Кристина Скай
Перлата на любовта (36)

36.

Този път, когато я пусна, Чеси се озова на дивана във всекидневната на втория етаж, а не — както бе заплашил — в съседната спалня.

— Не желаеш да скандализираме свещеника, нали? — подхвърли Морлънд начумерено, докато се навеждаше да погледне изкълчения й глезен.

Чеси се сви от болка, когато пръстите му с вещина опипаха крака й.

Едва тогава погледна надолу и видя, че цялото й стъпало е силно подуто и започва да посинява. Морлънд промърмори нещо под носа си и позвъни за прислугата.

След секунди стопанинът се появи, усмихнат до уши. Чеси си помисли, че сигурно е стоял и чакал на етажната площадка. От веселото му лице предположи, че работите му не бяха пострадали от цялата суматоха.

Дори подозираше, че е станало точно обратното.

— Какви са вашите желания, милорд? Малко бордо? Или от чудесните две кокошки, които моята Елзи цял ден вече пече? Или може би пай с месо от гургулици?

Морлънд прекъсна жизнерадостното изброяване.

— Чисто парче платно и по-голям съд с вода ще са достатъчни на първо време. Но свещеникът… Все още ли е долу?

— Наслаждава се на втората си бутилка бордо, милорд.

— Чудесно, постарай се чашата му да е пълна.

Веднага след като ханджията излезе, Морлънд се върна до дивана, върху който лежеше Чеси.

— Болките търпими ли са?

Чеси успя да се усмихне ведро.

— Е, малко боли. Ще се оправя. Но ти? Краката ти са…

— Краката ми могат да почакат. Но съм силно изкушен да насиня задника ти, палавнице. Какво ти стана, че побягна така? — Очите му я изгаряха, докато отметна полата й и нежно я погали по крака.

Чеси преглътна при допирането му.

— Трябваше… Трябваше да си вървя.

— Явно. Ще се наложи да те наблюдавам внимателно. Стой сега мирно, докато се опитам да сваля тези изпокъсани чорапи. След това ще измия лицето ти и ще среша непокорната ти коса. А после, мое мило, сладко идиотче, ще те отнеса долу и ще те държа в ръцете си, докато онзи богато заплатен свещеник, който вероятно вече е направил главата, ни обяви за мъж и жена пред Бога и пред хората. А след това, сладка моя… След това ще те донеса обратно тук, в леглото, и…

На вратата се потропа.

— Свещеникът е готов, милорд. Помоли булката да побърза. Каза, че го очаквали и в други енории, а освен това имал заявка за още една венчавка днес.

Морлънд тихичко прокле.

— Десет минутки. Кажи му, че няма да съжалява за загубеното време.

Тежките стъпки поеха надолу по стълбите. Очите на Морлънд потъмняха, когато вдигна полата й още по-нагоре и разкри прасеца й.

— Не… Тони. Недей. Не… Не бива…

Но с всяка следваща секунда оставаше без дъх, все по-объркана, така че не можеше да довърши мисълта си.

И този развратник в краката й го знаеше много добре.

Усмихвайки се мрачно, той прокара пръст по украсения с дантела жартиер. После промуши пръст под ластика.

— Тони… Недей… Не мога да мисля, когато…

— Радвам се да го чуя. — Ръката му се плъзна още по-нагоре.

— Не, спри! Не разбираш. Не, че не искам, но… Не, че не си…

Пръстите му се разпериха и покриха горещата, гладка кожа под чорапите.

Чеси едва си поемаше въздух, но твърдо бе решила да му изложи всички основателни причини, които нравеха невъзможно да се омъжи за него. Не желаеше и да го огорчи.

— Не, че не си… привлекателен. Не отричам, че понякога те намирам… изключително…

Пръстите му продължаваха да се придвижват, оставяйки гореща диря по голата й плът.

Нагоре, по-нагоре.

Чеси се опита да не трепери — и не успя.

— Като например, сега. Трябва да призная, че при този допир не мога да остана… ъ-ъ-ъ… безразлична.

— Нима? — Гласът на Морлънд бе грапав и плътен като дамаска. — Ами какво ще кажеш за това?

Пръстите му отидоха още по-нагоре.

Чеси стисна очи, докато насладата — гореща, силна и упойващо сладка — се разля по тялото й като затоплен от слънцето мед.

— Доста е приятно. Но толкова много неща ни разделят… Пък и трябва да мисля за баща си.

И за Триадата.

— Да се занимавам с баща ти е моя работа. Довери ми се, Щурче. Съвсем скоро ще имам сведения за него.

— Наистина ли, Тони?

— Да не мислиш, че бих лъгал за подобно нещо?

— Не. Предполагам, че не. — Тя въздъхна. — Вероятно е от неизвестността. От неведението.

Морлънд се наведе по-близо. Чеси затвори очи, усети топлия му дъх върху врата си.

Аз не губя контрол, убеждаваше се Чеси. Обяснявам му как стоят нещата. След като приключа, всичко ще се изясни и нормализира.

Пръстите му помилваха мястото, където бедрата й се съединяваха.

Очите й мигновено се отвориха. Самоконтролът й сякаш отлетя през прозореца.

— Как… Какво пра… — Дъхът й секна, щом силните му пръсти се заиграха с преплетените черни косъмчета. — …правиш! — довърши тя пресипнало.

— Един малък експеримент, сладка моя. Но ти не спирай. Умолявам те, продължавай с аргументите си. Намирам ги за изключително… ъ-ъ-ъ… възхитителни.

Сърцето на Чеси биеше лудо, а кръвта й кипеше. Но успя да си поеме дъх и си наложи да продължи. Нали в края на краищата трябваше да го убеди?

— Ами, просто ние… Ти и аз сме толкова… Гъстите косъмчета се разделиха и се показа гладка, гореща плът.

— Да? Какви сме, сладка моя?

— Р-р-различни. — Гласът на Чеси бе почти писклив. — От два далечни свята.

— Но сега сме доста близо, любов моя.

Чеси едва сдържа един стон, докато той навлизаше по-дълбоко и докосна влажното от копнеж местенце.

— Но това е, защото… Не означава, че…

— Какво не означава?

— Нещо постоянно. Нещо истинско и в-вярно. То е… просто… О, спри. Т-Т-они. Моля те.

— Не преди да ми кажеш какво означава, сърце мое. Сега, докато те докосвам. — В гласа му се прокраднаха напрегнати нотки, които говореха за нарастващата му възбуда. — Докато усещам как потръпваш.

Чеси прималя от копнежа в гласа му, от кадифеното докосване на търсещите му пръсти.

— Ами… сякаш с дни си гладувал и жадувал. Само за това мислиш. Сънуваш го. То не излиза от главата ти.

— Това ли изпитваш ти, Чеси? Глад и жажда за мен? — Той се гмурна сладостно и бавно, като мощно проникваше в нея.

Чеси искаше да го отрече, но не можеше. Как да го направи, когато единственото, за което мислеше, бе огънят, който той запалваше в нея?

— Кажи ми.

Тялото й се изви под неговото.

— Д-Да. О, Боже, да!

Тогава я докосна с устни. Целуваше пулсиращата веничка на шията й.

— А сега ще ти обясня защо е така, малко глупаче. Защото ме обичаш. Макар и далеч не толкова, колкото аз теб.

— Не. — Тя се помъчи да се освободи, да се пребори със страстта. Нещата не вървяха, както си бе представяла. Обясненията й се насочваха срещу нея.

— Не разбираш! — настоя тя.

— Тогава защо се разтреперваш, когато правя така? Защо дъхът ти секва, когато те докосна тук?

И той й показа точно как го прави.

И тя наистина се разтрепери цялата, дъхът й секна, когато той проникна още по-дълбоко.

— Боже, колко си красива. Никога, никога няма да те пусна. — Той изръмжа думите с устни върху шията й.

Чеси се опита да изплува от дълбоката, пълна с наслада бездна, където бе потънала.

— Трябва! Достатъчно опасности ти навлякох. Един ден ще се събудиш и ще съжалиш, че въобще си ме срещнал. И тогава ще ме намразиш. Ще намразиш и двамата. — Сълзи напираха в очите й. — Няма… няма да мога да го понеса, Тони. Затова просто ме… Остави ме да си ходя. Сега, преди ти… Преди ние…

Силните му пръсти застинаха неподвижни.

Да я намрази! Боже мили, какви ги говореше тя? Кой я бе наранил толкова жестоко? Кой я бе направил толкова неуверена в собствените си способности?

Лицето на Морлънд помръкна. Поне сега имаше враг, срещу когото да се бори. Сега бе наясно защо вечно му се съпротивлява. Причината не беше баща й, а нейната неувереност.

И той знаеше точно какво да направи, за да й докаже колко греши.

Ала точно в този миг на прозрение на вратата отново се потропа.

— Знам, че си вътре, млади негоднико, затова отваряй. Няма повече да търпя разюзданите ти лудории, предупреждавам те!

Морлънд премигна. Не можеше да бъде. Беше напълно невъзможно.

Вратата се разтърси. Някаква тежест се стовари върху й.

— Отваряй, ти казвам! Иначе ще накарам ханджията да разбие вратата. Чуваш ли ме, Тони Морлънд?

Лицето на Чеси пребледня.

— О, не… Нали не е…

Морлънд залепи звучна целувка на бузата й.

— Не сме приключили още, палавнице. Далеч не сме приключили, предупреждавам те. — Наблюдаваше лицето й, докато се откъсваше от сладката й, поглъщаща мекота.

— Красавице моя — прошепна той.

Мускулче пробягна по челюстта му, докато се изправяше.

— Ще я убия! Направо ще я убия!

— Не, Тони. Вината е моя. Пусни ме да си ходя!

— Никога! — Бързо повдигна чорапите й нагоре, след това приглади полата надолу, опитвайки се поне отчасти да й придаде по-почтен вид.

Не беше приключил напълно, когато вратата се разтресе, а след това се отвори с гръм.

На прага, с бастун в ръката, застана херцогинята на Кранфорд, а малко встрани от нея почтително стоеше слуга в ливрея.

— Точно както си мислех. Уитби ми каза какво сте намислили и наредих каретата да ви проследи. Пусни момичето на секундата, мерзавец такъв! Нима не ти е останала капчица почтеност? — Тя се взря в ръката на Морлънд, която все още обгръщаше глезена на Чеси. — Пусни момичето, ти казах. Тя достатъчно много преживя!

Чеси прехапа устни, усещайки как я въвличат в някакъв кошмар.

— О, не… моля ви. Той не е виновен. Само се опитваше да…

— Прекрасно знам какво би се опитал да направи този мерзавец, скъпа. И, повярвай ми, това няма да му се размине току-така, лично ще имам грижата. Не и докато си под моята опека. — Графинята свирепо загледа Морлънд. — Пусни я!

Тялото на Морлънд се вцепени от ярост.

— Прекалено много си позволявате.

Очите на херцогинята блеснаха.

— Точно обратното, празноглавецо. Ти си този…

— Спрете! — Чеси скочи на крака, изкривявайки лице, когато тежестта на тялото й падна върху пулсиращия глезен. — Моля ви, не мога да ви гледам да се карате така.

Тя залитна, а лицето й силно пребледня.

— Не и заради мен — прошепна тя.

Чертите на Морлънд се изостриха, докато я подхвана в прегръдката си.

— Видяхте ли какво направихте. Тя въобще не бива да става с този си глезен. Най-вероятно е счупен. — Стрелна с гневен поглед херцогинята. — Сега удовлетворена ли сте?

Ръцете на старата жена конвулсивно стискаха и отпускаха сребърната дръжка на бастуна.

— О, Чеси… Какво направих?

Чеси отчаяно се мъчеше да изтрие сълзите от бузите си.

— Нищо не сте направила, Ваша светлост. Аз съм… Моя е вината, че…

Ръцете на Морлънд се стегнаха около кръста й.

— Ш-ш-ш-т, Щурче. — Той се обърна и не много ласкаво подметна на херцогинята. — Държа да ви уведомя, Ваша светлост, че долу има един свещеник със замъглен поглед, който чака да ни венчае. След десет минути тази жена ще бъде моя съпруга и няма начин — пред нищо няма да се спра — церемонията да не се състои.

Старата жена сякаш трепна. След това вдигна рамене, по-решителна от всякога.

— Само през трупа ми, Тони Морлънд. Тя заслужава повече от скалъпена набързо венчавка в подобна съмнителна дупка.

Зад нея се чу ядосан протест.

— Странноприемница „Уайт Харт“? Съмнителна дупка? Налага се да възразя…

Херцогинята прекъсна стопанина с рязко размахване на бастуна.

— Момичето заслужава великолепна сватбена церемония в „Сейнт Джеймс“, на която да присъства цялото й семейство и всичките й приятели. Трябва да е облечена в бял сатен и да носи много свежи гардении. — Извитите й пръсти трепереха върху протегнатия напред бастун. — Не ме гледай така, глупако. Виж, чорапите й са скъсани и е облечена в прашна рокля, сякаш… — тя изсумтя, неуспявайки да намери достатъчно остра дума.

— Сякаш е паднала от покрива? — гласът на Морлънд бе тих и дрезгав. — С прискърбие трябва да ви съобщя, че тя направи точно това. След като едва не загина от ръката на един похитител. И няма да допусна в бъдеще да й се случват подобни опасни приключения. И ще започна, като направя тази палавница моя съпруга!

По лицето на херцогинята се изписа изумление.

— Похитител? Но как… Кога…

— Ще ви обясня всичко, след като се разпоредя за тялото на мъртвия и поговоря със съдията. В момента трябва да се погрижа за сватбата. — Лицето му бе непроницаемо. — Ще застанете ли до нас и ще ни дадете ли благословията си? Ако не, тогава държа да ви съобщя, че няма да сте добре дошла нито тук, нито в Севъноукс.

Чеси направи опит да се освободи от прегръдката му.

— Моля ви, престанете! Стига сте се карали…

— Чакам отговора ви, Ваша светлост.

Раменете на херцогинята се отпуснаха, изведнъж пролича колко е стара и уязвима.

— Не… Не знаех. И онова тяло, долу в двора…

Морлънд се намръщи, когато усети Чеси да се напряга в ръцете му.

— Нека приемем, че вагабонтинът няма повече да безпокои мис Чеси. Никога вече.

Херцогинята се олюля. Без да продума, лакеят протегна ръка, за да я подкрепи.

Но тя вирна брадичка и отблъсна ръката му.

— Опасявам се… че се държах като глупачка. Но просто исках да помогна. И толкова се страхувах, че…

Тони продължаваше да я наблюдава с каменно изражение.

— Ще го направите ли или не?

Херцогинята се изправи гордо, с цялата си крехка, но властна женственост.

— Разбира се, че ще ви благословя! Да не мислите, че съм глупачка?

Стегнатата прегръдка на Морлънд около Чеси се отпусна малко. Очите му проблеснаха закачливо.

Обкованият бастун се размаха застрашително срещу него.

— Да не си посмял да го изречеш, негоднико. Дори не си го мисли!

— Не бих си позволил дори — отвърна графът галантно. — А сега, ако нямате нищо против, предлагам да вървим. Свещеникът няма да ни чака вечно.

Херцогинята се намръщи, за пръв път забелязвайки босите и изцапани с кръв крака на графа.

— Но… За Бога, какво си правил, момко? Да не си пълзял но счупени стъкла? Какво е ставало тук?

Чеси вдигна поглед към Тони. Очите й искряха, а лицето й бе поруменяло. В същия миг бъдещият й съпруг също я погледна и върху лицето му се изписа безкрайна нежност.

— Няма да ми повярвате, ако ви кажа. Ти как мислиш, сърце мое?

Чеси не можа да отговори, зашеметена от цялата всеотдайност на света, струяща от очите му.

— Предполагам, че няма. Аз самата не мога да повярвам, че съм била там. — Тя прехапа устни. — Сигурен ли си, Тони? Напълно сигурен? Вероятно има толкова много по-подходящи от мен. Нищо не разбирам от бродерия или рисуване, или как да седя начело на масата за вечеря.

— Ако беше друга, нямаше да те искам, неразумно мъниче.

— Но… Триадата. Заплашиха да те убият, ако отново се видя с теб!

Очите на Тони потъмняха, докато и това парченце от мозайката заставаше на мястото си.

— Значи така направиха? Е, можеш да забравиш за Триадата. Скоро ще са на място, откъдето няма да имат възможност да вредят на никого. Сега единственото, за което трябва да мислиш, любов моя, е, че ще се омъжваш. След това ще прекарваме времето си по римски разкопки и преходи по Пиренейския полуостров. Ще прекосим Китайската стена и ще плаваме по Егейско море през лятото. За какво ми е жена, която да шие, да рисува или да дава вечери, когато имам теб… Теб, владетелко на сърцето ми?

Чеси едва не се разтопи от блаженство.

— Ти си направо побъркан. Можеш да си намериш толкова по-добра от мен. Но ако си сигурен, напълно сигурен, то тогава много бих искала да… ние да…

Тя се изчерви до корена на косите си, без да може да продължи.

Зарови лице в рамото му.

— Няма връщане назад сега, красавице. Кажи го. — Гласът на Морлънд се сниши в молба и копнеж. — Моля те, Чеси. Кажи го. Поне веднъж.

Тя вдигна възхитителните си, пълни със сълзи очи и преглътна. Брадичката й се повдигна предизвикателно.

— За мен ще е голяма чест да стана ваша съпруга, милорд. Въпреки че защо искаш да…

Морлънд изръмжа и прекрати аргументите й с целувка върху треперещите устни, които жадно се отвориха за него.

Ръката му се вдигна, за да придържи главата й, заобиколена от синьо-черни къдрици.

— Защо ли? Ами много просто. Обичам те, Щурче. Вероятно винаги съм те обичал. Откакто те видях за първи път да плуваш гола във водите на тропическото море под луна, която подлудява влюбените.

От прага на вратата се дочу шум.

— Е, ще се жените ли или не? Или напразно съм била път дотук? — Гласът на херцогинята бе подозрителен. Едновременно с това бързо прокара бялата кърпичка, която лакеят зад нея услужливо й подаде, по бузите си.

Морлънд вдигна глава и я дари с ослепителна усмивка.

— И аз задавам този въпрос от един час насам. Ще ни предвождате ли?

Но преди още да тръгнат, ханджията тромаво се заизкачва по стълбите, пухтейки. Бършеше ръце в престилката си, когато заговори с извинителни нотки:

— Не успях да го задържа, милорд. Бог ми е свидетел, че се опитах. И като си помисля, че изчезнаха три бутилки от най-доброто ми бордо!

— Какви ги говориш, човече? Изразявай се ясно.

— Свещеникът, сър. Предаде да ви благодаря за виното, но че не може да чака цял ден да вземете решение. Това се опитвам да ви кажа… Тръгна си преди четвърт час.