Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (30)

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

— Сега не е сватбената ни нощ, Ханк — запротестира сънено Саманта — Ти пропусна възможността да го направиш през нощта.

— Какво значение има, че сега е ден?

— Господи! — Саманта се опита безуспешно да отмести ръцете му.

Ханк се засмя. Беше я събудил по този чудесен начин. Тя бе отворила очи, почувствала ръцете му по цялото си тяло. Беше си помислила, че сънува. Усещането бе толкова невероятно приятно. Бе изненадана, когато разбра, че всичко е истина.

— Продължавай тогава — опита се да придаде на гласа възможно повече отегчение. — Знам, че когато си наумиш нещо такова, нищо не може да те спре. Аз се изморих да опитвам.

— Надяваш се да се откажа, като ми демонстрираш безразличие? — попита тихо Ханк.

Погледите им се срещнаха. Саманта леко се намръщи.

— Дали това би имало за теб някакво значение?

Ханк й се усмихна с разбиране.

— Много би искала да е така, нали? Няма смисъл да чудиш. Безразличието ти не може да продължи дълго. Знаеш това не по-зле от мен.

Устните му нежно я погалиха. Няколко секунди по-късно Саманта си мислеше, че ще се разтопи от пламенната целувка. Когато целувката свърши, Саманта призна пред себе си, че искаше удоволствието да продължи. Ханк покри тялото й със своето, гърдите му притиснаха нейните, а устните се насочиха влудяващо бавно към шията й.

Саманта не можеше да се бори срещу страстта. Какъв бе смисълът? Той винаги успяваше по някакъв начин да накара да му отговаря не по-малко страстно. Винаги успяваше да я победи. В края на краищата той бе неин съпруг. Вече бяха женени. Нейният съпруг… съпруг.

Повтаряше си наум тази дума отново и отново, докато Ханк проникна в нея и тя изстена. Обви крака им хълбоците му, посрещайки тласъците му, премаляла от желание.

— Моят съпруг — чу се да казва високо, но едва осъзнаваше какво говори.

След това придърпа главата му по-близо и го ухапа лекичко по ухото.

— Искаше да ме накараш да запомня — прошепна тя, и започна леко да го гали с език по ухото, което го накара да потрепери от удоволствие — Ти също ще помниш, скъпи.

Тя го целуна страстно, което още повече разпали желанието му. Започна да я люби диво и страстно. Тя стигна върха заедно с него. Бяха понесени едновременно от вълната на екстаза, след което страстта започна бавно да отшумя.

Но Ханк още не бе свършил. Той отново я облада диво и страстно както първия път и в същото време с неподправена нежност. Саманта му отвърна, като този път ноктите й не му оставиха белези. Ръцете й го галеха нежно, тъй като най-накрая и тя искаше да достави удоволствие, както и да получи. И Саманта се отдаде на удоволствието, отвръщайки на нежността на Ханк. По-късно щеше да й остане време да се чуди и да си задава въпроси. Той беше удивителен мъж, този красив бандит — нейният съпруг. Саманта заспа с тази мисъл, удовлетворена, преситена. Ханк също заспа с глава на гърдите й.

— Време е да ставаме, Сам. — Ханк я събуди, като я побутна лекичко.

Той вече бе облечен и се обърна да вземе дрехите й. Саманта благодари мислено, че погледът му не бе върху нея, когато си спомни какво се бе случило между тях, и се изчерви, а не искаше той да види смущението й. Господи, Ханк се държеше, като че ли нищо особено не се бе случило. Наистина ли не му придаваше голямо значение?

А тя се чувстваше толкова различна. Не си бе представяла, че Ханк може ла бъде толкова нежен. Този факт хвърляше върху него нова светлина и я караше да изпитна неудобство заради старата си неприязън. Това бе опасно, изключително опасно. Тя трябваше да забрави за любовните ласки, които си бяха дарили, и за изключителното удоволствие. Той очевидно беше забравил.

— Сега ще те отведа при баща ти — заяви накрая той. Ханк й подаде дрехите, с които бе яздила, а Саманта забеляза, че бяха изчистени и изпрани, вероятно от някоя състрадателна душа. Блузата и полата, украсени с дантели — дрехите, с които се бе омъжила — бяха изчезнали. Нямаше обаче намерение да пита какво е станало е тях. Саманта стана от леглото и му обърна гръб.

— Значи така, жениш се за мен, след това ме връщаш на баща ми?

— Да. Поне никога няма да бъдеш стара мома, нали така, скъпа? — засмя се Ханк.

— Стара мома? — извика възмутено тя, като му хвърли сърдит поглед през рамо. — Нямаше начин да остана стара мома!

— Мислиш ли, че твоят Рамон все още би се оженил за теб, дори когато носиш детето на друг мъж? Не са много мъжете, които биха взели употребявана стока, Сам.

— Ти си отвратителен! — зелените й очи заблестяха гневно. Приемаш за сигурно нещо, което няма да се случи. Нямам нужда от теб, за да пазя репутацията си. И можеш да бъдеш сигурен, че няма да ти благодаря за това.

Ханк се усмихна, сивите му очи просто я поглъщаха. Това лице, тези очи, начинът, по който я гледаше… Саманта отново седна на леглото. Господи, какво правеше той с нея.

— Все още не си ми казал истинската причина, поради която се ожени за мен — каза Саманта вече с по-спокоен тон — Няма да повярвам на тези глупости за опазването репутацията ми и избягването на скандал. Защо, Ханк?

— Наистина ли не можеш да се сетиш?

— Щях ли да те питам, ако можех?

До този момент Саманта вече се бе облякла и вдигна поглед точно когато Ханк сви рамене в отговор.

— Може би един ден ще узнаеш.

— Защо не ми кажеш сега? Това няма никакъв смисъл. Не можеш да контролираш живота ми. Връщаш ме на баща ми, а аз се развеждам с теб. Така че какво? Какво постигна с този брак? Той няма да помогне на братовчед ти да задържи моята земя.

— Всъщност ти не искаш да узнаеш, Саманта — отвърна тайнствено Ханк. — Наистина, това ще развали целия ти ден.

— Ти вече ми го развали! — изкрещя тя, като забеляза, той се отдалечава, без ни най-малкото намерение да й обясни. Ханк си отиде, като я остави да кипи от ярост.

— Нахален, отвратителен негодник! Слънцето бе изгряло и другите вече ги чакаха вън пред кръчмата. Там се бяха събрали доста хора, за да се сбогуват с Ханк. Те го наричаха Дон Енрике. Къде беше чувала това име? Звучеше познато, но Саманта не можеше да се сети, къде го бе чувала. Всички тези хора, които така искрено му се радваха, я изненадаха не малко. Саманта стоя неподвижно и сковано, докато Ханк не й предложи ръка, помогна да се качи на Ел Рей. Хората й махнаха за сбогом. Вече знаеха, че тя е жена на Ханк — негова законна жена. Господи, нямаше да издържи дълго, а от ухилени многозначително лица й призляваше. От дълго време не бе чувствала така.