Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (141)

23.

— Никога вече не мога да ти вярвам, ако не ми докажеш, че твоите тайнствени нощни излизания не те водят при друга жена.

Тези думи бяха произнесени от Габриела Пей в дома на Естерхази, около една седмица след ужасния пожар, който потопи в траур цял Париж. Черният майор се разхождаше с цигара в уста от единия до другия край на своя кабинет и от време на време поглеждаше замислен към писалището, осветено от настолна лампа.

— Габриела — спря се той, — аз те обичам, но твоята ревност започва да става непоносима. Знаеш, че съм ти верен, трябва да чувстваш това. Като те гледам, страстта ми се разпалва.

— Мъжка страст! — презрително сви устни Габриела. — Знаем ние какво нещо е тя — запалена слама, която бързо изгаря! Впрочем, можеш веднага да ме убедиш, че те обвинявам несправедливо, като ме вземеш тази нощ със себе си и ме заведеш там, където отиваш. Остави ме да видя и да чуя всичко.

— Невъзможно! — обърка се Естерхази. — Ако го направя, значи да се самоубия!

— Добре тогава — Габриела стана. — Ти не искаш да изпълниш молбата ми, безразлично ти е дали те подозирам или не. Сбогом тогава, Естерхази, ще се върна в Андора, където си живеех тихо и спокойно, преди да дойда в Париж и да се запозная с тебе.

Тя му подаде нежната си ръка.

— Сериозно ти говоря — заяви тя тържествено, — макар че ми е тежко да се разделя с тебе, ще го направя. Мъките на ревността ме терзаят, когато съм при тебе и чувствам, че те ми отнемат жизнената сила. И аз те обичам, Естерхази, но не мога да остана при теб.

Потресен, черният майор погледна любимата си.

— Габриела — помоли той, — искай от мене каквото щеш, накарай ме да извърша престъпление за тебе. Ще го направя, само не искай да те заведа там, където отивам тази нощ.

— Тогава сбогом! — приключи сухо тя. — Запази добър спомен за Габриела Пей. Може би ще намериш друга, която няма да те мъчи с ревността си, но която няма и да те обича тъй страстно, тъй искрено, тъй предано, както те обичах аз.

Тя се запъти бавно към вратата. Черният майор се спусна след нея и я сграбчи в обятията си.

— Добре, нека бъде както искаш! — капитулира той пред тържествуващата, усмихната жена. — Ще ме придружиш тази нощ, но знай, Габриела, не само моят живот и моята чест ще бъдат отсега нататък в твоите ръце. От тебе зависи и съществуването на мнозина видни хора на Франция, на целия Генерален щаб, на армията! Да, на армията!… Габриела, заклевам те, бъди изключение между жените и запази в дълбока тайна онова, което чуеш тази нощ! В този ти вид обаче не можеш да ме придружиш — продължи черният майор. — Ще трябва да се преоблечеш в мъжки дрехи. В това време и аз ще се приготвя.

След половин час часовникът показваше единадесет — Естерхази и Габриела Пей излязоха от къщи. Габриела беше облякла елегантен мъжки костюм и тъй като ръстът й беше подходящ, едва можеше да се познае, че това беше преоблечена жена. И Естерхази беше облякъл скромно цивилно облекло. Той поведе Габриела през улиците на предградието Батиньол, което младата жена не познаваше. Работническият квартал беше още доста оживен. Прозорците на всички кръчми светеха. Характерно за всички големи градове е, че тъкмо в кварталите, където през деня работят най-тежката и уморителна фабрична работа, има най-интензивен нощен живот.

Естерхази спря пред малка невзрачна къща. Прозорците бяха тъмни, вратите заключени. Той почука на прозореца и вратата веднага се отвори. Поведе бързо Габриела със себе си в един тъмен вход.

Дървена бариера препречи пътя им. Зад нея беше изправен едър старец с дълга бяла брада.

— С какви думи ще минеш през живота, чужденецо? — попита внушителният старец.

Естерхази отговори без колебание:

— Щади змията, а унищожи Драйфус.

— Добре дошъл — прозвуча отговорът и в същия миг дървената бариера се вдигна.

Естерхази и неговата преоблечена спътница продължиха пътя си. Те стигнаха до стълба, която водеше към мазето. Там отново бяха спрени от човек, който носеше шарф с френския трикольор и държеше револвер в ръка:

— Накъде, чужденецо? — запита той.

— В Драйфусовата пещера — отговори черният майор.

— Кого се надяваш да видиш там?

— Имената не се назовават, но всички имат едно желание — произнесе Естерхази.

— Какво е това желание?

— Костите на Драйфус да изгният на Дяволския остров.

— Добре дошъл, гарантираш ли за другаря си?

— Да, гарантирам.

— Пътят към пещерата е свободен и за двамата: Човекът с шарфа отвори една обкована в желязо врата и Габриела с учудване видя, че се намира в подземна стая, осветена от три лампи. Двадесетина мъже бяха насядали около голяма маса. Очевидно бе, че дрехите, които носеха, не бяха обичайните им. Всички се бяха преоблекли, за да дойдат тук. Габриела веднага позна неколцина от тях. Пати дьо Клам. Анри, генерал Боазльо и неколцина други чиновници от Генералния щаб, някои от които работеха в информационното бюро, а други в архива. Тя видя неколцина известни в Париж експерти на почерци и няколко мъже, за които знаеше, че са се проявили в борбата против Драйфус. Другите мъже, които тя не познаваше, бяха от съда и играеха важна роля в процеса против Зола.

Никой не поздрави Естерхази и спътницата му, когато влязоха в залата. Те мълчаливо заеха местата си. Тогава генерал Боазльо, който изглежда беше председател, стана.

— Всички сме тук, приятели — каза той. — Откривам събранието.

С тези думи вдигна черната кърпа, която покриваше някакъв предмет. Това беше малка бележка. На нея висяха няколко фигури, които изобразяваха Драйфус, мъченика от Дяволския остров, брат му Матийо, Зола, Пикар, Лабори, адвоката Леблоа и неколцина други, известни като приятели на Драйфус.

— Станете, другари — прикани генерал Боазльо, — да произнесем клетвата, която сме си дали, преди да почнем работа.

Драйфусовите неприятели станаха.

— Заклеваме се — изговаряше отчетливо генерал Боазльо, — че няма да се успокоим, докато неговият род и всички, които той обича и които го обичат, не бъдат унищожени.

Събранието повтаряше след него ужасната клетва.

— Заклеваме се — продължи генералът, — че в тази борба няма да се спрем пред нищо, че ще отречем дори законите и морала.

— Ще отречем законите и морала — произнасяше ужасният хор.

— Заклеваме се най-сетне, че ще наказваме със смърт всеки, който издаде наши тайни, който волно или неволно съобщи някому нещо за нашите цели и намерения.

— Заклеваме се в омразата към Драйфус, когото ще преследваме до края на живота си.

— Когото ще преследваме до края на живота си — повтори ужасното човешко ехо.

Всички насядаха по местата си.

— Другари — взе генерал Боазльо пак думата, — искам да ви съобщя нещо важно. Ние, неприятелите на Драйфус, сме изложени на опасност. Зола и Пикар са се съюзили и са успели да съберат доказателства, които могат да предизвикат ревизия на процеса, ако не вземем навреме мерки да нанесем решителен удар. Пикар знае, че намиращите се в Генералния щаб доказателства за вината на Драйфус са фалшиви. Вие, приятели мои, сте уверени, че тази фалшификация беше необходима, за да осигурим спокойствие на нашето Отечество, да освободим Генералния щаб от известни елементи, които представляват за него пречка и опасност. И един от най-опасните елементи без съмнение е нашият предишен другар, полковник Пикар! Той ще бъде причината за нашето нещастие, което може да ни сполети. Смъртта на Пикар вече е предрешена на едно от предишните ни заседания, но още не ни се е удало да изпълним решението.

— Смърт за него! — извикаха няколко гласа. — Долу Пикар, долу предателя на Генералния щаб!

— Другари! — успокои ги Боазльо. — Бъдете уверени, че всичко ще бъде направено, за да се изпълни волята ви. Но със смъртта на Пикар още не е смазана главата на змията. Ние можем да се успокоим едва тогава, когато самият Драйфус умре на Дяволския остров.

При тези думи отново избухна шум.

— Смърт и проклятие за Драйфус — завикаха неприятелите на благородния капитан, като наскачаха от местата си.

— Няма ли палач за предателя от Дяволския остров? — надвика ги Пати дьо Клам. — Ако ме бяха послушали и бяхме влезли във връзка с княз Галицин, новия губернатор на Френска Гвиана, Драйфус отдавна щеше да е свършил. Той може да се подкупи, има и по-добър начин — тропическата треска.

Ала Боазльо протегна ръка срещу Пати дьо Клам.

— Аз винаги съм се противопоставял на това — каза той — и сега също се противопоставям. Губернаторът, както всички, е продажен тип. Ако му предложим един милион, той ще ги вземе, за да ни продаде после на двойна цена на нашите неприятели. Има ли по-добър план? Искате ли да го изслушате, господа?

— Да чуем, да го чуем — зашумяха мъжете. — Но само ако завършва с убийството на негодника от Дяволския остров…

— Планът цели именно отстраняването на омразния капитан. Слушайте! След няколко дни от Хавър ще отпътува параход, който ще закара в Каена неколцина престъпници, осъдени на дълъг срок. С парахода ще отпътува и една престъпница, която ние сме наели за убийството на Драйфус. Тя е здрава и енергична жена, която ще отиде на Дяволския остров и там ще използва първата възможност, за да отрови Драйфус.

— Има ли всички необходими документи? — попита един от присъстващите.

— Всичко е наред — отговори Боазльо. — Губернаторът ще получи документите на тази престъпница, в които един от съдиите е написал собственоръчно, че е желателно да я оставят там да умре.

— Искам да обърна внимание върху едно нещо — взе думата Пати дьо Клам. — Как ще може престъпницата да пренесе отровата, необходима за отстраняването на Драйфус, щом тя, като пристигне в Каена, ще бъде съблечена и претърсена гола?

— И това е предвидено.

— Ще носи у себе си отровата на прах по един много оригинален начин. Престъпницата има черна къдрава и необикновено гъста дълга коса. Тя ще я напудри и така ще изглежда като побеляла. Пудрата, обаче, която тя ще употреби, ще бъде всъщност отровата. Като стигне на Дяволския остров, тя лесно ще изтърси отровата от косата си, ще я разбърка с вода и ще получи достатъчно отрова да изпрати на оня свят не само Драйфус, но и всички, които мразим.

Тези думи предизвикаха бурни одобрения. Този хитро скроен, в подробности разработен план хареса на събранието и веднага беше възприет.

— А сега, приятели — предложи Боазльо, — ще видим тази героична жена, която спечелихме за нашето дело. Полковник Анри, доведете я!

Анри стана и след няколко минути се върна с една хубава чернокоса жена — Московката, черната Ета.

Анри й беше завързал очите, за да не види хората, които се намират там. Той заведе бавно рускинята до масата и я накара да застане пред председателя.

— Знаете ли за каква работа сте повикана? — обърна се генерал Боазльо към бившата нихилистка.

— Зная.

— Значи сте решена да отървете Франция от предателя Драйфус, за да измиете петното, което той й е нанесъл?

— Да, решена съм — отговори Ета, като в същия момент стисна трепереща ръката на Анри.

— Това няма да е убийство — каза Боазльо с известна тържественост, — а изпълнение на една отдавна прочетена в съда тайна смъртна присъда, която не бива публично да се изпълни, за да не се дразни народът, който е заблуден от Драйфусовите приятели. Значи, вие няма да бъдете убийца и не ви караме да вършите престъпление, защото всъщност сте само изпълнителка на една законна присъда.

— Кой е издал тази присъда? — попита жената със завързаните очи.

— Един таен съд.

— Имаше ли той доказателства за вината на Драйфус?

— Повече, отколкото са необходими! Само писмата му дори показват, че е предател.

— Писмата обаче, могат да бъдат фалшифицирани.

— Тези не са — разсърди се Боазльо. — Впрочем, това не ви интересува. Доколкото знам, вие сте престъпница, която иначе много не се интересува от това, кое е право и кое не.

— Това е убийство — каза тя рязко, — най-обикновено убийство, каквито често се случват нощно време в Париж. Драйфус е един нещастник. Даже най-презрените, на отритнатите същества в Париж го съжаляват, тъй като той е жертва на правосъдието.

Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутени. Боазльо кресна нетърпеливо:

— Решавайте! Ще изпълните ли нашата поръчка. Да или не?

— Добре! Ще я изпълня.

— Колко искате за услугата, която ще ни направите?

— Петдесет хиляди франка — отговори Московката, — толкова ми обещаха.

— Петдесет хиляди франка! — извика Пати дьо Клам. — Това е огромна сума!

— Не мисля — отвърна възбудено рускинята, — че тия пари са достатъчни, за да възнаградят опасностите, на които се излагам. Дявол да го вземе, господата ще си седят тук в Париж, пък аз ще рискувам живота си. Ще ме закарат заедно с престъпниците в Каена. Параходите, в които обикновено ги прекарват, не са най-добрите във френския флот. Ако излезе буря, параходът ще потъне с хората и мишките, а аз ще отида по дяволите преди още да съм стигнала местоназначението. Ако стигна благополучно, тогава започват пък други опасности. А убийственият климат във Френска Гвиана, а отровните изпарения от блатата, а горещите лъчи на екваториалното слънце, а треската…

— Не е толкова страшно — запъна се Пати дьо Клам. — Предателят Драйфус издържа вече толкова години в тези условия, а вашето преследване на Дяволския остров ще трае не повече от месец, ако се заловите енергично за работа.

— Може да минат и шест месеца, докато намеря удобен случай да му дам незабелязано отровата. Впрочем — продължи черната Ета, — ако господата смятат работата за лесна, нека някой от тях се заеме и да спечели петдесет хиляди франка. Аз с удоволствие ще му отстъпя.

Боазльо погледна недоволно Дьо Клам.

— Добре — отсече той, — ще ви изпратим в Каена и ще ви дадем сумата, която искате.

— Добре — отсече и Ета, — доволна съм! Кога ще трябва да отпътувам?

— Утре към полунощ ще трябва да отидете в затвора „Сен Лазар“ — обясни Боазльо. — Там ще ви приемат и ще ви настанят в една килия. На следния ден ще ви заведат на пристанището, откъдето ще отплава параходът. Разбира се, ще бъдете третирана като всички други престъпници. На особено внимание и снизходителност не можете да разчитате, тъй като никой не знае, че вие отивате доброволно, само за да услужите на една справедлива кауза. Съгласна ли сте да понесете всички неприятности, без да протестирате и без да издавате, каквото и да се случи, целта на вашето отиване там?

— Ще затварям устата си — увери го рускинята. — Би ми навредило, ако се разприказвам. Обаче имам още едно условие.

— Говорете!

— Петдесетте хиляди франка, които ми се полагат за работата, трябва да ми бъдат връчени още сега или най-късно в момента преди да постъпя в затвора.

— Съгласни сме с това условие — кимна генерал Боазльо след кратко размишление. — На кого да дадем сумата? Вие знаете, че не бива да носите никакви пари със себе си, иначе ще ги вземат при постъпването ви в затвора.

— Този господин ще ми пази парите, докато се върна. — Ета без колебание посочи стоящия до нея полковник Анри.

Лицата на всички присъстващи изразиха голямо учудване. Всички погледи се отправиха към Анри, който обаче продължаваше да стои съвсем спокойно, като че ли не ставаше дума за него.

— Така да бъде — Боазльо взе отново думата. — Значи на този човек ще платим сумата. Имате ли някакво желание или някакъв въпрос?

— Да, искам да попитам с какво ми гарантирате, че действително ще се върна в Европа, че ще ми разрешат да напусна Дяволския остров?

— Този въпрос не го разбирам — смръщи се генералът.

— Добре, ще се изразя по-точно — невъзмутимо продължи рускинята. — Да предположим, господа, че за вас ще бъде неудобно да се срещнем пак тук в Европа, че може да ви мине през ум, че като остарея, ще се разбъбря и ще издам тайната, която ни свързва. Дали няма да решите, че е по-добре черната Ета да прекара остатъка от живота си на Дяволския остров? Тъй като оттам, от ония скали, никакви оплаквания, никакви викове за помощ не могат да стигнат до културния свят, па макар правото и невинността да са толкова явни и непоклатими, както са самите скали на острова. Не съм ли права, господа?

Гробно мълчание! Никой не посмя да възрази на тези горещо изказани, верни думи.

— Тъй че, кажете ми — не спираше рускинята, — с какво ми гарантирате, че няма да ме премахнете, щом си свърша работата? Ще ми дадете ли някакво писъмце, с което да признавате, че сте ме наели да извърша това убийство? Няколко думи са достатъчни. Само не ме карайте да се осланям на честната ви дума. Когато се касае за живота и свободата, на думи не може да се вярва — тогава се искат гаранции!

— Такава гаранция няма, не можем да ви я дадем — отговори Боазльо. — Трябва да имате доверие в нас.

— Доверие ли? — изсмя се студено рускинята. — Господине, аз съм престъпница и в кръговете, в които се движа, не съществува доверие. Тази дума ми е непозната. Разбирам, че не можете да ми дадете нищо черно на бяло, така че аз сама ще трябва да се погрижа за сигурността си. И за да видите колко съм искрена с вас, господа, ще ви разкажа какво смятам да направя! Преди да отида в „Сен Лазар“, за да ме затворят и изпратят с парахода, ще предам на един от моите приятели запечатано писмо. То ще бъде шифровано и ще съдържа описанието на цялата работа, за която ме наемате. Не се плашете, че лицето, на което ще го предам, ще го отвори и прочете. То няма да знае шифъра. Но друго лице, непознато на първото, ще получи от мен шифъра и след три години, на определен ден, ще отиде при притежателя на писмото и с него заедно ще дешифрират съдържанието му. Ако дотогава не съм се завърнала от Дяволския остров, тези двамата ще разгласят за моето изчезване и за причината за изчезването ми.

Неприятелите на Драйфус се спогледаха смутено. Те не очакваха толкова хитър и съобразителен ход от тази жена. Но не можеха сега, в последната минута, да се откажат от предложението си. Пати дьо Клам пак щеше да избухне, но Боазльо му хвърли успокоителен поглед.

Двамата се отдалечиха в един ъгъл.

— Дявол да го вземе, генерале — изпъшка тихо Дьо Клам. — В каква клопка влязохме с тази рускиня! Даже ако е действително искрена с нас, след три години пак сме загубени. Вие знаете много добре, че е решено да я премахнем, след като свърши работата. Черната Ета не бива Да се върне от Дяволския остров.

— Тя няма да се върне — каза Боазльо с невъзмутимо спокойствие. — Ще загине заедно с Драйфус на Дяволския остров.

— Но ония двамата — възрази Пати дьо Клам, — на които тя ще даде писмото?…

— Ще ги намерим и обезвредим. Бъдете спокоен, майор Пати дьо Клам. Това е задача, достойна за вашата проницателност и висока интелигентност.

Дьо Клам мълчаливо се поклони. Те се върнаха на местата си до масата.

— Всички колебания и недоразумения са преодолее ни — каза генералът. — Петдесет хиляди франка ще бъдат изпратени на този господин — той посочи Анри, — който ще й ги предаде, когато се върне от Френска Гвиана. Вие знаете какво да правите.

— Да, знам какво трябва да правя — каза многозначително рускинята.

— Лек път — пожела Боазльо, — а когато се върнете в Париж, ще съумеем да ви помогнем, ако ви заплашва някаква опасност. Ние сме могъщи, ръката ни се простира надалече. — Генералът направи знак и полковник Анри изведе жената, която през цялото време на преговорите беше останала с превързани очи.

Той се завърна след доста продължително време.

— Бъдете тъй добър да ме потърсите утре у дома, полковник Анри — обърна се Боазльо към него, — за да ви броя парите на рускинята. Ще имате, разбира се, добрината да ми издадете редовна разписка за тези пари.

При тези думи Пати дьо Клам сбута под масата седящия до него Естерхази.

Те разбраха, че разписката, която генералът поиска от Анри, е уловка за него.

— Закривам заседанието за днес — завърши генералът, — като ви припомням клетвата, която всички сме дали. Смърт на предателя, смърт на ония, които биха издали нашата тайна!

Хората станаха и почнаха да напускат един след друг помещението, в което се взе това страшно решение против Драйфус. Естерхази и преоблечената му любовница също си тръгнаха. Последни останаха в залата Боазльо, Пати дьо Клам и Анри. Когато видяха, че в стаята няма други, Пати дьо Клам заключи желязната врата и възбуден каза:

— Господа, още две думи, две много важни думи, които само ние тримата трябва да знаем.

Боазльо и Анри го погледнаха с интерес.

— Животът ни виси на косъм — продължи Дьо Клам. — Днес между нас имаше един предател или поне човек, който чу всичко, което тук говорихме, без да е от нашите, без да е дал клетвата, която ни обвързва.

Генералът и полковникът се дръпнаха уплашено назад.

— Вие не сте с ума си, Пати дьо Клам! — извика Боазльо. — Аз добре разгледах всички и видях само наши хора и доведени от наши доверени лица!

— Знаете ли кой седеше до Естерхази? — попита Дьо Клам. — Любовницата на Естерхази, Габриела Пей!

Боазльо побледня. Той беше толкова потресен, че трябваше да се хване за едно кресло, за да не падне.

— Значи, сме в ръцете на една жена! — разгневи се той. — Естерхази ще плати за това! Все едно, че ни е издал!

— Това е мое мнение — взе Пати дьо Клам думата, — но аз мисля, че Габриела Пей по някакъв начин е принудила Естерхази, който е центърът на съзаклятието. Предлагам не него, а любовницата му да премахнем. Дори мога да кажа с положителност, че бих уговорил и Естерхази сам да нанесе смъртен удар на Габриела Пей.

— Отлично, драги майоре — съгласи се Боазльо, — говорете с Естерхази и му предоставете да избере: той или любовницата му.

След това и тези трима мъже напуснаха подземието и лампите угаснаха.