Кристина Скай
Перлата на любовта (18)

18.

Беше почти три часа, когато каретата на херцогиня Кранфорд върна Чеси на „Дорингтън Стрийт“. Краката я боляха, очите й смъдяха от облаците парфюми и помади, от гледката на шарената тълпа.

Чувстваше се ужасно.

Бе се опитала да не му обръща внимание, да го изхвърли от съзнанието си. Ала когато Морлънд напусна залата, тя го усети, макар че не гледаше към него.

Почувства го дълбоко в утробата си, от студенината, която плъзна по шията и раменете й.

Чеси потръпна, борейки се с желанието, което я завладя, и което я връщаше във времето назад и я превръщаше в някогашното невинно момиченце.

Ала веднага вирна брадичка. Тя вече не бе момиченце и баща й се нуждаеше от помощта й. Не бива да допуска да мисли за нищо друго, да се размеква. Лорд Морлънд бе просто една мечта, която нямаше нищо общо с реалността. В живота на Чеси нямаше място за мъже — още повече за такъв безочлив прелъстител на женски сърна.

Тя сведе очи към тоалетната си масичка, където лежаха гравиран бамбуков гребен, малка сребърна четка и огледалце. Нямаше нито руж, нито червило за устни, нито кутийки за бижута и шишенца с парфюми.

Нямаше и ново писмо от похитителите на баща й.

За миг я обзе слабост. Хвърли се на леглото и свали пантофките си. До слуха й достигна тихо почукване по стъклото на прозореца, след миг звукът се повтори.

Дъжд…

Странно, единственият спомен на Чеси за Лондон бе свързан с дъжда. Нейният баща й бе обяснил, че я е отвел на Изток, когато е била съвсем мъничка, скоро след смъртта на майка й.

Тогава валеше, ден след ден. Седмица след седмица. Ту леко ръмеше, ту се сипеше като тежък, мрачен порой.

Да, Чеси си спомняше английския дъжд и почти нищо друго.

Тя лениво вдигна една разкривена фигурка от леглото си — вехта парцалена кукла с муселинена рокля и бяла престилчица.

Едното око на куклата липсваше, от косата й не бе останало почти нищо, но тя будеше болезнени спомени.

Най-яркият бе за холерата. Беше на шест годинки, когато ужасната болест обхвана Макао, като покосяваше слуги и приятели.

Страшната треска покоси и нея, душеше я суха, раздираща кашлица.

Тогава баща й я люля в прегръдките си цели три дни, докато температурата най-сетне спадна.

Баща й бе всичко за нея — тогава и винаги след това. Понякога й липсваха майчината ласка, майчиният съвет, но тя никога не го показваше — страхуваше се да не нарани този, който правеше и невъзможното, за да бъде за нея и баща, и майка.

Чеси не му казваше и за обидните прозвища, с които й се подиграваха момичетата от мисионерското училище. Наричаха я „мелез“, „дръпната“, думи, които тя не разбираше съвсем добре.

Ала смисълът им бе ясен, както злобата и завистта, с която изричаха тези епитети.

Разбира се, и тя бе англичанка като тях, но това нямаше значение. Тя и баща й бяха „различни“. Говореха варварския език. Изучаваха варварската култура. А понякога дори обличаха варварските дрехи.

Да, Джеймс Камърън и дъщеря му наистина бяха различни, а в малкото, затворено колониално общество всичко различно криеше заплаха.

И затова се подиграваха на Чеси и я отбягваха. А тя, с упоритата си камърънска гордост, не споделяше нищо с баща си. Особено внимаваше да не се изтърве пред него за английските момчета, които я преследваха с многозначителни гримаси и нарочно изтърваваха книгите си пред нея, за да могат уж случайно да я опипват с горещите си нахални пръсти.

А прозвищата, които й шепнеха, бяха още по-страшни от тези на сестрите им. Курва. Проститутка.

Чеси прегърна раздърпаната кукла и запуши уши с длани, опитвайки се да пропъди спомена за грубите думи и кресливия, подигравателен смях.

Ала никога не успяваше да го забрави. И сега го усещаше зад гърба си, готов да я нарани. Само когато правеше упражненията за съсредоточаване, успяваше да избяга от присмеха. И когато правеха археологическите разкопки с баща й — колкото по-уморителни, толкова по-добре.

Откакто отвлякоха баща й обаче, подигравателните гласове започнаха да я надвиват. С всеки изминал ден силата им нарастваше, те сякаш й подсказваха, че времето на баща й изтича и тя няма да успее да го спаси.

Чеси внимателно оправи роклята и косите на куклата и я сложи на масичката.

Навън дъждът се усилваше, шибаше и блъскаше по стъклото. Звукът му я връщаше далеч в детството, към най-ранните й спомени, които бяха студени и мрачни като лондонските улици през тази нощ.

В същия миг тя взе решение. Много добре знаеше какво трябва да направи, но вече три нощи отлагаше.

Трябваше да се върне в къщата на Морлънд и да разгледа по-добре онази книга в кабинета му. А после — да претърси спалнята му, както й заповядваха похитителите на баща й.

И то — без да губи време.