Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (112)

40.

Да, беше съпругата на губернатора Грефин прелестната Милдред, която дойде среднощ в страшната кула, за да говори със затворника Алфред Драйфус. Капитанът веднага я позна. Той си спомни за огнените погледи, с които го гледаше тази сутрин. Едва сега, когато стоеше мълчаливо пред него, той забеляза добре колко хубава е Милдред Грефин. Капитанът трябваше да признае, че това разкошно тяло, пламенните очи, сочните устни, жадуващи за целувки, пленяваха всеки мъж.

Да, всеки, но не и него, който обичаше безумно, пламенно и сърдечно своята съпруга. През цялото време на раздяла със съпругата си неговите мисли не бяха се устремявали към друга жена. Дори и в сънищата си той виждаше постоянно милия образ на Херманса, а понякога сънуваше, че притиска скъпата си съпруга в своите обятия и я целува нежно.

Какво искаше от него съпругата на губернатора? Нещастието прави човека недоверчив. Драйфус също започна да се съмнява в себе си. Когато видя Милдред, веднага се запита: какви причини са я накарали да го посети в затвора? Злочестият човек беше изгубил вяра в хората и знаеше, че те не вършат нищо без някаква цел.

— Госпожо — каза той високо, — заклевам ви се, коленопреклонно ви моля, успокойте съкрушеното ми сърце и ми кажете какво ви е накарало да ме посетите в този мрачен затвор. Вие, гордата жена на могъщия управител на тази страна, вие, щастливата и навярно обичана съпруга на мъжа, чиято свирепост и безсърдечност огорчава още повече и без това страшната ми участ? Милдред го изгледа страстно и после отговори:

— Капитан Драйфус, ще ви кажа защо дойдох. Съжалението, съчувствието към вас ме накара да ви посетя в тази страшна кула. Истина е, че съм съпруга на губернатора, но същевременно съм и американка, дъщеря на един народ, който смята правдата и свободата за най-скъпи на този свят. Научих още в Америка за вашето голямо нещастие, за несправедливото ви осъждане и за страданията ви. Още тогава се събуди у мене чувството, че сте невинен и жертва на правосъдието.

— Да, госпожо, заклевам ви се, че съм невинен — прекъсна я Драйфус и вдигна ръка, като че ли искаше да потвърди думите с клетва.

— Драйфус, вие сте мъченик — каза Милдред с пламенен възторг. — Това знам вече сигурно, това забелязах в първата минута; когато ви видях. Мъж като вас не може да бъде престъпник, не може да бъде предател, не може да бъде Юда на Франция. И тъй като чувствам това и виждам със собствените си очи как безбожно, как свирепо и несправедливо се отнасят съотечествениците ви с вас, аз взех важно решение.

Тя пристъпи толкова близо до капитана, че топлият й дъх милваше лицето му и изправените й рамене се опираха в него.

— Драйфус — прошепна тя, а пламенните й очи говореха още по-добре от думите, — от днес мразя съпруга си. Да, мразя и презирам този свиреп палач, чиято работа се състои в това да мъчи и изтезава нещастните и безпомощни затворници. С такъв мъж не мога да живея повече. Драйфус, погледнете ме, изчервявам се при мисълта, че съм съпруга на такъв безчестен човек. Грефин ми стана омразен и не мога да стоя повече при него. Но понеже този побелял и изтощен грешник не би се съгласил никога доброволно да се разведем — той ме обича до полуда — реших да избягам. Имам достатъчно средства да се върна в Америка и да живея там независимо и безгрижно. В Каена има един търговец, който притежава собствен параход. Скоро ще купя този кораб и ще тръгна с него за Ню Йорк. Но не сама. Вие, капитане, ще ме придружавате. Заклевам се, че ще ви избавя от ноктите на палача. Преди още да измине тази седмица, ще бъдете свободен и щастлив!

Драйфус слушаше с голямо внимание думите на хубавата жена. Отначало не можеше да разбере защо му доверява тайните на сърцето си, но после всичко му стана ясно. От устата на хубавата Милдред той чу омайна мелодия: Избавление! Спасение! Свобода!

За тях именно нещастният се молеше всеки ден на Бога. Сега тази хубава жена стои пред него и му казва: „Ще строша оковите ти, ще те избавя от робството и ще те отведа в блажената страна на «свободата»!“

Драйфус се хвърли трогнат в краката на хубавата Милдред и извика с трепет:

— Госпожо, госпожо, в тази минута не мога да намеря думи, за да ви благодаря за благородното решение. Ако го изпълните, моите молитви и благодарности ще ви придружават навсякъде, а моята жена, моето дете и цялото ми семейство ще ви считат за богиня, която с всемогъщата си ръка е избавила един беден нещастен човек от явна гибел и спасила по този начин и тях.

Когато Драйфус спомена за жената и детето си, лицето на Милдред се намръщи, а алените устни трепнаха. Но това негодувание и вълнение премина скоро. В следващия миг лицето й се проясни, тя хвърли пламенен поглед на коленичилия и му протегна двете си ръце.

Драйфус ги покри с безброй благодарствени целувки, но Милдред нежно го вдигна.

— Драйфус — каза тя, — не коленичете пред мене и не ми благодарете, докато не ви избавя! Направих вече необходимите постъпки за бягството ни. В къщата си имам слуга, който ми е твърде предан. Този човек дойде в Каена одърпан и бос, понеже нямаше паспорт, съпругът ми искаше да го арестува и изпрати със стража във Франция. Но на мене ми беше жал за бедняка. Помолих мъжа си да се смили над него и да го прибере вкъщи. Грефин изпълни желанието ми и го взе за слуга. Казва се Жак. Днес му заръчах да посети собственика на парахода и да го пита колко пари иска за него. Разполагам с достатъчно и вярвам, че утре корабът ще бъде моя собственост. Също така не ще бъде трудно да те извадя от тази кула. Взех няколко бланки, подпечатани с официалния печат и подписани от губернатора. Чрез една от тях ще наредя така, че Дакоста ще получи заповед от губернатора да ви предаде на мене. Драйфус, доволен ли сте от приятелката си?

— Госпожо, сладка надежда изпълва съкрушеното ми сърце, извънредната ви добрина и смелост са за мене доказателство, че благородното ви начинание ще успее. Само ви моля да бъдете предпазлива и да не се доверявате сляпо на слугата си. На вас не ви е известно миналото на този човек. Може да стане ваш неприятел. Госпожо, внимавайте, хората са лоши.

— Макар и да стане предател, няма да може да напакости, защото не съм му открила плановете си. А сега — сбогом, Драйфус! Понесете мъжки страданията и мислете за приятелката си! Лека нощ! Когато се върна при вас, часът на свободата вече ще е ударил!

Младата жена хвана отново ръцете му и ги стисна сърдечно. Милдред изпитваше желание да се хвърли в прегръдките на стройния мъж и да му разкрие любовта си, но в последната минута си спомни, че не трябва да му открива преждевременно тайната на сърцето си и се отдръпна от него. Погледна го още веднъж страстно и бързо излезе от стаята.

Няколко минути по-късно от стълбата до старата кула се отдели малка лодка. В нея се намираше Милдред и един грозен червенокос мъж — слугата Жак. Този уж верен и предан човек на губернаторшата се усмихваше особено, докато загребваше с веслата.

Нито Дакоста, нито сляпата му внучка Йоланта попитаха Драйфус за тайнствената дама и за целта на нейното посещение. Побелелият надзирател заведе мълчаливо капитана в малката стая, където момичето му беше приготвило легло и след като му пожела лека нощ, го остави сам.

Драйфус беше още възбуден от радостната вест, която му донесе съпругата на губернатора, затова не си лягаше. Той седна на един стол, подпря с ръка главата си и се отдаде на мечти. Внезапно се чу тихо похлопване на вратата. Капитанът я отвори и пред него застана сляпата Йоланта. Тя хвана ръката му, без да прекрачва прага. По лицето на нещастницата се четяха измъчващите я душевни болки. Драйфус разбираше, че иска да му съобщи нещо, но не се осмеляваше да го стори.

— Йоланта, какво ви е? — запита капитанът с кротък глас. — Кажете ми, какво мъчи сърцето ви?

Сляпата захълца тихо и коленичи пред него.

— Извърших голям грях — прошепна тя, — простете ми, простете ми!

— Грях ли? Йоланта, вие ли? Ангелите не могат да грешат!

— Не, не — отговори тя задавено, — аз не съм ангел. Не ме наричайте така. Аз съм слабо, глупаво момиче, това зная от днес, това разбрах, капитане, откакто чух вашия глас, откакто чувствам близостта ви.

В душата на капитана се пробуди съчувствие към клетото младо момиче.

— Йоланта — промълви той, — не коленичете пред мене, моля ви, станете!

— Не, няма да стана, докато не ви изповядам какво направих. Ах, вие ще ме презирате, когато узнаете вината ми. Аз ви подслушвах?

— Подслушвахте ли ме? — учуди се Драйфус. — Кога, къде ме подслушвахте? Йоланта, бъдете откровена с мене и ми кажете всичко.

От очите на момичето бликнаха сълзи и се застичаха по розовите й страни.

— Не можех иначе — каза тя, хълцайки, — бях принудена да направя това. Една вътрешна сила ме накара… Не зная сама как е станало… Внезапно ме обзе едно страшно, горчиво чувство, което не бях усещала досега. Трябваше да чуя какво ще ви каже забулената дама. Измъкнах се тайно от кухнята и подслушвах на вратата.

— Разбра ли нещо от разговора ни?

— Всичко. При това, разбрах и това, което съпругата на губернатора не посмя да ви открие.

— Следователно, вие вече знаете, че госпожа Грефин има намерение да ме освободи — каза капитанът с треперещ глас. — Йоланта, нали няма да ме предадете?

— Да ви предам ли? О, по-скоро бих се хвърлила от платформата в морето. Бих предпочела да загина в оная страшна тъмница под морската повърхност, да умра десет пъти в най-страшни мъки, отколкото да ви предам. Но искам да ви предупредя, да те предупредя, мой обични. Не се доверявай на тази жена. Тя иска да те освободи, но не от съчувствие. Тя желае да те притежава, да те грабне от мене. Ах, ще се пръсне сърцето ми, защото — о, не се сърди на сляпото момиче, че ти открива сладостната тайна на сърцето си, не му се надсмивай, нй се отвращавай от него.— аз, сляпата, изоставената, самотната, забравената, нещастната, аз те обичам и ще умра, ако ме оставиш!

Тя се хвърли на гърдите му и зарида.

Драйфус гледаше с искрено съжаление хубавото бледо момиче, което държеше неявно в прегръдките си. Той чувстваше Йоланта като сестра и не знаеше как да я успокои. Капитанът погали нежно косите й, дълбоко трогнат:

— Обично и мило момиче, благодаря ти сърдечно за хубавите думи. Ах, ако можех, на драго сърце бих те взел със себе си. Моята любима и вярна жена щеше да те гледа като своя сестра.

Йоланта се разтрепера. Вълнението й все повече растеше. Тя прегърна мъжа с двете си ръце и отпусна глава на гърдите му.

— Не, не, ти няма да ме напуснеш — викна тя отчаяно. — Ако ме оставиш, ще сложа край на живота си! Ти трябва да принадлежиш на мене, на бедната сляпа Йоланта, която разбира,,че живее, когато ти си до нея. Виж, аз не притежавам нищо друго, освен сладостното чувство, което от днес изпълва душата ми. Бог е отнел зрението ми, не мога да видя небето и звездите, не мога да видя безкрайното море, не мога да видя прелестите и очарованието на природата, но съм готова да се откажа от всичко, готова съм да понеса с радост слепотата си, ако останеш при мене.

Капитанът стоеше пред нещастното момиче и не знаеше как да го успокои. Най-сетне хвана ръцете му, принуди го да поседне, прегърна го нежно и го остави да се наплаче на гърдите му. Като видя, че сълзите на сляпата взеха да пресъхват, той каза тихо:

— Йоланта, наистина ли ме обичаш? Тя вдигна към него лице.

— Обичам те пламенно — прошепна тя, — безмерно, обичам те с цялото си сърце! Ако бих могла да получа пак зрението си, щях да го жертвам с удоволствие, за да те избавя! Готова съм да пожертвам за тебе тялото и душата си!

— Добре, мило момиче. Тъй като ме обичаш безмерно, би трябвало да желаеш и моето щастие. Но аз мога да намеря истинско щастие само в прегръдките на съпругата си и детето си, в кръга на моето семейство. Йоланта, искаш ли да ми попречиш да стана щастлив?

Сляпата дълго мълча. Нежните й момински гърди се вълнуваха от тежка борба. После тихо каза:

— Имаш право. Благородната любов желае само щастието на любимия. Избави се и се върни при твоето семейство. А пък аз — добави тя с тъжен глас и насълзени очи — ще мисля, че всичко беше само вълшебен сън. Ще сънувам, че в тъжна, пуста, безутешна, студена, забулена страна някога е дошла пролетта. Между лед и сняг в полите на мрачна планина вирееше малко скромно цветенце със затворена чашка и чакаше слънчевите лъчи. Когато пролетта мина покрай цветенцето, то почувства топлия й полъх, видя красотата й и отвори чашката си. Пролетта се наведе над него, целуна го нежно и пак си тръгна от тази ужасна страна. Малкото цветенце остана на своето място, сънува още известно време пролетния си сън, после увяхна, изсъхна и умря.

Сляпото момиче стана, целуна още веднъж Драйфус въздъхна тежко и се отдръпна от него.

— Това беше моята пролетна целувка — прошепна Йоланта, — сега може да дойде зимата, а С нея и смъртта!

Тя затвори вратата и изчезна в тъмнината.

Съкрушен и много уморен, Драйфус се хвърли на леглото и след малко заспа. Но в съня му го преследваха двата женски образа, които пресякоха днес жизнения му път. Той виждаше ту разкошно-хубавата Милдред, ту пък нежно-прелестната Йоланта. Стори му се, че се намира с Милдред на парахода сред морето, параходът цепи водите, а той усеща топлия дъх на хубавата жена до лицето си. Но ето, от небето се спуска ангел с тъмни къдри и бели криле, обгръща го и иска да го отнесе нагоре в безкрая. Този ангел беше сляпата Йоланта. Изведнъж Милдред се превърна в амазонка, облечена в сребърна броня и между нея и ангела Йоланта започва жестока борба за него. Мерна се внезапно отсрещният бряг, а на него стоят Херманса и малкият Андре. Като вижда законната си съпруга и детето, той се измъква от борещите се жени, хвърля се от борда на кораба в морето и плува към тях. Чува вече възклицанията на Херманса и Андре, но ето, от вълните излиза страшна акула и, о, чудо, тази морска хиена има човешка глава, човешко лице, прилично на някогашния му вестовой, на убиеца Равелак! Акулата с човешката глава хваща плуващия, следва къса, отчаяна борба и Драйфус потъва пред очите на жената и детето си в морето…

Капитанът се събуди, измъчен от кошмара. Тялото му бе окъпано в пот. На вратата някой похлопа.

— Съмна се — каза Йоланта със звънливия си глас. — Другите виждат слънцето, а около мене е вечна нощ!