Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (116)

44.

Не бяха минали два часа и пред „Грандхотел“ спря покрит файтон, от който слезе граф Естерхази. Не беше сам, придружаваше го една дама. Тя беше забулена и носеше черно облекло. Черният майор се озърташе често и бавно се качваше по стълбите на хотела.

— Рита — прошепна той на забулената дама, — знаете каква роля трябва да играете!

— Разбира се, господин графе — отговори дамата. — Казахте ми всичко, каквото трябва да говоря, и аз запомних добре всяка дума, като че ли играя тази комедия в „Комеди Франсез“. Освен това и госпожа Буланси ми даде необходимите наставления за ролята ми. Но бих желала да узная, дали полицията няма да се намеси в тази деликатна работа, защото нямам намерение да се влача из парижките затвори.

— Рита де Майо не е толкова страхлива — отвърна черният майор иронично — Зная, драга приятелко, че сте вършила много по-опасни работи. Не си ли спомняте как ми помогнахте да ограбя младия маркиз при госпожа Буланси? Тогава се намирахте в много по-голяма опасност, отколкото сега, защото този човек беше шпионин на враговете ми.

— Моля да не ми напомняте за този бедняк — каза Рита. — Той развали веселия ми живот. Струва ми се, че още чувам вика, с който ни прокле.

— Не мислете сега за него — продължи нетърпеливо черният майор. — Представете си, че трябва да представлявате съпругата на капитан Драйфус. Погрижете се да имате в запас няколко сълзи. Това е особено нужно за вашата роля. Нали можете да плачете когато искате?

— Може го всяка жена! — изсмя се тихо италианката.

Те стигнаха на първия етаж, където се намираха стаите на княз Дубиски.

— Рита, почакайте ме тук, докато ви повикам.

Естерхази искаше да тръгне, но италианката го хвана за ръката и го спря.

— Графе — каза тя, — страх ме е да не пострадам. Сърцето ми бие силно. Не зная защо!

— Глупости. Бъдете смела. Знаете, че ще получите от мене хиляда франка, ако изиграете сполучливо ролята си.

— Добре, вярвам ри. Но кажете ми, защо госпожа Буланси — вашата интимна приятелка — не играе сама тази опасна роля?

Естерхази започна да се ядосва.

— Госпожа Буланси щеше да направи това — обясни той тихо, с едва сдържано раздразнение, — но не може, защото момчето я познава. А освен това лицето й е обезобразено, та не може да представлява съпругата на Драйфус. Оставете ме. След няколко минути ще ви повикам и тогава всичко ще свърши. Парите са ви готови, само изиграйте добре ролята си.

Черният майор влезе в стаята на княза.

— Ето, върнах се, обични братовчеде — каза той и се отпусна като уморен на един фотьойл. — Беше трогателна сцена. Бедната госпожа Драйфус заплака от радост, когато научи, че изгубеното й дете е в Париж. Нещастната жена ме придружи дотук и чака в коридора за детето си. Мога ли да я повикам?

Вместо отговор Стефан побърза към вратата и я отвори.

— Госпожо, елате, елате — каза той на забулената дама. — Извинете приятеля ми Естерхази, че ви е оставил да чакате в коридора. Моля, заповядайте!

Рита влезе в стаята и вдигна воала от лицето си. — Стефан остана изненадан от красотата й и отстъпи една крачка.

— Дете мое! — извика италианката и захълца сърцераздирателно. — Дете мое, къде е обичното ми дете?

Рита извади копринена кърпичка и си обърса сълзите. Естерхази отиде към вратата и я затвори. Стефан беше трогнат от скръбта на хубавата нещастна жена.

— Госпожо Драйфус — каза той, — вие сте твърде нещастна, но Бог ще ви помогне и ще излекува раните, които ви причиниха лошите хора. Детето е здраво и се намира в добри ръце. Аз и съпругата ми го гледахме като наш син и ни е твърде мъчно, че ще изгубим сега своя малък любимец, но от друга страна пък се радваме, че е намерил майка си, която има по-голямо право от нас да го притежава!

Княз Стефан говореше така сърдечно и любезно, че по страните на блудницата се търколиха няколко истински сълзи.

— Виж — промърмори и черния майор, — тази малка Рита е много по-добра актриса, отколкото си представях.

Естерхази наблюдаваше с голямо удоволствие дълбокото вълнение, което красотата на италианката произведе на братовчеда му.

— Госпожо, сега ще доведа сина ви — разбърза се Стефан и се отправи към съседната стая.

Рита и Естерхази размениха зад гърба на княза няколко многозначителни погледа. Сега наближаваше решителната минута. Ще протестира ли момченцето против фалшивата си майка? Няма ли да открие измамата? Какво ще стане тогава?

Андре влезе с княза в стаята. Рита изпищя, после се спусна към детето. Вдигна го и го притисна тъй силно до гърдите си, че не беше в състояние да продума.

— О, миличкото ми дете — викна тя с треперещ глас, — най-после, най-после те намерих, ах, колко страдах за тебе!

Малкият се откопчи насила от прегръдките на италианката, скочи на пода, застана пред нея и я загледа втренчено с ясните си очички.

— Ти нямаш право да ме целуваш! — викна Андре. — И не искам да ме целуващ!

— Андре — каза Стефан учуден, — не познаваш ли майка си?

Момчето тропна с малкия си крак сърдито на пода и извика гневно:

— Тази жена не е моя майка, аз имам по-хубава майка!

Рита трепна и се уплаши. Естерхази прехапа устни и побледня.

Погледите на Стефан засноваха въпросително от братовчед му, до мнимата госпожа Драйфус.

— Госпожо — каза той, — удивлявам се, че детето не ви познава. То веднага позна баща си по една не дотам сполучлива снимка във вестника. Не зная какво да мисля.

Естерхази изгледа Рита и тя се посъвзе. Комедията трябваше да се изиграе, иначе ставаше лошо. Италианката започна да кърши ръцете и викна, хълцайки:

— О, Боже, какво направиха! Враговете ни научиха бедното ми дете да забрави майка си! О, Боже, вразуми детето ми! Андре, обични Андре, погледни ме добре, не познаваш ли вече майка си?

Момченцето поклати упорито глава. Княз Стефан се замисли. Можеше ли да даде момченцето против волята му?

— Госпожо — каза той, — не зная какво да правя. Детето не ви познава и не иска да дойде. Трябва да обмисля сериозно работата. Ах, да, спомням си, момченцето ми каза, че има чичо на име Матийо Драйфус. Ще му телефонирам да дойде, може и Андре да го познае!

Естерхази се разтрепери. Името Матийо Драйфус се заби като нож в сърцето му. Комедията започваше да става опасна за него. Ако Стефан повика смъртния му неприятел Матийо, тогава е загубен.

— Ще телефонирам веднага — каза Стефан, като видя, че мнимата госпожа Драйфус започна да се безпокои и се готви да излезе.

„Грандхотел“ в Париж има, освен всички други удобства, и телефонни апарати в по-луксозните апартаменти. Телефон имаше и в стаята на княз Дубиски.

Естерхази трепна, като видя, че Стефан се отправи към телефона. Той не смееше да го последва, защото щеше да възбуди подозрението му. Княз Стефан поиска номера на Матийо Драйфус. Но в същата минута, когато мислеше, че ще говори с брата на капитана, чу глас:

— „Грандхотел“ ли е? Искам да говоря с княз Стефан Дубиски от Красногорка.

— Тук е княз Дубиски — отвърна Стефан. — Кой е там?

— Институтът „Пастьор“ — беше отговорът. — Останете на апарата. Господин доктор Бургер иска да ви каже нещо.

Маджарският княз трепна и пребледня. Естерхази, който го наблюдаваше с вълнение, забеляза това.

— Братовчеде, какво ти е? — викна той и се спусна към телефона.

— Лекарят, който лекува съпругата ми, иска да говори с мене. О, Боже мой, надявам се, че не ще ми съобщи нещо лошо!

— Пази Боже! — отговори Естерхази лицемерно, а вътрешно тържествуваше, че тази случка го избави от идването на Матийо Драйфус. Ако спечели време, ще спечели всичко — това беше девизът на всичките дела на Естерхази. Той взе другата слушалка на телефона, като уверяваше братовчед си, че му е много тъжно за княгинята.

Измина мъчителна минута. На Стефан се стори, че е цял век. Някой се обади по телефона.

— Тук е доктор Хайнрих Бургер, институт „Пастьор“, с княз Дубиски ли говоря?

— Да, да, Боже мой, докторе, какво има? Какво прави съпругата ми?

Последва кратко мълчание.

Изглежда лекарят трябваше да събере силите си, за да каже на княза всичко, което искаше да му съобщи.

— Ваша светлост,, трябва да бъдете силен — каза докторът. — Съпругата ви побесня!

От гърдите на Стефан се изтръгна силен вик. Той се олюля и щеше да падне, ако Естерхази не го бе подхванал.

— Моята съпруга, моята бедна, обична жена — изхълца князът, — ще я загубя, тя ще умре!

И Андре започна да плаче и прегърна коленете на Стефан. Но князът се изтръгна от ръцете на Естерхази и детето.

— Пуснете ме, пуснете ме — извика той отчаян. — Трябва да отида при нея, при Юлиана. Ако умре, нека умре в моите обятия, на моите гърди!

Вече не слушаше какво му говори Естерхази. Не видя как Андре простря умоляващо ръчичките си към него. Сломеният мъж наметна палтото, сложи шапката и напусна бързо стаята, като че ли от всяка минута закъснение зависеше животът на любимата му жена.

Андре поиска да го последва, но черният майор дръпна детето и заключи вратата отвътре.

— Ти ще останеш тук — каза той хладнокръвно — и ще идеш с добрата си майка.

Плачейки, Андре се хвърли на пода.

Докато Рита милваше детето и се опитваше да го успокои, като му даваше разни сладки, които беше й дала госпожа Буланси, Естерхази отиде до прозореца и дръпна предпазливо завесата настрана. Той погледна осветения булевард. Княз Дубиски тъкмо излизаше от входа. Портиерът повика файтон. Стефан се качи и кочияшът, комуто, както изглежда, беше дал добър бакшиш, шибна конете. Файтонът полетя като стрела по булеварда.

Черният майор искаше да види точно това.

— Сега — каза той — въздухът е чист. Естерхази се дръпна от прозореца.

— Бързо — прошепна той на Рита, — облечи момченцето. — Там са палтото и шапката му. Когато слизаме по стълбите на хотела, притисни гопо-добре до себе си, за да не може да вика.

Заповедите на Естерхази бяха изпълнени бързо.

Андре се противеше и не се оставяше да го облекат, но сърдитите думи на черния, майор го накараха да млъкне. Рита го понесе на ръце по стълбите, а майорът вървеше след нея. Никой не им се изпречи на пътя. Те напуснаха хотела и до „Грандопера“ наеха кабриолет, с който потеглиха за вилата на госпожа Буланси.

— Сполучихте ли? — запита тя идващите.

— Да, сполучихме — прошепна черният майор. — Синът на капитан Драйфус е пак в наши ръце. Но сега трябва бързо да го отстраним, защото, ако го намерят тук, ще стане опасно. Приспи го, а през това време ще обсъдим съдбата му!