Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (52)

18.

Луната се показа зад облаците и освети морето с бледите си лъчи, когато капитан Драйфус, барон Ервин и Одета влязоха в пещерата при тримата си другари, за да се съветват и обмислят добре плана за бягството. Отдавна вече тримата затворници ги чакаха и не беше нужно да се запознават. Като влезе в пещерата. Драйфус се отправи към висок белобрад затворник, на когото, както се виждаше, заточението на Дяволския остров не беше причинило много мъки и попита:

— Вие ли сте, господин Легуве?

— Да, поздравявам ви, капитан Драйфус. Във вас е най-голямата ми надежда.

В същото време някой хвана другата ръка на капитана и я стисна.

Той се обърна и видя един красив младеж.

— Капитане — каза той със звучния си глас, — онзи сакат старец ми разказа за нещастието, което ви е сполетяло и ви е докарало на този остров. Въпреки че и аз съм нещастен и беден затворник без права, описанията на вашите страдания дълбоко ме трогнаха и се чудя с какво геройство търпите всичко, което несправедливо ви е сполетяло.

— Добре го казахте, Антонио — намеси се сакатият Мирович. — Капитан Драйфус е благороден мъж. Той се застъпи за мене тогава, когато всяка дума в моя полза щеше да коства живота му. Това никога не ще забравя, нека Бог го благослови и дори никой от нас да не успее да избяга, поне той нека да се спаси.

След тези поздравления затворниците насядаха на скалите, които природата беше поставила в пещерата вместо столове.

Ервин фон дер Халде започна да говори.

— Приятели и състрадалци — обърна се към всички той, — ние, които сме се събрали тук в нощната тъмнина, сме обладани от едно велико желание за свобода. Никой от нас не е без вина на този остров. За да се опознаем по-добре, необходимо е всеки от нас да разкаже причината, която го е довела тук, на острова. Ние сме петима и в разстояние на пет нощи всеки ще си разкаже историята. Закълнете се, че ще го направите.

— Заклеваме се — съгласиха се затворниците. — Сега нека решим как ще извършим бягството.

— Аз не ви съветвам да пътуваме по суша — каза кубинецът Легуве. — Невъзможно е да се пътува през горите и блатата на Френска Гвиана. Ще бъдем изложени на мъченическа смърт.

— Легуве е прав — поде Одета. — Всички затворници, които са се опитали да избягат от Каена по този път, са ставали жертва на зверовете или пък са загинали в блатата.

— Остава ни само пътят по море, нали? — запита Драйфус.

— Да — отговори Легуве, — и докато не се снабдим с параход, не можем да си помислим за такова нещо.

— Ако имахте параход, Легуве, в коя страна щяхте да отидете?

— Трябва да отидем на английска територия — отговори кубинецът. — Испанците и холандците ще ни предадат. Ако успеем да отидем до Тринидад, тогава сме спасени.

— Пътят по море дотам е дълъг и пълен с трудности — каза Ервин — и за да стигнем благополучно, ни е необходим параход, какъвто не можем да имаме. Одета и аз ви предлагаме друг план, който добре сме обмислили. И той, разбира се, е пълен с трудности, но все пак има надежда да успеем. Желаете ли да го чуете?

Всички с нетърпение очакваха да чуят какво ще им каже.

— Ще построим сал и с него ще плаваме край брега на юг, докато стигнем устието на река Амазонка. Ще плаваме все по реката нагоре край брега. По този път не ще гладуваме. Ще имаме достатъчно дърва от горите край брега. Има и много дивеч. Всички тези удобства не ще ги имаме, ако изберем друг път. Ще минем през Бразилия и щом дойдем до Перу или Еквадор, ще бъдем свободни.

Всички се съгласиха с този план.

— Готов съм да пътувам през Бразилия по река Амазонка, дори да претърпя десетократно по-големи мъки, отколкото съм претърпял тук на острова.

— И аз също — заяви кубинецът Легуве. — Само едно искам да знам, как ще стигнем до река Амазонка?

— Нали ви казах — отвърна Ервин, — със сал, който трябва да построим.

— Откъде ще вземем дървета за този сал, как ще го построим, че да не се усъмнят стражите и къде ще го скрием, когато бъде готов?

Пленниците на Дяволския остров се спогледаха въпросително. Всеки разбра, че да се построи такъв сал, беше невъзможно. В това беше цялата трудност. Нещастните затворници нямаха нито дървета, нито колове, от които да направят сала, нито гвоздеи и въжета. Как можеха тогава да построят сал, с който да плават по океана?

Ервин и Одета бяха предвидили и това.

— Приятели — каза Одета, като застана сред пещерата, — чуйте ме и ще се съгласите с мен, че нищо не може да противостои на човешкия разум. Всички сте виждали, че морето изхвърля дървета на брега. Морското течение ги изтласква тук. Ще ги събираме и от тях ще си направим сал. Понеже това не е възможно денем, трябва нощем да събираме изхвърлените дървета. Не ще ви липсват сечива, гвоздеи и други материали. Аз ще ги докарвам нощем от Каена. Тук има вече скрити три брадви, двадесет килограма големи гвоздеи, една бургия и множество въжета. Ще донеса още. Ще се погрижа и за храна, тъй че нищо да не ни липсва, докато стигнем до река Амазонка.

Драйфус стана и стисна ръката на Одета.

— Ако успеем да избягаме, ще трябва да благодарим само на вас. Вие доказвате, Одета, че истинската любов е винаги придружена с мъжество и твърда воля. Приемете благодарностите на нещастниците, които са събрани тук, около вас, за това, което сте направили и което ще сторите за тях.

Ервин прегърна любимата си. Той се гордееше за похвалата, която получи Одета. Главните проблеми бяха решени и одобрени. Само изпълнението беше трудно и то трябваше да се върши нощем. Ервин и Драйфус пресметнаха, че салът ще бъде готов след четири седмици, когато можеха да тръгнат.

Разделиха се и обещаха, че следващата нощ пак ще дойдат.

Легуве, Антонио и сакатият се упътиха към колибите си и незабелязано влязоха в тях. Ервин, Одета и Драйфус се запътиха към брега, където бяха вързали лодката.

— Време е да се връщам — каза младото момиче. — Откакто отказах на Мурильо, баща ми започна да се съмнява и ме е страх да не ме следи. Макар и да узнае, че нощем вместо да еня отсъствам от къщи, той никога не ще узнае тайната ми. Нека да ме бие и измъчва, пак не ще разбере къде ходя.

— Да те бие? — извика Ервин и сви юмруци. — О, мила ми Одета, това няма да направи баща ти. А ако те бие, скрий се някъде…

— Не ви съветвам да правите това — каза Драйфус. — Въпреки че годеницата ви може да се мъчи, Ервин, Одета не трябва да прави това, защото може да предизвика съмнението на Панталон и Мурильо.

— Капитан Драйфус е прав — съгласи се Одета. — Всичко ще сторя само и само моят баща да не се усъмни, че имам връзки с теб, Ервин, защото иначе сме загубени. От дванадесет години никой заточеник не е успял да избяга от Дяволския остров, затова и пазачите не са толкова строги. Те се уповават на големите пречки, които правят бягството невъзможно. Но тежко и горко, ако Мурильо започне да се съмнява. Тогава ще ви затворят като зверове и не ще можете да се виждате. Сега вече тръгвам — завърши Одета. — Скоро ще се зазори. Прощавайте!

Тя подаде ръка на Драйфус, прегърна и целуна Ервин и се запъти към мястото, където беше вързана нейната лодка.

От гърлото й излезе слаб вик. Ервин и Драйфус отидоха при нея.

— Какво се е случило, за Бога? — запита германецът.

Тя показа към водата.

— Моята лодка — продума най-после.

— Изчезнала — възкликнаха Ервин и капитанът в един глас.

— Не мога да се върна у дома — каза младото момиче и разплакана се облегна на гърдите на Ервин.

И той не знаеше какво да прави. Драйфус се опомни пръв.

— Има три предположения. Или вълните са я отвлекли, или Мурильовите хора са я намерили и отнесли, за да не може този, който е дошъл на острова да се върне обратно, или.

— Лодката е открадната — каза Одета. — Ервин и аз добре завързахме въжето. Аз съм загубена и вие с мене. На този остров няма място, където бих могла да се скрия за по-дълго време от преследванията на баща ми и Мурильо. Те ще ме намерят, ще се усъмнят и…

Тя започна да плаче отчаяно:

— Не мога да спася себе си, и не искам да погубя и вас. Затова реших да се хвърля в морето, за да ви отърва от моето присъствие. Не желая да съм причината за смъртта на петима души.

Храброто момиче не беше завършило, когато Ервин я прекъсна.

После показа с ръка към морето.

— Вижте — извика той дрезгаво.-

— Ето лодката ти, Одета!

— Откраднаха я — проплака момичето.

— Да, откраднаха я — съгласи се Ервин. — Въпреки че е далеч от нас, аз познавам крадеца. Това е подлият Холмс. Драйфус погледна към посоченото място.

Той видя човек, стоящ прав в издълбания пън, който се опитваше да кара лодката напред. Изглежда крадецът не смееше да легне в лодката като Одета и да я затвори, защото мислеше, че ще се задуши.

— Подлец, убиец! — извика младият германец. — Ти искаш да избягаш, но не ще успееш. Не си още далеч, ще те стигна и ще ти отнема лодката.

Одета хвана любимия си и му извика:

— Искаш да се хвърлиш в морето, но не те пускам. Тогава всички ще бъдем загубени. Ервин, ти или ще се удавиш, или ще те убие, или…

Явно беше, че на Одета й хрумна още по-страшна мисъл. Тя пусна Ервин и се дръпна малко назад. Германецът използва това и извади от джоба й острия нож,, който тя винаги носеше със себе си. Той сложи ножа в устата си и с ръце, вдигнати към небето, молеше Бог да благослови тялото му, след това се хвърли в морето. Одета изпищя и припадна, а Драйфус успя да я хване, за да не падне. Храбрият младеж пореше вълните със силните си ръце. Разстоянието между него и лодката намаляваше. Мисълта за любимата му и съдбата на другите удвояваше силите му. Той вече беше на няколко метра от лодката.

Холмс, обаче, беше забелязал приближаващия се неприятел и грабна веслото. В момента, когато искаше да удари германеца по главата, той като добър плувец се скри под водата. Но ударът раздвижи силно водата, която разклати лодката. Холмс падна в морето. Двамата неприятели почти едновременно се показаха над водата и помежду им започна бесен двубой. Холмс като по-силен хвана младия германец и го хвърли назад.

— Проклети немецо, умри — викна той и го натисна с всички сили, за да го удави.

Но любимият на Одета обви като хидра краката си около тялото на Холмс и го повлече със себе си в дълбините. Минутата, която измина, караше отчаяната Одета да повдига ръце към небето. Скоро и двамата се появиха над морската повърхност близо един до друг. Холмс приличаше на морско чудовище. Мократа му коса беше покрила подутото му лице, а дългата му брада плуваше над водата. Ервин плуваше към лодката, която беше близо до тях. Холмс го следваше и искаше да го хване за крака тъкмо в момента, когато той се хвърли в лодката. Но Холмс не постигна целта си. Ервин го удари силно в гърдите и той потъна във водата. Ервин веднага скочи в лодката, хвана греблата и се запъти към брега. Но скоро Холмс пак се появи и то близо до лодката. Той хвана с две ръце лодката стъбло и искаше да я преобърне. Ервин се изплаши. Той пресметна, че ако лодката се обърне, не би могъл да стигне до брега. В този момент показа ножа и извика на противника си, че ще го промуши. Холмс пусна лодката, но все пак плуваше успоредно с нея към брега.

Изведнъж Холмс изпищя от ужас — той видя приближаващата го акула и почна да се моли Ервин да го спаси.

Ервин се бореше със себе си и разсъждаваше, че този убиец заслужава да бъде разкъсан от акулата, но и не можеше да изтърпи това страшно зрелище.

Холмс извика още веднъж за помощ. Ервин се наведе и го издърпа при себе си. Акулата мина като стрела под лодката и изплющя с опашката си, като разбра, че плячката й се изплъзна.

Лодката плаваше към брега.

След минута Ервин вече прегръщаше любимата си. Драйфус също прегърна смелия младеж. Холмс отиде на брега, изрече страшна клетва и се изгуби зад скалата. Черната душа на този пропаднал човек не знаеше какво е благодарност. Той не благодари и на Ервин, че го беше избавил от зъбите на акулата.

Часът вече беше три, на изток руменееше и предвещаваше идването на новия ден. Одета трябваше да се качи на лодката и преди изгрев да бъде в Каена. Тя се сбогува с любимия си и с другаря му и отплава.