Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (208)

47.

Залата и коридорите са задръстени.

Тъй като председателят забрани отварянето на залата, двеста адвокати манифестираха в кулоарите, където стана спречкване. Войниците от републиканската гвардия, които се намесиха, бяха обсипани с удари. Един адвокат беше арестуван.

Движението е трудно и почти невъзможно. Свръхвъзбудата е неизмерима. Днешното множество е три пъти по-многобройно от вчерашното. От всички квартали на града пристига народ. Проникването в съдебната зала е почти невъзможно.

Съдът влиза в залата в дванадесет часа. Всичките дванадесет съдебни заседатели мълчаливо заемат местата си. Председателят обявява заседанието за открито. Чете решението върху вчерашните заключения, депозирани от защитата. Резултатът е: „Съдът отхвърля заключенията относно делото Льоблоа, после и по аферата Драйфус и Естерхази.“ Госпожа Драйфус съобщава писмено, че не може да дойде поради заболяване.

Изслушва се Трарио, бивш министър на правосъдието. Той декларира, че не знае абсолютно нищо относно тайния документ. Обаче напълно му е известна кореспонденцията на Пикар с Гонзе, от която познава тринадесет писма. По отношение отстраняването на Пикар от Париж казва, че това е било сторено под служебен предлог. Когато се поставя въпросът за посещението на адвоката Деманж, председателят прекъсва:

— По отношение посещението, засягащо аферата Драйфус, господине, аз ви моля да не говорите.

Трарио не отговаря нищо.

Пати дьо Клам! Настъпва силно раздвижване и шум. Офицерът поздравява съда. Протестира срещу искането на защитата да изнесе пред съда подробности около интимния живот на едно младо момиче.

Набори отговаря: „Думата беше само за госпожица Коминж, която е девица на петдесет и пет години, приятелка на полковник Пикар…“

Залата избухва в смях. Дьо Клам е запитан дали познава госпожица Коминж.

— Няма да отговоря на този въпрос. Касае се за частния живот и никой няма право да се бърка в него.

— Констатирам, че щом стане дума за притискане, винаги се изтъква държавната тайна или пък професионалната, а когато те липсват, както в случая, те ни изправят пред секрета на частния живот — заявява Лабори.

Дьо Клам си отива. На негово място застава полковник Анри. Какъв тип! Каква дебелащина и арогантност! Въпросът на защитата е да отговори дали по време на отпуската на Пикар е поискал от архиваря Гриблен да отвори шкафа, в който е била преписката на полковника. Отговорът е — Сандер му е препоръчал делото да бъде дадено само в присъствието на началника на Генералния щаб.

— Пикар, обаче, бе ваш началник?

— Да.

Генерал Гонзе е поканен да потвърди истината. Той се връща отново върху писмата си, адресирани до Пикар, и потвърждава още веднъж, че не става дума в писмата за „осъденото нещо, а само за една обикновена анкета върху Естерхази“.

На ринга е пак полковник Анри. Започва се разгорещен спор относно факта, че Льоблоа е говорил с Анри. Полковникът поддържа, че никога не е говорил.

Льоблоа: „Къса ви е паметта“.

Колкото до тайната преписка, полковникът казва, че е била поставена в плик, но че не си спомня дали е бил отворен или не.

Клемансо намира, че има противоречие между казаното от полковника и потвържденията на Гриблен, който твърди, че пликът с преписката е бил отбелязан със син молив:

Полковникът потвърждава: „да, веднъж отбелязах със синьо една преписка“.

Льоблоа идва на очна ставка с полковника. Той описва кабинета на полковника, в който е говорил с полковник Анри. Офицерът признава неохотно и иска да се оттегли, защото бил болен. Защитата приема молбата му при условие да се яви на очна ставка с полковник Пикар.

Заседанието се вдига. Часът е два. Жегата е ужасна.

Изслушан е депутатът Ла Батю. Показанието на този свидетел е много характерно и чудно. Той казва, че когато бил доброволец, Пати дьо Клам, още поручик, им дал упражнение на тема „Войните от първата империя“. В това си упражнение, между другото младият Батю написал, „занапред би било желателно да господства разумът, а не оръжието“. Заради това той бил наказан от поручика. Публиката се смя от сърце на тази история.

Повикан е майор Форцинети, бивш директор на затвора „Мерше Лиди“, в който Драйфус беше в предварителния арест.

Льоблоа го пита: „Чул ли сте за признания, направени от Драйфус на капитан Лебрьон-Рено?“

Председателят забранява поставянето на този въпрос, декларирайки, че ще забрани на Форцинети да даде показания по аферата Драйфус.

Лабори декларира на свой ред, че при тези условия той се отказва от свидетелските показания на Форцинети и на други шест свидетели, които също могат да свидетелстват само във връзка с осъждането на Драйфус. Постъпката на председателя предизвика дълбоко възмущение сред публиката, изразено в гласовете на протест.

Ормешвил, офицерът, който води следствието срещу Драйфус, влезе в залата. Лабори му задава няколко въпроса, които председателят отхвърля.

Следващите свидетели са запитани за ролята на тайния документ в процеса на Драйфус.

Клемансо намира противоречие между показанията на Гриблен и майор Ревари.

Генерал Пелийо, повикан да свидетелства по искане на Лабори, се занимава с анкетата, която направи по аферата Естерхази. Завършвайки, Пелийо каза, че неговата анкета е помогнала Естерхази да излезе невинен. Ако днес работите са стигнали дотук, вината за това е в Пикар.

Заседанието се вдига.

На петото заседание, при пристигането на господин Зола в съдебната зала, тълпата се нахвърли върху колата му с виковете: „Долу Зола!“, придружавайки виковете си с доста цинични епитети.

Полковник Пикар бе посрещнат с викове: „Долу Пикар, долу крадецът!“

Други офицери, повикани като свидетели, са посрещнати с виковете: „Да живее армията!“

Залата на съда е претъпкана от публика. Мерките за запазването на реда са още по-строги. Общинската гвардия е пръсната на различни места. Председателят повиква отново Пелийо и го запитва за писмо, написано на испански език, адресирано до полковник Пикар. Генерал Пелийо декларира, че Пикар, след като обвинил майор Естерхази в подправянето на писма, казал, че това би могло да бъде извършено и от някои измежду приятелите му. Генералът намира, че всичко в това дело му се вижда чудно.

— Министърът на войната даде под съд господин Емил Зола, обвинил Военния съд, че по заповед е оправдал виновника. Но не ни се каза кой е виновникът…

Генерал Пелийо продължава: … най-доброто доказателство за независимостта на Военния съвет е, че се е отказал заседанията му да бъдат секретни. След това протестира енергично срещу обвиненията, които се отправят към офицерите:

— Аз съм техен началник и тъй като присъствах на заседанията на Военния съвет, мога да гарантирам легалността и независимостта му, за което дадох доказателства.

Взема думата Зола:

— Има няколко начина да се служи на Франция. Тя може да бъде обслужвана със сабята и с перото. Ако вие спечелихте победи, то и аз съм добил своите. Оставям на следващите поколения да съдят за имената Пелийо и Зола. Те ще оценят по-добре…

Полковник Пикар се представя пред съда (силно раздвижване). Той декларира, че през месец май 1896 година му попаднали в ръцете някакви откъслеци от топографска карта, която принадлежала на Естерхази, и начинът, по който тя е съставена, сочи, че майор Естерхази е във връзка с подозрителни личности.

— Подирих информация по отношение на него и тя беше много неблагоприятна. Той проявяваше любопитство към някои военни прояви, които трябваше да останат тайна. Не закъснях да насоча вниманието върху това на моето началство, което ми каза да продължа издирванията и наблюденията си. Онова, което особено силно ме учуди, беше сходството на този почерк с онзи от въпросното писмо, за което се говори толкова много. Бертийон, официалният експерт, ми каза, че това е същият почерк от бордерото, а комендантът Пати дьо Клам ми обърна внимание, че е почеркът на Драйфус. Но всичко това беше след аферата Драйфус.

Полковник Пикар заговори за публикуването във вестниците „Еклер“ и „Матен“:

— Последният вестник публикува едно факсимиле на бордерото, а под вдъхновението на Пати дьо Клам думите от документа, който придружаваше бордерото, бяха изменени. По-късно се обяви една интерпелация на господин Кастлен в парламента. И всичко това ми създаде спънки, така че в края на краищата бях изпратен по „мисия“. Бях изпратен в Тунис, където цялата ми кореспонденция се разпечатваше. Вече на път към Южен Тунис, отново бях повикан и получих писмо от майор Естерхази, който ме упрекваше, че съм упражнил натиск върху много подофицери, за да ме снабдят с неговия почерк. Същевременно получих телеграма, подписана „Надежда“, в която се казваше: „полубогът арестуван“. Полковник Пикар, запитан от Лабори, разказа, че представил писмото от Естерхази на експерта Бертийон. Последният възкликнал: „В бордерото мизерникът се е помъчил да подправи почерка си. Тук обаче, почеркът е неподправен! Авторът на бордерото е и автор на писмото!“

Продължавайки свидетелските си показания, полковник Пикар твърди, че рапортът на майор Равари съдържа един много важен документ. Той е обвинителен и то по-скоро за Естерхази, отколкото за Драйфус.

Пикар сочи колко интриги са се пуснали в ход против него, за да го принудят да се откаже от издирването на истината. Затова бил изпратен и в Тунис. Но едва пристигнал там, получава телеграми, подписани с псевдонима „Надежда“, предназначени да докажат близките му връзки с приятелите на Драйфус.

Пикар декларира, че получил и много заплашителни писма, защото се занимава с аферата Драйфус, изтъквайки вината на Естерхази. Протестира срещу обиските, които са били извършени в дома му в негово отсъствие. Декларира също, че Равари не е поискал да даде ход на неговите проучвания, целящи да докажат виновността на Естерхази.

Свидетелят отхвърля обвиненията на Гриблен, архиварят на военното министерство, който казва, че видял Льоблоа в кабинета на Пикар. Полковникът посочи, че Гриблен е дал лъжливи сведения.

— Той каза във Военния съвет, че видял Льоблоа в моя кабинет през октомври 1896 година. Льоблоа доказа, че на тази дата не беше в Париж. Тогава Гриблен декларира пред заседателите, че срещата е станала през ноември. Виждате ясно, че Гриблен даде лъжливи показания.

Пикар протестира най-енергично срещу генерал Пелийо, който го обвинява, че се е вмъкнал в частен дом, за да открадне нещо.

Публиката аплодира Пикар. Заседанието се прекъсва. В кулоарите Пикар също е аплодиран. В тях владее шум и въодушевление.

Пред съдебната палата висят около петстотин любопитни. Влизането на господата Зола, полковник Пикар и майор Естерхази дава повод за обикновените викове.

Полковник Пикар отново е повикан и обяснява, че Зола не е обвинил Военния съвет, задето е оправдал майор Естерхази по заповед, а че го е съдил по непълни документи. Свидетелят казва, че генерал Пелийо, от уважение към вече произнесената присъда не е намерил за необходимо да въведе в своята анкета експертизата на бордерото.

— Иска ми се също да вярвам — добави полковник Пикар, — че майор Равари е постъпил, навярно, несъзнателно, като тръгва по същия път, както и Военния съвет, който реши делото по неточни и непълни документи.

Случи се така, че един от членовете на съвета, след свършването на заседанието, каза следното: „Виждам, че истинският обвиняем тук е полковник Пикар. Настоявам той да даде обяснение за поведението си.“

Пикар бе разпитан и от Лабори. Той отговори точно. Даде подробни сведения върху всички актове, които познава. Заяви, че Естерхази е закрилян от много членове на Военния съвет и че между тях има някои, които са пряко замесени в тази афера. Поради тази именно причина не е даден свободен ход на цялата анкета.

Пикар направи и разяснения, засягащи живота на Естерхази, неговите сделки и връзки. Обясни, че всичко това може да се намери в докладите му, които Пикар е правил до началството си. Запитан за тайния документ, Пикар отговори, че професионалната тайна му пречи да говори, но министърът на войната би могъл да му разреши да изнесе фактите.

Лабори иска от съда да ходатайства за разрешението, защото иначе Пикар не би могъл да говори. Той потвърди отново, че е останал с убеждението, че Естерхази трябвало да бъде арестуван, но тъй като в тази афера има замесени и други личности, сметнато е било за необходимо да се потушат всички подозрения и скандали.

Лабори запита дали е известно на полковника какво тежко наказание го очаква.

— Да.

— И въпреки това вие работите?

— Да, напълно съзнателно.

След още няколко подробности заседанието се вдига. Появи се невероятен шум. Пикар, повикан за очна ставка с други свидетели, представлява неимоверен интерес за адвокатите.

Настана истинска караница. Избухнаха словесни сборичквания между адвоката Лабори и полковник Анри, после между полковниците Пикар и Анри, които разменят помежду си силни опровержения по отношение на секретните актове, които уж полковник Пикар бил показал на адвоката Льоблоа.

Председателят се обръща към полковник Пикар с въпроса: „Колко пъти сте приели адвоката Льоблоа във вашия кабинет?“

Отговор: „Трудно би било да се прецизира. Предполагам, около петнадесет пъти.“

Председателят: „Имахте ли пред очите си въпросния секретен документ по време на едно от посещенията на адвоката Льоблоа?“, Отговор: „Никога“.

Повикан е отново полковник Анри, който поддържа твърденията от по-рано, казвайки, че делото е било върху бюрото.

— Въпросният документ беше обърнат към адвоката Льоблоа.

Генерал Гонзе, повикан на свой ред, декларира, че преписката е била разхвърляна, когато му била връчена от майор Лот:

— Впрочем адвокатът Льоблоа своевременно призна това пред Военния съвет. Нека се изслушат членовете на съвета, които ще потвърдят този факт.

Повикан е адвокатът Льоблоа. (Раздвижване и напрегнато внимание.)

Председателят: „Признавал ли сте този факт пред Военния съвет?“

Льоблоа: „Не. Казах с много твърд тон на полковник Анри и то от любезност: «Не искам да опровергая, но ако настоявате във вашите декларации, тогава най-напред трябва полковник Пикар да даде обяснение по тази точка. Обаче, пред Военния съвет вие не сте говорил за някакъв документ, изваден от плик.»“

— Пардон — скача полковник Анри. — Твърдя, че го казах. Тук не става дума да се извърта истината.

Адвокатът Лабори: „Остатъкът от преписката беше ли в плик?“

Отговор: „Без съмнение“.

Лабори: „Е, добре, в този случай има противоречие между вашите думи и рапорта на майор Равари.“

Полковник Анри, пристъпвайки към защитника: „Няма да допусна да подозирате моите свидетелски показания!“

Полковник Пикар на свой ред протестира срещу думите на полковник Анри и поддържа по най-категоричен начин показанията си.

Полковник Анри: „И аз твърдя, че полковник Пикар излъга“.

Полковник Пикар: „Искам да дам обяснение пред господа заседателите. Вие чухте, че ми се приписват гнусни обвинения от полковник Анри, майор Лот и Гриблен, които, подпомогнати от Пати дьо Клам, бяха майсторите на една по-раншна афера.“

Като свидетел се явява Деманж, защитникът на Драйфус пред военния съд. Той успява със заобикалки да опише истинската история на аферата и по-специално процеса на Драйфус. Показва как чрез контакта си с Драйфус е можел да се убеди в невинността на бившия капитан. След изтеклите години е все още с дълбоко убеждение, че истинският виновник е Естерхази, чието престъпление изплаща Драйфус.

Адвокатът Деманж казва, че към края на месец октомври научил, че господин Шьорер-Кестнер е бил между тези, които вярвали в невинността на Драйфус. Малко по-късно господин Матийо Драйфус заяви, че познава истинския автор на прословутото бордеро, а именно Естерхази, но то бе денонсирано.

— Предвиждах възможното ревизиране на процеса Драйфус — каза адвокатът Деманж, — но скоро се убедих, че правителството не беше на мнение да ревизира делото, макар и един нов факт да го налагаше.

Набори: „Защо вярвахте във възможното ревизиране“.

— Защото сметнах, според откритието, което ми направи господин Сай, че законът е бил нарушен.

Адвокатът Клемансо: „Питам господин адвоката Деманж дали не се е базирал на някое доверително признание на господин Сай?“

Отговор: „Да, така е“. (Живо възбуждение.)

Адвокатът Набори пита господин Деманж: „Факсимилето на бордерото, публикувано във вестник «Матен», има ли някаква прилика с оригинала, нещо, което бе отречено от генерал Пелийо?“

Отговор: „Удивителна!“ (Движение.)

Адвокатът Лабори: „На съвета оригиналният документ ли се представи?“

Отговор: „Членовете на съвета, правителственият комисар и аз дори имахме по една фотография, която бе направена, струва ми се, от господин Вертийон след заседанието. Мисля, че тези фотографии бяха изгорени. Не ми е известно, обаче, дали и клишето е унищожено.“ Заседанието се преустанови.

Публиката е оживена от показанията на адвоката Деманж. Едни поддържат, че те могат да предизвикат ревизирането на процеса Драйфус, други са на противното мнение.

При откриването на заседанието отново се появи свидетелят Ранк, сенатор. Той посочи незаконния начин, по който се е водило делото Драйфус. Председателят го прекъсна. Ранк посочи как е бил съден Драйфус и как е бил съден Естерхази. Той наблегна върху факта, че военните съдии са били пристрастни.

Жорес! Сензация между публиката. Неговите показания са истинска пледоария. Той показа, че военните са искали да потулят истината. Докато тайните заседания по процеса на Драйфус бяха смешни, военният съд, назначен да съди Естерхази, няма куража да направи заседанията си публични.

— Военните — каза Жорес — изглежда имат нещо важно, което крият. Достояние на публиката бе направен само обвинителният акт, който не представляваше нищо повече от защита на Естерхази и очерняне на полковник Пикар. Тук пристрастието беше вече повече от очевидно.

Той завърши с възхвала на Зола заради куража, който има, да постави въпроса ясно и категорично.

Яви се като свидетел и Бертийон, графолог, експерт от Париж. Той декларира, че бордерото е написано от Драйфус.

Лабори: „Вярно ли е, че тогава, когато полковник Пикар ви е показал писмото на Естерхази, сте възкликнал, че това е неподправеният почерк на автора на бордерото?“

Свидетелят: „Драйфус е написал бордерото“.

След него идва генерал Пелийо, който дава резултата от анкетата на Естерхази, вече добре позната. Разказва случилото се с Пикар, с писмата, с Естерхази. Когато иска да каже една дума върху аферата Драйфус, председателят го възпира: не!

Лабори протестира. (Публиката се възмущава.)

Шарл Дюпюи и Герин не могат да отговорят, защото въпросите са забранени от председателя. Защитата се отказва и този път от показанията на свидетелите По-анкаре, Делкасе, Девел и Лейг.

Пофин дьо Сен-Морел обяснява, че е съобщил на Рошфор онова, което е знаел, по собствена инициатива. Той потвърди, че Генералният щаб бил убеден във виновността на Драйфус. Затова и бил наказан.

 

Тевне обяснява достойно и искрено поведението на Зола. Той критикува много остро рапорта на Равари. Съжалява, че не се е анкетирал случаят с „Дамата с воала“, че в процеса на Драйфус има много празноти. После се спира на въпроса за тайния документ. При многото обвинения публиката го прекъсва и протестира. „Намирам, че доброжелателството на господин Зола е на висотата на неговия талант.“ (Чуват се смехове.)

Що се отнася до свидетеля Солес, той не може да отговори, тъй като председателят го спира. Лабори и Клемансо протестират. Започва разгорещен спор между защитата и председателя. Мърморенето и шумът добиват необикновени размери. След няколко минути заседанието се вдига.

В съдебната палата се вземат още по-строги мерки за ред. Пристигат и армейски части от Версай в подкрепа на парижката войска. Префектът на полицията приканва всички полицейски началници да подведат под съд всички арестувани смутители на реда без изключение. Принц Анри Орлеански, дошъл пред съда, не може да проникне в залата, защото няма пропуск.

Публиката, съзирайки колата на Зола, надава викове на недоволство. Пристигащите офицери са акламирани с виковете: „Да живее армията! Да живее Франция!“ Полковник Пикар е посрещнат с виковете: „Да живее Пикар!“ „Долу Пикар!“ „Долу предателите!“

Адвокатът Лабори протестира срещу вестниците, които разгласиха, че бил от немски произход и че бил взел за жена еврейка.

Жорес, повикан отново, потвърждава, че Папийо му казал, че не се съмнявал във виновността на майор Естерхази. Жорес добавя:

— Съжалявам повече от всеки друг, че здравето на господин Папийо му пречи да дойде пред съда, защото при наличието на прецизните факти аз бих му напомнил много работи… За лишен път потвърждавам под клетва точността на думите си. Разбирам интереса, който имате да се опровергая, но аз поддържам твърдението си.

Бертийон, официалният експерт, декларира, че след като е размислил, намира, че не трябва да иска от Министерството на войната разрешение, за да представи фотографиите, направени от него пред съда и съдебните заседатели.

Защитниците протестират категорично против този начин на действие от страна на свидетеля.

Тогава адвокатът Лабори представя пред заседателите един цялостен план на демонстрацията, направена от Бертийон пред военния съд по отношение на експертизата на бордерото и твърди, че това е точно копие на акта, извършен пред военния съд.

Запитан от защитника, Бертийон постоянно отклонява решението на съда и не иска да говори за аферата Драйфус.

Адвокатът Лабори тогава запитва защо Бертийон мълчи само пред правосъдието и защо се оставя да бъде интервюиран по Драйфусовата афера от вестниците. Защитникът на Зола цитира интервюто на Бертийон, дадено на вестник „Еко дьо Пари“. Бертийон отговаря, че това интервю не е негово. На въпроса на Лабори вярва ли господин Бертийон, че бордерото е на господин Естерхази, той отговаря: „Не, не е.“ Председателят на съда пита господин Бертийон защо мисли, че бордерото не е написано от ръката на Естерхази.

Отговор: „Защото е писано от друга ръка“. (Смях.) Ив Гийо оспорва графоложката експертиза. Анализирайки начина на писане на Драйфус, той доказва, че бордерото не може да бъде написано от него.

Графологията не е безпогрешна наука. От показанията на Бертийон се вижда, че и той не е сигурен в своите заключения. Той критикува поведението на военния съд, който допуска затворените врати.

Гобер, експерт графолог, казва, че анализираните от експертите факсимилета не схождат с оригинала, с бордерото, което предизвика осъждането на Драйфус. Гобер декларира, че би следвало да се депозира пред бюрото на съда оригиналът на бордерото, за да може да изрази убеждението си.

При откриването на разискванията генерал Гонзе протестира срещу декларациите на Жорес, който казва, че Генералният щаб в нежеланието си да хвърли светлина на проблема, се е присъединил към една от страните — сиреч е издал оправдателна присъда в полза на Естерхази:

— Противопоставям на тези намеци — каза свидетелят — най-категорично опровержение и никой повече от мен не би желал да се хвърли пълна светлина върху този въпрос…

Адвокатът Набори: „Тъй като вие желаете да сътрудничите при разкриването на истината, аз ви моля да благоволите да настоявате пред военния министър да упълномощи генерал Мерсие да даде обяснения върху тайния документ, представен на военния съд, да освободи полковник Пикар от професионалната му тайна, да се представи оригиналното бордеро и актовете, които са служили за експертиза на Бертийон.“

Генерал Гонзе: „Няма да отговоря, нямам никакво право да предам това искане на министъра на войната“.

Адвокатът Набори: „В такъв случай ще е по-добре да не се говори за светлина и истина!“

Изслушан е Артур Майер, директор на училището в Шарт.

Лабори: „Израилтянин ли е свидетелят?“

Отговор: „От Париж съм. Дядо беше от Страсбург, нещо, което обяснява елзаското ми име. Каквото и да казва господин Дрюмон във вестник «Еврейска Франция», нямам намерението да си променям религията, нито пък да потъпквам обичаите си.“ (Раздвижване.)

Майер, който е изследвал факсимилетата на бордерото, декларира, че са напълно точни и правейки демонстрация на клишето, казва: „Това много прилича на една фалшификация!“

Генерал Пелийо заявява, че във всички случаи той намира тази преценка за много преувеличена:

— Желал бих свидетелят да обясни — добавя той — как през 1896 година, когато никой не подозираше майор Естерхази, някой би помислил да направи фалшиво клише на бордерото?

Майер отговаря:

— Искам да изясня това толкова печално деяние. Бях дълбоко наскърбен от идеята да се провери експертизата на господин Бертийон, чиито преценки нямат никаква методика, никакъв смисъл, що се отнася до почерка на майор Естерхази.

Той декларира, че този почерк прилича на почерка на бордерото.

Адвокатът Лабори желае да зададе един въпрос, но председателят отказва. Лабори отбелязва, че председателят, преди още защитата да формулира запитването си, го отказва.

Съдът се оттегля на съвещание и след малко дава решението си, сочейки, че въз основа на член 270 от Закона за углавните престъпления председателят е сторил добре, като е отказал да се постави запитване, което би довело до безполезно продължаване на разискванията.

Председателят добавя: „Ще правя същото нещо всеки път, когато поставяте безполезни въпроси“.

Молиние, професор във Френския колеж, потвърждава, че почеркът на майор Естерхази прилича напълно на факсимилето на бордерото.

В същия момент в залата нещо се раздвижва. Поради топлината майор Равари припада. След като го извеждат от залата, заседанието продължава.

Експертът-графолог Франк, повикан да свидетелствува, демонстрира сходността на почерка от бордерото с този от писмата на Естерхази.