Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (207)

46.

Лесно обяснимо е, че това събитие засили и без това разгорещените страсти и успя да възбуди злобата на онези, които си бяха поставили за цел на всяка цена да заглушат гласа на Драйфусовите защитници. Още първия ден се констатира, че атмосферата на разискванията беше враждебна към Зола. Съдебната палата бе буквално препълнена от манифестанти, които непрекъснато викаха: „Смърт на Зола“ и поздравяваха Естерхази с вика: „Да живее армията“.

Заседанието беше председателствано от съветника Делегарг, който допусна всички манифестации против защитата свободно да се проявят и който попречи на истината да излезе наяве. Той отказа на адвокатите на Зола и на отговорния редактор на вестник „Орор“ господата Лабори и Клемансо да задават въпроси на генерал Боадефр, който постави пред съдебните заседатели проблема за доверието, когато адвокатите потвърдиха, че доказателството за виновността на Драйфус, представено от генерал Пелийо, е фалшиво.

Както казахме, процесът привлече всеобщия интерес. Памфлетистът Рошфор, един от неприятелите на Драйфус, както и други противници на капитана бяха посрещнати от една платена клика с акламации. Чуха се, обаче и няколко вика „Долу Рошфор!“ Зола, който пристигна, придружен от господа адвокатите Клемансо и Лабори, бяха освиркани. Заседателната зала беше претъпкана с публика.

Заседанието започна в 12,10 часа на обяд. Чуха се няколко вика „Да живее Зола“, заглушени веднага от енергични освирквания.

Председателят господин Делегарг обяви, че ще изпразни залата, ако няма ред.

Секретарят на съда прочете обвинителния акт, а след това господин Ван Касел, прокурорът, заяви, че разискването ще се ограничи с обвинението на Зола против Военния съд, който съди майор Естерхази.

— Ние трябва да попречим на разискванията да не се отклонят — каза той, — защото не трябва да изпаднем под влияние на обвиняемите, които биха желали да се стигне до ревизирането на Драйфусовия процес чрез непозволени средства.

После прочете своите заключения, искайки от съда да не разглежда всичко онова, което пряко засяга призованите.

Адвокатът Лабори отвърна веднага, че всички факти, намерили място в статията на господин Зола, са тясно свързани. Адвокатът добави още:

— Там, където няма нито законност, нито правосъдие, там за никого не може да има нещо справедливо отсъдено.

Тримата експерти — господата Белом, Варинар и Куарц, пожелаха да се намесят в разискванията, за да попречат да се проведе процес, който те искат да се гледа пред обикновения съд.

В два часа съдът се оттегли на съвещание. По време на прекъсването на заседанието разговорите се оживиха. Никакъв инцидент не бе предизвикан.

Заседанието се откри отново в три часа. Съдът отказа на обвиняемия да изясни всички факти, изложени в статията. Зола успя да даде доказателство само за фактите, визирани в призовката. После бе пристъпено към свидетелските показания.

Адвокатът Лабори се отказа от изслушването на седемте офицери, които съдиха майор Естерхази и настоя да се изслушат показанията на Драйфусовите съдии. Между свидетелите е призован и Казимир Перие, бивш председател на републиката.

Освен това той прочита писмо на министъра на правосъдието, в което се казва, че Министерството на войната не е било упълномощено от Министерския съвет да донесе свидетелските си показания пред съда.

После бе огласено и писмо на господин Казимир Перие, в което той декларира, че може да даде показанията си, само за времето след неговото председателство. Защитата отново изказа резерви и в това отношение.

Съдът благоволи да уведоми защитниците, че те настояват да се изслушат показанията на Казимир Перие.

Майор Пати дьо Клам пише, че не може да отговори на призовката, която получил, бидейки свързан с професионалната тайна.

Адвокатът Лабори направи заключения, че познавайки условията, при които Пати дьо Клам изпълнява обязаностите си като офицер на съдебната полиция при разследването на Драйфусовия процес и грешките, извършени последователно в аферата Драйфус и в процеса на Естерхази, може да се допусне, че ако тези факти се установят пред съда, обвиняемите могат да бъдат напълно оправдани. Следователно, защитата има основание и право да иска показанията на майор Пати дьо Клам, който трябва чрез всички средства да бъде заставен да даде показанията си или в противен случай процесът да се отложи.

Адвокатът Лабори обясни интереса към показанията на майор Пати дьо Клам, на полковник Пикар й на госпожица Коминж, която е заподозряна като авторка на телеграмите, подписани с „Надежда“ и изпратени на полковник Пикар:

— Майор Пати дьо Клам декларира, че е получил писмо от една дама с воал. Ние искаме да докажем, че тази дама е от антуража на майор Пати дьо Клам, а не на полковник Пикар. Майор Пати дьо Клам трябва да бъде разпитан. Ако е необходимо тайно заседание, нека то се проведе. Ние не се боим от това. Искаме също да бъде изслушан и министърът на войната.

Генерал Мерсие се въздържа и не се отзова на призовката, която получи. Лабори протестира и изложи важността на показанията и на тези свидетели.

Емил Зола потвърди, че генерал Мерсие, тогава министър на войната, е дал на Драйфусовите съдии и на защитника му таен документ, но без особено значение.

Повечето офицери се извиниха, че не могат да дадат показания.

Вземайки думата, Зола каза, че би желал да знае дали тези господа се вслушват в заповед на министерството на войната или пък по собствено желание не свидетелстват.

Генерал Боадефр заяви, че поради професионалната тайна не може да даде показания.

Тогава Лабори възкликна:

— Наистина, човек би си помислил, че всички тези господа офицери си въобразяват, че представляват отделна каста, че стоят по-горе от всички права и задължения и че в никой случай не са подчинени на законите на страната и на правосъдието.

Той настоя гореизброените свидетели да депозират показанията си пред съда.

Заседанието се закри без инцидент в пет часа. Множеството, събрано пред съдебната палата, бавно се разпръсна. Зола излезе през задния вход и се качи във файтона. Неколцина любопитни го придружиха известно време, като надаваха най-разнообразни викове.

Вълнението, последвало първото заседание, беше огромно. Същата вечер народът по улиците и кафенетата най-оживено спореше около събитието на деня. Очевидността за вината на Естерхази направи впечатление на всички и силно ги възмути. Усилено се коментира и обстоятелството, че бе забранено на министъра на войната да се яви като свидетел. Това обстоятелство възбуди голямо негодувание. И действително, всички квалифицираха със сурови изрази поведението на министъра на войната, който след като даде под съд Зола, бяга от заседателите. Поведението на министъра остро се разкритикува и от парижката преса и особено от белгийската. Така беше определено и поведението на ония офицери, които ги беше страх да се срещнат очи в очи с правосъдието.

Неявяването на тези военни лица, които Зола бе обвинил в злоумишленост и пристрастие в Драйфусовата афера, накара симпатиите към именития романист да се увеличат значително. Лично Зола, интервюиран от един журналист от вестник „Матен“, след закриването на заседанието, декларира, че бягството на тези „юначни“ военни ще го принуди да не спре пред нищо, за да докаже и без тяхното свидетелстване, колко е права каузата, която той поддържа, и колко е невинен Драйфус. Той декларира, че е доволен от този резултат.

В седем часа вечерта последните издания на парижките вестници летяха от ръка на ръка. По булевардите, по улиците, кафенетата, театрите не можеше да се намери човек, не купил поне три-четири вестника. Цялата преса имаше остър език. Сякаш беше революция. Статиите бяха написани от най-големите френски журналисти. Едни от вестниците нападаха Зола, други ръководителите на армията и правителството.

Ето някои от оценките на по-големите вестници, които се появиха сутринта в Париж, за да се види в какво свръхвъзбудено състояние се намираше светът.

„Радикал“ характеризира съдебното заседание така: „Една борба между Зола и неговия защитник, които искат да хвърлят пълна светлина, и между магистратите, които искат всичко да се потули. Всеки разискван акт е последван и от шумни инциденти. Това характеризираше вчерашното заседание.“

Списанието „Радикал“, списвано от прочутия журналист Лекроа, завършва така статията си против Мелин и Било: „Противно на платената и мерзка преса, противно на слепия парализиран парламент, светлината все пак ще проблесне и то по такъв начин, че ще смаже всички.“

„Льо Голоа“ казва: „Вчерашното заседание представляваше истински дуел с шпаги между прокурора и защитника на Зола, който искаше да постави процеса на по-широка плоскост.“

„Ла Лантерн“: „Ние не знаем дали Драйфус е невинен или не и фактите, които познаваме, не могат да ни накарат да имаме окончателно становище. Но при мистериозните обстоятелства, които заобикалят тази афера, ние претендираме и непрестанно ще настояваме, че страната има право да иска всички пътища да бъдат открити.“

В „Льо журнал“ Франсоа Копе пише: „Съзнателно или не, тези, които се присъединяват към това печално дело и аплодират неприятелите, вършат престъпление срещу родината. Какъв срам и съжаление обзема човека, когато чете на едно и също място имената на хора разумни, първенци на страната, наред с имена на цинични и глупави хора.“

Рошфор написа в „Ентрансижан“: „Как? Нима тази страна стигна до положение да бъде разтърсвана от бездушното и безчувствено еврейство? Затова ли поставихме на карта честта си и целия си живот? Но френският народ е много търпелив. Нека се знае, че както европейството, така и всички ония, които станаха негови апостоли, горчиво ще пострадат и то не след дълго.“

„Солейл“: „В своето страстно препускане към истината Зола отива към сигурно погубване. Зола днес вече се надига, за да оправдае онова, което никога няма да оправдае, а само ще го компрометира още повече.“

„Еко дьо Пари“: „Беше вечната борба срещу съдебните решения, против законите чрез честни средства… Ето борбата на Зола!“

„Фигаро“: „Очакваме с голямо напрежение вердикта на заседателите, който, какъвто и да бъде той, надяваме се, ще тури край на тази болест, която от три години насам консумира Франция и я дискредитира пред лицето на цял свят.“

В „Отортие“ Касаняк, третирайки Зола като луд, завършва: „Подлецът е оня генерал, който не строши онази ръка, която работи срещу страната, срещу честта на Франция.“

„Л’Opop“ съобщава, че „Сюблимен ще бъде последният ден, когато Зола ще докаже колко е справедлива каузата, която поддържа“.

Жерар Ришар в „Ла Петит Републик“ завършва статията си: „Един народ, достоен за свободата, иска да му се каже всичко онова, което ще го направи отговорен пред историята. Френският народ не може да живее нито една минута под режим, с който може да свикне само див народ. Франция е смъртоносно наранена в своите свети права, засегнати от тази шайка галопиращи преторианци. Франция трябва да се измие от срамните и кървави петна, които военната каста й сложи на челото.“

„Рапел“: „Дюсеин Мьоние вика: «огън!» Огън срещу врага. Защото се намираме в пълна политическа диктатура. С нас! С нас за републиката! С нас за свободата! Долу интелигентността! Долу големите духове! Долу съвестите! Долу ония, които имат в гърдите си душа, които имат в черепа си мозък, долу онези, които се наричат хора. Хайде, господа, претендирайте още веднъж, че работите за спасяването на републиката.“

Вестник „Лабор Парол“ подкани парижкото население към въстание.

Но и Брюксел не бе по-спокоен. В понеделник вечерта, след първото заседание, бяха организирани грандиозни манифестации в поддръжка на Зола. В Париж през цялата нощ в понеделник господства голяма възбуда на духовете. С ужас се очакваше идният ден. Никой не знаеше какво ще стане. Предвиждаха се ожесточени борби. Правителството взе енергични мерки. Населението бе разделено на два лагера и всеки момент се очакваше започването на борбата. В самия парламент опозицията беше сплотила редовете си, за да даде отпор. Носеше се приказката, че правителството на Мелин ще бъде принудено да си даде оставката.

Всички английски вестници заявиха, че ако процесът не бъде ревизиран, нищо няма да бъде в състояние да осигури мира.

Германия бе първата, която поиска да се отстрани веднъж завинаги вината, която й се хвърля от три години насам, че се е опитала да открадне военните планове на Франция.

От шест часа заранта твърде много любопитни, събрани около съдебната палата, гледаха как влизат свидетелите и хората, снабдени с пропуски. Рошфор е акламиран, докато Емил Зола остава незабелязан. Голямо въодушевление владее и във вътрешността на палатата. Полицейските мерки, взети още в началото на процеса, продължават да бъдат прилагани.

Вратите на заседателната зала се отварят едва в дванадесет часа без десет минути. Мигновено огромното множество, което повече от два часа се беше събрало в кулоарите на палатата, се спусна към вратата.

Зола пристигна в единадесет часа и четиридесет и пет минути. Влизането му предизвика най-разнообразни реакции. На виковете: „Да живее Зола!“, нададени от част от публиката, отвръщаха други викове: „Долу Зола!“

Самият той, придружен от Лабори и Жорж Клемансо, с мъка си проби път между множеството и сполучи да проникне в заседателната зала, която в този момент бе вече пълна.

Публиката изглеждаше много по-нервна и възбудена, отколкото вчера. В заседателната зала се забелязваше присъствието на госпожа Драйфус и на нейния брат Леон Адамар, на генерал Гоиз в униформа, на господин Жозеф Рейнах, на генерал Петю — цивилен, на Рошфор, Анатол Франс и други.

Заседанието се откри в дванадесет и половина часа. Председателят прочете писмо от Естерхази, който отказва да даде показания. Адвокатите на Зола настояваха майор Естерхази да бъде доведен принудително за разпит.

— Тъй като господин Зола ще говори за него, ние смятаме, че трябва да бъде повикан тук, пред съда — каза Лабори.

Адвокатът Жорж Клемансо, от името на отговорния редактор на „Орор“, също настоя майор Естерхази да бъде доведен пред съда, при нужда дори и със сила.

Пристъпи се към изслушване на свидетелите.

Първият свидетел бе госпожа Драйфус. Адвокатът Лабори искаше да зададе въпрос върху осъждането на съпруга й. Председателят се противопостави. Зола протестира срещу обструкцията, която се прави на неговата защита.

Адвокатът Лабори поиска да изкаже заключения. Заседанието се прекъсна.

При откриването на следващото заседание адвокатът Лабори отново иска да се поставят на госпожа Драйфус различни въпроси в интерес на защитата. Прокурорът възразява, сочейки, че въпроси за „невинност“ и „незаконност“ не могат да се поставят.

След настойчив протест от адвоката Лабори, Зола декларира, че се подчинява на закона. (Силни вълнения в залата, едни аплодират, други не одобряват. Председателят подканя към ред).

Движението се разпространи през кулоарите и вън от съда, където тълпата обграждаше палатата.

Съдът отхвърли заключението на защитата с въпросите, които би следвало да се зададат на Драйфусовата съпруга.

Въведен бе господин Казимир Перие, бившият председател на републиката.

Казимир Перие, попроменен малко, откакто напусна Елисейския дворец, беше очакван с любопитство от публиката. Говореше се, че бившият председател си е дал оставката в момента, когато научил, че съдиите са получили таен документ, неизвестен на защитата, а той се е почувствал много слаб, за да може да даде разгласа на твърдението на император Вилхелм Втори, предадено чрез барон Мьонстер, че Драйфус не е шпионирал в полза на Германия. Тъй като Перие никога не бе опровергавал тази версия, публиката бе извънредно любопитна да чуе дали ще я потвърди.

Председателят пита Казимир Перие за гражданското му състояние.

Перие отговаря: Наричам се Казимир Перие и съм на петдесет и две години.

Председателят: Закълнете се!

Перие: Господин председателю, не мога да положа клетва. (Голям шум и раздвижвания.) Като бивш председател на републиката, аз съм свързан чрез конституционна отговорност. Не мога да кажа цялата истина. (Движение между публиката и съдебните заседатели.)

Публиката добива впечатление, че тази декларация разбулва истината, която бившият председател на републиката не може да каже.

Минава много време докато публиката се успокои. Не се чува какво говори председателят на съда, който повтаря: „Моля ви, изпълнете формалностите и положете клетва“.

Казимир Перие се заклева.

Лабори разкрива въпросите, които отправя към Казимир Перие. Той казва:

— Моля да бъда извинен, че поисках призоваването на господин Казимир Перие, но това искане ми се струва необходимо. Задължавам се предварително, каквото и да бъде отношението на господин Казимир Перие, да се съобразявам с неговите чувства и евентуалната му резервираност. (Аплодисменти). Позволявам си да го запитам: Кога е научил господин Казимир Перие, тогава председател на републиката, че един висш офицер от Генералния щаб бе обвинен в предателство и арестуван:

Председателят Делегарг: „Този въпрос не се отнася до делото“.

Лабори: „Тогава поставям втори въпрос. Знаел ли е господин Казимир Перие като председател на републиката, че в процеса срещу капитан Драйфус на съдиите в съвещателната зала е даден таен документ, който защитникът и обвиняемият не са познавали?“

По-нататък: „Може ли господин Перие да ни каже нещо за различията в гледищата, които са господствали в кабинета и нещо за самата процедура, с която се е боравело в случая с Драйфус?“

Председателят (остро): „Тези запитвания аз не позволявам!“ (Движение, викове между адвокатите в залата.)

Казимир Перие отбелязва, че като председател на републиката е поискал делото Драйфус, но за времето, когато е заемал поста председател, той не може да направи никакви декларации.

Лабори: „Виждаме се принудени да запитаме дали председателят на републиката в онзи момент е бил запознат с тази незаконна процедура“.

Председателят Делегарг: „Отхвърлям този въпрос“.

Лабори: „Защо?“

Председателят Делегарг: „Защото не е позволено да се дават доказателства за нещо, което вече е присъдено“.

Лабори: „Искам да запитам господин Перие дали познава аферите Драйфус и Естерхази“.

Перие: „Не познавам делото Естерхази“. Емил Зола прави забележка: „Защо не ми се позволява да докажа казаното от мен, че военният съд извърши едно беззаконие?“

Председателят: „Вие чухте вчера решението на съда“.

Зола: „Моето чувство за правда не може да се огъне под тази процедура“.

Лабори: „Ако бидейки председател на републиката, бихте знаели, че в някоя афера се е дало на съдиите в съвещателната зала секретен документ без знанието на защитата и на обвиняемия, който и да бъде той, и че въз основа на този таен документ се е произнесла присъдата, какво бихте помислили за това, господин Казимир Перие?“

Председателят: „Не позволявам този въпрос“. Лабори: „Ще изложа заключенията си“. Жорж: Клемансо: „Не казахте ли преди малко, господин Перие, че не можете да кажете цялата истина?“

Перие: „Клетвата ме задължава да кажа цялата истина. Но по силата на конституционната отговорност не мога да кажа цялата истина“. (Движение.)

Лабори: „Простете, че трябва да ви задържа още, но не искам, господин Перие да си отиде, преди да чуете моите заключения“.

Перие: „Аз съм обикновен гражданин и като такъв съм на разположение на правосъдието“.

Лабори: „Господин Перие ни дава блестящ пример за уважението, което дължим на правосъдието, а аз моля господа заседателите да си вземат бележка и за другите, които очаквам да бъдат насилствено докарани, за да положат свидетелските си показания“. Заключенията на Лабори се отхвърлиха. Зола бе заобиколен от множеството. На улицата скандалът е огромен. Намеси се и войската за възстановяване на реда.