Джоана Линдзи
Пожелай ме скъпа (10)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Елизабеттаун пулсираше от живот. Още в ранни зори градът започваше напрегната дейност, а шумът и оживлението продължаваха до късно нощем в баровете и игралните домове. Амбициозни предприемачи, нетърпеливи да приберат в джобовете си златото на хилядите златотърсачи, бяха издигнали огромни палатки, в които се играеше комар, а уискито бе в изобилие.

На шестия ден, откакто пристигна в града, Саманта се събуди по-рано от обикновено. Реши, че този ден ще положи по-специални грижи за външността си. Прекара повече време в малката вана, отколкото бе необходимо, и изми два пъти косата си със специалния си сапун, ухаеш на рози, след което я разресва дълго и енергично, докато стана копринено мека и блестяща. Накрая вдигна косите си в красива висока прическа, като остави две къси къдрици на слепоочията си. Когато сложеше елегантната шапка с тясна периферия с шест тъмнозелени панделки, падащи свободно по гърба й, ефектът щеше да бъде поразителен. Шапката се съчетаваше идеално с единия от двата костюма за езда, които бе взела със себе си. Костюмът бе от зелено кадифе, модел от източните щати, много елегантен, удобен за дамско седло. Саманта не харесваше дамския начин на яздене, но трябваше да се примири. На дамите не бе позволено да яздят по обичайния мъжки маниер.

Саманта все още се суетеше пред огледалото, когато дойде Жанет, готова за тръгване. Отидоха в конюшнята и наеха коне; Саманта си избра сивата кобила, която бе яздила и преди. Вече бе свикнала с това животно, което бе кротко и не й създаваше никакви проблеми. Не се стараеше да впечатли Ханк с майсторска езда.

След няколко минути към тях се присъедини Ханк, облечен почти по същия начин, както когато се срещнаха за пръв път — целият в черно, освен синята копринена кърпа около врата и синя раирана риза. Изглеждаше изключително елегантен и дяволски привлекателен. Саманта отвърна на поздрава му с топла усмивка.

Яздеха към долината в мълчание. Когато стигнаха участъка на Ейдриън, Саманта веднага разбра, че той не бе очарован да я види с Ханк. Ейдриън им хвърли сърдит поглед, след което ги пренебрегна изцяло, като продължи да копае в речното корито, и дори на сестра си отговаряше с половин уста.

Саманта се смути и се отдалечи безшумно на известно разстояние. Жанет отиде при брат си и седна наблизо. Ханк се върна при конете. Нямаше намерение да отиде при Саманта. Щеше да я остави да се измъчва още малко. Той можеше да чака. Бяха изминали пет дни, без да се опитва да се срещне с нея. Тя трябваше да разбере, че не можеше да си играе с него. Беше му липсвала много през тези пет дни, които той прекара край игралните маси. В едно нещо Пат бе прав — имаше дяволски късмет с картите. Не просто бе удвоил парите си, а бе направил много повече. Наистина, не притежаваше достатъчно, за да купи земите си, но се чувстваше богат. Никога не бе имал толкова пари. И кой знае, ако Саманта го задържеше по-дълго тук, можеше да продължи да печели, докато събере достатъчно.

Колко време щяха да останат? Нямаше намерение да я ухажва прекалено дълго. Бе търпелив към нея, но това не можеше да продължава вечно. Тук не бе Европа, където дългото ухажване бе нещо съвсем обикновено. Тук бе Запада, където мъж и жена можеха да се срещнат, да се ухажват и да се оженят в един ден. Много хора правеха точно това. Когато напуснат Елизабеттаун, двамата щяха да са вече женени или ще се отправят към Мексико, за да се оженят. И ако тя държеше да получи благословията на баща си, той щеше да се съгласи и на това. За нея бе съгласен на всичко. В определени граници, разбира се.

Ханк не преставаше да се чуди на себе си и на желанието си към тази жена. Бе я пожелал от пръв поглед и знаеше, че трябва да я има. Тя бе дама, така че той не можеше да я притежава, без да се ожени за нея. Следователно бе решил, че ще се ожени. Толкова бе просто! Ханк дори не се замисли за това, че почти не я познава. Не бе толкова важно. Позволи на чувствата си да вземат връх точно както с Анджела. Остави се да го завладее любовта към тази красива жена. Преди да настъпи нощта, щеше да покаже на Саманта, че не е изгубил интерес към нея.

Няколко минути по-късно Саманта се върна при другите.

Тя веднага забеляза, че нищо не се бе променило. Ханк се бе облегнал на едно дърво, захапал дълга сламка между зъбите си, а Жанет бе седнала на едно повалено дърво малко по-настрани от него. Ейдриън се бе преместил по-нагоре по речното корито. Никой не продумваше.

Саманта се усмихна вяло на Ханк, преди да се приближи до Жанет.

— Какво му става на Ейдриън днес? — попита тя, надявайки се Ханк да не я чуе. — И преди се е държал грубо, но днес направо прекали. Отначало си помислих, че ревнува. Но той пренебрегва и теб!

— Мисля, че участъкът не оправдава очакванията му — отвърна Жанет. Намерил е съвсем малко злато.

— Наистина ли мислиш, че това е причината?

— Да. — Жанет изпусна дълбока въздишка.

— Защо не се опиташ да го убедиш да се откаже? Все още може да отвори адвокатска кантора в Денвър.

Жанет само поклати глава.

— Аз разбирам това, ти също, но Ейдриън се поболя от желание да забогатее бързо. Той нима да се откаже, все още не. Познавам брат си.

— Но какво му пречи да се върне с нас в града? Може би утре ще се почувства по-добре.

— Ти се върни. Смятам да остана с Ейдриън тук тази нощ.

— Не ставай смешна!

— Не, говоря напълно сериозно — отвърна Жанет. — Ейдриън работи прекалено много. Не се чувства добре.

— Той ли ти каза това? — попита Саманта, като в миг недоволството й премина в загриженост.

— Не, но не съм сляпа и сама го виждам. Той е бледен, поти се твърде много. Мисля, че развива треска. Знам, че няма да спре работа, за да отиде при лекар. Самата аз ще с поболея от притеснения, ако не остана да се погрижа за него. По-лесно ще ми е да остана, отколкото да се притеснявам далеч от него.

Саманта хвърли поглед към Ханк и си помисли, че ще трябва да се върне в града сама с него. Неволно потръпна.

— Но, Жанет…

— Не. Сеньор Шавез ще те заведе в града и с него ти ще си в безопасност. Не трябва да се тревожиш за мен.

Саманта захапа долната си устна и се замисли.

— Тогава и аз оставам.

— В малката палатка на Ейдриън едва ли ще се намери място за трима ни — засмя се Жанет, след което отново стана сериозна, кимайки към Ханк. — Не се страхуваш да останеш сама с него, нали?

Саманта изправи гордо гръб.

— Разбира се, че не! — отвърна възмутено тя. — Много добре, тогава ще се видим утре. — Да, до утре.

Самоувереността започна да я напуска, докато колебливо се приближаваше към Ханк.

— Готов ли сте да тръгваме?

— Да. — С едно грациозно движение той се изправи на крака и погледна към Жанет. — Тя няма ли да дойде?

— Не, Жанет казва, че Ейдриън не се чувства добре и настоява да остане тук и да се грижи за него. Надявам се, че нямате нищо против. Ще бъдем само двамата.

Ханк се усмихна, очите му заискриха.

— Как бих могъл да имам нещо против… Сами? — отвърна той тихо.

Искаше му се да се разсмее с глас. Ето че тя отново искаше да го ухажва, да насочва вниманието си към него. Да уреди нещата така, че да бъдат само двамата! Значи не бе толкова сдържана, колкото си мислеше отначало. Значи тя бе не по-малко нетърпелива от него. Тя го желаеше!

Докато се отдалечаваха от участъка на Ейдриън, Ханк бе извън себе си от щастие. Нямаше да я разочарова. Знаеше точно едно място, където можеха да останат сами, необезпокоявани, далеч от всякакви палатки, участъци и човешко присъствие. То се намираше под една отвесна скала, край която бяха минали по-рано. Точно под скалата течеше неголям поток, до който разперваше клони огромно дърво. Никой, застанал на скалата, не би могъл да види какво има под дървото, освен това брегът до дървото бе обрасъл с гъста трева, един малък рай, където би могъл да остане сам със Саманта. Вече бе започнал да я мисли за своя жена.

С всеки изминал момент Саманта ставаше все по-нервна, а мислите й препускаха във всички посоки. Какво имаше предвид той, като я нарече Сами? Възможно ли бе интересът му към нея да се е върнал? Не бе нейна идеята да остане насаме с него. За какво ли си мислеше той? Защо се отнасяше с нея така интимно?

Ах, Жанет, как можа да ми сториш това?

Ханк яздеше пред нея, малко вдясно. Когато стигнаха до скалата, той изведнъж зави наляво, като изведе коня й извън пътеката и го поведе надолу но полегатия склон. Понеже беше обрасъл с пелин, кактуси и дървета, по склона не бе минавал никой друг, Саманта се опита да спре, но Ханк хвана шията на коня й и продължи да язди напред.

— Ханк? Къде отиваме? — попита тя с твърд глас.

Ханк обърна глава към нея и се усмихна.

— Ще се отклоним малко от пътеката. Искам да ти покажа нещо.

Саманта замълча и му позволи да я води. Какво можеше да й направи? Едва ли човек като него, галантен и внимателен, ще й причини нещо лошо. Освен това, в чантичката й бе нейният деринджър, както винаги. В продължение на няколко минути се спускаха надолу покрай скалата и съвсем скоро достигнаха потока. Той бе съвсем плитък и Ханк прекара конете им през него, без да се поколебае. От дясната им страна отвесната скала започна да се издига все по-високо. Скоро достигнаха голямото дърво, което се простираше над потока, докосвайки с клоните си скалата.

Дъбът простря клоните си над тях, като че ли се намираха в огромна палатка. Ханк спря, слезе от коня и вдигна ръце, за да помогне на Саманта да слезе.

Тя се поколеба за момент, а той само се усмихна.

— Ще трябва да позволим на конете да се напият.

Тя сложи ръце на раменете му и му позволи да я свали на земята. Конете веднага се отправиха към потока.

Мястото беше съвсем усамотено. Дърветата, които растяха зад тях, бяха по-високи от Саманта. Пред тях се възправяше скалата. А над тях бе дървото, през гъстите клони на което едва проникнаха слънчевите лъчи.

— Красиво е тук — прошепна Саманта — Това ли искахте да ми покажете?

— Не, скъпа — отвърна й страстно. — Това исках да ти покажа.

Привлече я бързо към себе си и преди Саманта да разбере какво става, впи устни в нейните. В продължение на няколко секунди целувката му бе нежна и проучваща. Само след миг обаче стана по-настоятелна, по-влудяващо чувствена. Той обхвана лицето й в длани, за да не може тя да се отдръпне. Изведнъж някак си краката й се отделиха от земята, Ханк я прихвана през кръста и я положи нежно на земята. Нито за момент устните му не се отделиха от нейните.

Сякаш в тялото й се разливаше течна лава. Отмести чантичката си настрани, за да може по-лесно да го прегърне. Шапката му падна на земята, когато зарови пръсти в гъстата му коса, която бе толкова мека, толкова чувствено галеше пръстите й. Без да осъзнава какво прави, тя притисна устните си към неговите. Отвръщаше страстно на целувката му, задъхвайки се леко. Тялото й изгаряше от непозната страст. Саманта изобщо не забелязваше, че Ханк разкопчава жакета й. Дойде на себе си, когато той започна да прави същото с блузата й. Един вътрешен глас й казваше да го спре. Не беше позволено да я съблича мъж. Но когато Ханк докосна гърдите й, всичко друго вече бе без значение. Ръцете му изпращаха огнени стрелички от страст по цялото й тяло. Ръката му покри едната й гърда и я стисна лекичко.

Саманта изпусна лек стон на изненада и удоволствие, тъй като никога преди не бе изпитвала нищо подобно. Тя изви тяло, стремейки се да се притисне още по-плътно до него, но той нежно я притисна към тревата. Устните му се откъснаха от нейните, като започнаха да изследват и покриват с целувки нежната й шия. Тръпки на удоволствие разтърсиха тялото й. Когато езикът му лекичко докосна малкото връхче на гърдата й, тя инстинктивно изви гръб като дъга, предлагайки му повече, докато устните му покриха нежната плът.

Никога не бе изпитвала подобно удоволствие. Ханк милваше едната й гърда, докато устните му нежно измъчваха другата. Потъваше някъде дълбоко, дълбоко, в море от сладостни усещания.

Устните на Ханк бавно се върнаха върху нейните, като оставяха по пътя си огнена следа. Някъде отдалеч Саманта чу страстния му стон.

— О, Самина, моя скъпа…

Думите му я събудиха от унеса й. Господи, какво му позволяваше да прави с нея? Саманта извърна глава.

— Не, не трябва! — Тя изстена и се опита да го отблъсне от себе си. — Моля те, пусни ме.

Ханк се надигна от нея и я погледна изпитателно. Притисната под тежестта му, тя не можеше дари да помръдне. Очите му горяха мрачно.

— Да те пусна? — Той пое дълбоко дъх. — Не, мисля, че вече е твърде късно за това.

— Не! — извика тя изплашена. — Моля те, Ханк, ти не разбираш, не мога да направя това. Не мога!

Той й се усмихна нежно.

— Изплашена си и това е нормално. Няма да те нараня, Самина. Ще бъда много нежен и внимателен с теб.

— Не! Не, не! Вече стигнахме твърде далеч. Изобщо не трябваше да идваме тук. Изобщо не трябваше да ме целуваш. Аз… аз…

— ТИ ми позволи да те целуна. Позволи ми да направя много повече. Ако не с трябвало да те целувам, и ти не трябваше да го правиш.

— Знам — отвърна отчаяно тя. — Съжалявам. Не исках да направя това. Не можех да мисля. Досега никой не ме е целувал така, никога не съм се чувствала по този начин. О, но ти не би разбрал.

— Напротив, разбирам много добре — отвърна й меко Ханк, а гласът му бе като нежна милувка. — Отдаде се на страстта си, също както и аз.

— Но аз не мога да ти позволя да ме целуваш повече и… и да правиш други неща с мен. — Лицето й се покри с ярка червенина. Господи, дори не се бе покрила още. Бързо закопча блузата си, но погледът му продължи да я изгаря и това я смути още повече. — Не трябва да правиш това, Ханк. Не разбираш ли? Не е редно.

— Редно е. Не виждам нищо грешно за нас двамата.

— Но за мен нещата не стоят по този начин — настоя тя. — Никога не съм правила подобно нещо.

Той въздъхна измъчено и се изправи, като се обърна с гръб към нея, за да може тя на спокойствие да оправи дрехите си.

— Добре — каза той, все още с гръб към нея. — Ще почакам.

Нещо в тона му накара Саманта рязко да вдигне глава. Изпита такова огромно облекчение, че той разбра и не бе ядосан. Саманта оправи дрехите си, погледна го изненадано и се намръщи:

— Да почакаш?

Той погледна през рамо. Когато видя, че е оправила дрехите си, Ханк се обърна с лице към нея. Внезапно й се усмихна и поклати глава.

— Нима не разбираш, Самина, какво изпитвам към теб?

— Наистина не разбирам. — В гласа й прозвуча тревога. — Цели пет дни никъде не те срещнах.

— Сама си си виновна. Ти пожела да ме поразиграеш малко, нали?

— Но за какво говориш? Мислех, че вече си заминал.

Той отново поклати глава.

— Не. Знаеше, че нямаше да си тръгна без теб.

Саманта пое дълбоко дъх. Но за какво си мислеше той?

— Ханк, аз…

— Ти искаше всичко да стане по правилата, предполагам. Добре, ще ти кажа, че от самото начало знаех, че ще бъдеш моя. Сега те моля съвсем официално да дойдеш с мен в Мексико и да…

— Почакай! — извика Саманта, като скочи рязко на крака. — О, господи, Ханк, но това е ужасно!

В миг усмивката му се стопи.

— Искаш да ми обясниш нещо ли?

— Аз те харесвам, Ханк, наистина те харесвам. Харесва ми всяка минута от пътуването с теб. Но това пътуване свърши.

— Какво искаш да кажеш?

Та неволно се сви, тъй като гласът му я шибна като камшик.

— Нещата между нас можеше да са по-различни, защото ти си много привлекателен мъж. Ханк. Но аз обичам друг и възнамерявам да се омъжа за него.

Очите на Ханк се присвиха в тесни цепки.

— Но когато годеникът ти не е с теб, флиртуваш много добре с други мъже, малката. Къде е той?

Саманта видимо се смути.

— Той е тук, разбира се. Мислех, че разбра, когато ти казах, че ние с Ейдриън сме повече от приятели.

— Ейдриън! — Ханк впи недоумяващ поглед в нея. — Сега вече ми се подиграваш!

— Не се подигравам. Обичам Ейдриън. Обичам го повече от две години.

— Но това е смешно, малко глупаче — отвърна той, вече по-меко. — Всъщност това е невъзможно.

Очите й блеснаха гневно.

— Как смееш! Аз го обичам!

Тялото му се стегна. Та тя наистина имаше предвид точно това, което казваше. Тя наистина обичаше този мъж, който никога нямаше да отвърне на любовта й. Но тогава защо се бе държала с него по начин, който го обърка и го накара да повярва, че тя също изпитна чувства към него?

— Мисля, че ти имаше намерение да ме използваш — заяви той с мрачен глас. — Когато пътувахме, ти насочи цялото си внимание към мен, като пренебрегна Ейдриън изцяло. Защо?

Саманта забеляза как лицето му се изкриви от гняв, което я изплаши не на шега.

— Нямах намерение да те заблуждавам, Ханк. Аз… надявах се, че Ейдриън ще ревнува. Но веднага щом забелязах, че проявяваш все по-голям интерес към мен, ти казах за Ейдриън. Не исках да те лъжа. Казах ти, че с Ейдриън сме повече от приятели.

— Знам много добре какво представлява той — изсъска яростно Ханк. — Не повярвах, че ще си толкова глупава, за да го обикнеш.

— Защо не? — настоя тя. — Защо говориш за него по този начин?

— Мислиш ли, че той някога ще отвърне на любовта ти? Ти си глупачка, скъпа. Но и аз съм не по-малко глупак. Направих още една ужасна грешка в живота си.

Той изрече тези думи с такава горчивина, че й стана неудобно да го попита какво иска да каже. Но трябваше да го накара по някакъв начин да спре да говори за Ейдриън по този обиден начин. Затова настоя за отговор:

— Каква грешка?

Очите му студено се впиха в нея.

— Глупак съм, защото отдадох чувствата си на жена, която обича друг мъж. Поне Анджела бе откровена от самото начало. Знаех, че обича друг, но въпреки всичко я желаех. Ти дори и това не направи.

Прониза я остра болка.

— Никога не съм си мислила, че ще поискаш да се ожениш за мен. Как бих могла да отгатна такова нещо?

Гордостта на Ханк бе жестоко наранена. С удоволствие би я удушил, защото го бе използвала по такъв начин. Никога нямаше да признае, че бе искал да се ожени за нея.

— Извънредно много се ласкаеш. — Той се нахвърли върху нея с груби думи. — Да се оженя за теб? Не това имах предвид.

— Но нали ме помоли да дойда с теб в Мексико?

— Да, направих го и това бе грешка. Но да се оженя за теб? Сега ти правиш грешка.

Ханк се изсмя презрително. Очите му отново се присвиха и Саманта видя в тях нещо, което я изплаши, и което предизвика студени тръпки по гърба й. Веселият очарователен мъж, с когото се чувстваше в такава безопасност, бе изчезнал, за да се появи на негово място този навъсен, заплашителен непознат, който я ужасяваше.

Ханк продължи с наситен от презрение глас:

— Нямах никакво намерение да се оженя за теб. Щях да направя своя любовница и да се отнасям добре с теб. Но една лейди не си играе с един мъж така, както ти направи мен. Така че, щом не си лейди, няма нужда да се отнасям теб като с такава.

— Какво искаш да кажеш? — В нея постепенно започна се надига гняв.

Усмивката му бе язвителна и саркастична.

— Загубих желание да те взема с мен, но желанието да те притежавам не ме е напуснало. Трябва да се освободя от страстта си към теб, и то по единствения начин, който ми е известен.

Ханк откопча казана с револвера и кобура и го остави да падне на земята. След това пръстите му се насочиха към токата на панталоните му Очите на Саманта се разшириха, когато разбра за какво става дума. Спусна се бързо да вземе чантичката си, но той я изпревари и я прати надалеч, така че Саманта не можеше да я достигне. Тя се опита да изтича да я вземе, тъй като в чантичката се намираше единственото нещо, което можеше да й помогне. Но Ханк я хвана за ръката и я повали отново, като се отпусна между краката й, притискайки я към земята.

Коленичи между краката й, а изражението му бе толкова сериозно и заплашително, че Саманта просто го гледаше уплашено, без да смее да промълви и дума. После той разкопча ризата си и погледна надолу към нея, гневът продължаваше да гори в сивите му очи. Саманта реши, че той няма намерение да го направи, и това правеше всичко да изглежда още по-неприемливо и срамно. Въпреки всичко Саманта остана очарована от силните мускули на широките му гърди. Когато Ханк се надвеси над нея, тя го заудря с юмруци, но той ловко парира всеки удар. Когато тя заби нокти в гърдите му, той загуби търпение и вдигна ръка да я удари.

Саманта ахна, опита се да се извърне настрана и закри лицето си с ръце. Не бе помислила, че той може да я удари. Нищо не можеше да го спре. През целия си живот никога не се бе чувствала талкова безпомощна.

Когато удар не последна, тя се осмели да го погледне Той също я гледаше, а устните му бяха свити ядно в тънка линия.

— Не искам да ти причиня болка. Не се съпротивлявай повече.

Тя издаде глух стон, когато той започна да разкопчана блузата й. Саманта хвана ръцете му и го погледна отчаяно.

— Не мога да ти позволя това — прошепна тя.

Когато я погледна, гневът му малко се смекчи, достатъчно, за да му напомни за чувствата му само преди минута. Да, искаше я. Но не насила. Тя го бе наранила, беше се държала глупаво, но той никога не бе искал да я нарани. Саманта забеляза по израза на лицето му вълнуващите го чувства, видя как изражението му се смекчи и внезапно желанието й към този мъж се върна, заля я като мощна вълна. Ръцете й се протегнаха към него и се сключиха на врата му, когато той се наведе да и целуне.

По вените й отново се разля огнено желание. Устните на Ханк изследваха шията й, като лекичко захапваха нежната кожа. Тя започна да стене и да се извива под него. Не разбра кога дрехите й се озоваха встрани, както и неговите, но това вече изглеждаше съвсем в реда на нещата. Ръцете му я обгърнаха, а тя се надигна да го приеме. Пое мощния му тласък, само за миг почувства лека болка, но страстта отново я заля изцяло, като нарастваше с всяка секунда. В един миг Саманта почувства, че няма да издържи повече на сладкото мъчение, но после сякаш всичко в нея избухна и тя се понесе на крилете на такова огромно удоволствие, за чието съществуване изобщо не бе подозирала.

Изминаха няколко дълги минути, преди Саманта да излезе от унеса си и да осъзнае къде се намира. Ханк лежеше да нея, като дишаше тежко. Без да каже и дума, той се изправи бързо закопча панталоните си и натъпка вътре ризата, бе да си даде труда да закопчае и нея. Саманта само спусна надолу вдигнатата си високо пола, дори не се опита да покрие, гърдите си. Тялото й се отпусна в приятна отмала. От дълго време не се бе чувствала толкова добре. Ханк си сложи колана с револвера и вдигна шапката си. Застана пред нея, лицето му отново бе придобило сериозно изражение.

— Какво има, Ханк? — Саманта почувства как отново обзема гняв. — Очакваш да се разплача ли? Тогава победата ти ще бъде пълна, нали?

Той се обърни рязко и се насочи към коня си. Но преди да го яхне, отново се обърна към нея.

— Ако убедиш твоя Ейдриън да се ожени за теб, той никога няма да разбере, че не си девствена. Не е необходимо да се притесняваш за това.

В очите й отново лумна гняв.

— Проклет да си, разбира се, че ще разбере.

— Не скъпа, защото той никога няма да сподели леглото ти. — Ханк изрече следващите думи с подигравателен тон, тъй като искаше да я нарани. — Ако се омъжиш за Ейдриън Олстън, ще ти е дяволски трудно да го държиш далеч от любовниците си.

— Но за какво говориш? — смая се Саманта.

Ханк се разсмя, качи се на коня, подкара го и спря пред нея. Приведе се напред и й отговори тихо, с преднамерено безразличие.

— Мъжът, когото обичаш, предпочита в леглото си мъже, скъпа.

Саманта бе толкова шокирана от думите му, че започна да крещи, преди напълно да е осъзнала за какво става дума.

— Лъжеш! Копеле! Ненавиждам те! Изчезвай оттук! И гледай да се възползваш възможно най-добре от издръжливостта на коня си!

— Да не би да възнамеряваш да изпратиш хайка след мен. Самина? — засмя се той. — Много пъти съм се измъкнал от хайки и един път повече, за мен няма никакво значение Никога няма да ме хванат.

— Следващия път, когато те срещна, ще те убия. — Саманта кипеше от гняв, въпреки че изрече заканата си с хладен тон. Ханк сви рамене с безразличие.

— Няма да има следващ път, защото няма да се видим повече. Adios, Саманта Блекстоун. — Ханк докосна с върховете на пръстите си периферията на шапката си.

Насочи коня си към потока, като остави Саманта трепереща от ярост. От прическата й не бе останала и следа, косата й се спускаше безразборно и тя я отметна нетърпеливо назад. В този момент я осени една мисъл, Саманта скочи и се огледа за чантичката си.

Ханк спря и хвърли поглед назад. Яд и горчивина продължаваха да го измъчват, това не му позволи да съжали за начина, по който си тръгна, и за жестоката прямота, с която й каза за Ейдриън.

Когато се обърна назад, първото нещо, което видя, бе разкошната коса, която се спускаше по раменете й, после видя как тя вдигна ръка и бавно насочи револвера си към него. За част от секундата в съзнанието му проблесна ярък спомен; Ханк спря коня и се приведе над шията му. Това беше тя! Момичето от Денвър! Същата красива тъмночерненикава коса, отразяваща слънчевите лъчи, револвера в ръката! Несъмнено това бе същото момиче!

Саманта бързо изстреля един след друг двата си патрона Не разбра дали е улучила, защото Ханк вече не се виждаше Ръцете й трепереха от гняв, тя захвърли револвера, като се проклинаше, че не бе взела другия, с шестте патрона. Отпусна се на брега на потока и яростно заудря с юмруци меката земя.

— Бъди трижди проклет, Ханк! Лъжец! Мръсен лъжец! — Саманта се разрида. Не можеше да е истина. Не бе възможно Ейдриън да я е правил на глупачка толкова дълго. Никога нямаше да вярва на Ханк. Никога!

Колко го мразеше! Не за това, че я съблазни, а повече заради лъжите, които изрече. Ще отиде при Ейдриън и ще докаже, че Ханк не е прав. После ще забрави какво се случи през този ден, ще забрави, че изобщо е познавала Ханк Шавез.