Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (73)

1.

Госпожица Нинон Клер — първата певица на Брюкселската опера — преди няколко години беше една от най-известните красавици в Брюксел. Нинон Клер беше родом от Париж и обладаваше всички прелести и навици на парижанка. При това тя беше получила от природата и два великолепни дара: красота и глас, с който можеше да омагьосва, пленява и омайва хората.

Красивата певица бе пленила почти всички брюкселски мъже. Те я ласкаеха и коленичеха пред нея. Но и брюкселските жени ръкопляскаха като луди, когато певицата се явеше на сцената. За миналото й не се знаеше нищо. Едно беше необяснимо за сериозните ценители на таланта й: защо тази звезда няма желание да сияе на парижкия артистичен небосклон, а се задоволява да пръска лъчи в малкия Брюксел.

Нинон Клер получаваше, разбира се, царска заплата и живееше разкошно. Тя имаше великолепна вила с прекрасна градина наблизо до града. Но вратите на нейната къща се отваряха твърде рядко — само когато идваха нейните обожатели и когато певицата устройваше невероятни тържества, за които брюкселци говореха по цяла седмица.

Една заран през месец октомври пред вилата на певицата чакаше един побелял вече мъж, чиято външност издаваше, че е италианец.

Наметката стоеше небрежно живописно върху мургавото му тяло, а широкополата му калабрийска шапка беше нахлупена до очите.

Той се запъти към вратата и позвъни. Вратарят отвори и непознатият бързо влезе в преддверието.

— Искам да говоря с госпожица Нинон Клер — съобщи той на учудения слуга.

— Съжалявам, господине, че не мога да изпълня желанието ви, понеже господарката ми по това време не приема посетители.

В същото време слезе по стълбите една хубава камериерка.

— Госпожице Лици — обърна се слугата към младото момиче, — нали господарката не приема гости толкова рано?

— Разбира се — отговори камериерката. — Госпожица Дьо Клер още спи. Тя пя Лучия, вечеря след това и си легна едва преди три часа. Сега е още осем — време, по което тя не приема гости.

— И човек, който е дошъл от далечна Италия ли не приема и когото е поканила самата госпожица Клер? — учуди се мъжът с наметката. — По дяволите, ако госпожица Дьо Клер е прочута певица, аз съм прочут живописец и нямам никакво желание да я чакам в преддверието.

— Господине — обясни камериерката, — моята господарка приема само от четири до шест часа след обяд.

— Това може да се отнася до други посетители, но не и за мене. Събудете я.

— Не смея да го направя, господине!

— Аз поемам върху себе си отговорността. Кажете й, че е пристигнал живописецът Алесандро Фраскети. Господарката ви ще се зарадва, ако й съобщите това.

Увереността и смелостта на италианеца стреснаха камериерката. Тя се упъти към първия етаж и заключи след себе си. В това време италианският живописец се разхождаше из коридора и разглеждаше картините по стените. Вратарят му предложи стол и го покани да седне, но той не се възползва от любезната покана на прислужника.

След пет минути камериерката се върна. По лицето й се виждаше, че тя едва скриваше изненадата си.

— Господин Фраскети, моля, заповядайте в малкия салон. Господарката ще дойде веднага.

Художникът поклати глава и тръгна след прислужницата. Тя го заведе в малък, но много изящен салон, поклони се любезно и излезе.

Този салон бе известен като розовата стая на певицата. По копринените тапети бяха извезани червени, жълти и бели рози, мебелите бяха украсени по същия начин, голямото кристално огледало беше заобиколено със стотици рози от порцелан, а огромният полилей бе направен от множество сребърни цветя, от чиито чашки светеха вечер стотици електрически лампи.

Художникът небрежно се отпусна в един фотьойл и сложи пътната си чанта до краката.

— Тази малка Нинон дьо Клер умее много сполучливо да си дава вид на голяма дама — бърбореше той. — Кой можеше да помисли, че бедната частна учителка по пеене и пиано изведнъж ще стане видна певица и ще играе такава роля. Тя водеше твърде мизерно съществувание в Париж и беше благодарна, когато спечели по някой франк за насъщния. Хаха, аз и сега не вярвам, че може да поддържа такъв царски разкош само от заплатата си. Изглежда, че има и други доходи, с които осигурява лукса си, макар и да говори, че е нравствена певица. Хе, струва ми се, че донякъде зная откъде черпи тя своите приходи. Госпожица Нинон дьо Клер живее за сметка на Франция, която продава на нейните врагове. Да, шпионажът още носи хубави печалби. Голям глупак е този, който не взема златото от неприятелите на отечеството си. Патриотизмът е квадратна глупост и нищо друго. Само с него не може да се живее, главното са парите. Животът е кратък и човек трябва да живее и да му се наслаждава.

Фалшивият италианец бръкна с дясната си ръка в наметката, сякаш искаше да провери дали съкровището е още в джоба му, и в този момент вратата се отвори и влезе певицата.

Нинон дьо Клер беше със среден ръст, ала бе изключителна красавица. Тя внимателно затвори вратата, насочи се към „италианеца“ и му подаде ръка.

— Добре дошъл, господин Естерхази!

— Красива приятелко — прошепна черният майор и целуна двете й ръце, — не ме назовавайте така. Ако някой от прислугата ви узнае истинското ми име, тогава и двамата може да си изпатим. Аз съм художникът Алесандро Фраскети, когото повикахте, за да увековечи безподобната ви красота в един безсмъртен портрет.

— Графе, предпазливостта ви е похвална, ала все пак ми е чудно как сте се осмелил да ме посетите в едно такова време. Вие добре знаете, че съм артистка и че някои хора ме следят. Какво би станало, ако ви е проследил някой от моите врагове и…?

— Никой не ме е следил — прекъсна я Естерхази, — а пък и друг изход нямам. В хотел не исках да отседна, понеже се боя, че ще ме познаят, както и вие веднага ме познахте, макар че имам перука и изкуствена бяла брада.

— Ех, нима е възможно да не познае човек веднага своя някогашен обожател? — запита през смях Нинон дьо Клер.

— Някогашният си обожател — повтори Естерхази, — когото с жестока студенина сте отблъсквала.

— Оставете това — отвърна студено певицата. — Любезни графе, вие не сте дошъл в Брюксел да ми откривате любовни тайни, а сте ми донесли ново оръжие срещу общия ни враг.

— Срещу общия наш враг ли? Красива госпожице, кого наричате така?

— Франция или по-добре — република Франция. Очите на красивата певица страшно заблестяха при изговарянето на последните думи.

— Граф Естерхази — продължи с развълнуван глас тя, — нима искате да кажете, че не мразите тази разкапала се република и че не желаете да я свалите? Нима такъв даровит мъж като вас не иска да бъде нещо повече от един обикновен майор?

Естерхази се сепна. Тази жена налучка съкровената му тайна.

— Съдбата на Франция днес се намира в ръцете на бездарни честолюбци — продължи певицата, — а даровитите и способни хора като вас, любезни приятелю, трябва да стоят настрана и да подсмърчат. В краен случай ще им подхвърлят но една сабя и чифт ботуши с 8 шпори, но когато детето стане немирно — изпращат го в Алжир между диваците, за да го изядат.

— Стига — спра я черният майор и лицето му се помрачи. — Спрете, Нинон дьо Клер, знам, че не обичате френската република и съм много любопитен да видя как ще реагирате, ако ви кажа, че тук до гърдите си нося тайна, с която мога да погубя Франция.

Нинон дьо Клер изписка от радост.

— Ах, вие ми носите документи, планове, важни книжа — поде тя развълнувано, — покажете ми ги, дайте ми ги и кажете какво искате за тях!

Черният майор се изправи и вдигна отбранително ръце срещу певицата.

— Не сме дошли още дотам, да ви поверя тайните документи — пресече я той строго. — Принуден съм да ви кажа, че този път желая лично да говоря с човека, на когото миналата година чрез вас продадох важните книжа. Донесъл съм плановете на най-стратегическите френски крепости и държавата, която ги откупи, ще може да превземе Париж без големи трудности.

— Много добре! Ще се разпоредя да ви откупят плановете и тогава ще ви предам сумата от сделката.

Графът тропна сърдито с крак.

— По дяволите! Винаги казвате „ще“, без да ми кажете с кого имам работа и пред кого излагам честта си?

Певицата сви рамене.

— Какво ви интересува това? — изгледа го тя. — Лицето, което ще откупи плановете ви, ще мълчи и трябва да мълчи. Даже и да се открие тайната, то вие в този случай сте запазен и има върху кого да се стовари вината.

— Не разбирам какво искате да кажете с това! Красивата певица се засмя от сърце, после сложи ръка върху рамото на човека с пелерината и се приближи до ухото му.

— Мисля за капитан Драйфус, за нещастния заточеник на Дяволския остров. Хаха, вие сте майстор, господин графе, вие сте гениален човек, вярвам, че и този път сте открил някой нов Драйфус.

— Вие сте хитра жена, красива Нинон. Ако имах такава способна другарка до себе си, можех да завладея целия свят.

— Искате да станете втори Наполеон? Пазете се, добри ми приятелю, да не изиграете ролята на бедния Буланже! Но да оставим това настрана. Колко струват вашите планове?

За минута черният майор се замисли, лакомията за пари го заслепи и определи за откраднатите планове такава сума, която сам виждаше, че е голяма.

— Четиристотин хиляди! — изрече той нерешително. — Въпросът е за четирите най-важни крепости на страната и аз смятам, че всеки план струва много повече от сто хиляди франка.

Естерхази остана изненадан, когато певицата му отговори равнодушно:

— Цената не е много висока. Сега ще закусим и тогава ще ви разправя как ще свършим тази работа.

— Предупреждавам ви — забърза черният майор, — че работата трябва да се свърши за двадесет и четири часа.

— Ще имате парите още днес — отвърна му Нинон; спокойно.

Тя позвъни и камериерката влезе.

— Господин Фраскети — каза певицата, като се обърна към мнимия художник, — ще ви заплатя пет хиляди за картината, обаче ще трябва да я работите в къщата ми. Моята камериерка ще ви отдели две стаи на горния етаж. След четвърт час, ако обичате, елате да закусите с мен в трапезарията.

Певицата кимна и излезе от стаята.

Камериерката поведе Естерхази и го настани в две елегантно мебелирани стаи. Черният майор остави пътната си чанта на един стол, махна пелерината си и се изми. После запали цигара и започна да се разхожда замислен из стаята.

— Всичко върви както го мислех — промърмори той. — Днес още ще получа четиристотин хиляди за плановете. Като се разплатя с Дюбоа, с евреина Дулсети и с братовчеда си, все пак ще останат доста пари. С тях ще започна пак борбата против Драйфусовия род. Клетвата, която дадох на умиращия си баща, още не е изпълнена. Капитанът е заточен до живот на Дяволския остров и ще умре там. Неговият син Андре е загинал и не ще се върне вече. Жена му Херманса навярно също се намира някъде на дъното на океана. Само един стълб има още и той трябва да се разруши — Матийо Драйфус. И той ще загине от отровните ми стрели! Майко, отмъстих за тебе, за баща си и за всички на онзи мъж, който някога насила открадна твоята чест.

Вятърът силно духаше през комина и на Естерхази се стори, като че чува стенанията на умиращ. Той трепна.

— Нима може да е умряла в тази минута? — запита се верният син и избърса потта от челото си. — Майко, майко, чакай поне докато отмъстя!

После черният майор погледна часовника, извади едно тефтерче и написа на последната страница: „Дали майка ми не е умряла на 7 октомври, в девет часа и тринадесет минути?“ Сложи акуратно тефтерчето в джоба си и се отправи достолепно към трапезарията.

Красивата Нинон дьо Клер го посрещна любезно. Тя бе седнала до разкошна маса, на която имаше всевъзможни закуски. Естерхази приседна до нея, тя напълни чашата му с унгарско вино и се засмя хитро:

— Тъй като ще говорим за тайни работи, ще се оттеглим от света.

Натисна едно електрическо копче и изведнъж се издигнаха четири тапицирани със зелена коприна стени, които обградиха масата и канапето, на което седяха, същото време от тавана се спусна покрив, тапициран със синьо кадифе, и създаващ илюзия за нощно небе, обсипано с безброй електрически светила във вид на малки звезди.

Певицата се изсмя от сърце, като видя учудването на черния майор.

— Тези стени са от стомана и не пропускат никакъв звук — каза тя. — Тук можем да говорим без опасност някой да ни чуе. Виждате ли как се огражда първата брюкселска певица, когато иска да закуси с някой стар приятел?

— Да, видях, прекрасна Нинон! Кажете ми, кога ще мога да свърша работата с онова лице, което иска да откупи моите планове?

— Днес към полунощ. Това лице не е в Брюксел, но аз му телеграфирах да дойде още тази вечер с бързия влак.

— Къде ще се срещнем с него?

— На бала с маски, който ще се състои тази вечер в голямата опера. Струва ми се, че е най-добре там да се срещнете с непознатия. Нито вие, нито той ще бъдете принудени да си сваляте маските, а така според мен е най-удобно.

— Добре, как ще ми плати, в брой или в чекове?

.— В брой, приятелю, а не в чекове. Ако той ви изплати сумата в чекове, още утре ще се открие всичко. Непознатият ще прегледа плановете и ако ги одобри, ще ви даде пакетче с четиристотин банкноти по хиляда франка всяка. Добре ще направите, ако още същата вечер изчезнете от Брюксел. Градът е пълен с тайни агенти на френската полиция.

— Кога тръгва влакът за Париж? — запита Естерхази.

— В три часа и двадесет минути след полунощ.

— Добре, ще тръгна с този влак, като вярвам, че дотогава ще свършим работата. Кажете ми сега каква маска ще има непознатият?

— Ще бъде облечен като холандски селянин, а вие господин графе, ще бъдете маскиран като монах. Костюмът е готов и се намира в гардероба във вашата стая. Щом получите пакетчето с парите, веднага напускате залата, хвърляте маската и монашеското расо някъде по улицата и се отправяте за гарата!

С това завърши договорът за ужасното предателство на Франция.

Настана време за светски разговори. Нинон дьо Клер разказа на някогашния си обожател, че преди няколко месеца била в Америка, за да види новия свят и да освежи гласа си с неколкоседмична почивка.

— Успяхте ли? — запита Естерхази.

Вместо отговор певицата запя хубава мелодия и напълни отново чашата на гостенина си. Черният майор отпи с наслаждение, изглежда унгарското вино му харесваше.

— Вие сте прелестна, Нинон — каза той и се опита да прегърне певицата. — Нека направим това, което пропуснахме да опитаме някога, а пък и сега сте по-хубава и по-желана, отколкото по-рано.

Той поиска да привлече хубавата златокоса жена до себе си, ала в този миг с него се случи нещо невероятно. Главата му увисна на гърдите, очите му се затвориха и той се подпря на канапето. Певицата стана и дръпна копринения тапет на определеното му място в стената. Хубав, елегантен мъж, по чието лице се забелязваха следи от разпуснат живот, застана пред нея. Жената го хвана за ръка и го заведе до дивана, на който Естерхази спеше дълбоко.

— Марсел, виж този човек — каза Нинон, — във вътрешния си таен джоб има четири документа, всеки от които струва по сто хиляди франка.

— Следователно четиристотин хиляди франка — възкликна младият мъж.

Певицата тихо се изсмя, после облегна глава на гърдите му и с игрива ирония изрече:

— Виждам, Марсел Бернард, че не си забравил да смяташ, откакто престана да продаваш диаманти. Тази нощ, Марсел, ще имаме четиристотинте хиляди, тъй като не този господин, а ние ще продадем документите на враговете на Франция.

.— Нинон, какво искаш да правиш?

— Ще взема документите от черния майор и ще поставя на мястото им други.

Казвайки това, певицата се хвърли върху черния майор, разкопча палтото и жилетката му, след което пъхна ръка под ризата му.

Естерхази изстена, сякаш и в омаята си чувстваше, че му открадват ценните документи.

— Бъди предпазлива — предупреди Марсел любовницата си, — сякаш се събуди.

— Не се безпокой, той ще спи до довечера. Прахът, който сложих във виното, действа сигурно.

В този миг певицата извади ръката си, в която имаше свитък книжа. Нинон дьо Клер ги разтвори и ги сложи на масата.

— Черният майор не е излъгал — каза след няколко минути тя. — Това са плановете на четирите най-важни крепости на Франция, които всеки може да превземе без големи трудности, ако притежава тези планове. Действително, четиристотин хиляди са нищо за тези документи.

— Лицето, за което са определени книжата, ще пристигне ли днес в Брюксел?

— Да, то ще бъде навреме на определеното място и ти, драги Марсел, преоблечен като монах, ще сключиш с него сделката.

— Двама монаси, значи, ще продават плановете си на този мъж?

— Да, на тебе, обаче, ще заплати, понеже у тебе са истинските.

Размениха си още няколко думи с Марсел и тя се оттегли в стаята си, близо до помещенията, отредени за Естерхази.

Марсел чертаеше и рисуваше плановете и всеки по-опитен човек веднага можеше да разбере, че са фалшиви. Но той ги занесе на певицата, която, гледайки ги, резюмира:

— Изработени са доста добре, за да може Естерхази да познае, ако ги прегледа набързо. Но познавачът веднага ще разбере, че са фалшиви.

После сви книжата така, както бяха свити старите, завърза ги и ги сложи пак в пазвата на майора.

— Нека спи, докато сам се събуди — каза Нинон на любовника си като отидоха в будоара й. — Наистина, той ще се събуди едва когато разбере, че документите му нищо не струват — дори толкова, колкото е дал за пътя от Париж до Брюксел. Да, да, целуни ме, драги Марсел, и нека пийнем малко токайско вино, ала без праха и приспивателно.

Чашите звъннаха.

— Да живее измаменият лъжец!