Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Епохата на регентството (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
East of Forever, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,1 (× 75гласа)

Информация

Начална корекция
Xesiona(2008)
Корекция
maskara(2008)
Сканиране и разпознаване
?

Източник: http://www.kaldata.com

 

Издание:

ИК „Бард“, 1993

Корица: ЕТ Александър Караманолев, 1993

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от velvet_gaze)

7.

Чеси притихна.

В един миг на безумие си помисли да го покоси с бърз саблен удар. Светкавичен и ефикасен. Само след секунда той щеше да се гърчи на земята. Освен това споменът за болката и слабостта щеше да го тормози през целия му живот.

Чеси се навъси и отхвърли идеята си. Сведе поглед към краката му. Да, би могла да успее с бързина и изненада…

Ала топлината на бедрото му някак й пречеше да се съсредоточи и странно замайваше главата й.

Та това е само един мъж, нали? Забрави всичко и мисли за опасността!

Но той не беше един от мъжете. Това бе Тони първият мъж, когото бе обичала.

Изведнъж си спомни приказните, безразсъдните, прекрасните седмици. Тони с бронзови коси и разголена гръд се заливаше от смях, мъчейки се да хване риба с голи ръце.

Слънцето се къпеше в светлина, когато той се гмурна във водата, скочил от борда на лодката, закотвена над потънало преди петстотин години китайско съкровище.

Дни на веселие. Нощи на яростна агония, в които момичето с теменужените очи стоеше на ръба на тайнствената бездна, която трябваше да прекрачи по пътя на своето съзряване като жена.

С една целувка, с едно изгарящо докосване той върна всички тези спомени. И Чеси почувства, че е все така неподготвена, както и преди десет години.

Ръцете на Морлънд я прегърнаха по-силно.

— Е?

Чеси усещаше силата на всеки отделен пръст, натиска на върха на ботуша му върху глезена си, долавяше страхотното напрежение, завладяло тялото му.

Обливаше я странна, дива топлина, която сякаш се събираше върху гърдите й, проникваше през дробовете й и я правеше безразсъдна, сляпа, замаяна.

И жадуваща — да го почувства целия плътно прилепнал до тялото си.

Тя дрезгаво изкрещя, отблъсна се от гърдите му и се опита да се освободи само за да открие, че ръцете му са притиснали китките й плътно до тялото. Той пристъпи напред. Ръцете й се залепиха за стената.

— Къде е той, Щурче? Стига си се преструвала. В каква каша пак се е забъркал старият негодник?

Чеси трябваше да затвори очи, за да задържи внезапно бликналите сълзи.

Събра й се твърде много. Старият нежен прякор в съчетание със загрижената нотка в гласа на Морлънд срутиха защитната стена, която бе градила десет години.

Нямаше смисъл. Никога не можеше да скрие каквото и да било от този мъж. И ако скоро не се отърве от него, ще се презира за сълзите или… ще издаде всичко.

Не биваше да го допуска.

Тя едва пое дъх и отвори очи. Боже, бе забравила колко е висок. Вдигна глава, за да срещне погледа му и гарвановочерната й коса се посипа по раменете. Черният облак се плъзна по гърба й и падна върху ръцете на Морлънд, които я притискаха до стената.

Чеси видя мускулите на челюстта му, които започнаха да изпъкват. Докато се мъчеше да съчини някаква история, с която да го принуди да си тръгне, погледът й се сведе и тя видя бронзовата кожа под яката на ризата.

Той бе свалил сакото и шалчето си, докато работеше в кухнята.

Ризата му бе разгърдена.

Къдравото бронзово руно на гърдите му бе посипано с брашно.

Задъха се от странно вълнение. Като омагьосана тя не можеше да откъсне очи от гъстите меки косъмчета с цвета на кожата му.

Облиза пресъхналите си устни. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен да се бори с желанието си да зарови пръсти в тези горещи и мъжествени гърди…

Задушавайки се, тя вдигна глава и усети как бузите й пламват.

— Дяволска работа. — Дъхът му секна. — Ти наистина си пораснала, Щурче.

Чеси си поемаше въздух с бурни, накъсани вдишвания. Имаше усещането, че е станала въздушна или може би щеше да припадне, защото не усещаше краката си.

За Бога, тя наистина не усещаше нищо друго освен изгарящия до болка допир — на бедра, китки и пръсти.

Това бе краят и началото на хилядите й ученически мечти.

Но всичко беше действителност, а мъжът, който я докосваше, бе от плът и кръв. И тя вече не бе ученичка.

— Пусни ме — едва чуто прошепна.

Морлънд не помръдна.

— Чеси — промърмори той. — Мили Боже… — Пръстите му трепнаха, едната ръка се размърда сред гъстата, буйна коса, сипеща се от раменете й. — Ухаеш на сандалово дърво и портокалови цветчета. А косата ти е… толкова красива… Винаги е била красива.

Въздишката й приличаше на стон. Тя затвори очи, за да не вижда желанието, изписано на лицето му. Защото знаеше, че същото може да се прочете и в нейните очи, а тя не би понесла той да го открие.

— М-моля те, Тони. Пусни ме.

— Къде изчезна през последните десет години от живота ми, Щурче? Какви сладки, безумни неща си научила без мен? Покажи ми, Чеси. Покажи ми, сега…

Ръцете му се плъзнаха по гъстата й коса и спряха там, където косата скриваше мекотата на хълбоците й. Той се приближи, бедрата му притиснаха слабините й.

Чеси примигна, усетила издайническата твърдост, страстта и желанието на мъжа. И дълбоко в себе си ги приемаше с наслада, защото независимо от всичко, това бе Тони, единственият мъж, когото бе обичала, засменият рус англичанин, когото обожаваше с девическата всеотдайност, от която така и не се освободи.

После ръцете й някак сами се озоваха на раменете му. Пръстите й потънаха в гъстата бронзова коса.

— Божичко, Чеси. Не можеш… сигурно съм луд да си мисля, че…

Морлънд простена, когато Чеси най-сетне се отдаде на порива си и зарови пръсти в поръсеното с брашно руно под отворената яка на ризата му.

Беше топъл. Беше твърд. Беше всичко, за което бе мечтала.

Десетте години, бленуване не я бяха подготвили за разтърсващото усещане от допира на две топли тела. Десетгодишните й мечти сякаш се сбъдваха в тази единствена ярка секунда и Чеси усети как я завладява лудост, която я освобождаваше от миналото и от бъдещето, докато не остана нищо, освен сега — един сладък, тръпнещ миг, който пораждаше един безкрай от омайващи усещания.

— Брашно… гърдите ти… — Чеси преглътна, опитвайки се да подреди хаотичните си мисли. Тя вдигна очи към стиснатите устни на Морлънд.

Дори сега бленуването не я напусна.

Какво ли би било, ако тя… ако той…

Пръстите й потънаха по-надълбоко и леко оскубаха космите му, проследявайки вдлъбнатината около ключицата му, от врата до рамото. Тя потрепери, доловила напрежението в мускулите му, твърдостта на костта, невероятната топлина на кожата му.

Десет години!

А сякаш бе вчера.

— О, мили Боже!

И в следващия миг се намери в прегръдките му, сърцето й подскочи, когато ръцете му обхванаха главата й с безкрайна нежност и устните му се долепиха до нейните.

Отначало докосването бе почти неусетно, нерешително, някак търсещо.

После той я притисна и впи устни в нейните, а дъхът му накъсано излизаше през плътно стиснатите му устни.

Чеси забрави да диша, забрави да мисли, забрави всичко, освен прекрасното усещане от допира му.

Усещане на жена, а не на момиче.

Така, както бе мечтала години наред.

Пръстите й се свиха. Бореше се със сетни сили, ала усещаше как логиката, възпитанието и убежденията й едно по едно отстъпват пред болезнената простота на докосването му.

Ръката му галеше хълбока й. Морлънд изпъшка и я притисна към слабините си. В този миг устните му се разтвориха и бавно започнаха да се плъзгат по всяка извивка на устата й.

Езикът му с леко докосване се плъзна между устните й. Чеси долови тръпката, която го разтърси.

Завладя я диво любопитство. Тя разтвори устни пред търсещия натиск на езика му и го прие в себе си, опиянена от силата и страстта му.

В него настъпи светкавична промяна, която сякаш го наелектризира. Той я притисна по-плътно до себе си, разтвори крака за да я обгърне с твърдостта на бедрата си, докато езикът му намери нейния.

За миг времето я върна с десет години назад. Чеси почти усети, как палубата се люлее под краката им, чуваше скърцането на такелажа под напора на свежия тропически вятър.

Години наред бе мечтала да преживее отново този миг и гадаеше какво би последвало. Сега имаше този шанс.

Макар разумът й да крещеше да го отхвърли, да го отблъсне, Чеси разбра, че няма да може.

Не и когато той бе всичко, за което бе мечтала.

И да бъде проклета, ако допуснеше да разбере, че той е единственият мъж, който я е целувал през тези десет години.

Ръцете му я придърпаха още по-близо. Устните й с копнеж се разтвориха срещу неговите.

— Боже, Чеси… — Пръстите му се заровиха в косите й и се свиха конвулсивно. — Още.

Чеси изтърва един тих, неясен стон, когато той прехапа със зъби долната й устна. Загадъчното, изтънчено еротично усещане я накара да мечтае за всички останали изтънчени игри, на които би могъл да я научи.

— Щурче… аз не мога…

Но неистовото желание в гласа му предизвика у нея сладостна и възторжена тръпка. Подсказа й, че той е потресен не по-малко от нея.

Когато целуваше кикотещата се куртизанка, гласът му не трепереше така, не бе тъй объркан и колеблив. Тогава той явно напълно се владееше, както и по-късно, в момента на върховна интимност.

А сега не се владееше. Изобщо. Една целувка го остави бездиханен, смутен, нетърпелив.

Чеси беше във възторг, че е така. Много, много се радваше. Защото и тя се чувстваше по същия начин.

— Спри ме, Щурче. Аз не мога… Ние не бива…

Той простена. Следващото, което направи, лиши Чеси от дъх, от разсъдък. Той обхвана с длани страните й и започна да пие влагата от устата й. Пиеше дълбоко и ненаситно, сякаш току-що се бе събудил, изгарящ от жажда след дълъг сън.

И тогава вдигна ръка и с внимателни пръсти погали устата й. После пръстите му опипаха извивката на устните.

Нежно.

Изключително внимателно.

Сякаш не вярваше, че близостта им е действителна, а не е игра на въображението и мечтите му.

Силата на жеста предизвика сълзи в очите на Чеси. Тя осъзна в каква бездна от чувства е хлътнала, с каква сила откликва на неотразимия му чар.

А това я накара да си спомни за други неща — сурови и непреклонни, като чест, гордост и синовен дълг.

Единствено осъзнаването на тази жестока действителност я спаси в последния момент. Само след минути тя вече не бе изцяло отдаденото, останало без дъх същество в обятията му. Тя го заблъска с юмруци, пръстите й деряха гърдите му.

За миг той остана неподвижен.

Чертите му сякаш бяха изсечени от гранит. С мъка си поемаше въздух.

И в тези задъхани секунди, когато трезвият разум надделя, Чеси осъзна, че и той не по-малко безразсъдно от нея самата се е отдал на стихийното си чувство и е забравил всякаква предпазливост и благоразумие.

Значи бе вярно. Неговото страстно желание е било също така пламенно и изненадващо.

И все още го владееше.

От задната стълба се дочу тътрене на ботуши. Появи се Суидин, бършейки с ръкав потното си чело.

— Всички продукти са подредени в килера, мис Чеси. Май можете…

Той рязко се спря. Очите му се присвиха, изучавайки неподвижната двойка до стената.

— Боже мой, ако само с пръст сте я докоснал… аз ще…

Чеси го накара да млъкне с треперещ жест.

— Лорд Морлънд тъкмо си тръгваше, Суидин. Ние не бихме се осмелили да го задържаме.

Морлънд свъси вежди. Приличаше на човек, готов да се бие… А може би сам си търсеше боя.

— Просто така?

Чеси не се престори, че не го разбира. Несигурните й ръце се свиха на кръста й.

— Просто така — глухо повтори тя.

— Ох, Щурче — прошепна той, — няма да е толкова лесно. Не и този път.

И тогава, преди Чеси да успее да изругае или да преглътне сълзите, които заплашваха всеки миг да рукнат от очите й, той се обърна и бавно заоблича сакото си, което бе захвърлил на един стол, преди да започне да готви.

Ала искрящият му поглед не се откъсваше от лицето на Чеси.

И разкри пред нея, че Морлънд е по-суров, по-решителен от когато и да било. Че също се е променил през десетте години.

— О, да. Аз ще се върна, Франческа Камърън. И когато дойда отново, със сигурност няма да си тръгна, преди да съм получил отговори на въпросите си.

Чеси с опипване потърси масата зад гърба си, опитвайки се да преодолее внезапната слабост в нозете си.

Защото нямаше да му позволи да се досети колко бе силна властта, която имаше над нея! Беше я излъгал веднъж, когато бе неопитно девойче на петнадесет години. Това не биваше да се повтори.

— Когато се върнете, пак ще получите същите от говори!

Веждите на Морлънд се извиха насмешливо и той погледна пламналите й страни, влажната й от целувките уста.

— Това обещание ли е? Ако е така, ще се върна с огромно удоволствие.

След което графът изискано се поклони, изящно помаха с блестящите от чистота ръкавици от еленова кожа и излезе.

Окаяна, безмозъчна глупачка!

Чеси впи пръсти в изцапаната със сажди муселинова пола, вслушвайки се в тежките стъпки на Морлънд, който изтрополи надолу по стълбите и прекоси фоайето.

Глупачка! Как му позволи да ти замае главата?

От очите й рукнаха сълзи. Гърлото й се сви.

Как така се случи? Можеше да го победи за секунди. Трябваше да го повали и да го парализира за броени минути.

Защо цялата й подготовка и дисциплина се изпариха от жарта на една нежна, зашеметяваща целувка?

Чеси сподави риданието си, чула затръшването на входната врата. Звукът я прониза и отекна студено и пусто в сърцето й.

Мили Боже, какво стана? Какво й направи той? Как успя да блокира способностите й за самоконтрол, равновесието й, всичките й защитни сили за една кратка среща?

Суидин дискретно се покашля зад гърба й. Изведнъж Чеси си спомни, че не е сама.

— Вие… добре ли сте, мис? Има ли нещо, което искате да ми кажете?

Тя долови грубоватата загриженост в милия, близък глас. Това я накара крадешком да изтрие сълзите. Не, сега не бе време за сълзи.

Когато се обърна, лъчезарната усмивка грееше върху лицето й.

— О, чувствам се прекрасно, Суидин. Чудно как едно солидно хапване връща духа на човек. Макар че не знам как да се отплатя на посетителя ни за чудесната храна.

Суидин присви очи. Внезапно Чеси усети, че не е успяла да го излъже.

Разполагаха с петдесет и една лири. След като си платяха наема на къщата, щяха да им останат двадесет и една.

Тя въздъхна. Няма значение. И те ще стигнат.

Имаше съвсем малко време да открие проклетата книга, така пишеше в последната анонимна бележка. Иначе баща й…

Тя отхвърли мисълта с помръкнали от болка очи.

— Ще намерим книгата, Суидин. Трябва да я намерим. После завинаги ще напуснем този ужасен, варварски град.

Защо усети буца в гърлото си при тези думи? Тя бързо се извърна, надвивайки сълзите.

— А сега се к-качвам горе. Ако някой ме потърси — който и да е — не съм вкъщи!

* * *

Глупак. Нещастен, трижди нещастен глупак!

Как я остави да ти замае главата отново?

Думите ечаха в съзнанието на Морлънд, докато гордо се спусна по стълбите и махна на един премина ваш екипаж.

Кочияшът тъкмо спря със скърцане и зачака Морлънд да се качи, когато графът се отказа от намерението си и му даде знак да продължи.

Имаше нужда да се поразходи. Може би движението и чистият въздух ще избистрят главата му.

Как ли пък не.

Нищо не можеше да го накара да забрави нежните ръце на Чеси, които притискаха шията му. Гърдите й, сладостно притиснати до неговите.

И тогава, Боже мили, тя бе погалила с пръсти кожата му под ризата…

Морлънд измърмори нещо и заглади косите си, опитвайки се да потуши пламъка, който се разпали само при мисълта за случилото се в тишината на кухнята.

Да не е полудял? Това е малката Чеси, чистата и не порочна дъщеря на един от най-добрите му приятели! А Джеймс Камърън беше действително такъв, колкото и да го ругаеше Морлънд. Даже на два пъти бе спасил живота му!

Така ли му се от плащаш? Като се опитваш да съблазниш дъщеря му?

Морлънд смръщи чело и изруга, при което две преминаващи жени възбудено се изхихикаха. Ала до съзнанието му не достигаше забързаното и хаотично улично ежедневие.

Мислеше единствено за сладките устни на Чеси Камърън, когато — неопитни и предпазливи — се разтвориха за първи път под натиска на неговите.

Каква чаровна руменина изби по страните й, когато нежно прокара пръсти през гърдите му…

Стига, глупако! Забрави за нея! Сигурно има няколко хиляди достойни жени в Лондон. Не си усложнявай живота с мечти по единствената, която не можеш да притежаваш!

Ала докато крачеше горд и вглъбен в мислите си сред дневната суетня и усещаше силната болка в коляното си, той бе обзет от неприятното предчувствие, че няма да е толкова просто.