Виктор фон Фалк
Капитан Драйфус (107)

35.

— Марион, душице, ние сме спасени!

С тези думи Арман Боне влезе в малката стаичка, в която живееше дъщерята на Форцинети. Този ден беше празник и Марион не беше във фабриката, а подреждаше гардероба на своя син. Тя седеше и кърпеше грижливо една детска ризка.

Малкият Максим играеше до краката на майка си, кръстосваше пълзешком насам-натам из стаята. Тогава се отвори вратата и влезе Арман с щастливо лице. Марион остави работата си настрана и се хвърли в прегръдките на любимия си.

— Арман, щастието е изписано на лицето ти — прегърна го тя и се притисна нежно до него, — но кажи ми, какво е станало. Позволи ми да взема участие в твоята радост! Къде беше и какво ти се е случило?

Младият мъж седна развълнуван. Той дишаше дълбоко и няколко минути не можеше да намери думи. Марион седна на малко столче до него. Той прегърна младата жена и я сложи на коленете си, като постави ръката й върху джоба на сакото си, където бе портмонето му.

— Отгатни, моя хубава Марион — каза той, — какво има тук.

— Сърцето ти — отговори младата жена, — което още от деня, когато разменихме първата целувка, бие за мен надеждно и горещо!

— О, още по-пламенно и жарко — каза Арман, като я целуна. — Но не за сърцето говоря сега. Не усещаш ли нещо широко и твърдо върху него?

— Да. Мисля, че е портмонето ти.

— Съвсем вярно, но отгатни сега какво съдържа то. Марион се надигна и каза нацупено:

— Махни се, лоши човече. Защо ми задаваш гатанки, когато трябва да изговориш само една дума, за да ме направиш щастлива.

— Имаш право — каза Арман и скочи от стола. — Виж тук, моя Марион. Тая хартия, която вадя сега от портмонето, е чек за четиридесет хиляди франка. С други думи, първият богат търговец или добър банкер, на когото поднеса тая хартия, ще ми заплати с удоволствие сумата срещу съвсем незначителна отстъпка.

— И тези пари ще принадлежат на тебе? — запита почти уплашена жената.

— Те принадлежат на нас — отвърна Арман, — на теб, мен и на това дете. На трима ни, които сме заедно и ще си останем заедно, докато сме живи.

Марион беше станала съвсем бледа. Тя гледаше ту Арман, който следеше нейната изненада, ту скъпоценната хартия в ръката му. И когато най-после очите й се премрежиха от сълзи, тя промълви:

— О, Боже мой! Мили, няма ли да ни направят нещастни толкова много пари? По какъв начин си ги придобил и не е ли поискана отплата срещу тях, която да бъде против честта и съвестта?

— В такъв случай нямаше да ги приема — веднага отвърна Арман. — Не, моя Марион, решението на тази гатанка е съвсем просто. Оня ден, когато се сгодихме, ме мъчеше мисълта, че трябва да осигуря на теб, която си от видно семейство, добро съществуване. Един прост счетоводител с такава малка заплата не би могъл да направи това и ако по-късно Бог ни даде повече деца, ще трябва да водим оскъден живот. Тук внезапно си спомних, че на света съществува един човек, който има свят дълг към мене — баща ми. Аз го потърсих, без да ти съобщя намерението си, защото се съмнявах в резултата. Но Пиер Натузиус ме прие но най-любезен начин. Той съжалява, че се е отнесъл така безсъвестно с майка ми и иска да поправи чрез мене своето престъпление! Тези четиридесет хиляди франка са от него. Ще ми помогнат да уредя своя собствена търговия, те ще бъдат основен капитал на нашето богатство, спечелено по честен начин.

— Какво щастие! Какво щастие! — викна Марион.

— О, не е само това — продължи Арман с истински възторг. — Аз намерих не само баща, но и сестра. Какъв ангел е тази Лучия Натузиус. Тя ще стане твоя най-добра приятелка, Марион, сега сме богати и не живеем вече сами на света. Ела, не мога да направя друго, трябва да танцувам с тебе!

Въпреки че не беше истински танц, все пак щастливият мъж поведе любимата си и заигра с нея в стаята така, че малкият Максим припълзя в близкия ъгъл, откъдето наблюдаваше странната постъпка на смирената си майка и бъдещия си баща.

Най-после Арман пусна младата жена. Внезапно чертите на лицето й изразиха печал.

— Марион, какво ти е? — запита младият мъж развълнуван и хвана нежно ръцете на годеницата си.

— Не знаеш ли за кого мисля…

— За Ева ли?

— Да. Колко щастлива щеше да бъде с нас в тази минута. А сега лежи в студения гроб.

— Да, проклет да е убиецът! — каза Арман гневно. — Никога ли няма да се разкъса тъмното було, което покрива страшното злодеяние?

— И бедният Бижу — допълни Марион, — намериха го прободен до Ева. Навярно той се е промъкнал през онази нощ с нея и е искал да я защити, когато е била нападната от убийците… Ах, когато си спомня как намерихме на другия ден двете тела в моргата, как придружихме безутешната госпожа Небел, която загуби своя скъп Бижу… Каква страшна съдба, каква ужасна сцена!

— А и загадъчното изчезване на слепия — приключи Арман неприятния разговор. — Марион, откровено да ти кажа, страхувам се, че бащата на Ева е замесен в убийството на дъщеря му и Бижу.

В тази минута Марион си спомни за нещастната жена, бедната госпожа Небел, която непрестанно скърбеше за недъгавия си син, когото като майка бе обичала силно. За да я успокои, тя я повика в стаята си и й съобщи какво голямо, неочаквано щастие е сполетяло Арман, а заедно с него и нея, бъдещата негова жена, и прибави:

— Ние ще си наемем хубава малка къща и ще водим добър живот, но вие, драга госпожа Небел, ще живеете с нас. Знаете колко е привързан Максим към вас, а и.колко го обичате и вие.

— Нека Бог ви възнагради за тая добра покана — каза госпожа Небел и се просълзи. — Приемам я с благодарност. Ах, ако можеше да доживее това и добрият Бижу! Но него, който не беше направил нищо лошо на някого, го убиха.

Бедната жена зарида сърцераздирателно.

Арман искаше да сложи край на трогателната сцена и затова се обърна към Марион:

— Мила моя, трябва пак да те оставя за един час, защото искам да отида при Прокосон, нашия досегашен господар, и да го помоля да ми размени получения чек с пари.

Той целуна Марион и излезе.

Господин Прокосон, притежател на фабриката за цветя, където работеха Арман и Марион, изслуша младия мъж с радост.

— Господин Боне, вие бяхте винаги прилежен и верен сътрудник — каза му той, — и затова ми е твърде неприятно, че ви губя. От друга страна пък одобрявам вашето желание да станете самостоятелен. Онзи, който е млад и иска да работи, може да напредне.

Прокосон с удоволствие размени чека, понеже подписът на известния на всички нотариус Пиер Натузиус не пораждаше никакво съмнение.

Когато Арман се прости сърдечно със стария си шеф, той носеше в портфейла си — освен трите хиляди франка, които му даде баща му за важната цел в салона на госпожа Буланси, и още четиридесет банкноти по хиляда франка, които сега бяха негова собственост.

Този ден Арман и Марион ходиха на разходка с файтон в Булонската гора. Когато вечерта Марион занесе малкия Максим в леглото заедно с изящните играчки, които му бе купил Арман за тържествената вечеря, младият мъж се обърна към съпругата си и каза:

— Мила Марион, спомних си сега, че ще бъде добре, ако тази вечер се срещна с един мой стар приятел, когото от дълго време не съм виждал и който ще вземе живо участие в промяната на моята съдба. Ще ми позволиш ли да те оставя за малко?

— Разбира се, скъпи Арман, не трябва да изоставяш заради мен приятелите си…

— Но е възможно да се върна много късно вкъщи, понеже пътят е доста дълъг.

— Все пак ще те чакам, за да ти кажа лека нощ или, може би, добро утро…

— Ти си безценна жена — целуна я Арман.

Лицето му се зачерви, защото лъжеше добрата жена. Но можеше ли да постъпи иначе? Натузиус не поиска ли обещание от него да запази тайната дори и от Марион?

Арман влезе в малката си стая и се облече в черен салонен костюм, който беше купил неотдавна благодарение на малките си спестявания.

Сега той се гледаше доволен в огледалото и макар да не беше суетен, все пак му предстоеше да се представи като млад и виден кавалер.

— Арман, колко прелестен, колко знатен изглеждаш така — възхити се младата жена, когато той на тръгване я притисна още веднъж до гърдите си. — Но почакай, имам още една молба към теб. Когато си помисля, че можеш да бъдеш нападнат по пътя… След смъртта на Ева и Бижу треперя за живота и сигурността на тези, които обичам.

— А аз, сладко мое момиче, няма да имам спокойствие, ако оставя вкъщи тази голяма сума. Тогава ще се страхувам да не нахълта някой тук и да направи пакост. Но, до моите гърди е най-доброто скривалище за парите ми. Утре ще ги внеса в банка, което днес не беше възможно да направя. Тогава ще бъдем спокойни. Да, така върви светът: онзи, който не притежава никакъв имот, пъшка и въздиша постоянно, а който го придобие пък, почва да страда от други грижи.

Арман се приближи до леглото на детето и го целуна по челото. Той прегърна пак Марион и побърза по стълбите.

— Довиждане! — извика той отдолу.

— Довиждане! — прозвуча отгоре звънлив глас.

Салоните на госпожа Дьо Буланси бяха тържествено осветени. Лучия Натузиус не беше се излъгала, когато уверяваше полковник Пикар, че тази високопоставена дама, израснала в парижкото престъпно блато, дъщеря на Казота, не бе никоя друга, освен Помпадура или, както още я наричаха, Обезобразената.

След като Помпадура ограби значителни средства от Нинон дьо Клер, по желание на Естерхази тя се отдели от майка си и се отказа уж от старите си познати. Нейното преобразяване във видна и блестяща дама стана много скоро.

В деня, когато певицата Нинон дьо Клер и любовникът й Марсел Бернард бяха изпратени в сандъци като восъчни фигури от Париж, Помпадура изчезна безследно от „Червената воденица“. Тя нае прелестна вила на Елисейските полета, която беше оставила току-що умряла нейна приятелка. Нае необходимите слуги, купи три прекрасни коня, хубава каляска и един елегантен кабриолет. Разбира се, за Естерхази бяха запазени няколко стаи, макар че не живееше при нея.

Помпадура беше натура, която не можеше да стои без занимание. Откраднатите пари й помогнаха да живее ако не много разкошно, то поне безгрижно. Но тя искаше да увеличи капитала си, желаеше гой да расте постоянно.

Тя не се грижеше толкова за себе си, колкото за мъжа, когото обкръжаваше с безгранична, сляпа и фанатична любов. А Естерхази беше разточителен в пълния смисъл на думата. Златото като че се топеше в ръцете му. Той живееше разкошно, пръскаше на вятъра всичко, което му попадне. Тогава хитрата Помпадура го наблюдаваше и трепереше пред мисълта, че ще загуби любовника и парите си, които бяха добро средство за обвързване на Естерхази. Тя мислеше как да открие извор, от който златото никога да не пресъхва. И го намери скоро.

В Париж има богати и видни гъски, чиито пера се скубят лесно, ако човек знае как да го стори. Едно от тези сигурни средства е хазартът. В столицата на Франция има много салони, където на зелената маса всяка нощ се ограбват глупците. Играта на комар не е забранена. Дори понякога играят с фалшиви карти. Това наистина е позволено дотогава, докато бъде разкрито.

Под звучното име „госпожа Дьо Буланси“, Помпадура отвори в своята вила на Елисейските полета хазартен салон, който стана един от най-посещаваните в Париж. Обезобразената намери начина. Тя печелеше много пари и задържаше черния майор всяка нощ до себе си, понеже хазартът, дивият, възбуждащ нервите хазарт, беше един от любимите пороци на нечестивата му душа. Когато купищата от злато и банкноти се увеличаваха на зелената маса, бледото му и посърнало лице пламваше от тъмна червенина. Лакомите му очи блясваха и изпепеляваща страст го хвърляше в компанията на тези парфюмирани блудници, полупияни и плоскоглави кавалери и професионални картоиграчи.