Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (151)

33.

Пред градските врати „Сен Дени“, там, където минаваше шосето за Версай, се намира на около половин час от града едно запустяло място. То е било купено от някакъв спекулант, навярно с намерение да го продаде след много години, когато цената му стане петдесет пъти по-голяма от оная, която беше платил за него. Засега, обаче, този празен парцел служеше за съвсем други цели. Парижкото общество, което се интересува от такива работи, го наричаше „място за дуелите“. Щом се обяви дуел, смята се за естествено той да стане на това място. И, действително, то е удобно за такива случаи. Преди всичко парижката полиция му обръща твърде малко внимание, защото смята, че колегите от Версай трябва да имат грижата за него. А Версайската полиция пък твърди, че мястото на дуелите е парижки район. Така че всъщност полицията не надзърта там. Освен това то се намира доста далеч от шосето, за да могат минувачите да виждат какво става там, но не е много далеч, така че ранените лесно могат да се отнесат до файтона.

През една мъглива зимна утрин на мястото на дуелите стояха двама увити в шуби мъже. Това бяха Естерхази и полковник Анри. Те разгледаха внимателно голямото празно пространство.

— Братовчед ми още го няма — каза Естерхази, като разкопча шубата си извади изпод нея един дълъг кожен калъф, — значи можем спокойно да си поприказваме, Анри.

— Да запалим по цигара — предложи полковникът. — Кучешки студ е, дано не ви замръзнат пръстите, драги Естерхази, когато ще трябва да кръстосвате рапирите с вашия противник.

Естерхази се изсмя късо.

— Ако ми замръзне дясната ръка, ще убия противника си с лявата, тъй като можете да бъдете сигурен, че ще го убия, драги мой. Този човек много ме обиди, той е твърде опасен не само за мен, но и за всички ни.

Полковникът поглади усмихнат гъстите си, тъмно-руси мустаци.

— В такъв случай трябваше да изберете друго средство, драги Естерхази, а не дуел. Дуелът — Анри сниши гласа си — е, малко ненадежден срещу един толкова опасен човек, като вашия братовчед Християн. Трябва да си служим с по-сигурни средства, за да го обезвредим веднъж завинаги.

Естерхази се усмихна отново. Няколко гарвана хвръкнаха, уплашени от присъствието на двамата мъже.

— Виждате ли тези птици — изсмя се черният майор, — те са предвестници на смъртта. Братовчед ми Християн няма да напусне жив това място!

След това той отвори черния калъф, който държеше в ръката си, и извади от него два италиански флорета.

— Вижте тази шпага — каза той, като подаде на Анри единия от тях. — Стоманата е гъвкава, острието е чудесно и въпреки това тя е напълно безопасна за противника.

— Не ми се вярва — възрази Анри. — Този флорет е доста остър и може да намуши човека като на шиш.

— Да, ако не беше пружината на дръжката — каза Естерхази тихо. — Той е като кинжалите на фокусниците, които си го забиват навсякъде по тялото, без да капне капка кръв, защото щом върхът на тази шпага се допре до твърд предмет, веднага влиза навътре в издълбаната дръжка. Затова ударът не причинява никакво нараняване. Тази шпага ще дам на братовчед си Християн. Тази тук е съвсем друга.

При тези думи черният майор извади втора шпага от кожения калъф:

— Погледнете сега. Но внимавайте да не се нараните, защото иначе сте загубен. Острието на тази шпага е отровно! Когато бях в Индия, взех от един изпаднал в нужда аптекар шишенце с много силна отрова, която обаче действа само ако влезе посредством рана в кръвта на човека. За всеки случай преди да тръгна насам, намазах върха на шпагата с онази отрова.

— Дявол да го вземе, вие сте опасен противник, Естерхази — възкликна Анри. — Ще трябва да се погрижа да останем винаги приятели и никога да не се изправяме един срещу друг на дуел.

— Доброволно ви поверих тази тайна, драги Анри, защото вие не можете да бъдете опасен за мен. Нали знаете — мълчанието почива на взаимност. Вие знаете за моите отровни шпаги, а пък аз знам за съмнителното заведение на улица „Росини“. Двете тайни са горе-долу еднакви по значение.

Анри само кимна с глава, като същевременно най-спокойно си запали втора цигара.

В този момент по шосето се зададоха двама мъже.

— Те са — пошепна Естерхази и бързо прибра двете шпаги в калъфа.

Скоро след това пристигна граф Християн Естерхази с доктор Бургер, когото водеше като секундант и същевременно като лекар.

Противниците не се поздравиха. Омразата от една страна и презрението от друга бяха твърде големи, за да могат да се спазят общоприетите норми на учтивост.

— Да започнем — каза късо и остро Бургер, като се обърна към полковника. — Вие сте обидената страна, имате право да изберете оръжие. Какво сте избрали?

— Шпаги — беше късият отговор.

— Добре, колко хода?

— Докато един от противниците стане неспособен за борба.

— Прието. Отбележете местата.

Анри взе черния калъф и отбеляза с две резки на земята местата на двамата противници.

— Само за да изпълня своя дълг задавам въпроса дали не е възможно помирение? — изрече доктор Бургер.

— Не — извикаха едновременно Християн и Естерхази.

— Добре, да започнем.

Естерхази свали шубата, а Християн палтото си.

— Бъдете тъй добър да си изберете шпага — каза Анри, като подаде на Християн калъфа с двете шпаги.

Но той беше сложил дръжката на безопасната шпага малко по-отгоре. И Християн, без да подозира нещо, взе определеното за него негодно оръжие.

— Да започнем — извика нетърпеливо черният майор. — Нямам време да се бавя заради такава дребна работа. Гладен съм, бързам да закуся.

— Господин майорът е много сигурен — забеляза доктор Бургер, като хвърли враждебен поглед върху Естерхази, — но още не се знае кой от двамата господа ще трябва да се откаже от закуската си.

— Аз във всеки случай не — изсмя се Естерхази, който не можеше да сдържи радостта си.

Той размаха като камшик във въздуха шпагата с отровното острие.

— И аз желая тази работа да свърши по-скоро — каза Християн. — Човек трябва да бърза, когато му предстои да накаже един подлец.

— По-скоро — извика ядосан черният майор. — Застанете там и се защитавайте, иначе ще ви промуша като бясно куче.

— Почакайте още един момент — каза натъртено доктор Бургер. — В качеството си на секундант и лекар искам двубоят да се отложи за няколко минути.

— Какво значи това? — сопна се раздразнен Анри. — Какво желаете още, господине?

— Сега ще видите — отвърна спокойно доктор Бургер.

Той застана енергично между двамата противници.

— Неотдавна — каза той с ясен твърд глас, — присъствах в Булонската гора на един дуел с пистолети. Те бяха донесени от единия противник. Някаква жена дойде и попречи на дуела като обвини единия от противниците, че той е убиецът на нещастния Драйфус и причина за неговото мъчително заточение. Обвиненият толкова се обърка, че трябваше да се откаже от дуела. От разсеяност, а може би и защото му трепереше ръката, той изпусна своето оръжие на земята. Аз го вдигнах и го разгледах набързо. Оказа се, че този пистолет е много сложно и изкусно изработен. Той можеше да даде само един изстрел. Запалването на барута и светването щеше да се види, но куршумът нямаше да излезе от цевта, защото тази цев имаше двоен канал, в който куршумът трябваше да падне и да остане там, без да порази целта. Само по една случайност това оръжие не попадна в ръката на онзи, за когото беше определено. Тъкмо обратното, онзи от дуелиращите се, който е готвил клопка на противника си, щеше сам да падне в нея, ако съдбата не беше определила иначе. Чакайте, господин майор, оставете ме да довърша, вас тази история не ви засяга… да не би случайно вие да сте били този нещастен дуелист?

Лицето на черния майор беше станало сиво, той стискаше устни, а очите му пращаха мълнии към смелия млад лекар, който така спокойно и убедително разказваше историйката.

— Не вярвам да сме дошли тук — избухна Анри, — за да ни разказвате интересни дуелни историйки, докторе, какво целите с това?

— Сега ще видите.

Доктор Бургер свирна и от шосето с големи скокове се зададе голямо черно куче. Още едно изсвирване и животното легна в краката на младия лекар.

Доктор Бургер се наведе и погали кучето.

— След като присъствах на този дуел — продължи лекарят, — станах много мнителен, господа, и оттогава винаги съветвам противниците да опитат предварително оръжията си. Това може да ми бъде само приятно, господин майор Естерхази, тъй като представете си какво би било, ако по една случайност попаднеше във вашите ръце оръжие, подобно на онзи пистолет с особена цев! Това куче е един чудесен пилищар, но ние ще го пожертваме пред олтара на истината.

Бъдете тъй добри, господа, и двамата, един след друг, да боднете по веднъж кучето.

— Протестирам против подобно държание — извика бързо Анри. — Как можете да искате от нас подобно нещо?

— Удряйте, граф Християн — предложи Бургер, — не обръщайте никакво внимание, правете каквото ви казвам, защото иначе сте загубен.

Християн се засили и удари силно с шпагата си кучето.

Но то продължаваше да лежи спокойно и замаха само с опашка, като че ли пъдеше от себе си мухите.

Доктор Бургер издърпа веднага шпагата от ръката на Християн.

— Много чуден флорет — възкликна той, — направен е сякаш за самоубийци, които искат да плашат само хората. Да не би господин майорът да го е взел назаем от някой актьор от „Комеди Франсез“? — И след миг колебание настоя: — А сега, господин майор, ви поканвам също да опитате оръжието си.

— Аз пък ще ви отговоря — отвърна Естерхази, — че не приемам заповеди от вас!

— В такъв случай вие сте подлец — каза доктор Бургер, който не можеше повече да се сдържа.

— Това може да се измие само с кръв — изрева Естерхази и се спусна с шпагата върху доктора.

Но преди да успее да го докосне с флорета, кучето като бясно се спусна върху него.

— Неро, долу, назад! — заповяда доктор Бургер. — Пази си силата за по-достойни същества!

Но кучето не се подчини, то се опита да впие големите си остри зъби във врата на Естерхази.

Черният майор беше така притиснат от кучето, че не успя да употреби шпагата си.

— Помощ! — извика той, — това животно ще ме разкъса. Това е нападение, това е нарочно настървено куче. Тази работа ще трябва да се отнесе в съда!

При опитите си да се брани с шпагата Естерхази нарани леко кучето по лапата. В това време доктор Бургер скочи, хвана разяреното куче за врата и го отхвърли настрана.

Черният майор се залови да сложи в ред облеклото си и да изтрие кръвта, която течеше от една малка, незначителна рана на врата.

— Ще ми платите за това, доктор Бургер — извика пресипнало той. — Аз ви обвинявам в преднамерено нападение. Нямате право да водите тук това куче!

Лекарят дори не отговори на черния майор, а може би и съвсем не чу неговото обвинение. Вниманието му беше насочено върху кучето, което с жално скимтене допълзя до краката му.

— Какво му стана на това куче? — обърна се Буртер към Християн. — Виж как е изплезило език! Невъзможно е тази малка рана да му причини такива болки.

Изведнъж Неро изскимтя по-силно и се строполи като ударен от гръм.

— То умира — извика Бургер и хвърли страшен поглед на Естерхази.

Кучето започна ужасно да се гърчи, след минута се протегна още веднъж, погледна умолително Бургер и издъхна.

— Кучето умря — продума Християн със съжаление.

Тогава Бургер сложи ръката си на рамото му:

— Граф Християн Естерхази, това животно умря вместо вас. Неро е отровен. Залагам си главата, че върхът на шпагата, която му нанесе тази малка рана, е потопена в една от ония ужасни отрови, които само за няколко минути умъртвяват ранения.

В това време Естерхази прибра двете шпаги, които беше донесъл в кожения калъф (Християн беше захвърлил презрително своята). След това той и Анри запалиха по една цигара и засмени си тръгнаха под ръка.

— По чудо се спасихте от смъртта, Християн — каза доктор Бургер. — Този е вторият дуел, на който черният майор иска да извърши убийство, но Господ и двата пъти спаси жертвите му. Само моят нещастен Неро пострада. Доброто вярно животно умря достойно. На гроба му би трябвало да се сложи паметник с надпис: „Тук почива още една от жертвите на майор Естерхази.“ Но нека имаме търпение — прибави Бургер, като хвана Християн под ръка и тръгна с него към града, — ще дойде време, когато този подлец ще си получи заслуженото. Желая само този час да дойде по-скоро. Черният майор твърде дълго върши престъпления! Кога Франция ще се освободи от тази напаст, която с шпори и сабя кръстосва по нейните улици?

Двамата мъже мълчаливо продължиха пътя си през вдигащата се утринна мъгла към града на най-големия блясък и на най-грозните престъпления — към големия загадъчен Париж.