Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (62)

28.

Жером старателно продължи работата. Системата на тайнственото писмо му ставаше все по-ясна. Тя се състоеше в това, че всяка буква получаваше текущо число. Думите, които Одета му бе казала, съответстваха на първите две думи, които бяха написани на бележката. По този начин Жером отгатна значението на числата от 1 до 9. Оставаше сега да узнае останалите думи, които трябваше да се състоят от 1 до 9 числа.

Без много мъка той разбра две думи: шестата 5 17 17 714 и последната 4 2 1 28 9 — Ервин. Като откри това, часовникарят започна да танцува около масата като дервиш. Сега вече знаеше името на онзи, който е изпратил бележката.

— Любимият на Одета, защото бележката е изпратена сигурно до нея — се казва Ервин. Ще разбера има ли на Дяволския остров някой надзирател или пленник на име Ервин. Дявол момиче е тази Одета. Върти любов със затворник или пленник на име Ервин. Ха-ха-ха, колко ли ще се ядоса?

След половин час той откри още три нови думи.

Четвъртата дума: 6 3 2 8 15 17, означаваше донеси; петата: 12 3 7 6 8 — такъв, а предпоследната — 20 17 7 19 104 16 — беше лесно да се открие: бягство.

Жером написа всичките думи, които беше открил, и получи следното:

„Ние нямаме — донеси такъв… бягство. Ервин“

Какво липсваше на Ервин? Какво да му донесе Одета? За какво бягство споменаваше? Трябваше непременно да го узнае.

Челото му се обля в пот.

Изминаха няколко часа и часовникът в работилницата на Жером вече показваше девет. Беше се стъмнило. Най-после успя да открие всички думи освен една.

Той прибави новооткритите думи при другите и получи следното:

„Ние нямаме… донеси такъв, всичко е готово за бягството, Ервин.“

Часовникарят се изплаши като прочете целия текст. Той държеше в ръцете си голяма тайна. На Дяволския остров планираха бягство, а всеки, който попречеше на един пленник да избяга от Френска Гвиана получава награда от петстотин до три хиляди франка. Не това обаче радваше дребния Жером, а фактът, че Панталон беше замесен в тази работа. Ако някои от жителите на Френска Гвиана или пък негова дъщеря или син помогнеше на някой затворник да избяга, осъждаха всички на заточение до 15 години, като в същото време конфискуваха целия му имот. Отваряше се сгоден случай часовникарят да получи пари от Панталон.

— Ще трябва да ми заплати двадесет хиляди и нито стотинка по-малко — мърмореше си той.

Но задачата му не беше още решена. 10 11 12 13 14 15 16! От тези цифри Жером знаеше само последните три: ас! Часовникарят мисли дълго време, без да стигне до нещо.

— Ас? Какво е това, което им трябва за бягството?

Дребният Жером не можеше да измисли нищо. Машинално извади часовника си. На синджирчето му висеше малко компасче.

— Компас! — изкрещя той като луд. — Искат от Одета компас.

Изгаси бързо лампата и излезе. Втурна се в стаята, в която Панталон току-що се бе пробудил.

— Майстор Панталон, разбрах го!

— Какво си разбрал?

— Съдържанието на писмото и много ви съжалявам!

— Значи, вярно е, че моята дъщеря обича някакъв затворник от Дяволския остров?

— Нещо повече, дъщеря ви помага на един от пленниците да избяга, а възможно е и да го придружи.

— Професоре, винаги съм ви смятал за лъжец — побесня Панталон, — и сега доказвате за сетен път, че съм прав!

— Щом е така, ще съобщя на губернатора и тогава ще видите…

Часовникарят стана и искаше да си отиде, но Панталон го задържа.

— Не исках да ви обидя, Жером, знам, че тази палава Одета ме е излъгала. Прочетете бележката!

Дребният часовникар извади хартийката и изрецитира:

„Ние нямаме компас, донеси такъв, всичко относно бягството е готово.

Ервин.“

Панталон тропна гневно с крак.

— Ще я удуша, къде е тя? — извика той.

— Излезе преди два часа.

Панталон не чу това, той бръкна в джоба си и видя, че му липсва портфейлът.

— Ограбила ме е! — извика той. — Къде са парите ми?

— Не може да избяга с празни ръце! Но какво означава тази малка загуба, спрямо загубата на целия ви имот?

— Как?

— Нали знаете, че като гражданин на Каена съм длъжен да съобщя това на губернатора.

— Вие ще ме погубите!

— Дайте ми двадесет хиляди франка и ще ви помогна да осуетим бягството.

— Виждам, че искате да ме изнудите.

— Ако не подпишете в разстояние на три минути декларация, че ще ми платите двадесет хиляди франка, веднага ще отида при губернатора и ще му съобщя всичко.

Панталон видя, че няма изход и подписа уверението.

— Елате сега с мене на Дяволския остров. Ако успеем да хванем влюбеното момиче, тогава любовникът й няма да избяга.

Двамата мъже се запътиха към брега. Те седнаха в една лодка, вдигнаха ветрилото, запалиха сигнален фенер и тръгнаха. Беше много тъмно. Панталон беше мълчалив. Часовникарят се опита да го заприказва, но не успя. Бащата на Одета беше седнал на руля с наведена глава и само от време на време се засмиваше зловещо. Жером се уплаши от държанието на Панталон и се сви в единия ъгъл на лодката.

Неочаквано се вдигна голяма вълна. Морето започна да бушува и вълните подхвърляха малката лодка на всички страни. Изведнъж светна и светкавица освети за миг лодката. Жером извика. С нож в ръка към него пъргаво се приближаваше Панталон.

— Помощ, той иска да ме убие!

— Викай колкото си искаш. Няма кой да те чуе тук.

Бащата на Одета се хвърли върху часовникаря, коленичи на гърдите му, хвана главата му, наведе я извън лодката и преряза гърлото му. После извади всичките книжа, които съседът му носеше в джобовете си. В далечината се забелязваше Дяволският остров. Светкавиците осветяваха скалите, които стърчаха над морето. Панталон хвърли убития във водата. В същата минута край лодката мина плаващ пън. Тялото на мъртвеца се закачи за него и така продължи да плава към Дяволския остров. Доставчикът обърна руля като се опита да стигне пъна и да откачи и потопи трупа.

— Потъни, нека човешкото око не те види! Панталон беше вдигнал веслото и с него се мъчеше да откачи и потопи трупа. Изведнъж пънът се отвори и снабдителят остана като гръмнат. Красиво момиче се показа от него и застана гордо пред убиеца.

— Одета — изкрещя Панталон.

— Убиец, убиец! — бедното момиче вдигна заканително ръка.

После пак изчезна в пъна. Панталон извика уплашено, а пънът се отправи към Дяволския остров. Трупът на нещастния Жером не се виждаше вече. Бурята влачеше лодката, в която бащата на Одета лежеше в безсъзнание. Вълните си играеха с нея, а вятърът скъса ветрилото. Лодката все повече се отдалечаваше от брега и най-после заплава в открито море, а убиецът лежеше все така безчувствен. Той не знаеше, че се намира на петдесет мили от брега в една орехова черупка, изоставен на бушуващите стихии. Колко страшно щеше да бъде пробуждането му! Панталон беше пролял човешка кръв, като мислеше, че никой не го е видял. Обаче Бог, който вижда всичко и всичко знае, видя и това престъпление. Справедливо наказание беше сполетяло убиеца.