Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (29)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

— Саманта Шавез. — Името сякаш плахо се изплъзна от устата й. — Сеньора Шавез. — Саманта се намръщи. — Не ми харесва. Омразно име на омразен мъж.

— Ти си пияна, Сам.

— Така е.

Тя се изкикоти и падна на леглото, като широко разтвори ръце. В бутилката, която държеше, бе останало малко вино, което се разля на пода, но Саманта не забеляза. Ханк я гледаше с напрегнат поглед, като клатеше глава, очите му потъмняха и в тях не можеше да се прочете нищо. Това я накара отново да се изкикоти.

Бе я върнал обратно в тази стая, веднага след като си тръгнаха от църквата. Бе очаквала най-лошото, но той просто я беше оставил там. В стаята имаше две бутилки вино и Саманта бързо изпи едната, като се надяваше да удави притеснението си и тревогите си от тази нощ, да удави и това, което все още предстоеше да се случи. Тъкмо бе започнала другата бутилка, когато Ханк се върна.

Саманта затвори очи, като се опита да спре замайването. Когато ги отвори след няколко минути, Ханк бе надвесен над нея. Първо забеляза голите му гърди, след това плъзна поглед по-надолу, но се изчерви и бързо погледна нагоре. Той й се усмихваше, а тя отново затвори очи.

— Хайде, Ханк — промълви тя с надебелял език. — Така или иначе после няма да си спомням.

— Няма да си спомняш какво?

— Че ще ме изнасилиш отново.

— Да те изнасиля? — укори я Ханк, като цъкна с език. — Сега вече сме женени.

— Ха! — засмя се Саманта. — Тази церемония не променя нищо. Не изпитвам по-голямо желание да ме докосваш, отколкото преди.

— Тогава се успокой. Исках само да ти сваля дрехите, за да можеш да спиш спокойно.

— Наистина ли?

Ханк я изправи в седнало положение, а главата й клюмна. Пред очите й всичко се въртеше. Не можеше да спре погледа си на Ханк. Той като че ли се въртеше на всички страни, което й причиняваше още по-голямо замайване.

— Ще се спреш ли най-после на едно място? — настоя тя с раздразнителен глас.

Ханк се усмихна, но не каза нищо. И когато Сам затвори очи, мислите й се избистриха. Знаеше какво става.

Не се самозаблуждаваше обаче. Знаеше, че бе пила. Знаеше, че Ханк я съблича. Почувства хлад, когато я положи отново на леглото. Ханк махна дори бельото й. След това я прегърна, като издърпа завивката изпод нея, и само след миг Саманта почувства топлина, когато Ханк я зави.

Но Саманта не можеше да повярва, че той просто я остави. Все пак бе изпила толкова вино, за да се приготви. Искаше ла бъде толкова пияна, че след това да не си спомня нищо от сватбената си нощ. Напразно ли бе всичко?

Бе тихо, а леглото изобщо не помръдна.

— Ханк? Ханк, къде си? — попита Саманта.

— Тук съм.

Гласът бе съвсем близо до ухото й, тя се обърна, Ханк легнал на възглавницата до нея. Провря ръка под врата придърпа нежно главата й на рамото си. Добре! Знаеше, той лъже. Нямаше да изпусне възможността да я има. Тя бе твърде уязвима.

— Просто свършвай… бързо — промърмори тя. Ханк се засмя.

— Като моя жена, сега заслужаваш моето внимание. Гласът му звучеше така, като че ли той говореше повече на себе си, отколкото на нея. Изминаха няколко секунди преди смисълът на думите му да достигне съзнанието й.

— Нима да ме насилваш?

Ханк тихо се засмя.

— Тъкмо обратното, малко съкровище. Няма никакъв смисъл да консумираме брака си, ако ти по-късно можеш кажеш съвсем откровено, че това не е станало, защото не спомняш. Ще почакам, докато съм сигурен, че ще си спомниш.

— Не искам да чакам. Моля те, Ханк.

— Най-накрая молиш за любовта ми, Саманта? — Шеговитият му тон я накара да се вцепени, когато осъзна, че наистина го моли. Тя заби нокти в меката част на гърдите му.

— Значи смяташ да изчакаш, докато съм в състояние си спомням?

Ханк не отговори. Саманта бавно отпусна ръка, дишането й стана равномерно.

Ханк въздъхна. Хубавите й гърди, които леко го докосваха отстрани, го възбуждаха. Изпитваше отчаяно желание я люби. Този неразумен брак, причините, които бе изтъкнал, — точно сега не можеше да мисли за тях. Топлото й тяло сгушено до неговото, прогонваше всяка мисъл от главата му и запалваше в него желание, което нямаше да мине, докато не го утоли.

Нямаше да го направи сега, когато Саманта бе толкова упоена от виното. Не така бе мислил, че ще протече първата брачна нощ.

Ханк се наруга сърдито. Бе я оставил след церемонията, за да я накара да се страхува, да чака и да се чуди. Но бе успял да навреди единствено на себе си. Не знаеше, че сеньора Мехиа ще остави вино в стаята им, за да отпразнуват сами началото на брака си. Не знаеше, че щеше да се успокои, че ще промени решението си и ще поиска тази нощ ла бъде специална.

Не се бе върнал в стаята, като искаше да накара Саманта да го пожелае — бе имал намерение да я накара да го желае, както той нея.

Саманта се размърда и прехвърли единия си крак върху този на Ханк. Той изруга, бързо се освободи от прегръдката й и скочи от леглото. Обърна се да я погледне. Тя не се бе събудила. Нямаше представа за мъката, която му причиняваше.

Косата й се разстилаше по възглавницата и Ханк още веднъж се учуди на необикновения й цвят — наситено кестеняв, примесен с червено. Освен това тази чудесна коса беше лъскава като коприна и мека като кадифе. Една къдрица лежеше върху гърдите й, като се повдигаше ритмично в унисон с дишането й. Ханк никога не я бе виждал отпусната спокойно и толкова невероятно красива. Трябваше да стисне здраво ръцете си в юмруци, за да не я докосне.

— Тя ме подлудява? — изруга той, после грабна панталоните ги и излезе от стаята.

Предстоеше му дълга и мъчителна нощ, нямаше да е по-различна от много други нощи, които бе прекарал по подобен начин, откакто бе срещнал Саманта.