Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (195)

33.

— Оправдан!

С този възторжен вик се втурна Естерхази в елегантното жилище на любовницата си, госпожа Буланси. Тя протегна ръце и притисна към гърдите си развълнувания майор.

— Тъй, ти значи си оправдан! — прошепна нежно. — О, скъпи, обични мой, знаех аз, че ще победиш.

Черният майор се отпусна на един стол. Той избърса челото си с копринена кърпичка.

— По дяволите! — измърмори. — Работата беше доста сериозна. Обвинението се повдигна пред военния съд и имаше фатални доказателства против мен. Този проклет Матийо Драйфус ги е събрал с изумителна ловкост. Кой е предател? Капитан Драйфус или майор Естерхази? Така питаха в съда, където изтъкваха разгулния ми и разсипнически живот и посочиха някои мои писма, които бях достатъчно неблагоразумен да адресирам до неколцина приятели. Особено едно от тях, в което казвах, че бих се радвал, ако избухне война и стотици хиляди французи бъдат убити. Това без малко щеше да ми строши врата, но съумях да изляза и от това положение. Отказах чисто и просто писмото и казах, че враговете ми са го фалшифицирали, за да ме погубят. — Майорът се ухили злобно. — Право да ти кажа, чаровна ми Помпадура, нито един човек със здрав разум не може да вземе за сериозна тази защита, но съдиите ми е опасяваха да ме осъдят, защото своевременно си помислиха, че зная извънредно много за това, което става в Генералния щаб. А поговорката казва „Гарван гарвану око не вади“.

Естерхази придружи тези думи с облекчителна въздишка. Буланси му галеше косата, после се нагласи в обятията му и го прегърна.

— Най-после! — възкликна тя. — Важното е, че си оправдан и аз съдействах за това с моите свидетелки показания. Ония кукли офицери си въобразяваха, че ще изтръгнат от мен някое признание против теб. Но им показах как се водят хората за носовете. Доволен ли си от мен, приятелю?

— От теб съм винаги доволен, скъпа моя? — сведе благодарно глава черният майор. — Ти си мойта обична и будна Помпадура.

— Сега обичаш ли само мен и никоя друга?

— Само теб.

— Ами онази мизерна циганка, заради която се беше отчуждил от мен, забрави ли я окончателно?

— Мелиора ли? Не мисля за нея и ако днес би излязла на пътя ми, няма да я позная дори…

— Бъди спокоен, скъпи приятелю — прекъсна го Буланси, — няма вече никога да я видиш. Тя е мъртва.

— Мъртва ли?

— Да — отговори Буланси жестоко, отскубвайки се от прегръдката му. — Успях да я вкарам в катакомбите и там сигурно е умряла от глад.

Черният майор почувства студени тръпки по гърба си. Каква ужасна жена беше тази Помпадура!

— Виждаш ли, съкровище мое — изрече Буланси безразлично, — аз не говоря много, когато става дума за някоя съперница. Чисто и просто я премахвам. Но те предупреждавам да не ми даваш повод за ревност. В омразата си не познавам мярка и бих могла да унищожа и оногова, когото обичам.

Преди още Естерхази да успее да отговори на заплахата, демоничната жена увисна на врата му и покри лицето му с целувки.

— Не, не, не вярвай — възкликна тя възбудено, — на теб не бих могла да сторя нищо лошо. Теб обичам извънредно силно, за теб живея…

Естерхази сметна за подходящо да даде на този сериозен разговор шеговит обрат.

— Ако наистина ме обичаш тъй силно — успя да изрече между две целувки, — докажи ми го, като ми дадеш нещо за ядене. Това проклето съдебно заседание продължи прекалено дълго и съм огладнял като вълк.

— Ела, обични мой вълко — отговори Буланси със смях. — Масата отдавна е готова.

Тя го взе под ръка и го въведе в трапезарията, където трапезата наистина беше сервирана и то доста богато. Хайвер, стриди, пъстърва, фазан и други деликатеси канеха настойчиво Естерхази. Стари тежки вина и няколко бутилки шампанско, поставени в лед, завършваха поканата.

Престъпната двойка седна на масата. Но едва бяха успели да изпразнят няколко чашки, когато прислужникът съобщи, че някакъв стар евреин е дошъл и многословно молел да говори веднага с граф Естерхази, като знаел с положителност, че господинът е тук.

— Какво стоиш, какво разправяш надълго и нашироко — чу се гласът на Соломон Бенас зад слугата. — Графът ще бъде доволен да ме приеме.

— Соломон Бенас — промърмори Естерхази. Госпожа Буланси направи бързо знак на слугата да се отдалечи.

— Твоето нахалство отива много далече! — кресна вместо приветствие на влезлия черният майор. — Как смееш да идваш тук, в чужд дом? Хайде, обирай си парцалите, нямам нищо общо с теб.

— Господин графе — отговори Соломон Бенас непоколебимо. — Изпъди ме, но най-напред ме изслушай… Ако знаеш само как съм тичал… и какъв чудесен аромат на ястия и вино тук… иде му просто на човек…

Буланси наля чаша вино на човека, който непоканен се намести на един стол до масата. Тя бе по-хитра от Естерхази и веднага забеляза, че неканеният гостенин е дошъл за нещо важно.

— Аз съм в опасност! — стресна се Естерхази. — Какво искаш да кажеш, Соломон Бенас?

— Каквото исках да кажа, казах — промърмори лихварят. — Циганката откраднала детето. Карус го откраднал. Госпожа Буланси го откраднала. Дявол го взел, нищо не разбирам, но ако работата се разнесе, ще избухне голям скандал… А как няма да се открие, когато сам Гилберт и Матийо Драйфус са по следите на момченцето…

Тези думи сякаш бяха произнесени от луд, но и двамата веднага ги разбраха. Графът и любовницата му се спогледаха побледнели.

— За какво дете говориш? — едва издума Естерхази.

— За сина на пленника от Дяволския остров, ех, знаете вие. Искам да кажа — за Андре Драйфус.

— И каква циганка го е откраднала?

— Казва се Мелиора май. Успяла да избяга от катакомбите и стигнала у дядо Карус, който излекувал изтеклото й око.

— Жива е — измърмори Буланси. — Значи тя се е спасила!

Естерхази подскочи като ужилен и хукна из стаята в луда възбуда.

— Ще ти се отплатя богато, Соломон Бенас, за тази новина — спря се най-после той. — Особено ако ми помогнеш да намеря още днес тази циганка.

— Тя е вече намерена — беше отговорът. — И знаете ли, господин графе, къде можете да я намерите? У вас, вкъщи!

— У мен вкъщи? Невъзможно!

— Казвам ви, че е там с момченцето. Потърсих ви най-напред у вас и тогава видях циганката да влиза с детето. А тя не излезе от там. Навярно очаква в завръщането ви, за да ви го даде.

— Тя смята с това отново да спечели любовта ти — прошепна Буланси на майора. — Но по-скоро ще я промуша…

— Бъди спокойна — изгледа я втренчено майорът. — Мелиора ще хвана в собствените й мрежи. Ела с мен в спалнята да ти открия плановете си.

Мъжът изведе навън Буланси оставяйки Бенас. След четвърт час се върнаха. И двамата бяха весели. Бяха измислили дяволски план. Старият Бенас се бе възползвал от удобния момент и бе погълнал остатъците от богатата трапеза. Естерхази бутна и няколко банкноти в ръката му. После черният майор си тръгна, вземайки файтон от пиацата.

Когато Естерхази отвори вратата на стаята си, той наистина намери Мелиора там. Не забеляза веднага Андре, но съзря след миг едно малко тяло в канапето, покрито с шал. Навярно това бе момчето, което спеше. При вида на Мелиора Естерхази едва се въздържа да не нададе вик на учудване. Възможно ли беше тази жена да се промени за толкова кратко време? Къде беше останала красотата на циганката, която само преди няколко седмици го бе така замаяла? На него му се струваше, че вижда пред себе си сянката й. Тя беше отслабнала, едното й око липсваше, а другото беше загубило блясъка си… Мелиора изглеждаше остаряла с години. Но Естерхази се овладя и се престори, че се радва и е очарован.

— Върна ли се, най-после, мила Мелиора — викна той. — О, знаеш ли колко скърбях по теб и как ме измъчваше неизвестността на твоята съдба. Ела в прегръдките ми, мила… О, Господи, но какво се е случило с окото ти?

Циганката се хвърли в обятията му.

— Със загубването на това око заплатих твоята любов — изрече тя през плач. — Почти бях загубила живота си. О, Естерхази, дойдох при теб да ти кажа, че не бих могла да живея без теб и да ти направя същевременно голяма услуга.

— И без тази услуга съм щастлив, че дойде. От все сърце се радвам…

Той я целуна с престорена нежност и я притисна до гърдите си. След като остана няколко мига замаяна от тия ласки тя се приближи до канапето и дръпна шала.

— Познаваш ли го? — запита, сочейки към заспалото дете.

— Господи мой, та това е синът на капитан Драйфус.

— Твоят смъртен враг — допълни циганката. — Знам, че държиш много да го имаш на сигурно място, за да не може да се върне при майка си и да й разкаже къде е било и кой го е откраднал. Ето детето на човека, когото мразиш, давам ти го.

— Никога не ще го забравя…

Черният майор целуна отслабналите пръсти на Мелиора.

— А сега да ти съобщя и аз една вест, която можеш да приемеш като отплата за твоята вярност. Госпожа Буланси не е в Париж.

Мелиора го изгледа радостна.

— Вярно ли е? — запита тя с треперещ глас.

— Кълна ти се. Впрочем и да е в Париж, за мен тази негодна жена вече не съществува.

— Значи ти не я обичаш вече?

— Ненавиждам я. Тя не ми беше вярна. Отначало исках да я убия, но си помислих защо да си цапам ръцете с нейната кръв. Свърших много просто. Изпъдих я от къщата, в която живееше и която беше моя, заедно с всичката й мебелировка. Бях толкова суров, защото ми призна, че те е вкарала в катакомбите, за да те премахне. Буланси замина още на другия ден. Имам съобщение, че се намира в Ню Йорк. На теб, обаче, скъпа моя, ти, която се настрада толкова много заради нея, ще ти се отплатя. Къщата, в която живее Буланси, е празна и нищо не е изменено в обстановката й. Задържах и една част от прислугата. Моля те, Мелиора, приеми този дом като подарък. Царувай в нея като княгиня, царица на моето сърце, бъди за мен това, което беше и тя, но ми остани вярна…

— Завинаги…завинаги — викна Мелиора. — Кълна ти се!

Тя се хвърли отново в обятията на черния майор, който отново беше спечелил влияние върху нея.

— И така, да не губим време. Колата ми чака долу. Искам да те изпратя до твоя дом. Уверен съм, че ще ти хареса.

— На мен ми харесва навсякъде, където си и ти. Нали и ти ще останеш при мен?

— Непременно и завинаги! За мене е най-голямо удоволствие да бъда само твой. Само трябва да ме извиниш за няколко часа.

— Защо точно тази нощ? Майорът посочи към заспалото дете.

— Трябва да го отведа далече от Париж — каза той тихо. — Разбираш, нали, че детето не би могло да остане в собствената ми къща. Ела, обична моя, да те заведа в твоя дом, където никой не ще смути щастието ни.

Колко лесно се замайва женското сърце, което обича! Мелиора взе детето, увито добре в шала и се качи с него във файтона на Естерхази.

Когато обаче влезе в къщата на госпожа Буланси, когато черният майор я поведе, тя бе обзета от мрачно предчувствие. Но целувките на Естерхази я замаяха отново. В спалнята, където беше голямото скъпо легло на госпожа Буланси, черният майор взе от ръцете на Мелиора детето. Помоли циганката да седне до него на канапето, където я грабна в обятията си и зашепна любовни и клетвени слова. После напълни две чаши с вино.

— Да пием за нашето щастие, Мелиора — каза майорът, — и после да запечатаме щастието си с целувка.

Те вдигнаха чаши в ръце и се вгледаха един в друг. Чашите звъннаха. Мелиора изпразни своята на един дъх.

— О, каква несръчност — намръщи се Естерхази, защото чашата му беше паднала в момента, когато я поднасяше към устата си. — Може би при целувките ще бъда по-сръчен…

Майорът обърна похотливо снагата на циганката. Тя се отпусна върху възглавниците на канапето и почувства целувките като в сън. В мозъка й бучеше и кипеше. Тя видя или й се стори, че вижда до себе си усмихнат някогашния си съпруг. Постепенно бе обзета от странно чувство, един вид умора, която не можеше да победи. Очите й се затвориха и Мелиора загуби съзнание. Естерхази, който досега я държеше в обятията си, стана.

— Шт — пошушна той.

— Морфинът изигра ролята си — произнесе в този момент женски глас.

Това бе госпожа Буланси. Любовницата на черния майор беше излязла иззад голямо огледало, поставено в единия ъгъл. Тя се приближи до заспалата циганка с помрачено чело, с очи, светещи от омраза. С бързо движение извади кама от пазвата си.

— Сега си в моите ръце, проклетнице, сега ще те убия за по-голяма сигурност. Как целуваше устните, как стоеше като унесена в своите любовни клетви! Как се чувстваше горда тук, в къщата ми, откъдето мислеше, че съм изгонена!

Тя понечи да се хвърли върху циганката, но черният майор я спря. Той стисна силно ръката й. С глух вик госпожа Буланси изпусна камата.

— Лудетино — кресна Естерхази, — май искаш и двамата да стигнем до гилотината?

— Да остане жива! — простена любовницата на Естерхази. — Да ми се изплъзне за втори път? Не, тази циганка трябва да изчезне, да изчезне безследно…

— Но ако я убием в твоята къща, ще се изложим на опасността да бъдем открити. Чуй ме. Ще ти кажа какво искам да сторим с Мелиора. Тя ще преспи тук. Ще бъде по-добре, ако я поставим в леглото тук, да не би да падне от канапето и да се събуди. Ела да ми помогнеш да я преместим веднага.

Госпожа Буланси не посмя да противоречи на обожавания от нея човек. Те нагласиха циганката на леглото до спящото дете, чиито странички се бяха зачервили от благодатния сън.

— Утре, преди още слънцето да изгрее, ще взема циганката в моята кола — продължи черният майор, — ще я заведа на едно място, където няма да бъде видяна от никого и там ще изчезне завинаги.

— Къде? Как се казва това място?

— Това е моя тайна и не мога да се доверя дори на теб — отговори Естерхази с тон, който не търпеше противоречие. — Но има и за теб работа. Готова ли си да я изпълниш? Не е много опасна, но изисква голяма сръчност.

— Тъкмо затова съм готова да я свърша. Естерхази погледна часовника си.

— Сега часът е осем — отбеляза той. — В девет заминава бързият влак за Хавър. Вземи това дете и замини с него. След като пристигнеш, не спирай в никакъв хотел. Вземи лодка и излез в открито море. Знам, че умееш да караш лодка. Не се плаши от вятъра, нито от вълните.

— Не се страхувам от нищо, когато става дума да ти услужа с нещо. Само от едно се опасявам.

— От какво, кажи.

— Ще ми даде ли някой рибар лодката си. На мен, на една жена. Няма ли да се усъмни?

— Не се страхувай, ще се погрижа за това. Когато пристигнеш на пристанището, точно до самия бряг ще намериш малка колиба. В нея живее рибар със семейството си. Той е малко отнесен, но е много трудолюбив човек. Ще се обърнеш към него и ще го поздравиш от мен. Ще поискаш да ти даде лодката с окото.

— Лодка с око? Какво значи това?

— Нищо, любов моя — успокои я Естерхази усмихнато. — Това е парола, по която старият рибар ще разбере, че си изпратена от мен.

— Добре, ще се обърна към стария рибар. А после?

— А после… какъв въпрос. Нима не ме разбираш? Ще отидеш с детето навътре и ще се върнеш без него.

Ще го вземеш в ръцете си, ще го целунеш, а после ще го изтървеш във водата. Ще стане случайно нещастие.

— Случайно! Убийство!

— Не ще е първото, което лежи на съвестта ти, скъпа ми Помпадура — подсмя се иронично и жестоко Естерхази. — А сега не губи повече време. Остани с Бога и гледай да не изпуснеш влака. Имаш ли файтон на разположение?

— Ще поръчам да впрегнат конете.

— Тогава да не губим време в приказки — стана Естерхази. — Имам среща с Пати дьо Клам. Към два часа ще се върна, за да отведа циганката. Не заключвай спалнята си и дай поръчение на прислугата да не вижда и чува нищо от това, което ще стане в дома ти.

— Ще направя всичко според желанието ти, но целуни ме още веднъж, Естерхази.

— Ще те целуна повече, не само един път. Защо плачеш?

Едри сълзи се търкаляха по белязаното лице на госпожа Буланси.

— Не знам — прошепна тя, — но това пътуване до Хавър ме изпълва с трепет. Струва ми се, сякаш ще бъде последното ми пътуване и повече няма да те видя.

Черният майор я прегърна нежно.

— Върви, ти си дете — отговори той полусърдит. — Ще живеем щастливо, когато този камък не бъде между нас.

Естерхази посочи детето.

— А сега остани с Бога и бъди разумна — завърши решително той.

— Сбогом, Естерхази, сбогом!

Тя го стискаше в прегръдките си, сякаш не искаше да го пусне и го целуна страстно няколко пъти. Черният майор се освободи от нея най-после, сетне излезе.

Когато напусна къщата на госпожа Буланси и беше вече на улицата, той спря за момент, изтри потното си чело и запали цигара.

— По дяволите — измърмори, — тази двойна комедия здравата ме умори. Но не е лека работа да излъжеш две жени едновременно и да унищожиш и двете една чрез друга… Пати дьо Клам е прав. Трябва да се освободя от жените, с които досега съм имал връзки.

Макар че днес военният съд ме оправда, в Париж има стотици хиляди хора, които считат за предател мен, а не Драйфус. Ха-ха и тези стотици хиляди са прави. Ето защо трябва да бъда предпазлив повече от всеки друг път. А жените, особено когато обичат, никога не са предпазливи. Циганката трябва да изчезне, също и Помпадура. Е, поне сега съм сигурен, лодката с окото, която старият рибар ще й даде, ще свърши работа.

Черният майор се изсмя късо и продължи безгрижно пътя си на човек, който не е в състояние да убие даже и муха.