Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (182)

20.

Бурна зимна сутрин се спусна над Париж. Булонският лес беше пуст. По пътищата, които вчера още бяха пълни с шейни и по които отекваше песента на звънчетата и плясъкът на камшиците, сега не се виждаше никакъв живот. Само враните и свраките бяха господари на възхитителните парижки паркове. Зловещите птици диреха храна под него. На орляци се прехвърляха шумно от място на място и изпълваха въздуха със своите гладни крясъци.

Само в ясеновата горичка, където Белмарската гора се сливаше с Булонския лес, стояха двама души. Обвитите в дълги офицерски пелерини бяха граф Естерхази и Пати дьо Клам. Естерхази беше блед. Виждаше се, че цяла нощ не беше спал. Очите му бяха зачервени и силно уморени, но погледът му излъчваше огнени мълнии. Под мишницата си държеше елегантна кутия от абаносово дърво, кутията с пистолетите.

Пати дьо Клам извади от джоба си златен часовник и хвърли неспокоен поглед върху него.

— Шест без четвърт — каза той. — Имаме на разположение още петнадесет минути. Но ти имаш много уморен вид, приятелю. Щеше да сториш много добре, ако се беше вслушал в съвета ми да полегнеш малко.

Естерхази се изсмя гръмко. Този смях издаваше добитото от шампанското настроение, с което се наливаха до разсъмване. С известна загриженост Пати дьо Клам забеляза, че приятелят му, макар и да не беше пиян, все пак беше замаян. Движенията и походката на черния майор издаваха известна несигурност.

— Да си бях легнал? — възкликна Естерхази. — Нима се нуждая от сън, за да мога да улуча някого със сигурност!

— Но ще ти трепери ръката!

— Дори и да ми трепери, пак ще улуча! Уверявам те, че единият от трите куршума на пистолета ми ще прониже сърцето на наглия ми противник.

— Ако той те улучи още при първата размяна на изстрели?

— Ха-ха! Невъзможно е. — Черният майор се изсмя иронично. — Дори да стоя пред носа му пак няма да ме улучи!

— Съжалявам, обични ми приятелю, че се намираш в състояние, в което не знаеш какво твърдиш.

Естерхази засука самодоволно мустак.

— Прости, скъпи друже — продължи да се подхилва той. — Зная какво говоря. И понеже си ми най-добрият приятел, ще ти обясня всичко.

Той хвана под ръка Пати дьо Клам, поведе го към дънера на едно дърво и седнаха заедно върху него. После му пошушна на ухото с интимност, свойствена на хора в пияно състояние:

— Между нас двамата няма никакви тайни. Аз зная вече достатъчно работи за теб и ти не по-малко за мен, обични ми майоре. Няма да се издадем един друг…

— Не — увери го Пати дьо Клам. — Докато бъдем заедно, Драйфус няма да се върне от Дяволския остров, нито пък Пикар от африканските пустини!

— Браво, харесва ми да говориш така — викна възторжено черният майор с тежък език в устата. — А сега да ти кажа и аз моята тайна.

Той отвори кутията с пистолетите. Бяха два — с дълги цеви, изглеждаха нови и добре изработени.

— Това са оръжия, които купих неотдавна в Мадрид — обясни Естерхази на ухото на приятеля си. — Законът, наистина забранява фабрикуването на подобни оръжия, но за будни хора законът в някои страни е само каприз. Тези оръжия са направени специално, за да се очисти някой враг от света, без да излагаш живота си и на най-малкия риск.

— Как е възможно — удиви се Пати дьо Клам.

— Погледни тук — посочи Естерхази единия от пистолетите, — поразгледай това оръжие и ще видиш, че нищо не може да се познае. Без дефект е, нали?

— Така изглежда — отговори майорът след като прегледа оръжието.

— Сега прегледай другото… — С тези думи графът подаде другия пистолет. — И той изглежда съвършен… Нали? Е, добре, приятелю мой. Това оръжие, наистина няма никакъв недостатък, освен това, че не струва пукната пара в ръката на оня, който стреля с него. Защото — сега черният майор говореше шепнешком — погледни, щом като спусъкът се дръпне, се чува гърмеж и се вижда дим, но куршумът не излиза от цевта, а минава по друга цев, където чрез специални способи остава.

Пати дьо Клам побледня.

— Господин Бернард ще го има в ръката си — продължи Естерхази. — Това е моя работа. Тук има само една кукичка по средата, но аз си разбирам от работата…

— Нима в никакъв случай куршумът не може да излезе от цевта?

— Невъзможно! Винаги остава в успоредната цев. В такъв случай няма значение, че си пийнах малко повече от обикновено. Аз, приятелю, все пак ще бъда победител. И кръвта на това цивилно куче, което посмя да ме обиди, ще ороси снега! Никой не може безнаказано да ме обиди и не желая нищо друго, освен да поваля на земята и Матийо Драйфус, както и неговия днешен съюзник.

Естерхази постави отново оръжията в кутията.

По пътеката, която водеше към ясеновата горичка, идваха трима мъже: Леон Бернард, Натузиус и доктор Бургер. Младият лекар носеше със себе си подвижна аптечка. Взаимните поздрави бяха много хладни. Вдигнаха само леко шапките. Натузиус и Пати дьо Клам извадиха часовниците. Оставаха само още четири минути до шест часа.

— Да започнем — предложи нотариусът.

Бургер, за да избегне препоръките, се отдръпна веднага към дънера, на който преди малко седяха двамата офицери. Той отвори кутията и приготви медикаментите.

Двамата противници заеха позициите си. Между тях отбелязаха точно петнадесет крачки.

— Да се опитаме съгласно обичая да помирим двете страни — изрече формално Пати дьо Клам.

— Господин Бернард се противопоставя решително на всякакъв опит за помирение — отсече Натузиус бързо.

Пати дьо Клам сви рамене. Двамата противници се измериха с погледи, пълни с презрение и омраза.

— Добре, тогава да им дадем оръжията — реши Пати дьо Клам.

В същия момент Естерхази напусна мястото си и взе кутията с пистолетите.

— Избирайте вие — каза той — протягайки кутията отворена към Бернард.

— Разрешете на мен да избера заради моя приятел — намеси се нотариусът. — Имате ли нещо против?

— В никакъв случай.

— Но ако ми позволите — добави Естерхази с хитър поглед, — желал бих да отстъпите това оръжие на мене — и посочи към пистолета, от който куршумът никога не излизаше.

— Защо! — запита Натузиус объркан.

— Свикнал съм с него…

— В този случай — забеляза нотариусът, без да удостои своя бивш зет дори с поглед — като честен човек би следвало да се откажете от това оръжие. Или желаете да имате предимство над неприятеля си?

Черният майор хвърли скрит победоносен поглед към Пати дьо Клам. Този поглед казваше: „Не ти ли казах, че ще изиграя тези простаци?“

И наистина ги беше изиграл. Без да подозира нещо, Натузиус взе безвредното оръжие и след като го прегледа и го намери добре заредено, го подаде на Леон.

— Мери се точно — прошепна му той — и не прощавай на неприятеля си, защото и той навярно няма да ти прости.

Пати дьо Клам също размени набързо с Естерхази няколко думи. Нито един от авторите на тази драма не забеляза, че клоните на близкото дърво в същия момент бяха леко отстранени.

Едно слабо лице, обезобразено от тежки страдания, се показа и отправи светещите си очи, пълни с ужаса на лудостта, към граф Естерхази. Това беше женско лице, с къдрави плитки в пълно безредие.

Секундантите се отдалечиха. Те бяха гърбом към мястото, където се появи това видение.

Пати дьо Клам извади бяла кърпа и я вдигна.

— Дайте знак, господине — обърна се той към Натузиус. — Когато произнесете „три“, ще вдигна кърпата и противниците ще стрелят.

— Готови ли сте? — запита нотариусът.

— Готови — отвърнаха едновременно противниците.

В този момент жената между дърветата направи крачка напред. Покрита с дрипи, с голи и сухи ръце, протегнати напред, тя се приближи едва чуто до черния майор, който не подозираше, че се намира зад гърба му. Натузиус извика:

— Едно.

Направи малка пауза, докато противниците вдигнаха оръжията си.

— Две!

Противниците се прицелиха. Виждаше се, че и двамата бяха възбудени. Ръката на Естерхази трепереше.

— Три!

Пати дьо Клам в същия миг размаха кърпичката.

— Дяволе! Дяволе! Продадох ти душевното си спокойствие, върни ми го!

Жената в дрипи скочи с див вик и се впи в шията на черния майор. Сякаш тигрица се беше хвърлила на гърба му, за да го задуши.

Два изстрела отекнаха, без да последва никакъв ефект. От револвера на Леон излезе само дим, а оръжието на Естерхази се отклони под тежестта на лудата… Куршумът мина над главата на противника.

— Дай ми писмата! — кресна лудата. — Няма да го погубиш… ще живее… ще бъде свободен… той е бащата на детето ми… сто хиляди франка… продадена… продадена!

Обзета от ярост, жената викаше с ужасяващ глас. Същевременно тя беше стиснала гърлото на графа с ръце и впи ноктите си в кожата му. Натузиус и Пати дьо Клам се притекоха на помощ. Но преди да стигнат до него, Естерхази успя да се освободи от ръцете на побеснялата жена. Той стана по-бял от снега в краката му. За момент се вгледа в лудата като в призрак, който му се яви ненадейно. А жената започна сподавено да се смее и правейки разбъркани поклони, викна:

— Хехе! Позна ли ме, спомняш ли си за часа, когато с пари купи душевното ми спокойствие… Кажи, черни майоре, днес си без маска.

— Клаудина Лорет — измънка Естерхази.

Пати дьо Клам веднага разбра, че това ще е някаква тъмна работа между дрипавата жена и неговия приятел и реши да сложи край на тази сцена, която можеше да вземе по-сериозен характер.

Той извади бича си изпод пелерината.

— Махай се оттук! — приближи се плътно до лудата. — Изчезвай, защото ей сега ще те сгрея здравата. Лудата обърна спокойно гръб.

— Удряй, удряй — изгледа го, — заслужавам да бъда бита с.бич, защото предадох човека, когото обичах, но този тук ме изкуши, той ме подведе. — Е, черни дяволе, кажи, кажи, не е ли вярно?

— Тя е луда — разтрепера се Естерхази, — шибни я с бича, Пати, иначе не можем се отърва от нея…

Майорът вдигна ръка. Но почувства, че някой го възпира. Беше доктор Бургер.

— Лудите не трябва да се бият — гласът му прозвуча строго. — И докато съм аз тук, подобна грубост няма да допусна.

После се обърна към Клаудина.

— Нещастна жено — й каза той нежно, — коя си ти и откъде идваш! Отговори ми, ако можеш и аз ще ти помогна.

— Ето помощта. Проси и нищо повече. — Естерхази хвърли копринената си кесия в краката на лудата.

Парите се пръснаха. Клаудина Лорет викна:

— Пари! Пари! Пак искаш да ме съблазниш за някое злодеяние, адски дух! Сега бягай, бягай, нямам нужда от твоите пари! Далеко, от Унгария идвам пеша в Париж, за да поправя греха си, за да го спася, ако може още да бъде спасен!… Аз съм луда, всички така ми казват и може би е вярно, но знам добре каквото знам и виждам добре през воала на миналото… Познавам те, черни майоре, познавам те и ще те принудя да признаеш престъплението си.

И докато свидетелите на тази сцена останаха дълбоко озадачени от чудноватите думи, под които като че ли се криеше ужасна истина, докато Естерхази противно на привичката си изглеждаше напълно слисан, лудата сви юмруци и удари черния майор право в лицето.

— Ти си убиецът на Драйфус! — изпищя тя. — Бъди проклет, убиецо на Драйфус!

После побягна смеейки се злобно. Преди някой от свидетелите на тая сцена да успее да я проследи, тя се скри между дърветата. Черният майор, след като се съвзе, вдигна със светкавична бързина револвера си и го насочи по следите на жената. Но Пати дьо Клам бързо хвана ръката му:

— Полудя ли, графе? Да не би да искаш да се погубиш! Засмей се и вземи цялата тази история като случай, предизвикан от една луда.

Междувременно Натузиус и Бургер размениха поглед, разбрали се бяха без да кажат нито дума. В това време Леон Бернард остана на мястото си с ръце скръстени на гърдите.

— Да продължим — каза той.

Естерхази, извънредно доволен, че инцидентът свърши само с това, се обърна към секундантите.

— Наистина, господа — изрече с престорено спокойствие, — да се върнем към нашата работа. Не разбирам, защо би ни спрял този случай, предизвикан от една луда.

Всички заеха местата си. Естерхази вдигна револвера си, същото стори и Леон Бернард. Тогава Натузиус се изправи между двамата противници.

— Господа — заяви той, — имаме правото да претендираме след размяна на изстрелите да се разменят оръжията.

Естерхази пребледня. Пати дьо Клам също стана неспокоен. Натузиус обаче, се престори, че не забеляза тези неспокойни погледи и продължи:

— Желаем противниците да си разменят оръжията.

— Сега пък друго — викна черният майор гневно. — Наистина този дуел е много чуден. Говори се много повече, отколкото се стреля!

— Не е наша вината, господин графе — изгледа го хладно Натузиус, — че налетяхте тук на старо ваше познанство.

Естерхази хвърли злобна мълния към бившия си тъст. Но Натузиус настоя да се разменят оръжията. Нямаше никакъв повод да се откаже. Размяната трябваше да стане. Ръката на Естерхази силно трепереше, когато предаде своя пистолет на Леон и взе неговия. Беше попаднал в собствения си капан. Сега не неговият противник, а той лично имаше в ръцете си безвредно пушкало. А към неговите гърди беше насочено дулото на един добър пистолет от ръката на Леон Бернард. И тя не трепереше.

Свидетелите се отдръпнаха. Цяло ято врани се изви с крясъци над главите им и се настани по близките дървета. Очите на Естерхази се премрежиха, коленете му омекнаха, устните му бяха конвулсивно стиснати.

— Огън! — изкомандва Пати дьо Клам. Изтрещя само един изстрел. Естерхази се олюля и падна.

— Нещастие — измърмори той с безкръвни устни. После остана проснат върху снега. Доктор Бургер беше първият, който дотърча до него. Макар и да не можеше да понася този човек, все пак трябваше да изпълни дълга си на лекар. Бързо прегледа дясната част на гърдите. Кръвоизливът беше изобилен.

Естерхази лежеше със затворени очи. Пати дьо Клам му беше смъкнал пелерината, беше я свил и сложил под главата му. Враните от дърветата гледаха като че ли лакомо ранения. Ще има ли труп за кълване? Те биеха с криле и надаваха зловещи крясъци, придружаващи всеки стон на ранения.

Прозвуча глухо хъркане. Доктор Бургер беше хванал с малки щипци куршума и го извади от раната.

— Невъзможно е да се продължи двубоят, но раната не е смъртоносна. Куршумът е спрял в гърдите, плъзгайки се по една кост. Най-много след няколко седмици раната ще заздравее. — Той спря кръвоизлива и превърза раната. — Нуждаете ли се още от моите услуги? — обърна се към Пати дьо Клам. — Ако желаете, ще предоставя на разположение моята кола.

— Благодаря, имаме всичко, което ни трябва. Последва студено сбогуване и Натузиус, доктор Бургер и Леон Бернард се отдалечиха. Младият мъж спокоен и замислен прие мълчаливо приветствията на придружаващите го.

— Не можах да постигна целта си — отрони той, — не успях да очистя от лицето на земята този подлец.

Когато стигнаха в града се разделиха. Леон забърза към къщи, за да унищожи писмата, които беше написал през нощта.

— Къде ще отидем сега, това знаем и без да го кажем — обърна се Натузиус към лекаря, когато останаха двамата.

Бургер кимна:

— При Матийо Драйфус, нали? Елате, господин нотариус.

Бургер даде на файтонджията адреса.