Сидни Шелдън
Кръвна връзка (26)

ГЛАВА 26

Лондон

Петък, 2 ноември

17:00 часа

 

Алек Никълс бе сам в сауната на клуба, когато вратата се отвори и в изпълненото с пара помещение влезе някакъв човек с пешкир около кръста. Седна до Алек на дървената пейка.

— Горещо като между циците на вещица, нали, сър Алек?

Алек се обърна. Беше Джон Суинтън.

— Как сте влязъл тук?

— Казах, че ме очакваш — намигна му Суинтън, а после го погледна настойчиво. — Ти ме очакваше, нали сър Алек?

— Не — отговори Алек. — Казах ви, че ми трябва повече време.

— Каза ни също така, че миличката ти братовчедка ще продаде акциите и че ще ни дадеш парите.

— Тя… тя промени решението си.

— Е, тогава ще трябва да я накараш да си го промени отново, нали така?

— Опитвам се. Въпрос на…

— Въпросът е колко глупости още ще слушаме от тебе. — Джон Суинтън се премести по-близо до Алек, принуждавайки го да се отдръпне. — Не искаме да ставаме груби, защото е хубаво човек да си има добро приятелче като тебе в парламента. Нали разбираш какво искам да ти кажа? Но всичко си има граници. — Вече почти се облягаше върху Алек, избутвайки го към края на пейката. — Ние ти направихме услуга. Време е вече и ти да ни се отплатиш. Трябва да ни намериш една пратка с наркотици.

— Не! Невъзможно е! — извика Алек. — Не мога. Няма никакъв начин да…

Алек изведнъж се намери избутан на края на пейката в близост до огромния метален контейнер с горещи камъни.

— Внимавайте! — извика Алек. — Аз…

Суинтън сграбчи ръката на Алек и я изви, натискайки го към купчината камъни. Алек усети, че космите на ръката му се опърлиха.

— Не!

В следващия миг ръката му бе натисната върху камъните, той изпищя и падна на пода, обезумял от болки. Суинтън се надвеси над него.

— Ще намериш начин. Пак ще ти се обадя.