певицата продължаваше да обича Марсел, а той си мислеше, че при нея ще бъде в безопасност. Разказа й само откъслечно за стореното престъпление, което беше извършил, макар че можеше всичко да й каже, защото тя самата беше престъпна натура и спокойно би забила камата в сърцето на жертвата си, ако това би било в нейна полза.

Красивата двойка остана няколко седмици в Америка, забавляваше се отлично и после се върна в Брюксел, където Нинон дьо Клер се ангажира в операта. Марсел живееше в нейната разкошна вила и се представяше за неин учител по пеене, с когото тя трябваше да се упражнява по няколко часа на ден.

Черният майор се събуди от дълбокия си сън, когато вече се беше стъмнило. Дявол да го вземе! Но как е станало така, че е заспал на разкошната трапеза, която още стоеше пред него? Как неочаквано се е почувствал толкова слаб, че сънят го е надвил? А и нали седеше до красивата Нинон дьо Клер и държеше ръката й!

Ужасна мисъл се появи в главата му. Дали този сън беше естествен и дали наистина… Естерхази побледня и се хвана за гърдите.

Слава Богу, той почувства, че документите са още на мястото, където ги беше сложил. Въздъхна радостно, понеже бе помислил, че са го приспали с тази цел. Явно, че само силното вино е било причината да заспи в присъствието на жена.

В този миг вратата се отвори и Нинон дьо Клер влезе в стаята със светилник в ръка.

— Наспахте ли се, приятелю? — изгледа го тя подигравателно.

Графът измърмори някакво извинение.

— Не говорете за това вече, виждам, че вчерашното пътуване ви е уморило много и направихте добре, че си поспахте. А сега вървете в стаята си, където ще намерите костюма. След два часа трябва да бъдем на бала.

— Вие сте прекрасна, Нинон дьо Клер — целуна ръката на певицата Естерхази.

После отиде в стаята и тихо оправи тоалета си.

Часът беше девет, когато две маски влязоха в един закрит екипаж, който чакаше пред дома на Нинон дьо Клер. Женската маска беше облечена като пъстра пеперуда, а мъжката бе в бяло расо на монах, черна наметка и широкопола шапка.

Близо до вратата на къщата зад едно дебело дърво се спотайваше мъж, който при светлината на фенера наблюдаваше певицата и спътника й.

Когато монахът беше на пет крачки от него, фенерите на екипажа осветиха брадатото му лице. Още не бе сложил маската и преследвачът, скрит зад дървото, трепна и без да иска промърмори:

— Това е той — черният майор!

Монахът, помагайки на приятелката си да се качи, не чу нищо. Мъжът, който, стоеше зад дървото, отиде предпазливо до отвъдната страна на улицата, взе един велосипед, който беше скрит в храстите, и тръгна след екипажа.

Какво ли би казал черният майор, ако видеше лицето на този велосипедист. Можеше ли да повярва, че зад екипажа му се движи Матийо Драйфус, човекът, когото мразеше повече от дявола!

И нещо друго също би изненадало черния майор, ако го знаеше. Десет минути след заминаването на неговия екипаж пред вилата спря друг файтон. Вратата се отвори и от нея излезе още един монах, досущ като първия. Това беше вече Марсел Бернард, който седна във файтона и заповяда да го отведат в операта на бала с маски.

На гърдите си, под бялото расо той също носеше връзка с книжа. Те обаче бяха истинските планове на френските крепости.

Зданието на операта в Брюксел е едно от най-красивите, с модерна архитектура и силно осветено. Сцената и салонът бяха превърнати в танцувална зала. Хиляди маски се движеха в ярката светлина. Оркестърът свиреше и всички танцуваха весело. Този бал, който се дава всяка година, носеше добър приход, с който се подпомагаха бедните, така че заможните граждани на драго сърце плащаха тридесет франка за вход. Дори и белгийският крал дойде за един валс и разговаря с някои видни дами.

Една от най-красивите маски, която беше в същото време и много весела, беше пеперудата съпровождана неотстъпно от един грамаден монах.

Има хора, които колкото и да се маскират, пак не могат да се прикрият. Такава беше и Нинон дьо Клер. Всички разбраха, че тя е красивата пеперуда. Не беше известно само кой е духовникът и това причиняваше на обожателите й големи терзания. Лицето на спътника й беше закрито с маска, от която се виждаха само блестящите му очи.

Неочаквано пеперудата изостави монаха и изчезна сред маските. Той седна на една скамейка, за да си почине, но не остана дълго сам. До него се приближи една маймуна. Изглежда, хитрото животно бе харесало мълчаливия духовник. То ту го заобикаляше на четири крака, ту като пълзеше, галеше бялото му расо и най-после го прегърна.

Очевидно маймуната дотегна скоро на монаха и той скочи, скръсти ръце на гърдите си и изчезна в стая, която се намираше на срещуположната страна на залата. Маймуната се изправи, отиде в един ъгъл, където нямаше никой освен нея, и махна за миг маската, която й пречеше при дишането. Показа се бледото лице на Матийо Драйфус.

— Този монах е граф Естерхази — пошепна той. — Проследих го тази сутрин, когато наметнат с пелерината влезе в къщата на Нинон дьо Клер. Тази вечер също го видях с хубавата пеперуда да излизат от вилата, облечен в бяло расо. Не трябва да го изпускам от погледа си, тъй като едва ли е дошъл тук за развлечение. Човек като него не пътува от Париж до Брюксел за тамян, а за да извърши пак някоя подлост спрямо мене и моята фамилия и против Франция. Мисли му, черни майоре! Днес съм по следите ти и не ще ми избягаш!

Матийо чу зад себе си шумоленето на дрехи и бе принуден да си сложи маската. Край него минаха пеперудата и монахът.

Маймуната се хвърли на земята и запълзя подир двойката. След минута видя, че напуснаха балната зала и се отправиха по коридора, който водеше към ложите. Спряха пред седмата ложа. Пеперудата похлопа три пъти на вратата.

— Кой е? — запита мъжки глас отвътре. Нинон дьо Клер отговори предпазливо:

— Един монах от Париж.

— С кого желае да говори? — запита мъжът.

— Със звънаря от Страсбург!

— Колко часа бие часовникът на кулата в Страсбург?

— Среднощ за Франция!

Вратата на ложата се отвори. Певицата и нейният спътник влязоха.

Матийо Драйфус, който се бе скрил зад един стълб и чу разменените пароли, остана като вцепенен на мястото си. В главата му забушуваха догадки, които страшно го развълнуваха. Дали зад тази врата не се извършва онова престъпление, за което осъдиха невинния му брат? Не беше ли този истинският предател на Франция? Можеше ли той да го разобличи?

Тази мисъл даде на Матийо невероятна сила. Надясно от стълба, зад който беше скрит, се намираше тясна стълбичка, която водеше до едно по-високо място, разделено също на ложи. Той избра ложата, която беше над тази, в която пеперудата и монахът влязоха. За щастие, тя беше празна. Матийо Драйфус влезе предпазливо и погледна през оградата. Кадифените завеси на долната ложа бяха спуснати.

Матийо трябваше да си послужи с ловкостта на избраната от него маска. Той се метна през оградата на ложата и се спусна толкова надолу, че увисна над другата, ложа.

Един широк стълб, над който беше построено малкото помещение, му даваше възможност да се закрепи и да опре голямата си безформена глава до завесата.

Тъй като маската имаше оставени дупки за нос, за уста и уши, той можеше да чуе целия разговор.

В залата видяха маймуната и се чудеха на смешното й положение и на голямата й сръчност, но никому не дойде наум да й попречи или пък да предупреди намиращите се в ложата.

Когато чу какво се говори вътре, кръвта на Матийо замръзна в жилите му. Въпреки че не можеше да види лицата, които говореха, той научи достатъчно, за да си обясни всичко. Тук, сред тържествения бал, под звуците на музиката, се извършваше едно позорно предателство на един велик, но нещастен народ.

— У вас ли са документите, за които твърдите, че са толкова ценни? — запита един глас на лош френски език.

— Монахът ги носи в пазвата си — отговори Нинон дьо Клер.

После се чу как се разгърнаха някакви документи.

— Това са плановете на четирите най-важни укрепления на Франция — каза един глас и Матийо Драйфус позна Естерхази, макар и да се опитваше да си измени гласа.

Изглежда, че преглеждаха плановете.

— Плановете са доста ценни — каза чужденецът — и верни, тъй като имат тайния знак на френския генерален щаб. Вие искате четиристотин хиляди, нали?

— Не по-малко и то във френски банкноти!

— Вземете този пакет, в него се намират четиристотин хиляди. Желаете ли да ги проверите?

За миг всичко утихна и Матийо ясно чу шума от броенето на пари.

— Добре, господине, всичко е уредено — каза чужденецът хладнокръвно.

В същия миг вратата на ложата се отвори и трите лица, които извършиха предателството, излязоха. Матийо се прехвърли през оградата и слезе бързо по стълбите, обхванат от желанието да хване подлия монах и да го демаскира. Но той закъсня. Ложата беше празна, пеперудата и нейният спътник бяха изхвръкнали. Но не беше възможно да са напуснали залата.

Матийо-се втурна да ги търси, но напразно. Неочаквано чу силен смях в един от бюфетите. Драйфус се приближи до полуотворената врата. Там видя Нинон дьо Клер и монаха, седнали до една мраморна маса. Кавалерът наливаше шампанско в чашите. Матийо Драйфус се оттегли настрана. Тримата тайни агенти, които бяха дадени на разположение на Матийо от брюкселското градоначалство, бяха подръка, маскирани с червени домина.

— Господа, следвайте ме — пошепна им Матийо. — На моя отговорност арестувайте този, когото ще ви покажа и френското правителство ще ви бъде благодарно и ще ви възнагради добре.

Агентите последваха Матийо. Братът на невинно осъдения капитан едва скриваше радостта си.

— Дойде най-после часът на отмъщението. Най-после ще мога да махна маската на граф Естерхази, смъртния ми враг и предател на Франция.

Матийо и агентите се приближиха бавно до вратата.

— Господа, в името на Франция — извика Матийо, като посочи към духовника, — приятелска държава на Белгия, заповядвам да арестувате този мъж и да го предадете на Франция!

Чу се силен вик. Нинон дьо Клер се втурна към отворения прозорец и изчезна, като че наистина можеше да лети.

Оказа се, че тя е слязла на земята много лесно. До прозореца имаше стълба, която водеше в една съседна къща и понеже Нинон дьо Клер биваше всеки ден в това здание, познаваше всичко. Монахът беше чул вика на приятелката си и се бе втурнал след нея, обаче един от агентите сложи ръка на рамото му.

— Какво искате от мен? — извика нападнатият с развълнуван глас. — Аз не съм този, за когото ме вземате!

— Граф Естерхази, не се мъчете да се скриете.

— Лъжете се, ако мислите, че пред вас се намира граф Естерхази.

— Пред нас се намира предателят на Франция, у когото има четиристотин хиляди франка, които преди малко получи за предателство на отечеството си. Свалете маската, черни майоре, дошъл е часът на отмъщението!

Казвайки това, Матийо скъса маската на духовника, но се отдръпна и извика, като че виждаше някакво видение.

Пред него стоеше не граф Естерхази, а Марсел Бернард, преследваният разбойник.

— Пощадете ме, Матийо Драйфус! — шепнеше Марсел на учудения. — Спомнете си за стария ми баща!

— Вашият баща е мъртъв — отговори студено Матийо. — Погребаха го преди три дни. Честният старец не можа да понесе срама на такова долно разорение, в което го тласнахте вие.

Глухо стенание излезе от гърдите на Марсел.

— Претърсете го — заповяда Матийо на агентите. — У него ще намерите четиристотин хиляди франка.

Въпреки претърсването на арестувания обаче нищо не намериха у него. Отдавна Нинон дьо Клер ги беше отнесла със себе си.

— Този мъж се казва Марсел Бернард — каза Матийо Драйфус въпреки умолителните погледи на арестувания. — Той е престъпникът, когото Париж търси навсякъде и вие трябва да го предадете. Аз ще ви придружа и щом го затворим, ще отидем веднага в къщата на Нинон дьо Клер, тя е негова съучастничка.

Балът в операта беше свършил. Последните гости напуснаха сградата и лампите угаснаха. Само един монах стоеше в коридора. Това беше граф Естерхази, който си бе махнал маската и на бледото му лице се изписваше злоба и негодувание.

— Змията Нинон дьо Клер ме е измамила — извика той. — Откакто ме остави на бала сам, не се е показала повече. Това значи нещо. Боя се да не ми е отнела печалбата. Ала как? По какъв начин го е направила? — продължаваше той да говори на себе си. — Не нося ли плановете до гърдите си? Чувствам, че притежавам скъпоценното съкровище. Не е възможно да е взела парите, без да предаде документите.

Черният майор треперейки от гняв съблече расото. Беше в разкошното си пътническо облекло, но с широкополата шапка на глава.

Часът бе три след полунощ. Естерхази намери едно кафене, в което влезе. Вътре нямаше никой. Поръча си чай и седна в един ъгъл. Келнерът донесе чашата, отиде до бюфета и задряма. Като видя че дреме, Естерхази извади скъпоценните книжа. Искаше да се увери, че са още у него и че не са му отнели плячката.

Той разгъна един от документите и внимателно го разгледа. Започна да диша тежко, като болен от задух.

— Ограбиха ме — извика той. — Ограбиха ме за четиристотин хиляди. Документите са фалшифицирани!

Естерхази стана и хвърли фалшификатите в огъня. От устата му излезе страшно проклятие. После даде на прислужника една монета и тръгна. Челото му беше горещо и всичко му се виждаше червено, макар че беше тъмно. Отмъщение! — тази дума се яви в демонската му душа. Отмъщение на проклетата жена, която подло го измами. О, Нинон дьо Клер ще разбере, че граф Естерхази не е противник за пренебрегване.

Майорът тичаше като луд по улиците, докато стигна до вилата на Нинон дьо Клер. Но не можа да приближи до вратата. Полицаи бяха заобиколили имението на певицата и не позволяваха никой да влиза и излиза.

Като видя тези мерки, Естерхази се сепна. Какво значеше нощното нападение на вилата? Не беше ли то заради него? Черният майор реши да запита един от полицаите какво се е случило.

— Ще научите утре от вестниците — му отговори, — така че и сега мога да ви кажа. Ще арестуват певицата, понеже заедно с любовника си е присвоила четиристотин хиляди франка по мошенически начин.

Естерхази едва се въздържа да не извика и да покаже с това своя интерес към произшествието.

— И хванаха ли вече разбойниците?

— Любовникът й е в затвора, а тя навярно е избягала с парите. Преглеждат сега къщата, за да открият други доказателства.

Черният майор научи достатъчно. Той се движеше като пиян по улиците, отчаян до крайност. Нае кола и се отправи към гарата. Влакът тръгваше след десет ми нути.

Майорът купи билет, но беше в ужасно състояние на духа. Не постигна нищо, а само изгуби скъпоценните документи. Как ще накара сега Дюбоа и Дулсети да мълчат, когато се връща в Париж без нищо? Страх изпълваше душата му. Ако рано или късно полицията арестува Нинон дьо Клер и тя признае пред съда, че е продала документите за четиристотин хиляди, че те са от генералния щаб и че Естерхази ги е донесъл в нейната къща — тогава какво ще прави той?

Участта, която подготви за капитан Драйфус, очакваше и него.

Черният майор опря разгорещеното си чело на стъклото на прозореца. За това ли не отиде при смъртното легло на майка си и не изпълни дълга си? Той беше в такова настроение, че му се искаше да си тегли куршума.

Изтощен и уморен, на другия ден преди обяд Естерхази пристигна в Париж. Още във файтона сне перуката си и избърса грима от лицето си. Слугата му Баптист отвори вратата на купето пред дома му и му помогна да слезе.

— Баптист, искам да поспя, затова никой да не ме буди до довечера.

— Добре, господин графе. Не желаете ли да прочетете телеграмата, която пристигна снощи?

— Телеграма ли?

Студени тръпки преминаха по тялото на Естерхази. Той си спомни за майка си. С треперещи ръце отвори телеграмата.

— Това и предполагах! — изхлипа той. — Тя е мъртва!

Телеграмата беше от Андора и гласеше: „Майка ти бе причестена и умря тази сутрин в девет часа и десет минути. В матрака на леглото й намерих шестдесет хиляди франка, които сега стават ваша собственост. Взех парите на съхранение. При това тя ми даде едно писмо, в което ви поверява една тайна. Елате да вземете парите и документите, защото у мене не е сигурно.

Абат Силван“

— Спасен съм!.— извика Естерхази. — Избавен съм! Той скочи. Споходиха го нови сили. Майка му не беше обедняла, както си мислеше. Тя беше спасила от разсипаното му бащино състояние шестдесет хиляди за него. Тези пари бяха достатъчни поне за да се отърве от ужасния Дюбоа и демоничния Дулсети.

Ала сред тази радост му мина през ума, че не ще може да види единственото същество, което обичаше на света.

— Вчера в девет часа и десет минути тя е предала Богу дух — прошепна той. — Следователно нейният дух ме поздрави. Шумът от комина, когато бях сам в стаята, ужасният страх, който ме бе обхванал, да, това бе близостта с нейния дух.

Черният майор успя да се окопити от лошото настроение. Сега вече трябваше да действа. Евреинът и Дюбоа му дадоха три дни срок, а половината от тях той изгуби за безплодното пътуване до Брюксел. Естерхази позвъни. Слугата влезе и запита господаря какво желае.

— Ще отида в съседния ресторант да се нахраня — каза той на Баптист, — а ти ми приготви куфара, защото ще отпътувам за два дни.

— Ще пътувате пак, господин графе? Естерхази заповяда на слугата да мълчи.

— Ще замина. — каза той грубо. И после отиде да се подкрепи.