Реймънд Чандлър
Изнудвачите не стрелят (8)

9

Вратата на стаята се отвори и русият младеж влезе доволно захилен, изплезил леко език. Държеше автоматичен пистолет.

— Свърших си работата, Хенри — обяви Мардон.

Русият затвори вратата. Малъри стана и бавно заотстъпва заднишком към стената.

— Дойде време за веселата част, а? — мрачно отбеляза той.

Мардон вдигна ръка и ощипа дебелата част на брадичката си.

— Никаква стрелба тук — нареди той. — В тази къща идват свестни хора. Може да не си пречукал ти Ландри, но не искам да се мотаеш наоколо. Пречиш ми.

Малъри продължаваше да отстъпва, докато раменете му опряха в стената. Русият се намръщи и направи крачка към него.

— Стой на място, Хенри — отсече Малъри. — Имам нужда от пространство, за да мисля. Нищо не ти пречи да ми пуснеш куршум, но преди това ще трябва да дадеш думата на моя пистолет за малко. Мен шумът ни най-малко не би ме притеснил.

Мардон се наведе над бюрото си и се загледа в Малъри. Русият забави крачка. Езикът му все още се подаваше между устните.

— В бюрото си имам няколко стодоларови банкноти — съобщи Мардон. — Ще дам десет на Хенри. Той ще дойде с теб до хотела ти. Дори ще ти помогне да си стегнеш багажа. Като се качиш на влака, ще ти даде парите. Ако се върнеш след това — ще играем нова игра… с белязани карти. — Мардон бавно свали ръка и отвори чекмеджето на бюрото.

Малъри не сваляше очи от русия.

— Хенри може да реши да промени последователността на действията — изрази съмнение Малъри с най-приятния си глас. — Хенри ми изглежда някак непредвидим.

Мардон се изправи и извади ръка от чекмеджето, след което пусна на бюрото пачка банкноти.

— Не вярвам — възрази Мардон. — Обикновено Хенри прави каквото му се каже.

— А може би точно от това се страхувам — захили се нервно Малъри. Усмивката излезе стегната и изкривена. Зъбите му проблеснаха между бледите устни. — Каза, че си уважавал Ландри. Врели-некипели. Пет пари не даваш за Ландри, сега е мъртъв и ти сигурно веднага си сложил ръка на неговата част от общия ви бизнес, без никой да те безпокои с неудобни въпроси. Обикновено така става при рекетьорите. Искаш да се отървеш от мен, защото си мислиш, че все още можеш да продадеш мръсните тайни — на точното място — за повече пари, отколкото твоят дребен бизнес ще ти донесе за цяла година. Но няма да успееш, Мардон. Пазарът затвори. Никой няма да ти плати и пукнат петак, нито за да разгласиш историята, нито за да я потулиш.

Мардон тихо прочисти гърло. Все още стоеше леко надвесен над бюрото, подпрян на длани на плота, а между тях — пачката банкноти. Облиза устни.

— Добре, умнико. И защо мислиш така?

Малъри направи бърз, но красноречив жест с десния си палец.

— Аз съм сукалче в тази игра. Ти си умникът. Първия път ти разказах истинска история и интуицията ми подсказва, че Ландри не е замислил сам своя план. И ти си вътре, с двата крака при това!… Но си се отдръпнал, когато си оставил Ландри да вземе със себе си писмата. Сега момичето може да говори. Няма да каже много, но достатъчно, за да получи подкрепата на някой, който няма да хвърли на боклука репутация за един милион само защото някакъв долнопробен комарджия иска да се прави на умен… Ако твоите пари ти казват нещо друго, ще получиш такъв удар, че ще си вадиш кучешките зъби от очните ябълки. Ще видиш най-хитрото прикритие, което дори в Холивуд не са измисляли.

Малъри замълча за миг и хвърли бърз поглед към русия.

— И още нещо, Мардон. Когато замисляш сценарии с пистолети, си намери човек, дето да разбира от тия работи. Тоя обратен кабалеро тук е забравил да вдигне предпазителя.

Мардон замръзна. Русият отклони поглед от Малъри за частица от секундата, за да погледне оръжието си. Малъри отскочи встрани по протежение на стената, люгерът като по чудо се озова в ръката му. Русият пребледня, пистолетът му изтрещя. После люгерът гръмна и един куршум се заби в стената до филцовата шапка на младежа. Хенри се смъкна надолу елегантно и отново натисна спусъка. Изстрелът блъсна Малъри в стената. Лявата му ръка сякаш изчезна — изобщо не я усещаше.

Сви ядно устни. Възвърна равновесието си: люгерът изтрещя два пъти, много бързо.

Ръката на русия отхвръкна нагоре, пистолетът излетя високо към стената. Момчето отвори широко очи и вик на болка излетя от раззинатата му уста. Той се завъртя, сграбчи дръжката на вратата, дръпна с все сила и изхвръкна навън.

Светлината от стаята се разля след него по стълбищната площадка. Някой някъде изкрещя. Тресна се врата. Малъри погледна към Мардон.

— Уцели ме в ръката — съобщи му той. — Можех пет пъти да го убия това копеле! — поясни с равен глас.

Мардон вдигна ръка от бюрото и в нея блесна пистолет. Куршумът се заби в пода пред краката на Малъри. Мардон се люшна като пиян, захвърли пистолета, сякаш бе нагорещено желязо, и вдигна високо ръце. Изглеждаше смъртно уплашен.

— Хайде пред мен, господинчо! Махам се оттук.

Мардон се измъкна иззад бюрото. Движеше се вдървено като марионетка. Очите му бяха мъртви като застояли стриди. Лиги течаха по брадичката му.

Нещо се мерна на прага. Малъри отскочи встрани, стреляйки слепешката срещу вратата. Но изстрелите на люгера бях заглушени от ужасния трясък на лопара. Изгарящ пламък жегна дясната страна на Малъри. Мардон пое останалата част от куршумите.

Строполи се на пода по лице, мъртъв още преди да докосне паркета.

През отворената врата прелетя лопарата, последвана от мъж по риза с дебело шкембе, който едва мина през касата и въпреки това не успя да се хване никъде, макар ръцете му конвулсивно да се опитваха да намерят опора, накрая се изтърколи на пода. Задавено изхлипване и от устата му шурна кръв върху колосания плат на официалната му риза.

Някъде отдолу изведнъж се надигна невъобразим шум — викане, тичащи крака, неадекватен нервен смях, някакъв остър звук — навярно писък. Забръмчаха коли навън, заскърцаха гуми по алеята. Клиентите се изнасяха панически. Някъде издрънча счупено стъкло. Приглушен тропот на тичащи крака по тротоара.

В осветеното петно на стълбищната площадка нищо не помръдваше. Русият стенеше тихо някъде там на пода, зад мъртвеца, проснат на прага.

Малъри прекоси стаята и потъна в стола, разположен до бюрото. Изтри потта от очите си с длан, пистолетът в ръката не му пречеше. Облегна гърди на ръба на бюрото задъхан, без да сваля очи от вратата.

Лявата ръка пулсираше, а десния крак сякаш го бяха сполетели всичките десет беди, изпратени от Господ на Египет. Под ръкава му се стичаше кръв, багреше ръката и капеше от пръстите.

След малко отклони поглед от вратата и го фокусира върху пачката банкноти на бюрото. Пресегна се и ги бутна с дулото на люгера в отвореното чекмедже. Наведе се напред — лицето му се сгърчи от болка, задъха се, но успя да затвори чекмеджето. После примига няколко пъти бързо — стисваше здраво клепачи, после рязко и широко ги отваряше. Това проясни малко главата му. Дръпна телефона към себе си.

На долния етаж вече цареше тишина. Малъри остави люгера, вдигна слушалката и я остави до пистолета.

— Много лошо, кукло — каза той на глас. — Дали пък не сбърках… Тоя тъпак дали щеше да има смелостта да ти стори нещо… Знам ли… е… сега ще се наложи да обяснявам.

Тъкмо започна да набира номера и воят на сирени зазвуча по-силно.