Кристина Скай
Перлата на любовта (6)

6.

— О, небеса!

Кухнята бе точно толкова отчайваща, колкото Морлънд очакваше. Едната стена бе заета от стара готварска печка, покрита със сажди, а по пода бяха разхвърляни празни дървени щайги.

Морлънд ги разрита и отвори първия шкаф, до който успя да се добере. Една мишка изскочи и се шмугна в тъмнината.

Е, поне брашно имаше. Цяло чудо, но изглеждаше недокоснато от гризачите, както и от всички други неканени гости, които вероятно обитаваха помещението.

Морлънд бързо прегледа останалите шкафове и малкия килер.

Нямаше кой знае какво. Но не бе чак толкова страшно.

Странна усмивка заигра по устните му, когато запретна ръкави и оголи бронзовите си ръце. Нахвърли върху масата оскъдните количества продукти и се зае да разбива мляко с брашно в нащърбена глинена купа.

В Бадахос бе далече по-зле, спомни си мрачно. На Пиренейския полуостров се бе научил не само да се сражава. Осигуряването на храна бе почти толкова важно, колкото и боят.

Морлънд се бе заклел хората му да оцелеят и се грижеше за това.

Чак до Саламанка…

И сега, докато приготвяше нещо за ядене в сенчестата кухня с побелели от брашното ръце, той чу далечния грохот на френската артилерия. Отново долови острия мирис на напечена от слънцето пшеница и уханието на пресен хляб, издигащи се над огньовете в Испания.

Най-ярко обаче бе усещането за глад, глад, от който стомахът ти се свива и гърчи от болка. А топлината и съзнанието бавно те напускат.

Ръцете му се отпуснаха неподвижни до нащърбения глинен съд.

Много време изтече от Саламанка. Но явно не достатъчно.

Защото все още го преследваха спомените от дългите, горчиви седмици, които силно желаеше да забрави. Ала знаеше, че никога не ще успее.

Той стисна зъби. Намръщи се и продължи заниманието си, когато в кухнята влезе Суидин, прегънат на две под огромна торба с покупки.

— А, чудесно. — Морлънд му помогна да стовари торбата на прашния шкаф. — Мис Камърън е още горе. Ако си така добър да ми намериш един тиган и да запалиш това жалко подобие на печка, аз ще се кача да видя как е…

В същия момент леко шумолене ги накара да се обърнат.

Бледа и залитаща, Франческа стоеше в рамката на вратата към задното стълбище.

— Чеси! — извикаха едновременно и двамата.

— Няма защо да крещите. Чувствам се много по-добре. И няма да откажа чаша чай. — Тя бавно се запъти към дългата дървена маса срещу печката и се отпусна на разнебитения стол.

Мъжете не помръдваха. Чеси сбърчи чело.

— Суидин, какво има в торбата ти? — След това теменуженият й поглед се прехвърли върху графа и побелелите от брашното ръце. — А вие, вие какво правите с последното ми скъпоценно брашно?

Морлънд я изгледа заплашително и започна да чупи яйцата. Плавните и уверени движения издаваха, че има голям опит.

Без да каже и дума, той свирепо атакува сместа.

— Не мога да повярвам! — изумено се засмя Чеси. — Вие? Това е… невъзможно…

Морлънд я сряза с поглед — светъл и блестящ като сапфир.

— Бях останал с впечатлението, че те спасявам от неизбежна гладна смърт. Явно съм сгрешил и усилията ми са били напразни.

Като видя, че Суидин най-сетне успя да се справи с кремъка и праханта и запали буен огън, Морлънд сложи тежкия железен тиган на печката и пусна вътре солидна буца масло.

Все още мърморейки, той изсипа жълтата пяна от разбити яйца в съскащото масло.

— Някой трябва да се грижи за теб, след като явно си по-глупава и от двегодишно бебе.

— Ама как смеете…

Морлънд изсумтя и подхвърли омлета, глух за протестите й.

Чеси изумено ахна.

— Как го направихте? Вие сте последният човек, от когото съм очаквала чудеса в кухнята.

— Което само доказва, колко малко знаеш изобщо за каквото и да било.

Морлънд тръшна една очукана, но чиста глинена чиния пред нея и изсипа димящия, златен омлет като натроши отгоре сирене, което Суидин измъкна от торбата.

— Яж!

Заповедният му суров глас накара Чеси да примигне. Устата й тъкмо понечи да изсипе порой от думи, когато Морлънд пъхна една вилица в ръката й и изрева:

— Веднага! Няма да допусна такава хубава храна да отиде на вятъра!

Този път Чеси се подчини. След секунди и последната трошичка беше изчезнала. А после очите й с изумление проследиха златистата палачинка, леко поръсена със захар, която се озова в чинията й.

Коремът й изкъркори предателски.

Чеси се изчерви и захапа меката въздушна палачинка.

Всяка хапка бе по-вкусна от предишната. Боже, от месеци не беше яла толкова сладко. С нейния начин на живот, местейки се от едно място на друго с баща си, Чеси така и не се бе научила да готви. А и Суидин не го биваше повече от нея. Така че нещастните им кулинарни опити тук, в Лондон, напълно се провалиха. От пристигането си живееха предимно на хляб и някой и друг плод, който Суидин успяваше да изнамери.

Не можеше да се сравни с това.

Чеси тихо въздъхна и се вторачи в празната чиния. Внимателно остави вилицата и се облегна на стола.

Възторжена усмивка озари лицето й.

— Беше просто фантастично! Само едно мога да ви кажа, варварино, и то е, че умеете да готвите!

Суидин отърва Морлънд от необходимостта да отговаря, втурвайки се с две димящи чаши чай.

— Простете, Ваша светлост, ама сметнах, че не бихте имали нищо против една глътка. Нямаме уиски, за жалост. Обаче има първокласен черен „Амой“, който мис Чеси носи чак от Макао. Много е пивко. Добро е почти колкото уискито.

Високият слуга остави чашите и дръпна избелелите завеси. След миг слънчевата светлина заля стаята.

— Сега, ако не възразявате, мис Чеси, ще ида да подредя останалите продукти. Толкова са много, че май ще стигнат за цяла година. Жалко, че няма кой да ни ги сготви.

Без да дочака отговор, той нарами чувала, взе и останалото брашно и изчезна в килера.

Известно време Морлънд и Чеси не помръдваха. Погледите им се кръстосаха, дебнещи и напрегнати.

Изведнъж кухнята им се стори тясна. Изпълнена с тишина.

И с опияняваща интимност.

Морлънд пръв развали магията. Той грабна чашата с чая и се отпусна на стола срещу Чеси.

— Винаги ли си толкова вироглава?

— А вие винаги ли сте толкова груб? И толкова властен?

— Мисли какви ги приказваш. Баща ти може да е мошеник и нехранимайко, но едва ли би търпял собствената си дъщеря да има такъв речник и такова поведение.

— Вие знаете нищо за него! И какво ви засягат моят речник и поведение?

— Не ме засягат, и слава Богу. По принцип. Но когато си с мен, Франческа Камърън, ще се държиш като дама и ще се изразяваш прилично.

— Ау простете ми! Разбира се, че трябва да съм благоприлична и покорна. Само вие, мъжете, можете да се перчите, да ругаете, да се веселите. И да хойкате с безсрамни същества, които примират от едно ваше докосване!

Чеси се сепна и тихичко възкликна. Кой демон я накара да изтърси това?

Морлънд се приведе напред с присвити очи.

— Какво, по дяволите, имаш предвид?

— Ни… нищо.

— Хайде, хайде, сладка моя. Такава жлъч не може да няма причина.

Чеси го изгледа гневно.

— Говоря по принцип. Всички англичани, които видях, се държат по този начин.

— Така ли? — Морлънд се облегна на стола и, отпи от чая си. Очите му още повече се присвиха. — Предполагам, че си видяла много такива.

— Достатъчно — последва мрачен отговор. Сапфиреният поглед на Морлънд измери Чеси над ръба на чашата.

— Хайде, момичето ми, аз съм наясно защо си в Лондон.

Чеси стоически издържа погледа му.

— Това абсолютно не ви засяга.

— О, напротив. Особено след като и двамата знаем, че баща ти е на мили далече оттук.

Пръстите на Чеси стиснаха чашата.

— Нищо подобно! Просто не е вкъщи в момента. — По дяволите, защо не се бе подготвила за такъв въпрос?

Тя небрежно махна с ръка.

— Познавате баща ми. Никога не се задържа дълго на едно място. И сега е… зает. Търси средства за нови експедиции. Няма да го познаете, стегнат и изискан в новия си редингот и лъснати ботуши. Да, обикаля от сутрин до вечер. Знаете колко е неуморим. И без това не може да ни помага в домакинската работа.

Очите на Морлънд блестяха като два сапфира.

— Лъжеш, Щурче. Винаги си била като отворена книга за мен. — Гласът му бе нисък и възглух. — И ти го знаеш.

Чеси потръпна. Само той използваше този прякор. Тя заби поглед в чашата си. Видя, че пръстите й треперят.

И тогава направи едно откритие, твърде неприятно.

Ужасяващо дори.

Когато бе петнадесетгодишна, тя обичаше този мъж безразсъдно, лудо, сляпо. Сега откри, че чувствата й са останали непроменени.

Но да бъде проклета, ако допусне той да го разбере.

Побутна чашата си и грациозно се изправи.

— Благодаря ви за навременната помощ, Ваша светлост. Храната беше… съвсем поносима. Но сега наистина трябва да…

Той мигновено скочи и заобиколи масата. Силната му ръка я сграбчи през кръста и я притисна до стената.

— Никъде няма да ходиш, Чеси. Не и преди да си ми отговорила. И този път се опитай да измислиш нещо по-смислено, вместо да ме залъгваш с глупави приказки. Джеймс Камърън никога не би дошъл в Лондон да ближе подметките на кралските търговци с надеждата да осигури средства за експедиция. И не би стоял в Лондон, без да ме потърси.

Пръстите му болезнено се забиваха в нежната кожа на талията й. Загадъчен и необясним блясък освети за миг очите му.

Той стисна зъби.

— Така че, говори, скъпа моя. Освен ако не искаш да те принудя да проговориш по друг начин.