Кристина Скай
Перлата на любовта (35)

35.

— По дяволите!

Ако не бе така разярен, Морлънд щеше да види комичната страна на случилото се — женкар като него да се опитва да въвлече жена, чиято репутации е съсипал, в лоното на брака.

Но в момента кракът му пулсираше, рамото му гореше, а той беснееше от развоя на събитията. И най-вече — пътуването с каретата, нейната постоянна близост, гладките й крака и бедра.

Събудиха се настойчивите спомени за нейната неподправена страст, когато я бе любил през дългата нощ.

Отново ще се наслаждава на тази страст, закле се пред себе си Морлънд, но само когато тя стане негова съпруга.

Хвърли бърз поглед из стаята и изтича към прозореца. Вдигна рамката, провря глава и огледа покривите.

Лицето му пребледня.

Тя се катереше по фронтона над главата му, придържайки полите си с ръка. Понечи да извика, но после прехапа устни, за да не отвлече вниманието й и тя да се подхлъзне.

Потискайки една ругатня, той свали ботушите и чорапите и прекрачи перваза, тръгвайки след нея.

Очите му се присвиха от силната слънчева светлина. Видя я да се промъква между два силно наклонени покрива. Дори в този миг, ядосан и уплашен за живота й, Морлънд се възхити от изключителната грациозност и увереност на движенията. Прецени, че ще трябва да побърза и да се движи безшумно.

Огледа заобикалящите го покриви, търсейки място да се скрие.

И изведнъж застина.

На покрива пред нея, очертан на фона на слънцето, съзря тъмна фигура, криеща се зад един комин.

Спусна се напред и извика, за да я предупреди.

— Залегни, Чеси! Сега!

Тя се извърна рязко и залитна, опитвайки се да запази равновесие. Едва тогава погледна нагоре и видя фигурата, която се появи зад комина.

Слънчева светлина се отрази върху дулото на пистолет.

Морлънд се устреми нагоре по покрива, а острите керемиди нараняваха голите му крака. Присви очи и видя как дулото на пистолета се повдига, а след това се насочва.

Мили Боже, нямаше време за губене.

Наведе се и бясно задърпа една тежка керемида, докато я откърти.

С молитва на устните я метна по фигурата до комина.

Изстрелът прокънтя в мига, в който тухлата разцепи въздуха.

Чу се болезнен вик. След това — безразборното мятане на крака и ръце. Но човекът не падна. Успя някак да си възвърне равновесието и започна да се приближава към Чеси.

Сега държеше нож.

Морлънд се катереше към гребена на съседния покрив и не обръщаше внимание на разкървавените си крака. С болезнен вик достигна върха и се спусна надолу от другата страна.

В този миг видя как кракът на мъжа се спъна в стърчаща керемида. За миг остана неподвижен, а след това замаха бясно с ръце из въздуха.

Бе закъснял да реагира обаче. Тялото му се изви и той политна през ръба на покрива, изчезвайки от погледа на Морлънд.

От двора на странноприемницата се дочуха възбудени гласове и изплашеното цвилене на коне. Изпищя жена.

Морлънд не чуваше нищо от цялата врява. Вниманието му бе насочено към слабата фигурка с вкопчените ръце и застиналото тяло на гребена на покрива.

Черната й коса се разпиляваше по раменете, докато тя, смразена от страх и неспособна да помръдне, трепереше.

— Всичко е наред, моя красавице. Идвам при теб.

Тя го погледна с ужасени очи.

— Т-Т-они, помогни ми. Не мога да…

— Ш-ш-ш-т, любима. Почти стигнах. Само още няколко крачки.

Вече виждаше лицето й. Беше толкова бяло, че аметистовите й очи изглеждаха огромни и стъклени. Морлънд осъзна, че всеки миг ще припадне.

О, Боже, той се опита… Почти… — Тя залитна. Против волята й очите й се сведоха надолу по посока на мястото, където бе паднало тялото.

— Не гледай надолу, Чеси. Гледай мен — нареди Морлънд. — Мисли за нас. За…

В този момент се чуха силни викове долу на двора.

— Някой да доведе съдия-следователя! Че и свещеника! Този нещастник е мъртъв!

Чеси потрепери. Краката й се подкосиха. В следващия момент тя политна през ръба на покрива.

— Чеси.

Без да мисли или да се колебае, Морлънд се хвърли към нея.

Тя щеше да умре. Това бе единствената мисъл, която ехтеше в главата на Чеси, докато се търкаляше по острите керемиди, а полите й се разкъсваха от острите им ръбове.

Мили Боже, след няколко секунди ще умра, ще умра, ще умра. Но тя не искаше да умира. Не беше готова да умира.

Небето сякаш се наклони, завъртайки се около нея като неясно тюркоазено петно. Вятърът разпиляваше косата й, докато Чеси се премяташе надолу по наклонения покрив.

— Не! — Тя се опитваше да се хване в керемидите, плачейки, защото те все успяваха да се измъкнат.

А след това дочу неясния шум от отсрещния покрив. Очите й се разшириха, когато видя високата фигура да се устремява към нея.

— Тони!

Срещнаха се за части от секундата, когато твърдите му бедра се сблъскаха с нейните, което я накара да залитне настрана. Краката му се врязаха в ръба на покрива.

— Дръж се! — извика той.

Без да вижда нищо, Чеси се завъртя по корем. Пръстите й напипаха ръбчето на улука и здраво се вкопчиха.

След това краката й се освободиха. Тя увисна над двора на конюшнята.

Простена, когато чу трясъка на счупени керемиди долу на земята и суровата ругатня на Морлънд.

В следващия миг чу тежко тупване, което разтърси земята.

Изви се, опитвайки се да погледне надолу, но единственото, което виждаше бе черната коса пред очите си.

— Тони! Мили Боже, моля те — недей!

Сълзи изгаряха очите й, а пръстите й пареха от болка, докато металният ръб на улука се врязваше в тях:

Но до нея не достигна никакъв отговор.

Изведнъж волята й започна да отслабва. Болката бе нечовешка, усилието — сега, когато го нямаше — непосилно…

Стон се изтръгна от гърлото й. Каква ирония, че при всичките й умения и тренировки трябва да завърши така.

Първо два от пръстите й се освободиха, след това цялата й дясна ръка. Извика високо, докато цялото й тяло увисна и се залюля.

И тогава дочу леко простенване, последвано от стъргане на камък върху камък.

— Ч-Чеси? — Още един стон, последван от ругатня. — Мили Боже, дръж се, скъпа моя.

— Тони? — Тя премигна, докато сълзи пълнеха очите й и се стичаха по бузите.

— Ето, Щурче. Задръж се… още малко.

Ръката й бе изтръпнала и побеляла от напрежението. Сподави едно ридание, когато още един от пръстите й се отпусна.

— Не… не мога!

— Само още секунда-две, сърце мое. И тогава…

Дочу изшумоляването на дреха и поскърцването на дърво.

— Готово! Пусни се, Чеси.

Още един пръст… Чеси изхлипа, докато болката я прониза от китката до рамото. Само секунда-две и ще полети надолу.

— Сега ли, Тони? Не мога да видя…

— Направи го сега, любов моя. Повярвай ми. Просто ми се… довери.

Черната коса покриваше очите й, разпилявана от силния вятър, който духаше на покрива. Усети металния улук да се огъва и отпаря под вкопчените й пръсти.

Повярвай ми.

Сърцето й се сви. Под търсещите й опора крака нямаше нищо — само пустота и смърт. Просто ми се довери.

С див вик тя се пусна от откъртващия се улук и полетя в зеещата пропаст.

Чу Морлънд да вика. В следващия миг краката й се удариха в земята със смразяващо пропукване. Болка заля тялото й от главата до петите.

И тогава земята започна да се огъва и да се люлее неудържимо, преди да се превърне в мека купчина.

Премигвайки, Чеси се огледа. Едва сдържа риданието в гърлото си.

— Юрган?

— Беше единственото, което успях да измисля за толкова кратко време. — Здравите му ръце я прегърнаха, пръстите му стиснаха силно раменете й.

— Ти, малко глупаче. Изкушавам се да те сложа на коленете си и да те съдера от пердах! Да накарам задничето ти да задими, докато не ми обещаеш, че никога повече няма да си играеш на криеница по такъв налудничав начин.

Плачейки с дълбоки и накъсани хълцания, Чеси затвори очи и се приюти в топлината на прегръдката му.

— Той… Той се опита да ме убие. И-имаше пистолет. Не можех…

Пръстите му я стиснаха още по-здраво.

— Ш-ш-ш-т, Щурче. Всичко свърши. Отпусни се.

Чеси бегло усети спазъм да разтърсва гърдите му, а след това топла влага върху врата си. Неговите сълзи.

Стоеше вкопчена в него, страхувайки се да се пусне, за да не се окаже, че пак е сън и всеки момент ще я откъснат от него.

— Аз… Аз го убих. Това там е той, нали? Неговото тяло?

— Той сам се уби, Чеси. Не говори глупости.

— Но…

— Никакви възражения. И стига приказки. Ще те заведа сега вътре. По-късно ще се погрижа за тялото.

Тя затвори очи, а той я вдигна и я притисна към себе си.

Бяха толкова плътно прегърнати, че беше невъзможно да не усети моментната тръпка, която сгърчи тялото му и болезненото стягане на мускулите на бедрото му.

— Тони… Ти си пострадал. Пусни ме на земята! Мога да вървя…

— На куково лято — промърмори той мрачно, пристъпвайки тежко към задния вход на странноприемницата, където вече се тълпяха слуги, които любопитно шареха с широко отворени очи, шепнеха и се побутваха.

— Разкарайте се от пътя ми — изръмжа той. Моментално човешката маса отстъпи и се раздели като библейското Червено море. Морлънд се заизкачва тежко но паянтовите задни стълби на странноприемницата „Уайт Харт“.

Чеси го усети да трепва и погледна надолу.

— Краката ти! О, Тони, ти си…

Придърпа я по-близо и с целувка — сурова, силна и безкрайна, я принуди да млъкне.

Тълпата зад тях захихика нестройно, а след това избухна в смях.

Миг след това зали от радостни възгласи се разнесе във въздуха.

Чеси едва чуваше, тъй като цялото й внимание бе съсредоточено върху настойчивия, жаден допир на устните на Тони до нейните.

Светлини избухнаха зад затворените й клепачи. Дъхът й секна. Колко е горещо, о такава горещина…

Може и да си умряла, глупачке. Защото сега се чувстваш като в рая.

Морлънд се отдръпна. Бузите на Чеси пламнаха, когато съзря откровеното мъжко желание, пламтящо в очите му.

— На изток от вечността, Щурче. Никога не го забравяй. Защото никога вече няма да те пусна да си отидеш.

Дочу викове на одобрение, а след това и ръкопляскания.

— А сега, Чеси, ще се омъжиш ли за мен? Или ще трябва да ти спасявам живота още веднъж?

Дъхът й спря пред силата на проницателния му поглед. Искаше да се поддаде. О, небеса, колко й се искаше. Ако не беше заплахата на Триадата. Ако не беше тревогата за баща й…

— Аз… Аз…

— Готово. Това е равносилно на „да“ — Морлънд хвърли поглед към заобикалящата ги тълпа. — Чухте я, нали? Нейното да — ясно като слънчева светлина през август.

Няколко жени се изсмяха. Един мускулест работник подхвърли доста похотливо предложение за това как може да я склони.

Усмихнат, Морлънд гледаше надолу, към лицето на Чеси.

— О, точно това имам намерение да направя. Веднага щом я кача горе в леглото. — Той притисна лицето й между ръцете си силно, закриляйки я, а в очите му се четеше безкрайна редица страстни, чувствени обещания.

В същото време не можеше да се обърка напиращото му желание, горещото надигане на неговата мъжественост до нейното бедро.

Чеси навлажни с език внезапно пресъхналите си устни. Сърцето й диво заби.

Защото тя вече познаваше тази жажда.

Потрепери, докато пламъкът в очите му се засилваше. Трябваше да се досети, че никога няма да успее да скрие нещо от този мъж.

Но трябваше да опита.

— Ти не… Ние не можем…

Нейните накъсани бръщолевения нито за миг не го заблудиха.

— Аз искам и ние можем. О, да, Щурче, ще го направим. — Без да откъсва очи от нея, той на висок глас заповяда на тълпата. — Ще отиде, ли някой да доведе проклетия свещеник, преди да се наложи отново да гоня тази жена по покривите?