Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (59)

25.

Когато Жоржина разказа на Матийо Драйфус, че са отвлекли с балон Андре, любимеца на пялото семейство, Матийо разбра, че не се касае за нещастие, а че е извършено злодеяние. Жоржина му съобщи и как полицията веднага установила, че въжето, с което е бил вързан балонът, е било прерязано с нож.

Отначало Матийо Драйфус беше толкова развълнуван и разстроен, че едва можеше да разсъждава, но гой беше от хората, които във всички случаи постъпват разумно. Най-напред настани в леглото леля Ерика. Старата жена толкова,се беше уплашила, че отначало изгуби съзнание, а сега викаше и стенеше, смееше се и се молеше и всички започнаха да се боят да, не се е разболяла. Той изпрати да повикат доктор Хайнрих Бургер, който живееше наблизо. Докато Жоржина се занимаваше с болната, Матийо се разхождаше в работния си кабинет. Кой можеше да нанесе този нов удар на семейство Драйфус. Никой друг — освен граф Естерхази С какви средства, обаче, си е послужил графът, за да извърши това си престъпление? Жоржина говореше за някаква забулена жена.

Изпрати да повикат момичето при него.

— Не успяхте ли да видите лицето на жената, която мислите, че е виновна за злодеянието?

— Не, господин Драйфус, лицето й беше покрито постоянно с гъст, син воал.

Лошо беше известието, защото така едва ли би могла да бъде намерена тази жена.

— Освен Андре и въздухоплавателя нали имаше още двама в балона? — уточни Матийо.

— Да, господин Драйфус, и вашия стар, верен Мишонет беше хванал края на прерязаното въже и така полетя във въздуха.

— Навярно той вече е мъртъв. Сигурно е паднал и загинал. Бедният стар подофицер, какъв печален край.

Чуха се стъпки. Матийо и Жоржина разбраха, че лекарят пристига.

Доктор Хайнрих Бургер предписа на старата Ерика прахове за приспиване и каза, че всичко е от уплаха.

— Да не се е случило нещастие в къщата ви — запита той.

Понеже Матийо знаеше, че лекарят е негов верен приятел и че той се интересува от всичко, което се отнася до семейството на Драйфус, му разправи за печалната случка, — Това е ужасно злодейство — поклати глава докторът, — с балон да отвлекат детето? Къде е сега балонът?

Въпреки голямата тревога, при този въпрос домакинът се засмя:

— Ако знаех само къде се намира!

— Можете да го узнаете.

— Как?

— Всеки балон който се издига, може да се наблюдава — отговори Бургер сериозно. — Колко време е минало откакто се е издигнал?

— Не повече от час.

— Добре — кимна лекарят. — Професор Рокет от парижката обсерватория е мой приятел и не ще ми откаже тази услуга.

Матийо остави Жоржина да наглежда леля Ерика и тръгна с младия лекар. Двамата мъже седнаха в кабриолета и се отправиха към обсерваторията. Доктор Хайнрих Бургер написа няколко реда на една визитна картичка и я изпрати в кабинета на професор Рокет.

Слугата скоро се върна и каза, че професорът ги кани да влязат. Известният учен мъж, чиято глава светеше като билярдна топка, подаде ръка на Матийо и на Бургер и ги запита с какво може да им помогне.

— С помощта на вашите уреди и чрез вашата добрина, господин професоре, желаем да узнаем местопребиваването на един беглец — отвърна доктор Бургер.

Професорът се засмя:

— Съжалявам, господин докторе, че нямам още такива силни далекогледи, с които може да се открие избягал касиер или някоя жена, която бяга от мъжа си.

— Работата се отнася, господин професоре, за балон.

— Това е друго нещо. От Париж ли е пуснат балонът.

Матийо Драйфус разказа на учения какво се беше случило. Професорът стана по-сериозен и се разбърза:

— Трябва да открием къде ще падне балонът, ако още не е паднал. Да не губим време!

Той наложи кадифен каскет и помоли приятелите си също да си сложат шапките. Астрономът поведе гостите си по желязна стълба нагоре.

На Матийо му се стори, че са поели към облаците. Той преброи двадесет и осем стъпала. Най-после професор Рокет отвори желязна врата. Тримата влязоха в стая, цялата от стъкло. Разни астрономически уреди имаше в тази обсерватория. Те служеха за пресмятането на различните разстояния до небесните тела.

Професорът се приближи до голям телескоп, намести се до него и започна да го върти в разни посоки.

Сърцето на Матийо туптеше силно. Не е ли късно вече? Не беше ли паднал балонът? Ако успееше да разбере къде се намира, щеше да узнае и къде да търси Андре. Неочаквано професорът извика:

— Виждам балон! Движи на североизток и е на хиляда метра височина.

Вестта зарадва Матийо.

— Можете ли да видите хората, които се намират в коша на балона? — запита доктор Бургер. — Достатъчно силен ли е телескопът за това.

— Лещите на този телескоп са силни и няма проблеми да се видят лицата на хората в коша. Само че около балона се струпват облаци и се страхувам, че ще попречат.

Предсказанието на професора се сбъдна. Тъмните облаци се сгъстиха толкова, че вече нищо не се виждаше. Светкавици и гръмотевици затрещяха между облаците и заваля силен дъжд. Стихиите бушуваха и през стъклените стени на обсерваторията се разкри величествено-ужасна картина.

Матийо не виждаше нищо. Кръвта му изстиваше в жилите, щом си помислеше в каква опасност се намира неговият любимец. Какво щеше да отговори на Херманса и на брат си за детето, което му бяха поверили?

Най-после дъждът спря. Въздухът се изчисти и отново стана прозрачен. Въпреки това професор Рокет откри балона много трудно.

— Бурята го тласка бързо на юг — каза той на двамата си приятели. — Много чудно, че похитителите на детето се излагат толкова време на опасността на бурята.

След малко ученият оповести:

— Балонът се спуска.

— Къде? — извикаха Матийо и Бургер в един глас.

— На юг, близо до Париж.

— Късно е вече — каза Рокет. — Балонът едва се вижда на хоризонта.

После той започна да пресмята нещо по една карта на Париж и околностите и не след дълго се обърна към Матийо и Драйфус.

— Ще трябва да търсите детето в околността на Белмари, но запомнете, само между Париж и Версай.

Матийо поблагодари на учения мъж. Той нае файтон и се отправи към дома си.

— Какво смятате да правите сега? — запита доктор Бургер преди да се раздели с приятеля си?

— Ще обиколя всичките села, които се намират между Париж и Версай. Все някъде ще ми кажат къде е паднал балонът.

— Това е разумно — кимна докторът. — Пожелавам ви успех.

Когато Матийо влезе у дома, намери човек в кабинета си. Приличаше на работник. Беше облечен в тъмно закърпено палто.

— От един час ви чака този младеж — осведоми Жоржина. — Настоятелно иска да говори с вас.

— Кажете, приятелю — спря срещу него Матийо, — само, моля ви, бързайте, защото нямам време.

— Знам — отвърна той засмян. — Помните ли когато работех като кочияш при маркиза…

— Оставете маркиза, а говорете направо!

— Казвам се Никотин и се занимавам с продажба на храна за добитък. Продавам овес, слама, сено, ечемик и всичко, каквото е нужно за конете. Много парижки каруцари купуват от мен. Аз съм добър и давам на кредит, обаче понякога,трябва да бъда и предпазлив. Преди две години един мошеник ме измами със…

— Оставете това настрана и ми кажете какво искате от мен.

Никотинцак се засмя.

— Нищо не искам, а ви нося нещо.

— Какво? Бързайте. Защото ми пари под краката, все едно, че стоя на въглени.

— Така стоях и аз — продължи Никотин. — но не в тази стая, а в един двор. Купих една кола със сено от един евреин, и то доста скъпо. Можете си представи, как тези евреи…

— Продължавайте, продължавайте!

— Сеното беше натоварено и не мислех за нищо друго при разтоварването му, освен да не е развалено, защото миришеше…

— Това не ме интересува, господине. Като измисляте тези неща от въздуха…

— Да, вярно е, от въздуха, от там дойде — въодушеви се Никотин. — Най-напред падна на сеното! после отскочи и ме перна право в носа, но все пак я улових.

— Какво уловихте? — извика Матийо, които стана любопитен.

— Лулата, която навярно ми е изпратил Бог или свети Петър от небето, тъй като до моя двор няма съседи, та никой не е можел да я хвърли през оградата.

— Донесохте ли лулата?

— Разбира се — отвърна той и почна да бърка в джоба си.

— Но откъде знаехте, че лулата е отредена за мен? — попита Матийо.-

— Понеже в тютюна имаше записка, адресирана до вас.

Казвайки това, той извади от джоба си една лула, в която се виждаше малка хартийка.

— Това е лулата на Мишонет — възкликна Жоржина, — познах я.

— А ето и известие от този верен старик — каза трогнат Матийо и зачете.

„За господин Матийо Драйфус, улица «Фуршамбол» № 25.

Веднага да се предаде срещу възнаграждение.

Жената, която обсеби вашия Андре и която щеше да ме удуши, има голям белег на лицето си. Не се бойте. Подофицерът Мишонет се намира при малкия си любимец. Въздухоплавателят не е подлец, а жената е сатана.“

— Да не би това да е някаква телеграма от облаците? — попита Никотин, след като Жоржина прочете записката. Тези учени със своите открития правят чудеса.

Матийо сложи един наполеон в ръката на мъжа и му благодари, след което се сбогува с него.

— За един удар по носа не е зле — зарадва се продавачът. После помоли Драйфус да не го забравя, ако има нужда от храна за конете си и излезе.

— Добрият Мишонет — изрече Драйфус. — Това негово известие ме поуспокоява донякъде. Поне зная, че Андре се намира под негова закрила.

Мишонет надраска тази бележка, сложи я в лулата и преструвайки се че ще я задали, накара Гаспар да я хвърли. Така въздухоплавателят направи точно това, което Мишонет желаеше и очакваше. Въобще, старият подофицер бе много по-хитър, отколкото мислеха Помпадура и Гаспар.

— Балонът е паднал в Белмари — каза Матийо, — или близо до това село. Франсоа да впрегне конете — искам веднага да замина.

— В Белмари ли? — запита Жоржина. — Тогава да дойда с вас, бих могла да ви бъда полезна.

— Така ли? — удиви се Матийо.

— Да. Нима забравихте, че съм от там?

— Бързайте тогава, пригответе се и след пет минути тръгваме…

Франсоа караше бързо. Файтонът препускаше по шосето Париж — Версай, като във всяко село спираха и питаха не е ли паднал наблизо балон. Навсякъде казваха, че са видели балона, но къде е паднал — никой не знаеше. В два часа след полунощ най-сетне пристигнаха в Белмари. Жоржина помоли Матийо да спрат в бащиния й чифлик. Файтонджията потропа на вратата и скоро се чу-силен кучешки лай.

— Грайф — извика Жоржина, — Грайф, аз съм.

Лаят бе заменен от приятелско умилкване.

Наемателят Кестнер дойде бързо. Той прегърна дъщеря си и сърдечно поздрави Матийо Драйфус, но все пак не скри, че е учуден и дори обезпокоен от това нощно посещение.

— Няма ли, Жоржина, да влезете вкъщи с господин Драйфус? — попита той дъщеря си.

— Не, тате — отговори полугласно момичето, — ти знаеш, че никога не ще стъпя в къщата, която принадлежи на Леон Бернард. Тате, не сте ли виждали балон наблизо?

— Знаят ли вече в Париж за нещастието, което се случи?

— Нещастие, нещастие, ли казвате? Какво стана с балона? — намеси се Матийо с треперещ глас.

— Падна на релсите, влакът премина през коша и смаза всички, които бяха в него.

Жоржина изхлипа, а Матийо политна. След малко се опомни и попита:

— А всички ли са мъртви?

— Единият само — другият е в болницата.

— Мъртвият момче ли е?

— Не, мъж.

На Матийо му просветна.

— Раненият не може още да каже името си, но се вижда, че е стар войник.

— Мишонет — извикаха двамата нощни посетители в един глас, а Матийо допълни:

— Но какво е станало с момченцето и жената?

— Нищо не знаем за тях. Намериха само един ранен и един умрял.

— Заведете ме при ранения — помоли Драйфус.

— Сега ли, в полунощ?

— Да, веднага. Трябва да го видя и да говоря с него на всяка цена.

Тримата след няколко минути вече влизаха в къщата, служеща за болница на Белмари и околните села.

Те отидоха до леглото на подофицера, което беше скромно, но чисто.

— Тъй вярно — каза болният.

— Къде е детето?

— Бегом, напред, готови и огън! Мелницата, атакувайте мелницата, неприятелят е там.

— Не ме ли разбра? — изпадна в отчаяние Матийо. В този миг болният се поопомни и силно извика:

— Мелницата, старата мелница! — и после пак изгуби съзнание.

— Намерете фенери — каза Жоржина. — Да дойдат няколко решителни мъже. Ще ви заведа, господин Драйфус, аз разбрах стария подофицер.