Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (47)

13.

Един мъж вървеше бавно по улица „Фуршамбол“ и гледаше внимателно номерата на къщите: както изглежда, този човек не познаваше големия град и търсеше някого.

Мъжът бе висок и снажен. Лицето му беше оградено от голяма руса брада и две сини благи очи светеха под челото му. Беше облечен в синя блуза, широки панталони в същия цвят и моряшка шапка. Златистите ширити на ръкавите му показваха, че е капитан на параход.

Човекът спря пред къща №25.

— Тази трябва да е къщата на Матийо Драйфус — измърмори той на немски. — Интересувам се какво ще ми отговори. Възможно е всичко да е само шега и тогава хората ще ме вземат за глупак. Обаче може и да е истина и тогава поне капитан Клаус Грот ще е изпълнил човешкия си дълг.

Капитанът кимна с глава, като че искаше да потвърди казаното и после позвъни на вратата. Показа се старият Мишонет.

— Искам да говоря с господин Матийо Драйфус — каза немският моряк на толкова лош френски, че едва се разбираше.

Мишонет погледна учуден грамадния рус немец и после му кимна да го последва. Когато влязоха в коридора, старецът го попита за името и го помоли да почака, докато съобщи на господаря си.

Мишонет се върна и въведе моряка в просторен кабинет. Матийо Драйфус погледна внимателно северния великан и като видя откровеното му германско лице, заговори приятелски:

— Желаете да говорите с мене?

— Да, ако вие сте Матийо Драйфус!

— Да, аз съм Матийо Драйфус. А вие се казвате Клаус Грот?

— Да, господине!

— По говора ви познавам, че сте германец. Ако желаете, можем да говорим на немски.

Лицето на моряка светна от радост.

— Говорите немски, господин Драйфус — каза той на матерния си език. — Благодаря на Бога, лесно ще се разберем тогава. Вие знаете, че немците мъчно изучават чужди езици!

— Седнете, господин Грот, и ми кажете какво ви води насам.

— Една мъртва патица — отговори морякът.

— Мъртва патица ли? — повтори Драйфус, като че не беше разбрал добре.

— Тя беше жива, когато кацна на мачтата на парахода ми, но ми се прияде печена патица и затова я застрелях с пушката си.

— За Бога, кажете — започна да става нетърпелив Матийо, — какво общо има вашата печена патица с идването ви при мен?

— Самата патица беше много жилава, та почти си счупих зъбите, но известието, което носеше около врата си, беше ценно!

Матийо стана от мястото си. Обзе го предчувствие, очите му светнаха и чертите на хубавото му лице станаха сериозни.

— Навярно тази патица е носила важно известие — изговори бързо той.

— Да, господин Матийо Драйфус — отвърна Клаус Грот хладнокръвно. — Тя носеше важно известие за вас, само ако не е шега.

Немският моряк пъхна ръка в джоба си и извади малък пергаментов лист, на който бяха написани с червено мастило няколко реда.

Матийо взе листа от ръцете на германеца, отиде към прозореца и прочете следните думи:

„Добри хора,

Една френска дама е пострадала при пътуването си по море и се намира сега на необитаем остров на четиридесет градуса източна дължина и на тридесет градуса и двадесет и шест минути южна ширина.

Побързайте да я спасите! Ако сами не можете да сторите това, съобщете поне на Матийо Драйфус в Париж, улица «Фуршамбол» номер 25.

Бог да благослови спасителите.

Херманса“

Матийо тежко въздъхна и се отпусна на стола, който беше до прозореца. Това известие така силно го развълнува, та не бе в състояние да проговори нито дума.

— Както виждам — наруши тишината Клаус Грот, — не съм се отклонил напразно от пътуването си. Кажете, моля, господин Драйфус, добре ли съм направил, като ви донесох това известие?

— Да, капитан Клаус Грот — погледна го трогнат Матийо. — Заслужавате Бог да ви награди, но и от материална награда не ще бъдете лишен. Богато ще ви заплатя за услугата. Като ми донесохте тази вест, вие, може би, спасявате едно скъпо за мен лице.

В същия миг влезе старият Мишонет и съобщи, че е дошла Алиса Тери.

— Заповядайте, госпожице — покани я Драйфус развълнувано и се запъти към американката. — Ужасен, неочакван удар ни е сполетял, госпожице Тери.

Матийо разказа набързо на Алиса за известието, донесено му от германския моряк.

— Бедната Херманса — промълви Алиса дълбоко развълнувана, прочитайки написаното на пергаментния лист. — и ти също страдаш на самотен остров. Каква ужасна съдба! Теб те държи в плен природата, а твоят съпруг — човешката злоба. И двамата сте в плен сред морските скали. Боже, смили се над тях!

— Алиса Тери — решително изрече Матийо, — ние ще я спасим, макар и това да ми струва цялото състояние. Херманса трябва да живее за нещастния си съпруг. Ще наема параход и ще пребродя целия океан, но ще я намеря.

— Но ние ще спасим не само Херманса — прошепна американката. — но и друг клетник, който чака с нетърпение да бъде избавен.

— Заточеника на Дяволския остров — продължи тихо Матийо.

— Да — каза високо Алиса.

После се обърна към германския моряк и го запита:

— Господин капитан, не бихте ли желали да ни разкажете по-подробно как се сдобихте с тази вест?

— На драго сърце — отвърна Клаус Грот и се отпусна на стола, който Матийо му подаде. — Собственик съм на малък, но красив параход и с него често пътувам между Хамбург и Ню Йорк. По този начин, пренасяйки стоки от Европа и Америка и обратно, се препитавам. Вече десет години, откакто с моята красива „Бригита“ се скитам между Хамбург и Ню Йорк. Тя носи името на покойната ми майка. Преди три месеца направих едно изключително пътуване. Знаете ли къде се намира остров Куба? Трябва също да знаете, че този благословен остров е притежание на испанците, които заедно с йезуитите искат да похитят свободата на кубинците. Едните гнетят телата им, а вторите — ума и душите им с безподобното си мракобесие. Между испанците и туземците много пъти е имало кървави стълкновения. Кубинците на няколко пъти вече са се опитвали да се освободят от игото на испанците и йезуитите, но не успяват. Но това е друго. Преди няколко месеца при мен дойде един богат,прочут търговец и ме попита искам ли да спечеля добри пари. Той искал да наеме моята „Бригита“, за да я натовари с петдесет хиляди пушки и няколко милиона патрона, които да изпрати в Куба. Параходът трябвало да акостира близо до Хавана, където щели да чакат хора, за да разтоварят пушките и патроните. Ала разтоварването трябвало да стане нощно време, защото в противен случай можели да пострадат и параходът, и аз, и невинните моряци. Наистина, предприятието беше твърде рисковано. То беше толкова опасно, че можех да загубя както „Бригита“, така и главата си. Но понеже знаех, че ще сторя услуга на нещастните кубинци, за да се защитават от своите угнетители и да строшат веригите на робството, аз се съгласих с предложението на търговеца. Уговорих се с него, натоварих пушки и патрони на „Бригита“ и отплавах за Хавана. Всичко тръгна добре и свърши благополучно. На тридесет мили от Хавана ме чакаха няколко катера с хора, които прибраха пушките и патроните. След свършването на тази работа спокойно влязох в пристанището на Хавана, купих голямо количество тютюн, натоварих го на парахода и отплавах за Хамбург, където имах купувачи за стоката. И при завръщането ми времето беше хубаво и благоприятно. „Бригита“ плаваше спокойно и бързо но означения на картата морски път между Панама и Ливърпул, дълъг четири хиляди морски мили. Недалеч от Бермудските острови неочаквано една патица кацна на мачтата на парахода и понеже всеки моряшки стомах обича прясно печено, взех пушката и ударих патицата. После не съжалих, че убих бедната птица, защото видях, че носи тази бележка на шията си. По този начин получих известието, което ви донесох. Наистина, принуден бях да се отбия в Хавър и да изгубя там няколко дни, ала главното е да се помогне на нещастната жена.

Матийо Драйфус още веднъж стисна ръката на благородния моряк.

— Достатъчно ли са ви три хиляди франка за направената услуга?

Клаус Грот поклати голямата си руса глава.

— Разходите и изгубеното време възлизат всичко на двеста франка — отговори той, — и нека дяволът да ме опече жив, ако взема стотинка повече.

Матийо сви ръце и се замисли.

— Капитане — каза той след минута, — желая да ви направя едно предложение, но преди това трябва да ми кажете колко печелите годишно с „Бригита“?

— Ако работата върви добре, около осем хиляди марки — отвърна капитанът.

— Добре, давам ви петдесет хиляди франка, ако ми дадете „Бригита“ при условие че може да издържи едногодишно плаване.

Клаус Грот скочи като наелектризиран от мястото си.

— Петдесет хиляди франка! — извика той. — Наистина ли искате да ми заплатите такава сума. За толкова нари ще ви закарам с „Бригита“ на Северния полюс И то сигурно и спокойно, като че се намирате в леглото си. Или предпочитате да ви отведа към Южния полюс?

— Не, Клаус Грот, желая да наема вашия параход, за да спася нещастната си снаха от този необитаем и отдалечен остров, на който я е изпратила съдбата. Ако искате, още днес можем да се споразумеем. Разбира се, и моряците ще получат специално възнаграждение — ще им плащам тройна заплата.

Добрият немец протегна коравата си ръка към Матийо.

— Ако предложението ви е сериозно, дайте ръката си, господине. Днес сме шестнадесети април, значи след пет дни, на двадесет и първи, „Бригита“ ще отплава за Хавър, ако вие се погрижите за необходимите храна и въглища.

Матийо подаде ръката си на капитана и каза:

— Сделката ни е сключена. На двадесет и първи април „Бригита“ ще тръгне от Хавър и ще търси острова, където пъшка в неволя нещастната ми снаха. Аз имам вяра в Бога, че ще успееш да я спасиш.

— Амин! — казаха Клаус Грот и Алиса Тери, а после морякът добави. — Нали ще ни придружите, господине?

— Не, приятелю, важни работи ме заставят да остана в Париж.

— Но кой ще ни предвожда? Аз съм само скромен моряк. Вярно, умея добре да управлявам кораба си, но за такава важна мисия трябва да има ръководител, някой по-умен от мен.

— Аз ще бъда предводител на „Бригита“ — чу се един ясен и приятен глас.

Това беше Алиса Тери — американката, която застана между двамата мъже. Никога по-рано Алиса Тери не беше изглеждала на Матийо тъй красива и привлекателна, както в тази минута. Беше застанала пред него като владетелка и го гледаше със светнали очи, в които се отразяваха смелост, решителност и самоотверженост.

— Господин Матийо Драйфус — каза американката решително, — моля ви, поверете на мен тази почетна длъжност. Херманса е моя скъпа приятелка, затова искам лично да я избавя. Искам да избавя и бедния капитан Драйфус от ръцете на тираните. Въпреки че досега се мъчех да възстановя честта и доброто име на семейство Драйфус, обстоятелствата бяха против мен и аз не бях в състояние да сторя това. Обаче сега нищо не ще ми попречи. С желязна воля ще преследвам своята цел. Ще се противопоставя на вятъра, на бурята, на морето, ще отида в девствени гори, ще мина през опасните блата на Южна Америка, ще се боря със зверовете и ще надхитря тираните и пазачите на нещастника… Ще отплаваме на 21 април 1896 година от Хавър и ако не се върна до 21 април 1897 година в Париж и не доведа двамата нещастници, тогава… — Тя погледна Матийо с просълзени очи и с развълнувани гърди. — Тогава ще знаете, че Алиса Тери не се намира между живите. Господин Матийо Драйфус, моля, назначете ме за началник на „Бригита“!

Матийо не отговори веднага.

Той отпусна глава на гърдите, но лицето му се виждаше ясно борбата, която се водеше в душата му. Най-после вдигна глава и протегна ръка на Алиса.

— Нека бъде! — заяви той високо. — Предавам ви, Алиса, управлението на кораба „Бригита“. Мъчно ми е, че ще трябва да се разделим, обаче съм принуден да понеса тази жертва заради Херманса и Алфред.

— А аз — намеси се Клаус Грот със засмяно лице — поздравявам тази жена като мой началник, на която всичко живо на „Бригита“ ще се подчинява. Заклевам ви се, че ще изпълнявам точно всяка нейна заповед и даже съм готов да умра за нея, ако е нужно! Госпожице комендантке, моля за вашите разпореждания!

Още същата вечер Клаус Грот се върна в Хавър, а на следната заран отплава с „Бригита“ за Хамбург, където разтовари хавайския си тютюн и спечели добре. Той освободи няколко моряци, а задържа само тези, в които беше сигурен, че ще са му верни и предани: Това бяха кормчията, петима моряци и трима огняри. След това разпореди да се нареди добре каютата му. В разстояние на двадесет и четири часа тя беше скъпо обзаведена.

Целият екипаж се чудеше на всичко това. Те не знаеха, че в тази каюта ще живее новият комендант на „Бригита“ и че той беше жена.

След като приготвиха всичко и натовариха необходимите въглища, корабът вдигна котва от Хамбургското пристанище и отплава към Хавър. Скоро красивият параход цепеше вълните на Ламанш и бързо се приближаваше към френския бряг. На 18 април сутринта „Бригита“ вече се поклащаше във водите на Хавърското пристанище.

Сега започваше най-трудната работа. На парахода занесоха храна, състояща се от сухари, хляб, брашно, сушено месо, консерви, вина, коняк, живи кокошки, патки, пуйки и прясна вода. Освен това донесоха различни уреди,-далекогледи, книги, оръжия, барут, бандажи, лекарства — с една дума, всичко необходимо за едно опасно и дълго пътуване. Матийо Драйфус се беше погрижил дори и за малка библиотека. Този благороден човек не желаеше комендантът на парахода да страда от скука през дългото пътуване.

Клаус Грот и неговите хора имаха достатъчно работа. В това време Матийо и Алиса се намираха в хотел „Метропол“ в Хавър и чакаха приготвянето на парахода. Те бяха заключили вратата на стаята си, за да не бъдат обезпокоявани по време на съвещанието им. На масата пред тях се намираше голяма карта на Северна и Южна Америка, част от Европа и Западна Африка.

— Значи, вие сте съгласна, госпожице Тери, да тръгнете в тази посока — говореше Матийо с развълнуван глас. — Ще минете край Испания и северозападния бряг на Африка. Ако пътувате все в тази посока, вярвам,,че ще намерите неизвестния остров, където страда нещастната Херманса и чака освобождението си. Островът трябва да се намира на двадесет и три — двадесет и четири градуса от екватора, на запад от „Св. Тома“ и на изток от Тамбукту. Щом избавите Херманса, или… — гласът му стана тих и печален — или намерите нейния труп, тогава ще се обърнете към югозапад и ще се отбиете на западния бряг на Южна Америка. Ще навлезете с хората си във Френска Гвиана и тогава трябва да действате разумно. Ако успеете да избавите бедния ми брат Алфред от Дяволския остров, ще трябва да избягате с него в Бразилия. Там нещастникът ще бъде сигурен и свободен и не ще се страхува от френските власти. — Имам вече добър план за пътуването — каза американката. — Щом избавя Херманса, ще продължим пътя с „Бригита“ към устието на Амазонка, което не е много далеч от Каена. Когато освободя заточеника, ще се върнем през бразилските гори към парахода и ще отплаваме за Рио де Жанейро.

Не е ли по-добре да приближите Каена с парахода?

— Не е възможно! Капитанът може само по суша да се освободи от Френска Гвиана. По море освобождението му е немислимо. Ако се приближа до Каена с парахода, оръдията на крепостта ще ни унищожат.

— Права сте, госпожице Тери — отрони Матийо тихо. — Това беше последното, което имах да споделя с вас. Още веднъж ви благодарим сърдечно за геройското ви решение и за себеотрицанието, което проявявате за нещастното ми семейство.

Матийо млъкна — той стоеше неподвижен пред хубавата жена, която го гледаше с печална нежност.

Беше започнало да се стъмва. Слънцето пращаше последните си лъчи на земята и осветяваше прозорците на хотела с червеникава дрезгавина.

— Трябва вече да се отправим към парахода — каза нерешително Матийо. — Лодката ни чака в пристанището. Да се простим.

— Останете със здраве, Матийо — промълви тихо американката. — Нека Бог ви закриля!

Алиса протегна ръката си. В същия миг я отдръпна и се усмихна мило.

— Не така, не така… Прощавай!

Ръцете й прегърнаха нежно врата му и. Той почувства устните й. Матийо не можа да се овладее. Прегърна я и силно я притисна до гърдите си, сякаш никога нямаше да я пусне.

Алиса не се противеше. Тя склони хубавата си глава върху гърдите на Матийо и чу биенето на развълнуваното му сърце.

— Алиса — прошепна той, — мое скъпо и любимо момиче. Така ли трябваше да стане в часа на раздялата ни! Каква горчива и страшна съдба! Нима при раздялата трябваше да разбера, че ме обичаш?

Алиса вдигна красивата си глава и го погледна с пламнали очи.

— Трябваше да бъда по-силна — каза тя — и да прикрия чувствата си. Прости ми, Матийо, че сторих това. На тебе принадлежи моето сърце и моите мисли още от нашето запознаване и Бог ми е свидетел, че ми беше невъзможно да скрия чувствата си.

— И аз те обичам горещо, прелестно създание, още от първата минута на срещата ни — отвърна Матийо радостен и целуна ръцете й. — Колко страдах при мисълта, че може би обичаш друг… Страхувах се, че ще ме отблъснеш, понеже аз съм нищо пред тебе. Само най-гениалният и най-големият на този свят е достоен да те нарича своя.

— Не говори така, Матийо. Твоята храброст, твоята мъжественост, благородното ти сърце заслужават най-съвършената жена на този свят. Аз съм сигурна, че ти ще бъдеш щастлив някога… с друга жена.

Матийо се стресна.

— С друга ли? — запита той развълнувано. — Не, хиляди пъти, не. Само с тебе, любима Алиса, ще бъда щастлив. Кълна ти се, че щом се върнеш от пътешествието си, ще станеш моя завинаги.

Американката стана. Тя поклати глава и погледна печално бледото лице на любимия си. Матийо не забеляза погледа. Той извади златен пръстен с брилянтен камък.

— Вземи този пръстен, Алиса — подаде й изящната вещ той, — чрез него се сгодявам за тебе. Както този брилянт не ще загуби своя блясък никога, така и аз не ще те забравя. Ти си моя невеста, Алиса Тери, моя жена, моето бъдеще, моето щастие и моя живот.

Той хвана нежната ръка на Алиса и се опита да сложи пръстена на ръката й.

Тя се противеше и не искаше да вземе този знак на вярност.

— Аз не мога да нося пръстена ти — каза тя печално със сълзи на очи. — Не мога да бъда твоя годеница и не мога да стана твоя съпруга. Заставена съм да се откажа от това щастие. Да, трябва да се откажа!

Тя изговори последните думи тихо и развълнувано.

Матийо погледна отчаяно любимата си. Преди малко той мислеше, че се намира на седмото небе и беше упоен от блаженство, но изведнъж се видя тласнат от неговото сияние в мътната бездна на отчаянието. Това беше неочакван удар за него.

— Алиса — сепна се той, — ти каза, че не можеш да станеш моя жена. Обясни ми поне, какво ти пречи, не си ли свободна?

— Не, Матийо, аз съм свободна.

— Свободна? И въпреки това не си господарка на чувствата си! Чудно!

— Ти ме обичаш, нали?

— Повече от живота си!

Матийо Драйфус потри челото си и въздъхна дълбоко.

— Алиса, моля те — обърна се той, — преди да се разделим, разясни ми тази гатанка. Не ме оставяй в неизвестност. Помисли, че вземаш със себе си моето сърце и ако не оставиш своето, аз ще бъда нещастен.

— Моето сърце е твое — погледна го Алиса със сълзи на очи. — Ти не знаеш колко много те обичам и колко щастлива щях да бъда, ако можех да бъда тялом и духом твоя. Обаче това е невъзможно. Ако ти ме обичаш, скъпи ми Матийо, и не желаеш да ми отнемеш храбростта и решителността за предстоящото пътуване, не ме принуждавай да узнаеш това, което по-късно ще ти кажа доброволно и без да ме питаш.

Алиса млъкна и наведе печално глава. Сърцето й се свиваше от болка. Гърдите й се вълнуваха, тялото й трепереше. Нейната твърда воля надви безкрайната й душевна мъка.

Лицето на Матийо издаваше безкрайна тъга и отчаяние.

— Нека бъде така — съгласи се той глухо. — Аз не желая да те принудя да ми откриеш причината. Но повтарям клетвата си и ти казвам: само Алиса Тери, и никоя друга, ще бъде моя жена. Й ако не успея да я имам, слънцето на щастието не ще изгрее никога за мен! Алиса, ти си вече моя годеница и невяста. Аз ще мисля винаги за тебе, както съпругът мисли за любимата си жена.

На вратата се похлопа.

— Лодката ви чака — каза висок глас. — „Бригита“ е готова за път. Преди да се стъмни, трябва да сме на борда й.

Алиса прегърна още веднъж Матийо и го целуна горещо, като че искаше с тази последна целувка да му предаде цялата си любов.

— Нека Бог ни закриля — казаха си влюбените.

Алиса се изтръгна с просълзени очи от обятията на Матийо и се отправи към вратата.

Капитан Клаус Грот се яви със засмяно лице.

— Всичко е готово за тръгване — каза той и хвърли поглед, изпълнен със съмнение, към Матийо и Алиса, като че ли предугаждаше какво се бе случило между двамата. — Трябва да излезем от пристанището преди да се стъмни. В противен случай лоцманът не ще може да ни отведе в открито море.

— Добре, господин капитан — отговори Матийо и стисна ръката на снажния германец. — Ние сме готови и слушаме заповедите ви. Желая ви добър път и много щастие. Дано Бог ви помогне да избавите нещастните и да се върнете живи и здрави в Хавър.

— Амин — заключи морякът и стисна ръката на Матийо.

След пет минути малката лодка отплава към парахода, от чийто комин излизаше гъст дим. Лодката спря до „Бригита“. Лоцманът спусна въжената стълба и поздрави дошлите. Клаус Грот се качи на борда. Алиса го последва. Когато стъпи на трапа, тя се наведе и още веднъж протегна ръка на Матийо Драйфус.

— Сбогом, недей ме забравя — каза му тя.

— Никога — отговори той. — Алиса, мисли за мен.

Тя почувства допира на неговата ръка и нещо метално докосна пръста й.

— Отклони лодката — каза Матийо Драйфус на човека, който трябваше да го откара обратно в пристанището. Лодката се отдалечи на двадесет крачки от парахода. А когато се качи на палубата, Алиса погледна ръката си. На пръста й блестеше пръстенът на Матийо. Тя го целуна и голяма сълза падна върху диаманта.

„Бригита“ започна да пори водите на канала. Недалеч се люлееше малката лодка и Матийо, изправен в нея, гледаше парахода, на който се развяваше бяла кърпичка. Но неочаквано „Бригита“ спря.

— Какво се е случило? — извика той високо, сякаш гласът му можеше да достигне до парахода, — Нещастие ли?…