Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
[Няма данни за преводача; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 35гласа)

Информация

Корекция
NomaD(ноември 2008 г.)
Сканиране, разпознаване и корекция
Сергей Дубина(2008)

Източник: http://dubina.dir.bg

 

Издание:

Виктор Фалк. Капитан Драйфус. Роман в пет тома

Издателство А.М.Д., 1996

 

Художник: Владимир Владимиров, 1996

Библиотечно оформление: Кремена Рускова

Печат: „Абагар“, Велико Търново

История

  1. —Добавяне

14.

25 април 1896 година бе един, до известна степен, важен ден за Париж. Парижани, свикнали на най-разнообразни трагикомически сцени, с любопитство и нетърпение го очакваха. Това не беше историческо събитие. Не беше във връзка с някакво изкуство, но все пак за мнозина бе от голямо значение. На 25 април 1896 година Париж щеше да се избави от един ужасен злосторник, един свиреп убиец един човешки изрод, който от години беснееше в столицата и погубваше по зверски начин своите жертви.

На този ден трябваше да бъде екзекутиран Равелак — познатият удушвач. Най-после с помощта на Помпадура полицията бе успяла да залови този разбойник и да го предаде на съдебните власти. Делото на Равелак се гледа много внимателно и приключи скоро.

Не беше лесно за съда да се добере до неоспорими доказателства срещу този престъпник. Нещастните жени и девици, които това кръвожадно животно бе у душило, не можеха да свидетелстват срещу него — бяха в гробовете. Равелак извършваше престъпленията си почти винаги по един и същ начин. Злосторникът давал обявление в парижките вестници, че се търсят слугини, надзирателки, възпитателки или домакини с хубава заплата за голямо имение край Париж. След такова обявление винаги имало запитвания от разни жени и момичета и понеже писмата е трябвало да бъдат придружени с фотографии, за Равелак е било лесно да избере най-красивото момиче.

Злодеят уговарял с жертвата си среща и отивали заедно в имението като я предупреждавал да не съобщава никому, че е намерила добра работа, да не би от завист някой да й напакости. Той питал жертвата си дали има спестени пари и ако има, трябвало да ги вземе със себе си, защото доказателството за спестовността й била най-голямата препоръка пред бъдещия й господар. Много бедни момичета, повярвали на този звяр, заплатиха с живота за лекомислеността си.

Равелак се отправял с жертвата си към съседната гора, зад която се намирало имението. Стигнали веднъж до гъстия лес, той неочаквано хищно се нахвърлял върху клетото момиче, което се вцепенявало от ужас. Събарял го на земята и го стисвал здраво за шията, така че да не може да издаде никакъв вик за помощ.

Изплашени, птиците изхвърчавали от гъсталаците и кацали на най-високите върхове на дърветата, защото инстинктът им подсказвал, че долу кръвожаден звяр убива своята жертва. Доверчивото момиче бивало обезчестено, удушено и ограбено.

Разбойникът заравял жертвата си на самото място и понеже никой не го смущавал, той правел гробовете винаги дълбоки, така че трупът на жертвата никога да не излезе на повърхността.

Но, както обикновено, мръсното му дело не винаги протичало точно по плана. През зимата на 1894 година Равелак бе подмамил поредното красиво момиче, за да го погуби в гората по същия начин. Това било седемдесет и деветата му жертва. Под предлог, че ще настани момичето при овдовял горски надзирател, разбойникът го отвел в гората. Когато навлезли дълбоко в леса, той се нахвърлил върху жертвата си. Ала у момичето се появило подозрение от това, че Равелак силно настоявал да вземе спестяванията си със себе си, а освен това знаело от вестниците, че много жени и момичета са изчезнали по тайнствен начин като жертви на някакъв злодей. То обмислило всичко това и като видяло, че настояванията на Равелак са подозрителни, отишло в полицията и съобщило всичко. Като чул това, началникът на тайната полиция се обнадеждил, че ще може да открие отдавна търсения убиец на жени. Склонил момичето да иде на срещата с Равелак, като му обещал, че ще му даде пет хиляди франка награда, ако помогне на полицията да хване убиеца на местопрестъплението.

Момичето се съгласило, като разчитало на щастието и се уповавало на Бога, надявайки се и да спечели голяма сума. В същото време тя искала да помогне на обществото, като съдейства при залавянето на опасния убиец.

Момичето било влюбено в един търговски служител и имало намерение, ако успее в това дело, да се венчае за него, като му даде петте хиляди франка за зестра.

Равелак и неговата нова жертва били последвани от двадесетина различно преоблечени тайни полицейски агенти. Като стигнали гарата, те се качили на същия влак, на който се качил злодеят. След десет минути пътуване Равелак слязъл с момичето от влака и се запътил към гората. Полицаите вървели след тях на известно разстояние.

Най-трудното било да не изгубят следите на злодея и неговата жертва. За да премахне тази опасност, началникът на тайната полиция Гилберт прибягнал до една твърде резултатна хитрина. Той поръчал на момичето особени обуща с широки токове, с набити гвоздеи във вид на кръст. Те оставяли следи по снега, които не можели да се изгубят. Гилберт снабдил момичето с гърмящ газ, като му казал да го хвърли на земята, когато се види в опасност. То казало на Равелак, че шишето било пълно с вино. Девойката била уверена, че полицията е направила всичко за залавянето на убиеца, но когато стигнали заедно с разбойника навътре в гората, тя изтръпнала от страх. Равелак внезапно спрял. Били стигнали до дълбока падина, обрасла от двете страни с високи борове.

— Да седнем да си починем под тази хубава ела — казал хрипливо Равелак. — Отдавна не съм бил с такова хубаво момиче като теб.

Развратникът впил страстно очи в поруменялото лице на девойчето.

— Не искам да сядам, не съм изморена — отговорило то. — Да вървим.

— Не прави такива сцени — казал Равелак. — Няма нищо да ти стане, ако седнеш за малко под елхата. Той я хванал за кръста. Ръката на девойката стиснала здраво шишето. В същия миг Равелак сграбчил с две ръце момичето за шията:

— Като не искаш да седнеш, тогава ще легнеш, за да не станеш вече.

Костеливите му ръце притиснали като преса моминската шия. Ала Равелак надал ужасен писък. В същия момент, когато стиснал шията на момичето, в ръцете му се забили двадесет остри игли. — Гилберт бил приготвил висока яка, специално поставена около шията на жертвата.

Убиецът настръхнал като хищен звяр. Той като бесен се спуснал върху жертвата си. Ала момичето бързо се отдръпнало и хвърлило пред краката му шишето. Ужасен трясък се разнесъл из гората.

Шишето, както знаем, било пълно с гърмящ газ. Убиецът се олюлял и се сгромолясал на земята. След мир;дошли полицаите, нахвърлили се върху разбойника и му завързали ръцете и краката. По този начин решили неговата съдба. Момичето и кървавите рани по рьцете на изрода били неопровержими доказателства за престъпното му намерение. Той щеше да получи наградата си на гилотината.

Смелата Жанета — това беше името на момичето, — получила петте хиляди франка, омъжила се за бедния търговски служител и била щастлива. Мечтата й се сбъднала.

Това се случи при първото му залавяне. Знаем как Помпадура и Мъртвешката глава една нощ го освободиха от затвора. Сега бе отново в него, след като го заловиха в леглото на невярната съпруга и любовница.

Съдебните власти работиха с голяма прецизност над делото на Равелак и държаха престъпникът да получи заслуженото наказание. Какво можеше да бъде то, освен смъртна присъда! Ножът на гилотината трябваше да отсече главата му. Председателят на върховния съд прочете присъдата на Равелак и каза, че съжалява, задето няма по-мъчително смъртно наказание за този страшен убиец, който е погубил седемдесет и осем невинни жертви. Преди сто години на такъв злодей биха строшили крайниците, после ще го привържат за колело и накрая ще го изгорят на кладата.

Убиецът Равелак щеше да живее още една нощ. Осъденият беше седнал до масата в килията си и подпираше отвратителната си глава на ръцете и гледаше в далечината. На лицето му се изписваше страх от смъртта. Този звяр, който беше разкъсал толкова невинни жертви, се страхуваше от закона, който сега щеше да го смаже.

В тихата килия се чуваше звук от чук и скърцането на трион. Равелак Знаеше добре, че тези неприятни звуци са неговата погребална песен. Приготвяха гилотината в двора на затвора. Престъпникът познаваше ужасното сечиво. Той беше присъствал при много такива екзекуции и беше виждал как страшният нож се спуска и отсича главата на осъдения. Всички тези образи се изпречваха пред него. От ъглите на килията му се явяваха отсечените глави и го гледаха с изцъклени очи. С какъв ужас го гледаха тези глави! Колко зловещо тракаха челюстите им. Равелак изстена глухо и покри лицето си с ръка. Още четири часа и неговата глава щеше да се търкулне на земята.

Свършва ли се с това? Това ли бе наказанието за всичките му престъпления? Нямаше ли след телесната смърт някое друго наказание — вечно тлеене в бездната на ада?

Равелак беше безбожник. Нещастникът се надсмиваше на вярата и не вярваше, че съществува Бог. За това и падна така ниско. Човекът без вяра и нравственост не може да върви по светлия път. Клетникът ругаеше свещениците, подиграваше се с благочестивите люде и си мислеше, че никога божата десница не ще го докосне. Ала в тази последна, ужасна нощ на своя живот бе обхванат от съвсем други мисли за Бога и вярата. Червей започна да гризе сърцето му. По-раншните му мисли се превърнаха в мрачни призраци, които имаха в костеливите си ръце по един бич божи и безжалостно го шибаха.

Въображението на престъпника беше възбудено до лудост. Струваше му се, че призраци играят около него, че го гледат с подпухналите си кървави очи, сякаш искат да се хвърлят върху му, за да го удушат. Не бяха ли това виденията на неговите жертви? Да, това бяха погубените от него жени и девойки.

О, ужас! Равелак скочи като бесен от мястото си и започна да маха с ръце. Убиецът удряше със свити юмруци из въздуха — искаше да прогони призраците, ала призраците на отмъщението си останаха на мястото, без да се помръднат.

— Махнете се! Махнете се! — викаше с пресипнал глас убиецът на жените. — Вие сега не можете да ме убиете, имам да живея още четири часа, ножът на гилотината не е още добре наострен. Ето сега вече е добре. Ето той вече пада и вижте как топлата кръв бликва. Ужасно! Сърцето се свива. То не може вече да бие. Въздухът, въздухът, не трупайте толкова пръст отгоре ми!

Убиецът издаде глух вик и се сгромоляса на пода. Червената му коса беше настръхнала като четина, а от челото му капеха едри капки пот. Убиецът лежа няколко минути на пода, ала после стана и се отправи към стола, на който седеше дотогава. Започна отново да размишлява. След малко лицето му не изразяваше никакъв страх, а само дива злоба.

— Нищожната Помпадура, тая зла жена е причина да ме връхлети това нещастие. Бях свободен и живеех безгрижно и добре. Мъртвешката глава ми беше най-добрият приятел, отнасяше се към мен твърде почтено и ние бихме могли да живеем още няколко години заедно, без да ни заловят. Ала тази жена. Тази проклета жена! Най-напред ме влуди с хубостта си, а после, като ме хвана в мрежата си, ме застави да й стана безволно оръдие и ме накара да ослепя клетия й мъж. Това е най-голямото безобразие, което съм извършил досега. За никое престъпление не се разкайвам толкова, колкото за тази си простотия. Ако можех, бих поправил всичко, ала сега е късно. Не мога да възвърна зрението на Мъртвешката глава, а и на проклетата Помпадура не мога да отмъстя. Тя е свободна и гуляе с черния майор, а аз ще се лиша от главата си. Така ми се пада, защото бях глупак и я слушах.

Вратата на ареста се отвори. Равелак погледна. В килията влезе белобрад свещеник и изгледа престъпника със съжаление.

— Равелак, дошъл съм да се помоля заедно с тебе.

— Нямам нужда от свещеник! — тросна се злобно той. — По-добре щяха да сторят, ако ми бяха изпратили нещо за ядене, защото съм гладен.

— Беден, изгубен човек, ти не трябва да вкусиш от хляба божи. Подир няколко часа душата ти ще отиде при най-върховния съдия, затова трябва да се помириш с Бога и да изповядаш греховете си.

— Няма какво да изповядам. Кажете ми, колко е часът?

— Сине, тебе те делят три часа от вечността.

— Тези три часа, отче, искам да ги използвам добре и затова, моля не ми отнемай времето. Три часа минават бързо.

— Значи, не искаш да се помириш с Бога? Равелак се изправи пред свещеника и го изгледа нахално:

— Свещенико, може ли да възвърнеш зрението на слепия?

— Небесната светлина мога да му възвърна.

— Ха, небесната светлина. Ще ти кажа после какво мисля. Имах един добър приятел, на когото с горещо желязо изгорих очите. Сега съжалявам, че съм го направил и желая да му се възвърнат очите. Недей гледа така учудено — истината ти казах.

Свещеникът се отдръпна ужасен от убиеца:

— Горко ти — изгубена е душата ти. После божият служител напусна килията.

— Отче, кажи на надзирателите, че искам да ям — извика Равелак след свещеника. — Ей, чу ли? Кажи им по-скоро да ми донесат закуска — с пълен стомах по-лесно се умира.

Смелостта на Равелак беше изкуствена. Злодеят трепереше от страх. Студени тръпки го побиваха, щом си помислеше, че след няколко часа ще умре под ножа на гилотината. Ала нещастникът не искаше да издаде, че се страхува от смъртта. Равелак беше от ония престъпници, които си въобразяват, че не се страхуват от смъртта. Глупави и бедни комедианти! С привидната си смелост вие доказвате само, че не знаете да цените стойността на живота…

Няколко минути след излизането на свещеника в килията дойде главният надзирател.

— Искате ли да закусите? — попита той осъдения. — В последната нощ може да ядете и пиете, каквото пожелаете.

— Добре — отговори Равелак, — но не желая да ям гнусната арестантска храна, а нещо особено.

— Вашата храна ще бъде по стар обичай поръчана в близката гостилница. Кажете, какво желаете да ви се донесе?

Осъденият на смърт се усмихна.

— Желая печен заек — каза той след малко, — червено вино и компот. Желал бих също и една хаванска пура.

— Вашата молба ще бъде изпълнена. Ако искате, при вас може да дойде някой от моите служители? Човек не иска да остане сам, когато…

— Аз, обаче, желая да бъда сам — го прекъсна убиецът.

Равелак се обърна и затананика оперетна мелодия. Главният надзирател поклати глава и излезе от килията.

След четвърт час се върна и сложи храната на масата.

— Донесохте ли хубаво вино? — запита осъденият засмян.

— Да, донесох ви шише „Бордо“ — отговори надзирателят и бързо напусна килията.

Смелостта на престъпника, за когото гилотината и ковчегът бяха вече готови, никак не му хареса. Равелак седна на масата, вдигна шишето и погледна марката.

— Не ме е излъгал, наистина е „Бордо“ — каза си той.

Ала в същия миг се сепна. Очите му се впиха в етикета и той хвана с две ръце шишето.

— Какво е това? — прошепна той. — Случайно ли е? Не, това е някакво известие за мене…

Под думата „Бордо“ стоеше името на продавача, града, улицата, номера и буквите „П. с. и. в. г.“

Бордоп Родерер и С-е Източен булевард № 8 — П. с. и. в. г.

За всеки другиго буквите „П. с. и. в. г.“ биха значили „продава се и в гостилници“, ала за Равелак те имаха съвсем друго значение. Осъденият на смърт и в най-незначителното обстоятелство вижда някаква надежда за спасение и чете много по-внимателно, отколкото другите. Равелак предаде на петте букви съвсем друго значение.

За него буквите „П. с. и. в. г.“ имаха следното значение:

„Прочети също внимателно и гърба“.

— Кой гръб? — се запита той, треперейки от радост и надежда.

Осъденият погледна страхливо към вратата на килията — тя беше заключена и никой не го гледаше.

Сърцето му силно и радостно заби. Нима ще се сбъдне надеждата му? Наистина ли на гърба има някое съобщение Добро или лошо ще бъде то?

Когато започна да намокря със слюнка етикета, за да го отлепи по-лесно, ръцете му затрепериха.

След миг етикетът беше отлепен. Злодеят с трепетно вълнение обърна хартията. Тържество! Той не се излъга. На гърба на етикета имаше писано нещо. Прочете следните думи:

„Равелак!

Приятелите ти искат да те спасят. Помощниците на палача са подкупени. Когато те карат към гилотината, бутни ги настрана, прехвърли се през оградата и се хвърли в колата, която ще пратим за тебе. Затова, че ще те спасим, ще ни направиш една малка услуга. Другото ще чуеш след освобождението си. Скъсай тази хартия, че да не остане никаква следа от нея. Довиждане!

Париж

20 април 1896 г. «И»“

Убиецът на жени скочи от радост при прочитането на това известие. Стори му се, че сънува. Той потри челото си, прочете още един път тайнственото съобщение и се заразхожда из килията.

— Ще живея — промълви той, — ще живея и то волно като птичка. Ех, това е много по-приятно чувство, отколкото страхът от смъртта. Да, надеждата за спасение и живот ми дават нови сили, нов кураж, нова смелост. Но кой е този „И“? Кои са тези приятели, които искат да ме спасят? По дяволите, не може да ми дойде наум нито за един, който би могъл да има някакъв интерес от спасяването ми. Тези хора искат и някаква услуга от мене. Това ме утешава, в противен случай щях да мисля, че някой се подиграва с мене дори и в последната минута на живота ми. Нужен съм и затова желаят да ме спасят. Толкова по-добре.

Неочаквано Равелак прекъсна разговора със себе си, отиде при масата и накъса етикета на малки късчета. После седна и започна да яде печеното и плодовете, като с всяка хапка вземаше по няколко късчета от етикета и ги поглъщаше заедно с храната.

Опасният етикет бе унищожен, без да му създаде някаква трудност.

След като се нахрани и изпи виното от шишето, той запали пурата и се излегна на одъра.

В шест часа сутринта в килията му дойде парижкият палач Дайблер с двамината си помощници. Равелак промени тактиката си. Той се направи на мирен и покорен и започна даже да се моли заедно със свещеника, който беше влязъл с палача в килията му. След свършването на молитвата, помощниците на палача го хванаха за ръцете и го отведоха на двора. По обноските им Равелак разбра, че са подкупени. В двора на затвора се бяха събрали представители на съда и неколцина свидетели. Няколко души само знаеха, че убиецът на жени ще бъде екзекутиран преди да изгрее слънцето. Всички мислеха, че то ще стане привечер, както бяха известили вестниците. Разбра се, че властите са получили известие, че анархистите се готвели да извършат атентат, и затова е избързано с изпълнението на присъдата.

Формалностите свършиха бързо. Доведоха Равелак пред масата на съдиите и председателят прочете още веднъж присъдата, която гласеше, че той трябва да бъде екзекутиран. Нито един мускул не трепна по лицето на убиеца. Той погледна крадешком към зида и видя, че близо до него се намира малка маса, на която бяха разхвърляни принадлежностите на палачите.

— Палачо на Париж — нареди прокурорът, — предавам ви тук Жак Равелак, убиец на жени, чиято глава трябва да падне под ножа на гилотината.

Палачът се поклони и кимна на помощниците си. Те трябваше да заведат осъдения на гилотината и да го вържат за пъна, който се намираше под ножа.

Сърцето му изстина, въпреки надеждата, че ще го освободят. Сега щеше да стане ясно дали помощниците бяха подкупени или не. Равелак се преструваше, че силите го напускат и се оставяше на служителите да го влачат. Двамата го задъриаха към гилотината. Подкупените помощници се отклониха малко от прекия път към гилотината и се запътиха към масата, която се намираше до зида. Равелакзабеляза това. Той събираше сили и стягаше мускулите си, готов да хукне. Стигна до масата.

Изведнъж силен вик екна във въздуха. Всички се стреснаха от ужас. Убиецът скочи, хвърли се като разярен тигър върху палачите, свали ги на земята, скочи на масата и се прехвърли през зида:

Всичко това стана толкова бързо, че никой не успя да реагира. Съдиите, прокурорът, свидетелите и палачът не свариха дори да продумат.

Равелак едва беше стъпил на земята и една ръка го завлече в закритата кола, която го чакаше на пътя, близо до стената. Убиецът беше толкова развълнуван, че не съзнаваше нищо. Само виждаше, че колата се движи с голяма бързина. Преди още представителите на правосъдието да дойдат на себе си, колата с убиеца беше се изгубила между многобройните каруци, файтони и кабриолети, които пълнеха парижките улици.

Прокурорът се развика, изруга страшно палача Дайблер и неговите помощници и ги заплаши със затвор и строго наказание. Равелак беше избягал от ножа на гилотината.

Да се върнем сега при убиеца и да видим кой го беше избавил и къде го закара колата.

Най-напред, както споменахме, в колата Равелак изгуби съзнание. Този звяр в човешки образ не притежаваше железни нерви. Това беше съвсем естествено. След такива вълнения нервите даже на един Равелак отказваха за момент. Обаче звярът скоро отвори очите си, тъй като лицето, което беше до него в колата, му беше дало няколко капки стар силен коняк. Убиецът беше отворил вече зеленикавите си очи и гледаше учуден съседката си.

До него седеше скромно облечена дама, която държеше малка чанта в ръцете си. Той не можа отначало да я познае. Стори му се като че познава това обезобразено лице. След малко извика:

— Помпадура! Ти, моята най-върла неприятелка…

— Ти се лъжеш. Равелак, аз съм твоя приятелка. Трябва да благодариш на мене, че притежаваш още главата си и че не лежиш под гилотината.

— Струва ми се, че си ме извадила от кашата, която ти ми забърка — изръмжа Равелак.

— Грешиш, стари ми приятелю, ако мислиш, че аз съм забъркала кашата — мамеше го обезобразената. — Онази нощ полицията внезапно нахлу в къщата ми и едва успях да избягам от ръцете на страшния Гилберт. Да оставим миналите работи. Ако исках да те погубя, нямаше да те отървавам от ноктите на палачите.

— Така е, но ти навярно искаш нещо от мен…

— Не аз, друг.

— Кой?

— Един господин, който похарчи голяма сума за твоето спасяване.

— А, черният майор… Добре, ще направя каквото желаете. Признавам, че ми е направил голяма услуга. Даже и за Равелак животът е скъп.

Колата беше пристигнала до двора на голямата сграда и когато Равелак слезе, видя, че се намира в къщата на Казота. Помпадура, или както я наричаха сега Обезобразената, намигна на Равелак да я последва и го заведе на горния етаж в тъмна стая. Това беше стаята, в която преди една година Клаудина Лорет беше продала капитан Драйфус на неприятелите му за сто хиляди франка.

Равелак съзря мъжка фигура. Убиецът не виждаше ясно човека, но предчувстваше, че се намира пред черния майор.

— Ти се отърва от гилотината, Равелак — каза мъжки глас.

— Смятам, че трябва да благодаря на вас, задето не изгубих главата си.

— Разбира се, че аз те избавих От ножа на гилотината, но знай, че пак аз мога да те предам всяка минута, щом се уверя, че не оценяваш добрината ми.

— Ако искате да ме погубите, всички тези церемонии не бяха нужни.

— Не мисля да го сторя. Напротив, искам да ми слугуваш, като ще ти плащам добре, щом се уверя, че си ми верен и предан.

— Господине, готов съм да ви слугувам. Кажете какво и аз ще сторя всичко за вас.

— Добре, ще трябва след час да напуснеш столицата.

— Къде искате да отида?

— В Хавър. Там се намира параходът „Бригита“, който е готов да тръгне. Ти трябва да се скриеш на този параход и да чакаш, докато параходът навлезе в канала. Тогава ще се представиш пред капитана и ще кажеш, че си военен беглец. Вярвам, че глупавият немец ще ти повярва и ще те остави да пътуваш,с тях като моряк или огняр.

— Къде отива параходът?

— Това и сам не зная. Мисля, че отива далеч, понеже натовари много въглища и храна. Навярно ще отплава за Френска Гвиана, за да освободи шпионина Драйфус от Дяволския остров.

— Драйфус ли? — запита Равелак.

— Да, капитан Алфред Драйфус — отговори черният майор.

— Той е мой стар познат — отвърна убиецът.

— Зная, че ти е познат. Бяхте заедно във военния затвор. Зная също, че добре си го набил.

— Аз го ненавиждам като дявола, с него имам да разчиствам стари сметки.

— Толкова по-добре. Ще имаш случай да си отмъстиш. Слушай добре, какво ще ти кажа — ти трябва да останеш на борда на парахода и да внимаваш добре за всичко. Щом видиш, че имат намерение да освободят капитан Драйфус от Дяволския остров, запали или пробий парахода сред морето. По-добре е да загинат стотина души, отколкото да се спаси шпионинът. Ако изпълниш всичко добре, ще ти заплатя двадесет хиляди и ще издействам пред полицията да не те преследва повече. Освен това ще се погрижа да ти намеря и добра служба. Ние имаме нужда от хора като тебе.

— Господине, съгласен съм с предложението ви и ще изпълня всичко — каза Равелак. — страхувам се обаче да не ме хванат преди още да стигна в Хавър. Навярно телеграфът е съобщил вече навсякъде за моята личност.

— Не се страхувай, Обезобразената ще те преоблече така, че никой не ще те познае. Вземи тази кесия, в нея има хиляда франка за пътни разноски. Като пристигнеш до някои остров, пиши ми оттам, накъде плава „Бригита“.

— На какъв адрес да ви пиша?

— Пиши ми на адреса на Казота. Сега сбогом и внимавай добре, бъди буден и смел!

Равелак почувства, че някаква ръка го хвана и го изведе. Обезобразената го беше завела в друга стая. Там имаше маса с ядене за убиеца. То беше по-вкусно, отколкото в тъмницата.

Когато Равелак се нахрани добре, Казота и Помпадура се заловиха да го преоблекат. Обръснаха му червената коса, сложиха му руса перука и го облякоха като френски войник. Равелак намери в джоба на шинела си остър нож, револвер и патрони. Престъпникът не забрави да вземе и пълната кесия.

Равелак се качи в същата покрита кола, с която бе дошъл, и се отправи към гарата „Св. Лазар“, взе си билет и потегли с бързия влак за Хавър.

Щом убиецът излезе от дома на Казота и Естерхази влезе в стаята на Обезобразената, грозната жена се отправи към черния майор и го прегърна нежно.

— Виждаш ли колко добре си сторил, че не си ме отблъснал от себе си — каза му тя, — въпреки че не съм вече красива и привлекателна както преди! Без мене можеше ли да постигнеш целта си?

— Никога!

— Не ти ли дадох аз съвета да изпратиш това животно Равелак на „Бригита“, за да я подпали сред морето? И не ще ли бъда пак аз, която ще ти посочи необходимите средства за погубването на Матийо Драйфус, на неговата снаха и детето й? Помпадура ти е служила предано, а Обезобразената ще бъде твоя вярна робиня. Всичко ще сторя за тебе, мили мой, ще ти слугувам, ще ти робувам, само не ме отблъсквай от себе си и ме обичай!

Обезобразената вдигна главата си и погледна със светнали очи черния майор, а той само помилва отвратителното й лице.

Това не беше вече някогашната красива и привлекателна Помпадура. Това беше грозна вещица. Граф Естерхази имаше нужда от слепи и долни оръдия и затова не искаше да се раздели с тази сатанинска жена.

Сега вече ще разберем, защо „Бригита“ беше спряла в канала. Моряците бяха намерили на парахода един френски войник. Той, изглежда, е искал да избяга от Хавър с германския параход.

Двама моряци го хванаха и го заведоха при Клаус Грот. Той беше заповядал да спрат парахода и да закарат войника с лодка на сушата, но човекът беше паднал на колене пред капитана и го молеше с вдигнати ръце да не прави това, тъй като щял да пострада. Той плачеше и пъшкаше и добродушният Клаус Грот се поколеба в решението си.

— Френски войник ли сте? — запита той непознатия. — Значи военен беглец!

— Да. Принуден съм да избягам от Франция, защото ще изгубя живота си. Аз убих стария си подофицер, защото той прелъсти любовницата ми. Ако ме хванат, ще ме застрелят.

— Горкият — каза Клаус Грот. — Почакайте малко, ще попитам коменданта на парахода дали можете да останете.

Капитанът отиде при Алиса, разправи й накъсо случката и я попита какво да прави.

Американката беше още натъжена от раздялата с Матийо и съжали бедния войник.

— Човекът може да остане на парахода — реши тя. — Вярвам, че ще можете да го използвате като огняр.

— Да — отговори капитанът. — При това нямаме достатъчно огняри.

Клаус Грот се завърна при войника.

— Ние ще пътуваме надалеч — каза той. — Може би ще се върнем след една година или по-късно. Аз ще ви взема като огняр. Работата е тежка, но поне ще бъдете сигурен на „Бригита“ и ще видите света. Освен това ще имате добра заплата. Желаете ли да останете?

— На драго сърце, капитане. Вие ми спасявате живота.

— Не аз, госпожицата. Тя е комендант на парахода. Машинисте, пара! — извика той в разговорната тръба. — С божията помощ да вървим! — След това изгледа с повече внимание новия си моряк. — Войник, как се казвате?

— Жак, господин капитан.

— Добре, Жак, сега на работа!

„Бригита“ заплава бавно из пристанището и се изгуби в мъглата на канала.

Малката лодка, в която се намираше Матийо, се приближаваше към брега. Мълчаливият сериозен мъж гледаше непрестанно към парахода и с поглед търсеше едно скъпо същество, което се изгуби в тъмнината. Той виждаше само бялата кърпичка, която Алиса развяваше във въздуха. След миг и това се изгуби и не се виждаше вече нищо!

— Сбогом — каза тихо той, — сбогом, скъпа моя! Ако се върнеш — ще бъдеш моя.

На 21 април 1896 година „Бригита“ напусна Франция с цел да избави Херманса от усамотения остров.

За втория план — да се освободи нещастният капитан Алфред Драйфус от Дяволския остров — знаеше само Алиса Тери. Даже Клаус Грот не знаеше нищо за това.

Алиса не предполагаше, че на „Бригита“ се намира опасен неприятел, по-страшен от подводните скали, от мъглата и бурите.

Този опасен неприятел се намираше долу, при машината, и хвърляше въглища в пещта на парахода.