Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (134)

16.

От няколко дни госпожа Буланси беше много неразположена. Причината за тая неразположеност беше майор Естерхази, който не я посещаваше вече тъй редовно, както по-преди. Черният майор се извиняваше, че имал много работа, която трябвало да свършва всяка вечер. Но ако Помпадура бе изпратила след него шпионин, което досега не беше правила, щеше да узнае, че Естерхази ходи всяка вечер в театър „Фоли Бержер“, в който играеха винаги само най-прочути артисти.

От скоро във „Фоли Бержер“ се намираше артистична двойка, която внезапно се беше появила в Париж, както се явяват всички прочути актьори, а после изчезват както слънцето зад хоризонта. Двамата бяха цигани, пристигнали от Унгария, което личеше и от езика им. Относно произхода и състоянието си не говореха нищо. Дори и най-опитните шпиони не успяха да научат нещо за тях. Разбира се, също така не се знаеше, дали имената им бяха истински или фалшиви. Мъжът се именуваше Аладар Форкаш и в афиша беше отпечатано, че е крал на маджарските цигани. Не се знаеше дали това беше вярно или не, но в действителност той поне беше крал на всички цигани-цигулари. Неговото свирене възхищаваше всекиго и парижката публика посещаваше театъра най-вече заради него. Хората мислеха, че красивата циганка е негова съпруга. Тя възбуждаше любопитството не чрез артистичната си игра, а чрез красотата си.

Ролята на Мелиора не беше нова, нито пък интересна. Преди да започне играта си, на сцената се появяваше голям стъклен басейн с вода, която достигаше на височина до човешки ръст. Многобройни амфибии живееха в този басейн, дъното на който бе украсено с разни растения и миди. С една дума представляваше морско дъно. След като публиката доста време гледаше съда, Мелиора се появяваше облечена в копринено трико. Изкуството, което демонстрираше, се състоеше в това да стои колкото се може повече под водата, да яде и пие там, да свири със сребърна тръба и да играе с амфибиите. Когато свършваше представлението, Аладар я намяташе с един красив плащ, а ръкоплясканията нямаха край и многобройни букети засипваха сцената.

Всеки внимателен наблюдател лесно би могъл да забележи, че това не беше много приятно на Аладар Форкаш. Нямаше съмнение, че той мразеше тая богаташка паплач и беше ревнив към всеки, който се приближаваше към Мелиора, тъй като я обичаше до полуда.

Тая негова ревност не беше съвсем неоснователна. От множеството мъже, които посещаваха театъра, партньорката му беше намерила един, от когото се интересуваше. Това беше граф Естерхази, който една вечер случайно отиде в театър „Фоли Бержер“. Същевременно и друго нещо го привличаше в красивата циганка. Имената на двамата артисти му напомниха за разказа на Стефан Дубиски. Естерхази си зададе въпроса дали тези цигани не са същите, които преследваха княза с омразата си и бяха пуснали бесния вълк в градината, за да ухапе Юлиана.

Черният майор се постара да се запознае и успя, като издебна случая, когато Аладар Форкаш се беше разболял и не можеше да дойде в театъра. Мелиора най-напред се отнесе хладно към Естерхази, но когато забеляза, че и той храни омраза към княз Стефан Дубиски, тя се почувства привързана към него.

Известно ни е, че тя не обичаше Аладар Форкаш, а се хвърли в обятията му само заради това, че той беше станал сляпо оръдие на отмъщението й. Тя не обичаше и Естерхази. Сърцето й въпреки страшната омраза, която питаеше към Стефан Дубиски, принадлежеше все пак на него. Тя, обаче, вярваше, че в лицето на черния майор е намерила човека, който може да изпълни честолюбивите й планове. Ако черният майор успееше да отстрани Дубиски, то владението Красногорка, както и княжеското звание преминаваха в негови ръце. Поради това хитрата циганка намери за по-добре да плени графа с прелестите си и да го привлече на своя страна. Разбира се, при това положение я обзе страх от сегашния й любовник Аладар Форкаш. Ревността му, която не познаваше граници, и страшният му гняв можеха да го подтикнат към убийство, ако откриеше отношенията й с Естерхази.

Една вечер, когато Аладар Форкаш свиреше на сцената, граф Естерхази, който беше подкупил гардеробиерката, влезе незабелязан в гримьорната на Мелиора. Черният майор гледаше с жаден поглед красивата циганка и реши да я направи своя любовница. Тя забеляза, че направи силно впечатление на този човек, и отиде към огледалото, за да се огледа. Естерхази стана от стола си и се приближи тихо към нея. Тя се престори, че не го чува и той внезапно я прегърна и започна да я целува. Отначало Мелиора се остави на милувките му, като че ли беше жертва на нападение, но после го прегърна с десницата си и започна да отговаря с целувки на милувките му.

Докато лежеше в обятията на черния майор, бедният Аладар Форкаш свиреше на сцената любовни мелодии и разпали сърцата на влюбените още повече чрез музиката си.

— Искаш ли да ми принадлежиш? — попита граф Естерхази шепнешком красивата циганка. — Мелиора, искаш ли да бъдеш моя?

Тя трепна и го изгледа с пламтящ поглед.

— Сериозно ли говориш? — каза циганката. — Обичаш ли ме?

— Обичам те до полуда!

— Искаш ли да ме направиш своя съпруга? Естерхази, който винаги се заклеваше и обещаваше всичко, отговори:

— Да, Мелиора, ти ще бъдеш моя съпруга! Ще изпълня всичките ти желания, а ако успея да имам княжеската корона на княз Стефан Дубиски, тогава ще стоя на колене пред тебе!

— Ще я получиш — закле се Мелиора с блестящи очи.

В тая минута тя се стори на Естерхази още по-красива, отколкото беше всъщност.

— Ах, ако веднага би се съгласила да дойдеш с мене — каза той. — Трябва още сега да напуснеш този циганин, който се одързостява да мисли, че има право да те притежава!

— Не, не — отвърна Мелиора, — трябва да бъдем предпазливи, за да не може Аладар Форкаш да попадне по следите ми.

— А какво може да ти направи Ти не си негова съпруга!

— Според законите на циганите, аз съм венчана за него. В една ясна нощ служителят на великия дух ни съедини.

— Но това не е законно съединение — засмя се черният майор. — Това венчаване няма да се признае от никоя държава в света.

Но Мелиора поклати енергично глава.

— Циганинът пита ли за закон? — отговори тя. — Пред очите на събратята ни, аз съм станала жена на Аладар Форкаш и ако му изневеря, той има право да ме убие. И след като стори това, ще избяга в Унгария, където всеки циганин ще го защитава, макар и да рискува живота си.

— Мелиора, той няма да те открие — увери я Естерхази, — ще скрия съкровището си на сигурно място.

— Затова трябва да бъдем умни — отговори циганката. — Слушай, имам добър план. Утре вечер за последен път ще играя в този театър. Когато свърша, Аладар Форкаш повторно ще се яви на сцената, защото трябва според програмата да свири два пъти. Докато той свири, аз ще се облека в мъжки дрехи и ще избягам. Ти ще ме очакваш с файтон и ще ме откараш у дома си.

.— У дома ми ли? Там Аладар ще те потърси най-напред.

— Напротив, той няма да допусне дори, че ще имам смелостта да вляза в жилището ти.

Изглежда, че Естерхази не беше съгласен с това предложение. Той си помисли за отмъщението, което ще го сполети от страна на госпожа Буланси, щом узнае, че в жилището му се намира друга жена.

— Не може — каза той след кратка пауза. — Ти знаеш, че съм офицер и началството ми може да се разсърди, ако узнае, че крия в дома си жена.

— Това никой не ще узнае — опита се да го увери циганката. — Ще се облека в мъжки дрехи и ако те попита някой, ще кажеш, че съм ти слуга.

— Този план е превъзходен — каза черният майор. — Да, обична ми Мелиора, така ще останем скрити. За да не дадем никому повод за съмнение, ще изпратя слугата си Баптис някъде далече, или направо ще го изпъдя.

Като награда за това решение Мелиора го целуна.

— Но сега си иди — помоли тя любовника си. — Аладар Форкаш свири вече последната си мелодия. Той ей сега ще дойде, защото е разбрал, че те приемам тук.

— Тогава утре ще ти изпратя едно писмо — прошепна черният майор, — в което ще ти известя къде ще те чакам с файтон и дали ще можем да отидем в моето жилище, без да срещнем опасност. Сега прощавай, остави ме да те прегърна още веднъж.

Той прегърна красивата циганка, после излезе през малката врата, която го изведе на улицата. Черният майор беше излязъл тъкмо навреме, защото Аладар след миг влезе в стаята на Мелиора. Огледа се мрачно, но не можа да открие нищо, което да потвърди съмненията му.

Мелиора беше доста хитра и през последните два дни направи всичко, за да разпръсне съмненията му с милувки. Изражението на лицето му и този път се измени под влияние на горещите й целувки и той отново й се довери.

Когато Естерхази влезе в жилището си, той завари слугата Баптис в стаята си да спи.

— Защо спиш, когато отсъствам? — развика се Естерхази.

Баптис, който не беше свикнал да бъде тормозен от господаря си, остана смаян.

— Помислих — отговори той стреснато, — че имам право да поспя, тъй като снощи трябваше да ви чакам до четири часа сутринта.

— Отговаряш много дръзко — просъска черният майор. — Виждам, че отдавна работиш при мен и мислиш, че не мога без теб!

— Господин графе, нали съм ви слугувал вярно и съм ви помагал във всичко.

Естерхази тропна гневно с крак.

— Как! Осмеляваш се да казваш, че си ми помагал? Достатъчно съм те търпял. Утре сутрин си прибери вещите, приготви сметката и се разделяме.

Баптис не отговори нищо. Той не вярваше, че господарят му ще го изпъди, а мислеше, че е сръбнал малко повече шампанско, след което го съблече и му пожела лека нощ. Но добрият Баптис се излъга. Сутринта, когато поднесе кафе на господаря си, той попита:

— Прибра ли си вещите! Направи ли сметката си?

— Не, господин графе — отговори Баптис. — Мислех, вярвах…

— Ти си мислил, че снощи бях пиян. Не, бях съвършено трезвен и затова забелязах твоето безсрамие.

Баптис се изчерви от гняв.

— Значи, вие сериозно сте намислили да ме изпъдите? — промърмори той. — Господин графе, обмислихте ли всичко добре? Не се опитвайте да ме унищожите! Не се страхувам от вас. А вие, вие имате причини да се страхувате от мене.

Естерхази скочи от стола си и посочи с ръка към вратата.

— Навън или ще те Нашибам с камшика! — кресна той.

Слугата се дръпна към вратата и край устните му заигра иронична усмивка.

— Господин графе — рече той, — оставете камшика, където му е мястото. Аз сам ще си отида, но помнете, че съм ви предупредил. Сега ще разберете кой е вашият Баптис! Много години ме използвахте за разни услуги, а сега ме пъдите като куче. Това ще ви струва скъпо.

Четвърт час по-късно Баптис, с малък куфар в ръка, напусна къщата. Като стигна до прага на вратата, той измърмори едно проклятие и една закана, която щеше да накара Естерхази да пребледнее, ако бе чул. След това се смеси с уличната тълпа.

Черният майор гледа дълго през прозореца след излизането на слугата му с предчувствието, че ще го сполети беда, ако остави Баптис да си отиде сърдит. Беше дори решил да тръгне след него. Но колкото и способен да беше за други неща, щом се касаеше за жена, той загубваше разсъдъка си.

В тая минута черният майор мислеше как по-скоро да притежава Мелиора и остави слугата си да си върви. Баптис, макар и да не знаеше всичките му тайни, все пак беше забелязал и узнал доста съмнителни работи.

Майор Естерхази спечели нов неприятел.